Номер 136116.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивI наказателен състав
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20205330205155 по описа за 2020 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. 2005 ЕООД против Наказателно
постановление № 501100- F522722, издадено от Заместник директор на ТД
на НАП- Пловдив, с което на М. 2005 ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38 ЗСч.
С жалбата се признава за извършеното нарушение, но се моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН и за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
ОТМЕНЯНЕ по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
М. 2005 ЕООД с ЕИК ********* - предприятие по смисъла на Закона
за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
1
длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2018 г., като
не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на
следващата година, т. е. до 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. е
неприсъствен ден.
М. 2005 ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2018 г.,
видно от подадената в ТД на НАП Пловдив- годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0706376/24.02.2019г., и от приложения към нея
годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената
декларация нетните приходи от продажби за 2018 г. са в размер на 3671.15 лв.
ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на
05.08.2019 г.
Нарушението е извършено на 02.07.2019г.г. в гр. Пловдив.
Нарушението е установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-
316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-
01-1768/05.09.2019 г.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН, както и от приложената по делото писмена
документация.
Следва да се отбележи и че изложената фактическа обстановка по
същество не се оспорва с жалбата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №
ЗМФ 610 /03.07.2018г., както и от разпоредбата на чл. 78 ЗСч. се установява
компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
2
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от
многобройни други случаи, в които наказващия орган е процедирал изцяло
незаконосъобразно, като е връчвал електронна покана за съставяне на АУАН,
в процесния случай е действано стриктно спрямо буквата на закона,
доколкото от доказателствата по делото се установява, че лично на
управителя е връчена покана за съставяне на АУАН чрез препоръчано
писмо с обратна разписка.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 6.11.2019г., а НП
- на 25.03.2020г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност на дружеството по давност.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН тече от откриване на нарушителя. Съгласно
трайната практика на Административен съд-Пловдив нарушителят се счита
открит, когато администрацията, компетентна да издаде АУАН,
разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и личността
на нарушителя.
В случая процесното нарушение се характеризира със следната
особеност: спрямо търговците е налице задължение да представят ГФО за
обявяване пред една институция- Агенция по Вписванията. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 78 ЗСч. обаче компетентни да издават АУАН за
нарушения по чл. 38 ЗСч. са длъжностни лица от друга институция- НАП. От
това следва, че релевантният момент за преценката кога е открит нарушителя
се явява моментът, когато компетентната да издаде АУАН институция
разполага с достатъчно данни за нарушението и нарушителя, а в случая това
се явява НАП. Поради това и съвсем коректно е и отбелязването в АУАН и
НП, че нарушението и нарушителят се считат открити от момента, в който
НАП е уведомена от Агенцията по вписванията за неизправните търговци.
Изцяло в полза на наказвания субект е и приетото, че релевантна е по-
ранната дата, на която писмото е получено в ЦУ на НАП, а не по-късната,
когато това писмо е препратено до ТД на НАП.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.11 ЗСч. в приложимата
3
редакция към момента на извършване и установяване на нарушението,
аналогична на сегашните ал.13 и 15 на същия член.
Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
сроковете, посочени първоначално в чл. 38, ал.11 ЗСч, а след измененията с
ДВ 96/2019 в ал.13 и 15 на същия член имат само инструктивен характер.
Същите са приети с цел да дисциплинират администрацията от АВ и НАП, но
са неотносими към реда за реализиране на административно наказателната
отговорност и към давностните срокове, уредени в чл. 34 ЗАНН. На този
извод навежда, както систематичното място на ал.11, 13 и 15 на чл. 38 ЗАНН,
които не са в глава административно наказателна отговорност на ЗСч, така и
изричното правило на чл. 78 ЗСч., според който съставянето на актовете,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1, вр. чл. 38, ал.1 ЗСч,
тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на
ГФО, при съществуващо такова задължение.
Приложена е и правилната санкционна норма, като е спазена и
методиката за определяне имуществената санкция на ЮЛ- процент от
нетните приходи за предходната година, но не по-малко от 200 лева.
В случая предвид размера на нетните приходи за годината, за която не
е подаден ГФО, правилно санкцията е индивидуализирана в рамките на
законоустановения минимум-200 лева.
Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя, че
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
4
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е типично такова, което
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация, по следните аргументи:
На първо място следва да се отчете, че нарушението е отстранено
доброволно, като това е станало едва един месец след допускането му и по
мнение на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд
Пловдив, която приема, че може да се говори за маловажен случай на
нарушение по чл. 38 ЗСч., ако периода на забавата е по-малък от два
месеца.
Така Решение № 1097 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г.
на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от
22.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1690 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2493 от 23.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 2638 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още
преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в
АУАН и НП изрично е отбелязано, че ГФО е публикуван още на
05.08.2019г., а нарушението е открито две седмици по-късно на
21.08.2019г.
На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на
нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лица.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив,
която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен
случай на нарушение по чл. 38 ЗСч. е обстоятелството дали то е отстранено
по собствената инициатива, още преди получаване на поканата за
явяване за съставяне на АУАН.
Така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г.
на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от
5
20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай нарушението е отстранено на 05.08.2019г., а
поканата за съставяне на АУАН е връчена на 1.10.2019г., тоест два
месеца по-късно. По- важното обаче е, че отстраняването на
нарушението, както вече се отбеляза по-горе, е станало не само преди
изпращане на поканата за АУАН, но още преди установяването му от
контролния орган.
Като следващо обстоятелство занижаващо обществената опасност на
извършеното съдът цени добросъвестното поведение на жалбоподателя-
признава вината си, изразява съжаление за стореното, но моли за
снизхождение и прилагане на чл. 28 ЗАНН. Посоченото е една индиция, че
целите на административната репресия вече са постигнати и в този смисъл е
достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо провинение
реално ще бъде наказан.
Не на последно място следва да се отбележи, че в НП изрично е
посочено, че нарушението е за първи път и не са причинени вреди за
фиска.
Действително тези обстоятелства са съобразени от законодателя при
наказуемостта на нарушението и по аргумент от чл. 56 НК не могат да се
използват и втори път като смекчаващо обстоятелство. Същите обаче
няма как в конкретния случай да не бъдат отчетени само като една индиция
за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, НП да се отмени, а на
нарушителя да се укаже, че това е последен компромис, който му се прави,
като при следващо нарушение ще бъде реално санкциониран.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
право на разноски би имал жалбоподателя. Доколкото обаче разноски нито са
поискани, нито е доказано реалното им сторване за използване на адвокатска
защита и съдействие, такива не следва да се присъждат.
Доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата
6
за реално използване на адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало да се
представят най-късно в съдебното заседание, преди даване ход по същество,
като този пропуск не може да се санира на по-късен етап.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 501100- F522722, издадено
от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на М. 2005 ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38
ЗСч.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7