№ 304
гр. Габрово, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20214210101834 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
подаден от „ДИМАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението: гр.
Габрово, бул. „**********" № 53 срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „*********” № 12.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК ищецът „ДИМАС”АД поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника
П. В. П., ЕГН **********, поради наличие на вземане към него, произтичащо от
неизпълнение на задължение за плащане в срок на „ДИМАС” АД сума в размер на
10000 /десет/ хиляди лева, като частична претенция по предявена на издателя П. В. П.,
чрез Нотариус Пламен Коев, рег. № 299 на НК и район на действие РС - Габрово на
17.12.2018 г. Запис на заповед с място на издаване гр. Габрово и дата на издаване
06.11.2017 г., по която издателят поел задължението безусловно срещу представянето
на записа на заповед да плати на „ДИМАС”АД или на негова заповед, сумата в размер
на 100 000 /сто хиляди/ лева.
По повод на така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1715/2020 г.
по описа на РС - Габрово и с Разпореждане от 06.11.2020 г. съдът издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
260199 от 06.11.2020 г. и изпълнителен лист № 260429 от 06.11.2020 г., с който бил
осъден П. В. П. да заплати на кредитора „ДИМАС”АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „ **********" № 53 следните суми: 10 000
1
(десет хиляди) лева - главница, представляваща частично предявена претенция от
вземане в размер 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законна лихва, считано от
05.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 200 (двеста) лева - разноски
по делото.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен
изпълнител ответникът подал възражения на основание чл. 414 от ГПК срещу
предявеното вземане по ч.гр.д. № 1715/2020 г. по описа на РС - Габрово.
С подписване на Записа на заповед с място на издаване гр. Габрово и дата на
издаване - 06.11.2017 г., издателят П. В. П. поел задължението безусловно срещу
представянето на записа на заповед, без протест и разноски, да плати на „ДИМАС”АД
или на нейна заповед сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.
Записът на заповед бил предявен на издателя П. В. П., чрез Нотариална покана
рег. № 7564, том II, № 550/01.11.2018 г. до ответника, връчена чрез Нотариус Пламен
Коев, рег. № 299 на НК и район на действие РС - Габрово на 17.12.2018 г., при
условията на чл.47 от ГПК.
С посочената запис на заповед били обезпечени суми, предоставени в заем на
ответника, както следва:
На 12.02.2013 г. сумата в размер на 1200 лв., ведно със съпътстващи такси
общо сума в размер на 4346,67 лв.;
На 6.10.2017 г. сумата в размер на 1000 лв., съгласно касов разходен ордер;
На 05.09.2017 г. сумата в размер на 200 лв.;
На 21.09.2017 г. сумата в размер на 480 лв.;
На 17.09.15 сума в размер на 300 лв.;
На 13.03.2015 г. сумата в размера 450 лв.;
На 30.12.2013 г. сумата в размер на 5 хиляди лева.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи:
- сумата 10000,00 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от
05.11.2020 г. до окончателното изплащане на предявеното вземане,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 260199/06.11.2020 г. по ч. гр. д. 1715/2020 г. на РС Габрово.
Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и
исковото производство.
2. От страна на ответника:
Твърди, че до месец ноември 2017 г. работил в „ДИМАС" АД, като технически
ръководител. Последно като служител в тази фирма ръководил и отговарял за обект,
свързан с реконструкция на кръстовището на „Шиваров мост" в гр. Габрово.
Недоволен от работата си пожелал да напусне, като заявил това на работодателя си.
Един ден му се обадила изпълнителният директор Г.Г. и го извикала да поговорят за
напускането му. Когато ответникът посетил сградата на управлението на „ДИМАС"
АД на бул. „**********" № 53, същият бил посрещнат от лице на име Н.Б., тогавашен
2
приятел на Габриела, който го накарал да влезе в някаква стая. Тогава в помещението
влязла Г.Г., сложила на масата документ и казала на П., че щом ще напуска трябва да
подпише запис на заповед, за да може ако има някакви проблеми на обекта на
„Шиваров мост", на който П. бил технически ръководител, да си вземат парите от него,
тъй като той бил отговорен за точното изпълнение на ремонта. Заявила, че това било
практика във фирмата и с много други хора като него постъпвала така. След това
жената напуснала стаята, а вътре останали той и Н.Б.. Последният го заплашил, че ако
не подпише, няма да го пусне да си ходи и ще му натроши цялото тяло. П. прочел
документа, който бил процесния запис на заповед за сумата от 100 000 лв. и
страхувайки се, че може да бъде набит, го подписал. Още на следващия ден ответникът
подал жалба до Районна прокуратура - Габрово, в която описал случилото се и как със
заплаха бил накаран да подпише запис на заповед за огромна сума, каквато не дължал.
По жалбата била образувана пр. пр. № 1599/2017г.
С оглед гореизложените съображения, прави следните възражения относно
исковата претенция:
1. Процесният запис на заповед като едностранна правна сделка бил подписан
от П.П. при заплашване, поради което бил унищожаем, на осн. чл. 27 от ЗЗД;
2. Налице било каузално отношение между страните, за обезпечаването на
което бил издаден процесният запис на заповед, което каузално отношение било
погасено, поради което вземането по менителничния ефект не съществувало.
3. Не били спазени разпоредбите на чл. 47 от ГПК относно връчване на
нотариалната покана.
Претендира да бъде отхвърлен предявеният установителен иск, като бъдат
присъдени на ищеца направените по делото разноски.
ІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
По делото е представен Запис на заповед с място на издаване: гр. Габрово, бул.
„**********” № 53 и дата на издаване - 06.11.2017 г., с който издателят – ответникът
по делото П. В. П. поел задължението безусловно, без протест и разноски, при
предявяване на записа на заповед, да плати на или на заповед на „ДИМАС”АД сумата
в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.
