Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 85 гр.Бургас 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение, в открито заседание на първи март две хиляди и
осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гд № 831 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
искова молба на М.М.Х. ЕГН ********** и Д.М.Х. ЕГН **********, представлявани
от адв. Т. – БАК, съд. адрес *** против Д.И.О. с ЕГН ********** и Я.-Х.Т.-О. с
ЕГН **********, двамата от гр. Св. Влас,
ул. Стара планина № 15А.
Ищците твърдят, че са наследници на своя брат
Христо М.Х., поч. 16.10.2015 г. С договор за продажба от 09.08.2011 г. по н.а. № 122, т. ХІІІ, д.№ 2406/2011 г. на
нотариус Стоян Ангелов, при НРС наследодателят продал на ответника Д.О. описан
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.409.2.7,
с предназначение : жилище, апартамент, брой нива: едно, с площ от 37, 18 кв. м.
, прилежащи части: изба № 6 от 3, 61 % от общите части, ниво едно, съседни
обекти на етажа: 51500.502.409.2.8; 51500.502.409.2.6, под обекта:
51500.502.409.2.4, над обекта: 51500.502.409.2.10 за сумата от 26 500 лв. платена
по банков път изцяло. Ищците твърдят, че тази сделка е нищожна, на първо място,
като абсолютно симулативна. Въвеждат, че прехвърлителят не е желаел
действителното прехвърляна на собствеността. Поради формалното прехвърляне
прехвърлителят е останал да си живее в имота, като ответниците никога не са
отправяли претенции към имота, а са установили владението едва след смъртта на
продавача. Продавачът никога не е разполагал с друго жилище освен продаденото и
липсва всякаква логика да прехвърля собствеността в полза на други и така да се
лишава от дом. Именно поради симулацията продажната цена не съответства дори на
средните пазарни цени на имотите, а е значително по – ниска. Освен това цената
не е била платена нито по банков път,
както е заявено в акта, нито в брой. На следващо място твърдят, че сделката е
нищожна и поради липса на основание. Непосредствената цел на продавача е да
придобие продажната цена, но в случая след като цената не е заплатена по
никакъв начин, то целта не е била придобиването на сумата пари, представляваща
продажна цена. На следващо място твърдят, че договора е унищожаем поради
измама. В тази връзка въвеждат, че наследодателят не е имал правилна представа
за действителната продажната цена на имота и е въведен в заблуждение от купувача
по отношения цената, на която имота е продаден, като по този начин се е
стигнало до неравнозначност на насрещните престации. На следващо място твърдят,
че предвид неплащането на продажната цена сделката следва да се развали поради
неизпълнение от страна на купувача. Наличието на тези основание водят до
неоснователност на твърдението от страна на ответниците, поради което имота
следва да се реституира.
Ищците отправят
исканията:
1/ Да бъде
прогласена нищожността на процесната сделка, като абсолютно симулативна;
ЕВЕНТУАЛНО
2/ Да бъде прогласена нищожността на
процесната сделка, поради липса на основание;
ЕВЕНТУАЛНО
3/ Да бъде
унищожена процесната сделка поради измама ;
ЕВЕНТУАЛНО
4/ Да бъде
развалена процесната сделка поради неизпълнение задължението на купувача да
заплати продажната цена;
5/ да бъдат
осъдени ответниците да предадат собствеността и владението върху процесния
имот.
Правна квалификация на исканията: Исканията имат правното си основание в чл.
26, ал.2, предл. последно ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл.четвърто ЗЗД; чл. 29 ЗЗД;
чл. 87, ал.3, вр. чл. 87, ал.2 ,
предл. второ ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Ответниците възразяват
по главния иск. Симулацията не може да се основава на твърдяно от ищците
неплащане на цената, нито факта на владеенето на имота от продавача след
сключване на сделката до смъртта му. В случая страните са желаели правните
последици от сключването на сделката, поради което не е налице абсолютна
симулация. Правото е прехвърлено с факта на сключването на сделката с
изискуемата законна форма, подписите на страните са автентични, волята им да
сключат сделката е възприета от нотариуса и обективирана от него в акта. По
евентуалния иск за нищожност считат, че
не е налице липса на основание. Волята на страните е била ясна и е възприета от нотариуса.
