РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Варна, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Кичка М. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110109494 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от И. С. И. срещу „К.“
ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна разпоредбата на чл. 18,
ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 934989 от 27.09.2023 г., предвиждаща
начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие с
добрите нрави и 2) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за
нищожна разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 934989
от 27.09.2023 г., предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на
вземания, поради противоречие със закона.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 934989 от 27.09.2023 г. при следните условия: 1400 лв.
главница, 47% лихвен процент, 28,38% ГПР, 18-месечен срок за погасяване и 2064,66
лв. обща сума, дължима от кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от
договора за кредит ищецът е следвало да предостави в срок от два дни от сключването
на договора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
поръчителство на едно или две физически лица, при подробно описани условия и на
двата вида обезпечение. В чл. 18, ал. 1 е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят ще дължи
неустойка в размер на 2741,3 лв. Така общият размер на дължимата сума възлизала на
4806 лв. Поддържа се, че въпросното вземане не притежава присъщите на неустойката
функции и с него се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва
се, че неустойката не кореспондира с последици от неизпълнението на договора, а се
начислява като добавък към погасителните вноски. Навежда се довод, че от
неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да
претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение. На
следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В
1
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното
пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма житейска и
правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел
риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора
да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не
желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл.
143, т. 3 от ЗЗП. Ищецът счита, че не може да се приеме, че неустойката изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително
условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен срок от сключването на договора
за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Сочи се, че с въпросната клауза се заобикаля и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Излага се, че в чл. 13, ал. 2 от договора за заем кредиторът е включил в тежест
на потребителя неравноправна „уговорка“, според която кредитополучателят заплаща
сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно
Тарифата за таксите и разходите, събирани от „К.” ЕООД, във връзка с договорите за
потребителски кредит, сключвани чрез Интернет. Съгласно въпросната Тарифа за
такси и разходи на уебсайта на ответника: „Разходите за събиране на вземането при
забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
Заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от
Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от
дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт.
Разходите се правят еднократно и сборът им не може да надвишава 135 лв. за
Продукти Кредит до заплата и Потребителски кредит, за целия период на Договора.
Отделно от това при забава от 60 дни за Продукт Кредит до заплата и при забава от 90
дни за Продукт Потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10%
от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване.
Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за
принудително изпълнение по просрочено задължение.
Сочи се, че така наречената от кредитора „такса“ е обвързана с неизпълнение на
задължение по договора и като такава, тя следва да бъде възприемана като неустойка.
Въпросната „неустойка“ противоречи на чл. 33 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Поддържа се, че е налице явно заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за
забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е извършил. Ищецът счита,
че в случая тази неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции, тя е просто средство за обогатяване на
кредитора и определено води до скрито оскъпяване на кредита. Дори да се приеме, че
въпросната неустойка всъщност не е неустойка, а такса, то съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и
ясно определени в договора. В случая те не са, кредиторът умишлено е насочил към
Тарифа, качена на уебсайта му, която може да бъде ежедневно променяна и с това
едностранно да влияе върху разходите по един вече сключен договор за кредит. В
допълнение, изброените дейности - изпращане на напомнителни писма, електронни
2
съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др., по естеството си не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално
извършвани от кредитора действия във връзка със събиране на задължението. Тези
дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са
разходи, както самият кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК услуги. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита и „таксуването“ им за
сметка на потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „К.“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Излага се, че клаузите на процесния договор за потребителски
кредит покриват всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР, по реда на който е сключен договорът.
Поддържа се, че всички условия, включително за плащане на неустойка, и параметри
по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е дадена
пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита
още преди сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички
реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като
формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя
какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по
пера. Едновременно с това ищецът е разполагал е с цели 14 дни, за да упражни
правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29
ЗПК, посочено изрично и в СЕФ. Навежда се довод, че уговорената неустойка не е и
не следва да бъде включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с
които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия
случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е
напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и
само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е.
към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана
сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати
заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Излага се, че
обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на
части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора,
не води до превръщането й в лихва. При сключване на процесния договор
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от
своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на
такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в
договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Същата е
уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при
забавено изпълнение на потребителя. На самостоятелно основание всички изложени
твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че
между страните са налице общо 2 договора, които съдържат уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени през 2023 г.
Поддържа се, че разходите за извънсъдебните действия на кредитора спрямо
3
длъжника в случай на неизпълнение от страна на последния не представляват такси по
договора. Същите ясно са посочени като разходи във връзка с неизпълнението.
