РЕШЕНИЕ
№ 18850
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. К.А
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110133542 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. В. С., ЕГН: ********** срещу Й.
К. С., гражданин на Кралство Швеция, роден на 12.02.1993 г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чл. 53 СК – за възстановяване на
предбрачното фамилно име.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 24.06.2020 г.
в гр. Гибралтар и от брака няма родени деца, както и придобити имущества. Излагат се
твърдения, че след сключването на брака страните са имали нормални съпружески
отношения много кратко време, като в началото на 2021 г. настъпила рязка промяна в
отношението на съпруга към съпругата, което постепенно довело до пълно охлаждане на
чувствата и отчуждение. До началото на месец февруари 2022 г. съпрузите живеели в
Кралство Испания, а през месец март 2022 г. решили да се устроят в Кралство Швеция,
където настъпилото между съпрузите отчуждение бързо се задълбочило и същите
непрекъснато влизали в спорове. Подтикната от необходимостта да се откъсне от тази
негативна атмосфера, през септември 2022 г. ищцата се върнала в Република България и
заживяла при родителите си. Ищцата твърди, че съпругът не се интересувал от нея и
членовете на семейството й, за които се налагало тя да се грижи поради влошеното им
здравословно състояние. Излага твърдения, че успешно се е устроила в Република България,
1
намерила си е работа и възстановила контактите си с всички близки и приятели. Излага
доводи, че със завръщането й в България е настъпила окончателно фактическата раздяла
между съпрузите, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като никои от съпрузите
няма желание брачната връзка да бъде възстановена. Заявява, че не желае съдът да се
произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Поддържа, че след прекратяването на брака желае да носи предбрачното си фамилно
име – А..
В депозирано писмено становище по делото ответникът оспорва твърденията в исковата
молба и поддържа, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е, че
ищцата го е напусната през 2022 г. и се е прибрала в Република България, като по време на
фактическата раздяла отношенията между тях допълнително са охладнели. Излага доводи,
че към настоящия момент брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, изпразнена
от съдържанието, което законът и традицията влагат в нея, съществува само формално и не
може да бъде възстановена. Заявява, че не желае съдът да се произнася относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и не възразява след прекратяването на
брака съпругата му да възстанови предбрачното си фамилно име.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за сключен
граждански брак (л.3) се установява, че ищцата И. В. А. и ответникът Й. К. С. са сключили
граждански брак на 24.06.2020 г. в гр. Гибралтар, като съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга си - С..
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г.
/протокол на л. 62, стр. втора/ свидетелката Ина Милчева, дава показания, че страните са в
брак от месец юни 2020, като още в началото на брака им са започнали неразбирателствата.
Свидетелката твърди, че ищцата не се е чувствала емоционално и финансово подкрепена от
съпруга си, който я игнорирал. Заявява, че ищцата се е върнала в Република България, за да
се грижи за болната си майка, като се опитвала да комуникира със съпруга си, търсела го, но
той не проявявал особен интерес да комуникира с нея. Твърди, че ищцата е имала
намерението да се върне при съпруга си след като здравословното състояние на майка й се
подобри, но след като отношенията им се влошили, вече нямала такова желание. Дава
показания, че откакто ищцата е в България, със съпруга й не са се виждали и няма шанс
отношенията им да се заздравят. Съдът кредитира показанията на свидетелката и обяви, че
ще ги използва при изграждане на доказателствените си изводи.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. От показанията на свидетелката Ина Милчева се установява, че
страните понастоящем не живеят заедно от повече от една година и комуникацията помежду
им е сериозно нарушена. Следователно, съпрузите се намират в състояние на
продължителна фактическа раздала. Това е един значителен период от време, през който
страните реално са прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл. 14 и чл.
17 СК, съгласно които отношенията между съпрузите се изграждат въз основата на взаимно
уважение, общи грижи и разбирателство, които в настоящия случай напълно отсъстват
между страните. Поради това, съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, и следователно следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не
е абсолютно основание за прекратяване на брака (в този смисъл т. 3 от ППВС № 10/1971 г.),
както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата е следствие от взаимното желание
на съпрузите, което обстоятелство е видно и от съвпадението на позициите им по въпроса,
че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и няма шанс да бъде заздравена.
Следователно, през този период от време бракът съществува само формално, поради което и
като такъв същия следва да бъде прекратен.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В настоящи случай, по
делото не се твърди и не се установява от брака да има ненавършили пълнолетие деца,
поради което съдът не дължи служебно произнасяне по тези въпроси.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
3
този брак, респ. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно.
По делото е заявена претенция по чл. 53 от СК от съпругата, за която се установява, че
при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на съпруга си – С..
Доколкото запазването на брачната фамилия е субективно право на съпруга, който при
сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази
насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено, на основание чл. 53 от
СК, ищцата след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - А.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
С оглед на обстоятелството, че по делото съдът не се е произнасял относно вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съответно такава не е
установена, държавната такса в размер на 50 лева, дължима при решаване на делото за
развод, следва да бъде понесена от тях поравно. Поради това, и на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съпрузите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 25 лева
държавна такса за решаване на делото за развод.
Такава мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 24.06.2020 г. в Гибралтар, между
И. В. С., ЕГН: ********** и Й. К. С., гражданин на Кралство Швеция, роден на 12.02.1993
г., за който е съставен Акт за граждански брак № 3451/13.10.2020 г. на гр. София, Столична
община, район „Красно Село“, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНЯВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяването на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН: ********** и Й. К. С., гражданин на Кралство Швеция,
роден на 12.02.1993 г., да заплатят по сметка на Софийски районен съд всеки от тях сумата
от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса при решаване на делото по иска за развод
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5