№ 31
гр. Кубрат, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20253320200126 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувавно е по жалба на М. Т. Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
против Наказателно постановление (НП) № 25-0290-000157/13.08.2024 г.
издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с
МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 лева и отнемане на 13 контролни точки за извършено административно
нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, а се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата с наведените в нея
основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП.
Заявява, че е налице противоречие между описаното деяние от фактическа
страна и приложената санкционна норма. Твърди, че това е съществено
1
процесуално нарушение и води до нарушаване правото на подзащитния му да
разбере в извършване на какво нарушение е обвинен. Претендира присъждане
на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат,
при редовност в призоваването, не се явява. Постъпило е становище от
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт в ОДМВР Разград,
който претендира съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно и остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.03.2025 г., около 17:30
часа в ***, управлявал собствения си трактор Hinomoto, без поставена
регистрационна табела, като при заобикаляне не е спазил достатъчно
странично разстояние между неговия трактор и паркирания пред дом № 4 лек
автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, собственост на В. М., като го блъснал с
поставената на трактора кофа и деформира заден капак и ляв стоп на лекия
автомобил. Настъпило ПТП с материални щети по двете МПС. След това
напуснал мястото на произшествието и не изчакал идването на органите на
МВР.
Всичко това според наказващия орган съставлявало нарушение на 42, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Установяването на нарушението е извършено след проведено
разследване от полицейските органи, които били сезирани от пострадалия три
дни след произшествието. Въз основа на приложени към
административнонаказателната преписка докладни записки, снети сведения от
жалбоподателя и съставен протокол за ПТП, на св.А. било възложено
съставянето на АУАН, а именно приложения по делото – АУАН 3477644 от
29.03.2025 г. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. Същото било
връчено лично на жалбоподателя на 26.06.2025 г., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 02.07.2025 г., при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен
2
контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля А.,
както и от приетото веществено доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ
видеозапис на ПТП.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и
териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Налице е и
съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
По приложението на материалния закон съдът констатира, че
жалбоподателят Г. е наказан за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Приетата за нарушена разпоредба гласи, че: „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство,
без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение.“.
Оспорва се от защитата правната квалификация на деянието с аргумент,
че и в АУАН, и в НП, от фактическа страна АНО е приел, че при удара
съприкосновението на трактора на жалбоподателя е било с МПС, което е
паркирано към момента на деянието. Твърди се, че по този начин то не попада
в обхвата на приетата за нарушена правна норма, тъй като изрично е посочено,
че деянието е извършено при заобикаляне, а всъщност е санкциониран за
3
изпреварване.
Съдът намира, че действително по делото се доказва в момента на
настъпилото произшествие увреденият автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***
да не е бил в движение и в купето му не се е намирал неговият водач –
собственикът В. М.. В наказателното постановление също изрично е
посочено, че този автомобил е бил паркиран, който извод се потвърждава и от
показанията на свидетеля А.. Фактите по делото отговарят и на
квалификацията за паркирано МПС по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП.
При тези факти основателни са доводите на жалбоподателя, че при
стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП не се касае
за деяние осъществено чрез изпреварване, а чрез заобикаляне на паркирано
моторно превозно средство.
Водачите не са освободени от задължението да съобразяват своето
поведение с разположено на пътя чуждо имущество и носят отговорност при
виновното му увреждане. Тази отговорност обаче има различно правно
основание, като в случаите на умишлено поведение тя дори би могла да бъде
реализирана по наказателен ред. В конкретния случай при деянието си
жалбоподателят Г. е извършил маневра по заобикаляне, при която е увредил
паркиран автомобил. Съдът приема, че тези факти не се подвеждат под
състава на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както е посочено в акта и в наказателното
постановление. Деянието не е съставомерно и по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, защото
паркираният автомобил не е участник в движението, който да се движи след,
преди или да минава покрай жалбоподателя като водач.
Когато водачът не съобразява поведението си с паркирано ППС и в
резултат му причинява имуществени вреди, това му поведение нарушава
правилата за движение. То обаче се подвежда под друга материалноправна
норма. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.
Участниците в движението съгласно § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП са лица, които се
намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на
движението като например водачите, пътниците, пешеходците и лицата,
работещи на пътя. Паркираният автомобил, при който се доказа, че не е имало
водач, не е лице, а вещ.