Всъщност тези суми стандартно са за сметка на длъжника в случай на неизпълнение и
в други правоотношения, не само между търговец и потребител. Обстоятелството, че е
определен лимит на тези разходи, изцяло в полза на потребителя, и този лимит е
посочен в Тарифата на търговеца не ги превръща в такси за допълнителни услуги.
Разходите за събиране на просрочени задължения са ясно разграничени от таксите,
които кредиторът събира за допълнителни услуги, последните по желание на
потребителя. Ответникът счита, че несъстоятелно и необосновано е сравнението на
сумите, които кредиторът би разходвал, за да предприеме действия за извънсъдебно
събиране на просрочените си вземания с такса за управление на кредита.
В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че са сключили процесния Договор за
потребителски кредит № 934989 от 27.09.2023 г. по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната
разпоредба определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние. От съдържанието на
представения по делото препис от договора се установява, че на ищеца е предоставена
в заем сумата от 1400 лв., като е договорено, че 4 бр. от погасителните вноски са в
размер на 54,83 лв. и 14 бр. в размер на 131,81 лв., в които се включват дължимата
главница, лихва както и неустойка, като общият размер на вноската с неустойката
възлиза на 267 лв. месечно, съгласно погасителния план. Срокът на кредита е 18
месеца, като датата на първото месечно плащане е 27.10.2023 г. Налице е фиксиран
годишен лихвен процент по кредита в размер на 47 %, а годишния процент на
разходите на заема е 58,38 %.
Съгласно уговорките в чл. 6, ал. 1 и 2, както и чл. 18, ал. 1 от договора,
кредитополучателят се задължава в срок от два дни, считано от сключване на
договора, да предостави на кредитора, едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на общата сума за плащане по договора, включваща договорната главница и
лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-
малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на
поне 2 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за кредит, сключени от кредитора, по които да е налице неизпълнение, не са
кредитополучатели по сключени с кредитора договори, по които да е налице
неизпълнение, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Съгласно
чл. 6, ал. 3 от договора, предоставянето на исканото обезпечение е определено като
„съществен интерес за кредитора“, с оглед извършената оценка на
кредитоспособността на потребителя. Според чл. 18, ал. 1 от договора при
неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от договора потребителят дължи
4
неустойка в размер на 2741,34 лв.
В договора се съдържа и задължение на кредитополучателя да заплаща
сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания, съгласно
негова Тарифа, в случай на забава или неизпълнение на задължения на
кредитополучателя – чл. 13, ал. 2 от договора. Действията, за извършването на които
кредитополучателят дължи заплащане на разходите, са описани като изпращане на
съобщения, покани и уведомления, периодично информиране на кредитополучателя за
допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни
разговори и извършване на посещения на посочени от кредитополучателя адреси.
Съгласно представената „Тарифа за таксите разходите събирани от „К.“ ЕООД
от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми чрез
Интернет“ размерът на разходите за събиране на вземането при забава в плащането на
вноска се определя от броя дни забава, като не може да надвишава 135 лв.
Съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна като накърняваща добрите
нрави. Единствената причина за включване на неустойката в дължимите от заемателя
суми е обстоятелството, че последният не е предоставил на заемодателя исканото
обезпечение в срок, който е изключително кратък – само 2 дни при крайно утежнени
условия. Отделно, неустойката е дължима на датите на погасителните вноски, което
доказва, че същата няма нито обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна
функция, а същевременно размерът й е необосновано висок – почти два пъти по-висок
от размера на главницата. Неустойката е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (т.3 от ТР №1/2009 от 15.06.2010 на ОСТК,
ВКС), поради което е недействителна. Налице е накърняване на добрите нрави,
доколкото плащане на тази допълнителна сума би довело до неоснователно
обогатяване на кредитора, поради което и на осн. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП клаузата за
уговарянето е неравноправна, а неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Макар да се твърди, че
неустоечната клауза е уговорена индивидуално с потребителя, доказателства в
подкрепа на това твърдение не се представят. Обстоятелството, че същата е включена
в погасителния план, не обосновава извод за наличие на такава индивидуална
уговорка.
Начисляването на неустойката не се отчита при формиране на ГПР по договора.
Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да
съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 58,38 %, като не се съдържа
информация относно начина на формирането му. Неустойката безусловно
представлява разход по договора, който, както се установи от доказателствата по
делото, се изплаща от кредитополучателя с всички погасителни вноски, а този извод
следва от обстоятелството, че начисляването на същата се извършва непосредствено
след сключване на договора, още с първата погасителна вноска, предвид неизпълнение
на кредиторовото изискване за предоставяне на обезпечение в двудневен срок от
възникване на облигационното правоотношение. Като не е включил допълнителният
разход в общия размер на разходите по кредита, кредиторът е представил невярна
информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от
действителния - в този смисъл Определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело
№2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да
съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако
съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. Съобразяване на
разхода за неустойка при определяне на общия размер на разходите по кредита води до
извода, че ГПР по договора за кредит не е в съответствие с императивното изискване
5
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следва да се посочи, че начисляване на неустойката не може да
се оправдае с договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, доколкото
при определяне съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват
с нормите на закона и добрите нрави.
