Решение по КНАХД №237/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от С. Н. С. от [населено място] против Решение № 68 от 25.06.2025 г., постановено по АНД № 20253330200160/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-ЗМВР от 30.12.2024 г., издадено от началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Русе. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 264, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при предявяването на АУАН и издаването на наказателното постановление. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактите по делото сочат, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0001314/38-ЗМВР от 02.12.2024 г. за това, че на 20.11.2024 г. в 16,10 ч. при извършване на полицейска проверка в гр. Русе, алея Перистери, в близост до скейт парк, без разрешение напуска мястото на извършване на проверката под претекст, че ще разговаря по телефона, след което побягва в посока Алея Възраждане. В акта е прието, че с това действие лицето осуетява извършването на полицейска проверка, напускайки мястото на проверката без разрешение, с което е нарушил разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 264, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че при ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения на процесуалния закон. РРС е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че АУАН не му е предявен, по съображения, че жалбоподателят е отказал да го подпише, което е отбелязано в акта и удостоверено с подпис на свидетел /свидетеля по акта/, и препис от него е получен от жалбоподателя на датата на съставянето му. Въззивният съд е приел, че фактическите обстоятелства по АУАН и наказателното постановление са потвърдени при разпита на актосъставителя св. Н. Г., който е дал показания, че жалбоподателят е бил търсен от полицейските служители за изясняване на предходни сигнали за нарушения. Когато го забелязали в парка, св. Г. се легитимирал и обяснил, че ще му извърши проверка, във връзка с което му поискал лична карта. Жалбоподателят провеждал телефонен разговор и започнал да рови в джоба си, създавайки впечатление, че търси документите си. Внезапно побягнал и се отдалечил, въпреки че полицейските служители му викали да спре. Въззивният съд е преценил, че жалбоподателят съзнателно е попречил на полицейските служители да осъществят функциите си, като им е попречил да извършат полицейска проверка, поради което правилно е санкциониран на основание чл. 264, ал. 1 ЗМВР с глоба в минималния размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е извел обосновани правни изводи. Касаторът не оспорва обстоятелствата, че самоволно е напуснал мястото на полицейската проверка, с което е осуетил извършването й. С оглед на тези факти е налице основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 264, ал. 1 ЗМВР, която разпоредба предвижда глоба от 500 до 1000 лв. за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си.

Неоснователни са доводите по касационната жалба за допуснати процесуални нарушения на чл. 43, ал. 2 и чл. 52, ал. 2 ЗАНН. В изпълнение на правилото по чл. 43, ал. 2 ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел. Законодателят не е предвидил изискване този свидетел да е различен от свидетеля, присъствал при извършване на нарушението, при установяването му или при съставяне на акта. Въпреки че жалбоподателят е отказал да подпише акта, той е получил препис от него и е подписал разписката за връчването му, при което процедурата по предявяване на АУАН е изпълнена. В разписката са указани правата на нарушителя да направи възражения в 7-дневен срок и в 14-дневен срок да направи предложение за сключване на споразумение. С получаването на преписа от АУАН и с подписване на разписката жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта и с процесуалните си възможности да възрази по него или да поиска сключване на споразумение, при което правото му на защита не е накърнено. Съответно, АУАН е надлежно предявен и за наказващия орган не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 2 ЗАНН да върне непредявен акт на актосъставителя.

Касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ОДМВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в размер на 130 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 25.06.2025 г., постановено по АНД № 20253330200160/2025 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА С. Н. С. да заплати на ОДМВР – Русе за разноски по делото сумата 130 лв.

Решението е окончателно.