Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 270
22.11.2021г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 895 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от К.Ф.Л., подадена
чрез пълномощник - адв. Д.К.Н., с посочен адрес ***, против Решение №260153 от 21.07.2021г.,
постановено по АНД № 333 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила, касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Сочи се, че изводът на съда за липса на допуснати при издаване на АУАН и НП процесуални
нарушения от категорията на съществените е неправилен, тъй като бил направен в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН
112 въвеждала изрична забрана за определено поведение на гражданите при и по
повод използването на ЕЕН 112, разграничено в три различни и самостоятелни
форми на изпълнителното деяние, а именно: ползване на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на
предварително записани съобщения, както и предаване на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ. В конкретния случай, нито в АУАН, нито в
издаденото НП не било конкретизирано чрез коя от тези три форми на изпълнителното
деяние било осъществено административното нарушение. Нарушаването на тази
забрана в първата от горепосочените хипотези било изрично инкриминирано като
самостоятелно административно нарушение в разпоредбата на чл.37 от ЗНССПЕЕН
112, с предвидено наказание глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. Нарушаването
на забраната в третата хипотеза също било изрично инкриминирано като
самостоятелно административно нарушение, но в разпоредбата на чл.38 ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112, с предвидено наказание глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв.
Въззивният съд в решението си не съобразил, че в съдържанието на процесното НП,
при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя
административнонаказващият орган допуснал нарушение на материалния закон, като
не разграничил и конкретизирал възможните различни проявни форми на забраната
по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, посочвайки едновременно, че нарушителят е „подал
невярно и заблуждаващо съобщение“. Въззивният съд недопустимо извършил
квалификация на административното нарушение вместо наказващият орган като
описаното поведение цифрово било квалифицирано като нарушение „под текста на
предл. 3“, а именно по чл.28 ал.1 пред. 3 от ЗНССПЕЕН 112. Наред с това,
въззивният съд не отчел, че в обстоятелствената част на НП била описана
фактическа обстановка, според която не били налице обстоятелствата, визирани в
нормата на чл.3 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, при наличието на които може да се приеме,
че повикването на ЕЕН 112 е спешно и
използването на номера е по предназначение, а именно налице е необходимост от
спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите, каквито за жалбоподателя или за другиго към
коментирания момент такъв риск не съществувал. В случаите като този, когато от
получената информация се установило, че повикването не изисква намеса на
службите за спешно реагиране, но било свързано с функциите на местната
администрация или на териториалните звена на министерства или на други
административни структури, информацията се предавала на съответната структура
за предприемане на необходимите действия, съгласно чл.12 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
Сочи се, че несъобразяването с материалните норми от страна на въззивния съд
обуславяло незаконосъобразност на обжалваното решение и в процесуален аспект,
доколкото били в разрез с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН за изчерпателно,
точно и недвусмислено описание на нарушението със съответните им обективни и
субективни признаци, надлежното им цифрово квалифициране и съответно
самостоятелно санкциониране, касационни основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1
и т.2 от НПК. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на касационния жалбоподател
заявява, че поддържа касационната жалба. Счита, че има нарушение на материалния
закон, допуснато от въззивния съд, тъй като той не се съобразил с
обстоятелството, че наказващият орган не посочил конкретното изпълнително
деяние, с което било осъществено административното нарушение, за което било
наложено наказанието. Наред с това, въззивният съд не преценил наистина било ли
налице основанието по чл.3 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 за реакция по този начин от
страна на полицейските органи. В случая получената информация не била
необходима да се предприемат действия, които да са представлявали спешност, да
е бил заплашен живота или здравето на хора, поради което самото обаждане не
попадало в категорията на използваните и съгласно чл.12, ал.1 от този закон да
се предприемат необходимите действия. Това били съществени нарушения, които
били основание за отмяна на обжалваното решение. Сочи се също, че решението
било постановено преди публикуването на Тълкувателно решение №8/16.09.2021г., с
което се давало право на въззивния съд да преквалифицира описаното нарушение,
но тъй като в конкретния случай нямало конкретизация на изпълнителното деяние
се твърди, че и това тълкувателно решение не би било приложимо. Моли се за
отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260153 от 21.07.2021г.,
постановено по АНД №333/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №1970-445 от 17.02.2021г., издадено от Началник РУ гр. Хасково, с
което на К.Ф.Л., за нарушение на чл.28, ал.1 от Закон за Националната система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112), е наложена
административна санкция глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.38 ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение, като е мотивирал съображенията си. Относно наложеното наказание
съдът е приел, че същото е в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй
като е в границите на предвиденото в законовия текст и е в минимума, посочен
там, като деянието не се отличава с по-ниска степен от другите нарушения от
този вид, за да се счете случаят за маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК във
връзка с чл.11 от ЗАНН и да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че
районният съд неправилно приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
констатирани процесуални нарушения от категорията на съществените. В случая не са
налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават
процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и НП отговарят
на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Като нарушена АНО е определил правната норма на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН
112, съгласно която се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на „eCall“
повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Вярно е, че
ал.1 съдържа няколко форми на изпълнително деяние, но АНО е направил точно
описание на конкретното нарушение, за което търси отговорност от лицето – подал
„невярно и заблуждаващо съобщение“, описано като съдържание, което е достатъчно
за адресата на НП и за съда да разберат за коя от изброените хипотези в
разпоредбата става въпрос. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени,
а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства
на установеното нарушение. Доколкото както в АУАН, така и в наказателното
постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, в случая не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не
е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място К.Ф.Л. е извършил обаждане на ЕЕН за спешни повиквания
112 от ползвания от него мобилен телефон и след приемане на повикването от
оператор е съобщил, че полицейските служители, дошли на сигнала му, са нетрезви и пияни. Безспорно е установено и че
тези обстоятелства не отговарят на истината, поради което и съобщението е
квалифицирано като невярно и заблуждаващо. С това си деяние К.Ф.Л. е осъществил
състав на нарушение по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което правилно е била
ангажирана отговорността му в случая. При анализа на доказателствата по делото
се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от
касационния жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна и
субективна страна.
Съгласно чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, който предава
чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва
с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд, че наложеното наказание е в
съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като е в границите на
предвиденото в законовия текст и е в минимума, посочен там, като деянието не се
отличава с по-ниска степен от другите нарушения от този вид, за да се счете
случаят за маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН и
да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112, като в тази връзка се твърди, че районният съд не преценил наистина било
ли налице основанието по чл.3 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 за реакция по този начин от
страна на полицейските органи. Съгласно чл.12, ал.1
от ЗНССПЕЕН 112, когато от получената информация се установи, че
повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с
функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства
или на други административни структури, информацията са предава на съответната
структура за предприемане на необходимите действия. Посочената разпоредба
регламентира дейността и основните задължения на служителите в центровете 112 и
не освобождава касационния жалбоподател от административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на
актосъставителя относно описаното нарушение. Районният съд правилно е приложил
закона като е потвърдил наказателното постановление изцяло. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити,
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260153 от 21.07.2021г.,
постановено по АНД №333/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.