Не може да бъде прието за основателно възражението на ответника, че
неустойката е начислена с оглед извършената преценка за кредитоспособността на
кредитополучателя. Видно от твърденията в отговора на исковата молба и текста на
процесния договор, до начисляване на неустойка се стига след сключване на договора,
усвояване на предоставената в заем сума и изтичане на определения от заемодателя
двудневен срок за изпълнение. Горното сочи, че кредиторът е предоставил в заем
парична сума без да извърши оценка на риска и е поставил в тежест на
кредитополучателя отговорността за извършване оценка на собствената му
кредитоспособност. Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя
преди, а не след сключване на договора и ако тази оценка е лоша да откаже
предоставяне на искания кредит, вместо да сключи процесния договор, и да вмени на
заемателя задължение да осигури обезпечение, едва след като заемната сума вече е
усвоена, под заплаха, че ако не изпълни това задължение, дългът му ще нарасне. При
данни, че предоставената в заем сума е в размер на 1400 лв., да се иска предоставяне
на обезпечение при видимо невъзможни условия, в срок от 2 дни, сочи, че крайната
цел на заемодателя е да принуди кредитополучателя да се съгласи с начисляването
допълнителна сума по договора, представляваща 196% от усвоения кредит.
При горните доводи съдът намира, че неустоечната клауза по чл. 18, ал. 1 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит № 934989 от 27.09.2023
г.е нищожна като накърняваща добрите нрави. Предявеният иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Уговорката в чл. 13, ал. 2 от договора, че при забава на погасителна вноска
кредитополучателят дължи на кредитора разходи за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения имат за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото
дължимостта на тези разходи, съгласно представената Тарифа, е обусловена
единствено от настъпила забава в плащанията и техния размер се определя не от
реалното им извършване, а от продължителността на забавата, с начисляването им на
практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над
допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. Наред с изложеното, твърдените
разходи за описаните действия по администриране дейността по извънсъдебно
събиране на задължението по същество представляват такси за действия, свързани с
управление на кредита, начисляването на каквито е недопустимо съгласно нормата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Следователно, разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договора за потребителски
кредит № 934989 от 27.09.2023 г., предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно
събиране на вземания, противоречи на посочените норми на ЗПК и като такава се
явява нищожна. В този смисъл и вторият кумулативно обективно съединен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по
делото следва да се възложат в тежест на ответника за заплатена държавна такса от
159,65 лв. Предвид осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на
адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. С оглед своевременно релевираното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на общо 400 лв. За да
6
формира този извод съдът съобразява Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба №
1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата
на съсловната организация на адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и
тези размери подлежат на преценка от съда с оглед предоставената услуга, като от
значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа,
фактическата и правна сложност на делото. В смисъл, че при приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото е и практиката на ВКС - Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК.
При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че предявените
претенции, касаят определен тип потребителска закрила и не се отличават с
ексклузивност, а са често срещани в практиката, дори могат да бъдат окачествени като
добре познати на конкретният пълномощник на ищцовата страна, който е инициирал и
участва в множество сходни производства (видно от справка в ЕИСС). Завеждането и
поддържането на претенциите не изискват продължително време за подготовка,
проучване на съдебната практика, на приложимото национално право и право на
Европейския съюз конкретно за настоящото производство. Не е налице и фактическа
сложност на делото, доколкото предмета на доказване принципно не изисква
ползването на особени доказателствени средства, като достатъчните такива са
договорът, чиито клаузи се атакуват. (В този смисъл е Определение № 842/05.03.2024
г., поставновено по ч.гр.д. № 274/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна). По делото
е проведено едно о.с.з., в хода на което процесуалният представител на ищеца не се
явява и не са събрани различни доказателства от представените с исковата молба и
отговора на исковата молба.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на И. С. И., ЕГН **********, с адрес
с***разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 934989 от
27.09.2023 г., предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на И. С. И., ЕГН **********, с адрес
******, разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 934989 от
27.09.2023 г., предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на
вземания, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪДЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, да
заплати на И. С. И., ЕГН **********, с адрес с. Куманово, общ. Аксаково, сумата от
159,65 лв. (сто петдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****да
заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия - Ловеч със съдебен адрес****,
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена в полза на ищеца И. С. И. безплатна адвокатска помощ по делото, на
7
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8