№ 21219
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20251110102906 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 ответника Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК –
застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата от 13338,24 лева, представляваща за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
00500100536742/03.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.01.2025
г. до изплащане на вземането.
Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД твърди, че на
08.05.2024 г. в гр. Сливен на паркинга зад бул. Цар Освободител е настъпило
ПТП, при което водачът на лек автомобил марка Пежо с рег. № СН 8689 СА
при излизане от паркинга удря паркирания лек автомобил марка БМВ с рег. №
СН 0008 ВК. Ищецът посочва, че ПТП-то е документирано с Двустранен
констативен протокол, в който застрахования при ответника по задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите водач на виновния
автомобил Пежо с рег. № СН 8689 СА признава вината си за настъпване на
процесното ПТП. Сочи, че към датата на ПТП лек автомобил БМВ с рег. №
СН 0008 ВК имал валидно сключена застраховка каско при ищеца. Твърди, че
по образувана във връзка с процесното ПТП щета ищецът изплатил
обезщетение в размер на 13725,44 лева за възстановяване на уврежданията по
застрахования автомобил. Сочи, че ищецът като застраховател по застраховка
„Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за определянето ми. Предвид встъпването в правата на увреденото
1
лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана, но
ответникът заплатил частично застрахователно обезщетение в размер на
сумата 387,20 лева. Моли съда да уважени предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно уведомен, в срока
по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеният иск по основание и размер. Счита, че със заплатена сума са
репарирани в пълен размер вредите на застрахования при ищеца автомобил от
настъпилото ПТП. Оспорва уврежданията на десния фар да са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и твърди, че фактурата е издадена от
фирма с основен предмет търговия с недвижими имоти и със идентичен адрес
като постоянния адрес на собственика на увредения автомобил. Моли съдът
да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Не е спорно между страните, поради което и с обявения за окончателен
доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че към датата на настъпване на процесното ПТП – 08.05.2024 г. лек автомобил
марка БМВ с рег. № СН 0008 ВК е застраховано при ищеца по имуществена
застраховка каско, а МПС марка Пежо с рег. № СН 8689 СА е застраховано
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и че ищецът е заплатил по процесната щета сумата
13725,44 лева, а ответникът е заплатил по регресната претенция сумата 387,20
лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по лек автомобил марка БМВ с рег. № СН
2
0008 ВК. Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 14166,80
лева.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 14166,80 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
3
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Наведеното от ответника възражение за предмета на дейност и
регистрация на дружеството, отремонтирало автомобила на адреса на
увредения собственик не изключва дължимостта на обезщетението, доколкото
същото е в размер, необходим за възстановяване на вещта.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало искът е основателен в пълния
предявен размер като е съобразено и направеното от ответника частично
плащане преди завеждане на делото.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане
в тази насока, върху посочените суми за главници следва да се присъди
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за държавна такса в
размер на 533,52 лева, депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева и 200,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА ДА ЗАПЛАТИ НА
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 13338,24 лева, представляваща за регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
щета № 00500100536742/03.10.2023 г. за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“, за вреди по
лек автомобил „БМВ с рег. № СН 0008 ВК, настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 08.05.2024 г. в гр. Сливен на паркинг на бул. „Цар
Освободител“, причинени виновно и противоправно от водача на лек
автомобил Пежо с рег. № СН 8689 СА, чиято „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законна
лихва за период от 17.01.2025 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
4
78, ал. 1 ГПК сумата от 1133,52 лева – разноски в производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: BG76BPBI81701600034750.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5