Неоснователно е твърдението за липса на основание поради неплащане на продажна
цена и, че продавачът съзнателно обективирал в сделката противното. По иска за унищожаемост
възразяват по допустимостта. Твърдят, че ищците нямат интерес от унищожаване на
договора. Право да се иска унищожаване възниква страна в чийто интерес законът
допуска това, а именно страната, чието волеизявление е опорочено. В случая
ищците не са страна по сделката за да имат интерес. Възразяват и за
погасяването на иска по давност с изтичането на три години от сключването на
сделката – 09.08.2011 г. до предявяване на иска. По иска за разваляне на
договора твърдят неговата неоснователност също поради погасяването му по
давност с изтичането на петгодишен
срок от сключването на сделката до предявяването на иска. По втория главен иск
за собственост счита, че същия е неоснователен поради неоснователността на
първия главен иск и евентуалните искове.
В съдебно
заседание чрез адв. Т. исковете се поддържат, ангажират се доказателства и се
пледира за уважаване.
Ответниците
оспорват исковете и пледират за отхвърляне.
От фактическа страна съдът установи следното:
Установява се от удостоверение за наследници на Община
Несебър, че ищците са законни наследници на Христо М.Х., поч. 16.10.2015 г.,
негови сестра и брат. С нот. акт № 69, т. VІ, д. № 978/2003 г. на нотариус
Бакърджиева, при НРС ищцата М.Х. е продала на брат си Христо Х. имота:
апартамент № 7, на трети етаж в ЖСК № 22
„Чайка“, ж.к. „Младост“ –Несебър, с площ от 37.18 кв. м., заедно с 3, 612 % ид.
ч. от общите части и толкова от правото на строеж върху терена за сумата от 6 000 лв., изплатена в
брой. Със сега процесната сделка по нот. акт № 122, т. ХІІІ, д. № 2406/2011 г.
на нотариус Ангелов при НРС, починалият наследодател Христо Х. е продал на
ответника Д.О. същия имот, който при влизане в сила на КККР на гр. Несебър се
индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.502.409.2.7, с адрес ж.к. „Младост“ № 52, ет. 3, ап. 7, гр. Несебър,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
51500.502.409, с площ на обекта от 37, 18 кв. м., заедно с 3, 612 % ид. ч. от
общите части и толкова от правото на строеж върху терена за сумата от 26 500 лв., която според
акта е изцяло изплатена по банков път. Установява се от удостоверения на
банките: Първа инвестиционна банка, ОББ, Интернешънъл Асет банк и УниКредит
Булбанк, че наследодателят Христо Х. не е имал открити сметки в тях. Представени
са извлечения от сметките на наследодателя Христо Х. в две банки: Инвестбанк и
Банка ДСК. Според извлечението от сметката на наследодателя в Инвестбанк за
времето около сключването на процесната сделка – 28.07.2011 г. до 29.09.2011 г.
сумата от 26 500 лв., представляваща продажна цена според нотариалния акт
не е била нареждана за внасяне от ответниците. Видно от извлечение по сметката
на наследодателя в Банка ДСК за периода 01.07.2011 г. до 30.09.2011 г. сумата
от 26 500 лв. продажна цена също не е била превеждана от ответниците.
Приложена е информация за сметките на ответника О. в УниКредит Булбанк за
периодите: от 01.01.2010 г. до 14.06.2016 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2012
г. Видно от нея по времето на сключването на процесния договор теглене/трансфер
на сумата представляваща продажна цена не е бил осъществяван. Съдът е назначил
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че към
момента на сключването на договора – август 2011 г. средната пазарна стойност
на имота е 43 100 лв. В съдебно заседание пред районния съд ответникът О.
