Решение по дело №2263/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на Н. А. Н., с [ЕГН], от [населено място], против Решение № 217/12.09.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 46137/4.09.2024 г. срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0006781/28.08.2024 г. по образувано в ТД на НАП [населено място], ИД № *********/2024 г. относно НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г., издадено от ОД на МВР Варна, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че публичния изпълнител и Директора на ТД на НАП са допуснали съществени процесуални нарушения, тъй като не са обсъдили всестранно и пълно казуса. Моли да се отмени оспореното решение и съответно разпореждането на публичния изпълнител, като постановени при липса на мотиви относно твърденията на длъжника и на Началника на Пътна полиция Варна. В алтернативност моли да се отмени само решението на Директора на ТД на НАП Варна и преписката да се върне за изготвяне на мотиви от правна и фактическа страна, по отношение твърденията на Н.. С молба с.д. № 13530/2024 г. жалбоподателят прилага писмо от ВРС до Пътна полиция Варна, в което е отразено, че се изпраща препис от решение, постановено по АНД № 2256/2020 г. по описа на ВРС. Сочи, че това писмо не е обсъдено нито от публичния изпълнител, нито от ответника, като така е бил лишен от две инстанции.

Ответната страна – директора на ТД на НАП – Варна, чрез юрк. Г., оспорва жалбата. В представен писмен отговор с вх. № 15633/2024 г. сочи, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно. Образувано ИД № *********/2024 г. за принудително събиране на изискуеми публични вземания срещу длъжника Н., във връзка с изпълнителен титул НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г., издадено от ОД на МВР Варна за глоби в размер на 170 лв. С оглед събраните доказателства погасителната давност по чл. 82, ал.1 б. "а" от ЗАНН не е изтекла към датата на разпореждането на публичния изпълнител - 25.08.2024 г. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а резултат на проведено административнонаказателно производство и след влизане в сила на НП. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Образувано е ИД № *********/2024 г. с длъжник Н. Н. за задължение в размер от 170 лв., с изпълнително основание НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. Със съобщение за доброволно изпълнение от 16.08.2024 г. длъжника е поканен да заплати сумата от 170 лв. На 16.08.2024 г. Н. е получил съобщението.

Депозирано е възражение от Н., в което сочи, че НП е влязло в сила на 2.10.2020 г., изпълнителното дело е образувано 2024 г., като в две годишен срок не е входирано изп. дело. Моли да се отпише изпълнителното дело по давност.

С разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0006781/28.08.2024 г. на публичен изпълнител е прието, че публичното задължение - глоба по НП издадено на 14.05.2020 г. не е погасено по давност. НП е влязло в сила на 25.05.2023 г., въз основа на решение № 576/26.04.2023 г. на АС - Варна, с което е оставено в сила Решение № 877/12.11.2021 по АНД № 1673/2021 г. на ВРС. Посочил е, че съгласно чл. 82, ал.1 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, когато наложеното наказание е глоба. При изчисляване на давността, същата започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. При тези мотиви е разпоредено, че не се прекратява изпълнителното дело поради изтекла давност.

На 4.09.2024 г. е депозирана жалба от Н. против разпореждането на публичния изпълнител от 28.08.2024 г.

С решение № 217/12.09.2024 г. Директора на ТД на НАП - Варна е оставил без уважение жалбата на Н.. В решението е прието, че във връзка с установени неплатени в срок изискуеми ликвидни публични задължения в ТД на НАП Варна срещу Н. е образувано изпълнително дело, относно задължения - глоби, наложени с НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г., издадено от ОД на МВР Варна, влязло в сила на 26.04.2023 г. като неоснователна. На длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, като сумите не са погасени. Подадено е възражение от Н., с искане изпълнителното производство да бъде прекратено, предвид изтекъл давностен срок. Прието е, че разпореждането е издадено от компетентен орган , в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма. Налице е изпълнителен титул, по смисъла на чл. 162, ал.2 от ДОПК, представляващ изпълнително основание. Процесното НП е влязло в сила на 26.04.2023 г., тъй като е било обжалвано по реда на ЗАНН. Посочено е, че срокът посочен в чл. 82, ал.1 б."а" от ЗАНН не е изтекъл, защото е с начален момент 26.04.2023 г. и към датата на постановяване на разпореждането 28.08.2024 г. не е изтекъл. По изложените доводи жалбата на Н. е оставена без уважение.

От приложеното изпълнително дело се установява, че Н. е обжалвал НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г., образувано е АНД № 2256/2020 г. по описа на ВРС. С решение № 260012/13.08.2020 г. НП е потвърдено. На 29.09.2020 г. е изготвено писмо от ВРС до Пътна полиция Варна, в което е посочено, че се изпраща заверен препис от решение № 260012/13.08.2020 г. за сведение и изпълнение. Междувременно решението на ВРС е обжалвано от Н. пред АС - Варна и е образувано е КНАХД № 2450/2020 г. С решение от 26.01.2021 г. касационната инстанция е отменила решение № 260012/13.08.2020 г., постановено по АНД № 2256/2020 г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Във ВРС е образувано АНД № 1673/2021 г. С решение № 877/12.11.2021 г. съдът е изменил НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. по отношение на нарушения материален закон по пункт 1, като глобата е оставил в същия размер 20 лв., а НП по пункт 2 е потвърдено, с която е наложена глоба в размер на 150 лв. Решението е обжалвано от Н., образувано е КНАХД № 840/2022 г. по описа на АС - Варна. С решение № 576/26.04.2023 г. АС - Варна е оставил в сила решение № 877/2021 г. на ВРС. Решението е влязло в сила на 26.04.2023 г.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По силата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

Според чл. 267, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.

Предвид посочените законови текстове, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП – Варна.

Процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването му.

Не се установи в производството по издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни (общински) вземания.

Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Предвид вида на обсъжданите задължения, в конкретния случай такъв по-кратък срок се явява този по чл. 82, ал. 1, буква "а" от ЗАНН, според която норма административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН указва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Спорен между страните по делото е въпросът погасени ли са по давност вземанията по НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че горепосоченото НП е влязло в сила на 26.04.2023 г., от която дата то е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК и от когато е започнал да тече предвидения в закона давностен срок. От събраните доказателства се установи, че срокът визиран в чл. 82, ал.1 буква "а" от ЗАНН не е изтекъл.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в разпореждането и потвърждаващото го решение липсват мотиви, напротив и в двата акта са посочени фактически и правни основания за издаването им.

По представеното от Н. писмо изх. №61754/29.09.2020 г. от ВРС до Пътна полиция Варна, съдът прецени следното: това писмо не сочи, НП да е влязло в сила, а това е известно и на Н., тъй като именно той е обжалвал пред АС - Варна, решението постановено по АНД № 2256/2020 г. Следва да се посочи, че двете дела образувани пред ВРС, както и тези образувани пред АС - Варна са по жалби на Н., т.е. същия знаел, че НП не е влязло в сила. Представеното от Н. писмо не е относимо към спора, тъй като същото не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал.2 от ДОПК.

Като е стигнал до същите правни изводи директорът на ТД на НАП – Варна е постановил правилно решение, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не се дължат и на ответната страна, тъй като Н. е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, с определение от 1.10.2024 г

.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н. с [ЕГН], от [населено място], против Решение № 217/12.09.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 46137/4.09.2024 г. срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0006781/28.08.2024 г. по образувано в ТД на НАП [населено място], ИД № *********/2024 г. относно НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г., издадено от ОД на МВР Варна, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.