Издаденият запис на заповед е редовен от външна страна.
От посочения запис на заповед от ищеца се претендира установяване на
дължимостта на сумата 10000 лева, за която е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260199/06.11.2020 г. по ч. гр. д. 1715/2020 г.
на РС Габрово.
Искът е неоснователен по следните причини:
А. За исковата сума от ищеца се сочи, че същата обезпечава каузални
правоотношения, а именно предоставени заемни суми за заплащане на семестриални
такси и стипендия за обучение на ответника във Варненски свободен университет, и за
заплащане на адвокатско възнаграждение за правна защита, както и на предоставени и
неотчетени парични суми на ответника като служител на Димас АД.
Видно от извършената съдебно-счетоводна експертиза за периода от
04.04.2008 г. до 01.12.2017 г. от ищеца са изплатени:
3
1. суми за семестриални такси на П. В. П. в общ размер на 4381,00 лева на
ВСУ „Черноризец Храбър" за обучение по специалност ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО на
ответника П. В. П.. Сумата 4346,67 лева е включена като разход на дружество
ДИМАС АД и с тази сума е намален финансовият резултат на дружеството.
В счетоводството на ищеца сборната сума 4346,67 лева не е осчетоводена
като задължение на ответника, което той има задължение да възстанови.
2. степендия в размер на 5000,00 лева съгласно протокол № 221 от общо
събрание на СД на ищеца, проведено на 16.12.2013 г. Сумата е включена в разходите
на ДИМАС АД като Други разходи, по дебита на сметка 609 - Други разходи и с нея е
намалена реализираната печелба на дружеството.
3. през отчетната 2015 година на ответник са предоставени 7150,74 лева като
служебен аванс, която сума е отчетена от ответника; през отчетната 2017 година на
ответника са предоставени 1214,00 лева лева като служебен аванс, която сума също е
отчетена от ответника.
За сборна сума 750,00 лева – адвокатски хонорар няма налични записи в
счетоводството на ищеца, също не са налични и първични счетоводни документи
(РКО), които да потвърждават, че сумата е изплатена от ищеца „ДИМАС " АД на
ответника П. В. П..
Вещото лице, изпълнило съдебно счетоводната експертиза, извежда
заключение на база данните в счетоводните записвания на ищеца, че в счетоводството
на ищеца няма счетоводни записи, които да показват неизплатени задължения на
ответника П. В. П., във връзка с получени суми от касата на дружеството или
задължения във връзка с изплатени суми за такси за обучение на П. В. П. във
Варненския свободен университет.
Съдът намира, че изложените данни и заключения от изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза са доказателства, които следва изцяло да бъдат кредитирани с
доверие. Записите в счетоводството на ответника и подадените декларации към
данъчните органи представляват возлеизявление на съответната страна, а съгласно
трайната съдебна практика изявленията на страните относно неблагоприятни за тях
последици се кредитират изцяло с доверие. Отделно от изложеното, на счетоводните
записвания законът / чл. 182 от ГПК/ предава особена доказателствена сила, при това
текстът на изречение второ от посочената разпоредба касае счетоводните записвания
направени от страната, която извлеча от тях права. Докато в конкретния случай,
изводите се правят въз основа на записванията в счетоводството на ищеца, съдържащи
неблагоприяни факти за него, които следва изцяло да бъдат кредитирани с доверие. От
посочените записвания може да бъде направен безспорен извод, че ответникът е нямал
задължения към ищеца към момента на издаване на заповедта, съответно няма какво
каузално отношение тя да обезпечава. В подкрепа на този извод е и съдържанието на
представения по делото протокол № 221 от общото събрание на СД на ищеца,
проведено на 16.12.2013 г. Видно от същия стипендията от 5000 лева се отпуска на
ищеца „да подпомогне студента в издръжката му и да финансира изготвянето и
защитата на дипломната му работа”, т.е. видно е, че стипендията се отпуска
безвъзмездно, а не в качеството на заем.
4
Б. От счетоводната експертиза е видно също, че финансовите отношения
между ищеца и ответника са общо в рамките на сумата 17711,41 лева /включваща
сумите за семестриални такси, степендия и служебен аванс/. Заповедта е издадена за
сумата 100000 /сто хиляди/ лева и в счетоводството на ищеца не съществува никакъв
запис тази сума да е предоставена на ответника, нито пък част от нея. Отсъствието на
запис в счетоводството на ищеца за задължения на ответника към ищеца или за
предоставяне на отразената в заповедта сума 100000 лева или за разликата над
17711,41 лева, дава пълно основание да бъдат кредитирани като причина за издаване на
заповедта показанията на свидетеля И.И.К., че ответникът е бил принуден да подпише
заповедта чрез заплашване, при напускането си на „Димас” АД. Същите данни се
съдържат и в приложеното ДП № 34/2018 г. Тъй като не е заявен насрещен иск за
унищожаване на заповедта, то посоченото обстоятелство може да бъде констатирано
само в мотивите на решението, като основание за отхвърляне на иска.
Изложените аргументи са достатъчни искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
ІІІ. Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото направените разноски от ответника - 900 лева -
адвокатски хонорар следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „ДИМАС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлението: гр. Габрово, бул. „**********" №
53 с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 12 ДЪЛЖИ на „ДИМАС” АД,
ЕИК ********* сумата 10000,00 лева, ведно със законна лихва, считано от 05.11.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260199/06.11.2020 г. по ч. гр.
д. 1715/2020 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
2. ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „**********" № 53 ДА ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 12 сумата 900,00 лева
/деветстотин лева и 00 ст./ – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5