е дал изявления по чл. 176 ГПК. Установява, че имали различна уговорка с тази,
описана в акта. Наследодателят-продавач поискал да остане в имота, при което
ответникът поискал вместо да му плаща наем да му заплати сумата реално от
26 500 лв. Ответникът два пъти бил и гарант на наследодателя по банкови
кредити и не искал превеждане по банков път.
Освен това наследодателят имал задължения към друго физическо лице, на
когото ответникът дал пари.
От правна страна съдът намира следното:
По първия
иск. Ищците твърдят, че продажбата е привидна, тъй като продавачът наследодател
е останал да си живее в имота, а ответникът не е заплащал продажната му цена
според удостовереното в акта. Ищците не твърдят наличие на прикрита сделка, от
която да се ползват. Страните не спорят, че действително след сделката
продавачът е останал да живее в
процесния имот. В съгласие с установеното по делото от фактическа страна
следва и да се приеме, че продажната цена не е заплатена, така както е
удостоверено от нотариуса, тъй като към датата на сключването на договора уговорената
сума не е била нареждана за плащане от купувача и не е постъпвала в сметката на
продавача, докато в нотариалния акт е фиксирано, че продажната цена е изплатена
изцяло по банков път. Ответникът въвежда пред съда два факта – за други
правоотношения и за друго основание – заобикаляне на закона, което не е въведено
от ищеца. Второто твърдение е изгодно за ответника, тъй като не е въведено в процеса и при доказването му
би довело до отхвърляне на иска, но същото остава недоказано от ответника.
Първото твърдение, преценено с установената по делото липса на заплащане
продажната цена, води до извода за основателност на иска, тъй като при признати
други правоотношения между страните и незаплатената продажна цена следва, че те
не са желаели правните последици от сключената привидно продажба. Уважаването
на този иск не задължава съда с произнасяне по предявените евентуално спрямо
него.
По втория кумулативно съединен иск.
Ответниците се легитимират материално правно с процесния нотариален договор за
продажба, който при факта на нищожността му не е годно основание за наличие на
материалното право на собственост. Поради това се налага извод за основателност
и на този иск.
По
разноските. При това разрешение на спора на ищците следва да си присъдят
разноски в размер на общо 850 лв., държавна такса и възнаграждение на вещо
лице.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М.М.Х. ЕГН ********** и Д.М.Х. ЕГН **********, чрез
адв. Т. – БАК, съд. адрес *** против Д.И.О. с ЕГН ********** и Я.-Х.Т.-О. с ЕГН
**********, двамата от гр. Св. Влас, ул.
Стара планина № 15А, че договора, сключен с нотариален акт № 122, т. ХІІІ, д.№ 2406/2011 г. на нотариус
Стоян Ангелов, при НРС между Христо М.Х. и Д.И.О. за продажба на: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.502.409.2.7, с адрес ж.к. „Младост“ № 52,
ет. 3, ап. 7, гр. Несебър, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот
с идентификатор 51500.502.409, с площ на обекта от 37, 18 кв. м., заедно с 3,
612 % ид. ч. от общите части и толкова от правото на строеж върху терена е
НИЩОЖЕН КАТО ПРИВИДЕН.
ОСЪЖДА Д.И.О. с ЕГН ********** и Я.-Х.Т.-О.
с ЕГН **********, двамата от гр. Св.
Влас, ул. Стара планина № 15А да предадат собствеността и владението на М.М.Х.
ЕГН ********** и Д.М.Х. ЕГН **********, чрез адв. Т. – БАК, съд. адрес ***
върху имота: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.409.2.7, с
адрес ж.к. „Младост“ № 52, ет. 3, ап. 7, гр. Несебър, находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.409, с площ на обекта от
37, 18 кв. м., заедно с 3, 612 % ид. ч. от общите части и толкова от правото на
строеж.
ОСЪЖДА Д.И.О.
с ЕГН ********** и Я.-Х.Т.-О. с ЕГН **********,
двамата от гр. Св. Влас, ул. Стара планина № 15А да заплатят на М.М.Х.
ЕГН ********** и Д.М.Х. ЕГН **********, представлявани от адв. Т. – БАК, съд.
адрес *** сумата от 850 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: