№ 13505
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110120299 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против: 1) Л. Й. Я., 2) Б. И. Я. и 3) Л. И. Я..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 38, находящ се в гр. *****.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 35, 01 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.02.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 7, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.04.2022 г. – 02.04.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: Л. Й. Я. –
4/6, 2) Б. И. Я. – 1/6 и 3) Л. И. Я. – 1/6. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпила молба от ответниците Л. Й. Я., Б. И.
Я. и Л. И. Я., с която твърдят, че са погасили задълженията изцяло чрез
плащане. Молят съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 23.06.2025 г. ищецът потвърждава извършеното в хода на
процеса плащане и заявява претенция за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден.
Безспорно е между страните, че за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане, извършено на 12.06.2025 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
2
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая безспорно е между страните, че през исковия период
ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период м.02.2022 г. – м.04.2024 г до
същия е доставяна топлинна енергия на стойност 35, 01 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно квотите в
съсобствеността, които не се оспорват, както следва: Л. Й. Я. – 4/6, Б. И. Я. –
1/6, Л. И. Я. – 1/6.
3
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума 7, 97 лв. за периода 16.04.2022 г. – 02.04.2025 г.
За задължението ответниците отговарят съобразно квотите в
съсобствеността, които не се оспорват, както следва: Л. Й. Я. – 4/6, Б. И. Я. –
1/6, Л. И. Я. – 1/6.
Безспорно е между страните, че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, в чиято полза
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спора, съдът определя в размер на сумата от 25 лв.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Л. Й. Я., ЕГН **********, Б. И. Я., ЕГН **********, и Л. И.
Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 35, 01 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 38, находящ се в гр. *****, за
периода м.02.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 08.04.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 7, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.04.2022 г. – 02.04.2025 г.,
които се претендират от ответниците в условията на разделност, както
следва: Л. Й. Я. – 4/6, Б. И. Я. – 1/6, Л. И. Я. – 1/6 – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
4
ОСЪЖДА Л. Й. Я., ЕГН **********, Б. И. Я., ЕГН **********, и Л. И.
Я., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение по делото, както следва:
Л. Й. Я. – 4/6, Б. И. Я. – 1/6, Л. И. Я. – 1/6.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5