Доказа се, че от обективна страна жалбоподателят Г. е управлявал
4
процесния трактор, което не е и спорно по делото. Следователно в качеството
си на водач той е бил участник в движението и годен субект на
административното нарушение. Доказано е на следващо място, че с
поведението си той е причинил имуществени вреди. Същите са описани в
протокола за ПТП, установяват се и от показанията на свид. А. – деформиран
заден капак и ляв стоп на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***. По делото
са несъмнено доказани в резултат на проведеното от полицейските служители
разследване, както фактът на настъпилия удар между двете превозни средства,
така и че той е бил вредоносен за автомобила, собственост на Маринов.
Правилно са определени датата и мястото на извършване на
нарушението, като деянието е извършено на 14.03.2025 г. около 17:30 ч. в с.
Беловец, на ул. „Хаджи Димитър“ пред дом № 4. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя,
описано в АУАН и в наказателното постановление, срещу което той се е
защитавал в хода на целия процес. Това са действията му по при привеждане
на трактора в движение, предприемане на маневра заобикаляне и причинения
удар с паркирания автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици по реализираното ПТП, а още по-малко и да ги е желаел във волево
отношение. Въпреки това той е могъл и едновременно е бил длъжен да
предвиди настъпването на този резултат. Увреденият автомобил е бил
паркиран и неподвижен, поради което той е бил предвидимо препятствие за
жалбоподателя. Той е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до
този друг автомобил и с неговото местоположение така, че да извърши
безопасно маневрата. Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно – по
непредпазливост, е причинил имуществени вреди другиму.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят Г. е извършил
виновно нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП изисква
причиненото ПТП да е резултат от неспазване на конкретно
материалноправно задължение относно предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
5
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне.
Следователно нарушеното материално задължение трябва да е уредено в
някой от разделите от ЗДвП, регулиращи извършването на тези маневри или
спазването на правилата за сигнализиране. Нормата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото
неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав по чл. 185 от ЗДвП, тъй
като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба – в
този смисъл: Решение от 01.06.2021 г. по к.а.н.д. № 105/2021 г. на
Административен съд – Русе; Решение № 2049 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. №
2570/2019 г. на Административен съд – Варна.
Направеното в наказателното постановление описание на деянието
изцяло се подвежда под състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, в което се
прие, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът
намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си
да преквалифицира, описаното в НП изпълнително деяние, за което е
санкциониран жалбоподателят Г., тъй като не се прилага закон за по-тежко
наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват времето, мястото,
автора и начина на извършване на деянието. По никакъв начин не се променят
фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, тъй като нито се прибавят, нито отпадат
факти от първоначалното обвинение. Фактическата обстановка така, както е
описана в НП, изцяло се запазва, като се подвежда под друг, по-леко наказуем
състав на нарушение. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на
обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото на
защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в
6
положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира
извършеното деяние от нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в такова по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и изменени основанието за налагане на наказанието от чл.
179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП в чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието
глоба съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП към датата на извършване на
нарушението (ДВ бр. 97/2017 г.) е фиксиран – 20 лева. Следователно и
деянието е по-леко наказуемо.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. По делото и
двете страни са направили такова искане.
Жалбоподателят е доказал извършването на разноски в общ размер на
600 лева, като в договора за правна защита и съдействие на лист 24 от делото е
удостоверено, че сумата е платена изцяло и в брой. С оглед частичната
основателност на жалбата и съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, които провеждат
принципа, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Поради това съдът намира, че
претенцията на жалбоподателя за разноски следва да бъде уважена по
съразмерност в размер на 540 лева (равняваща се на девет десети части от
сумата 600 лв.) за заплатеното адвокатско възнаграждение. В останалата част
до пълния заявен размер от 600 лева искането е неоснователно.
Въззиваемата страна също е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което при този изход на
делото следва да се редуцира и уважи в размер на една десета част от
претендираната сума, т. е. в размер на 10 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 и т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0290-000157/13.08.2024 г.
7
издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, с което на М. Т. Г. с
ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 42, ал.
1, т. 2 от ЗДвП в нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл. 179, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 5 от ЗДвП в чл. 185 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание глоба от 200 лева на 20 лева и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой компактдиск,
приложен на лист 14 от делото, да бъде унищожено като вещ без стойност
след влизане на съдебното решение в сила.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Разград да заплати на М. Т. Г. с ЕГН
********** с адрес: *** сумата 540.00 лева (петстотин и четиридесет лева,
нула ст.) – направени разноски по делото съразмерно уважената част от
искането.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН ********** с адрес: ***да заплати на ОД на
МВР – Разград сумата 10.00 лева (десет лева, нула ст.) – юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8