№ 15778
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110140557 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявен от „..." ЕАД срещу Р. М. Е. /лично и в
качеството на законен наследник на починалата в хода на исковото
производство ответник А. Р. Е./ и Н. М. М. /единствено в качеството на
законен наследник на починалата в хода на исковото производство ответник
А. Р. Е./, от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците за заплащане на сумите, както следва А. Р. Е., ЕГН
********** сумата от 642.03 лв.-цена на топлинна енергия, 26,39 лв.-цена на
услугата "дялово разпределение", ведно със законната лихва върху
главниците от 29.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 99,62 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 16.5.2019 г, мораторна лихва
в размер на 4,77 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 16.5.2019 г. и Р. М. Е., ЕГН
********** сумата от 167,10 лв., от които цена на топлинна енергия 160,50
лв. и 6,60 лв. цена на услугата "дялово разпределение, ведно със законна
лихва върху главниците от 29.5.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 24,90 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 16.5.2019
г.мораторна лихва в размер на 1,19 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 16.5.2019
г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 29978/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.
1
410 ГПК срещу ответниците и длъжника Н. М. М.. В срока по чл. 414, ал. 1
ГПК единствено ответниците А. Р. Е. и Р. М. Е. подали възражение, поради
което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването
на установителен иск срещу тях. При така изложените факти и като
поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ ..., са потребявали
топлинна енергия в периода м.5.2015 г. до м.4.2018 г., като не са заплатили
начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същите дължат заплащане на сумите както
следва - Р. М. Е. /в качеството на законен наследник на починалата в хода на
исковото производство ответник А. Р. Е./ и Н. М. М. /в качеството на законен
наследник на починалата в хода на исковото производство ответник А. Р. Е./ -
сумата от 642.03 лв.-цена на топлинна енергия за периода м.5.2015 г. до
м.4.2018 г., 26,39 лв.-цена на услугата "дялово разпределение" за периода
м.04.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от
29.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница за
ТЕ в размер на 99,62 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 16.5.2019 г, мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 4,77 лв. за периода
от 30.5.2016 г. до 16.5.2019 г. и Р. М. Е., ЕГН ********** сумата от 167,10
лв., от които цена на топлинна енергия 160,50 лв. за периода м.5.2015 г. до
м.4.2018 г., и 6,60 лв. цена на услугата "дялово разпределение за периода
м.04.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от
29.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
ТЕ в размер на 24,90 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 16.5.2019 г. мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,19 лв. за
периода от 30.5.2016 г. до 16.5.2019 г. Ответниците - ползватели на имота,
описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през периода
м.5.2015 г. до м.4.2018 г., и съответно са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
2
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а
именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в посочените ежемесечно получаваните
фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на
топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в
забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответниците са ползвали доставяната от ищеца топлинна енергия през
исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът им, е сключила договор за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия с „..“ ЕООД, гр. София
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Р. М. Е. и Н. М. М. не са
депозирали отговори на исковата молба.
Третото лице помагач – „... ЕООД, гр. София, намира, че не е водил
топлинното счетоводство за процесния период.
Третото лице помагач - „..“ ЕООД не взема конкретно становище по
исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 29978/2019 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 29.05.2019 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ..., аб.№ .... По
отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен
нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 84, том I, дело №
3
84/1979 г., видно от който наследодателя на ответниците М... Д. Е. /поч. на
28.05.2001 г./ е придобил собствеността на процесния недвижим имот. Видно
от удостоверение за наследници от 11.06.2001 г., издадено от СО, Район
Надежда /л. 22 от делото/ наследодателят е оставил законни наследници –
съпругата му А. Р. Е. /починала в хода на исковия процес на 07.06.2022 г.,
видно от справка от 19.09.2022 г. на л. 63 от делото/ и децата му Р. М. Е. и Н.
М. М.. По отношение на квотите в съсобствеността съдът намира, че по
делото не е налице спор по квотите, като същите са твърдените в исковата
молба А. Р. Е. – 4/6 ид.ч., Р. М. Е. – 1/6 ид.ч. и Н. М. М. – 1/6 ид.ч. В тази
насока съдът намира възражението на процесуалния представител на
ответника Р. М. Е. в молба от 31.10.2022 г. за това, че същия няма качеството
потребител на ТЕ за неоснователно, тъй като освен че е съсобственик на
процесното жилище именно той е подал заявление – декларация на 08.05.2008
г. за откриване на партида за потребител на ТЕ за процесния имот /л. 20 от
делото/.
От неоспорените от ответника писмени доказателства, представляващи
три броя документи за дялово разпределение и три броя документи за
годишен отчет, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, а
и от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че справката на
фирмата за дялово разпределение „..“ ЕООД съдържа данни за общия разход
на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като не е
налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени съгласно
нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР,
като не е начислявана сума за отопление, тъй като в имота на ответниците не
е имало отоплителни тела. Имало е 2 бр. водомери за топла вода.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертизакоето съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответниците не са платили начислените суми за
процесния период. Размерът на сумите за главница и лихви са в размер на
963.05 лв. главница и 260.82 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са основателни.
4
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „..“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
5
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера
на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите. В
тази насока съдът намира, че не следва да се произнася по направеното извън
срока по чл. 131 от ГПК възражение на ответника Р. М. Е. за изтекла
погасителна давност, тъй като в съдебната практика няма спор, че
възражението за давност е сред възраженията, които се преклудират с
изтичане на срока по чл. 131 от ГПК.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 887.50 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 29978/2019 г. по описа на СРС, 90 състав. За
разноските по заповедното производство по заповедта по чл. 410 от ГПК от
26.06.2019 г. в частта за държавна такса в размер на 4.17 лв. и 8.33 лв.,
възложени на длъжника Н. М. М. съдът ще следва да се произнесе по
заповедното производство, тъй като този длъжник не е направил възражение
по реда на чл. 414 от ГПК, респ. вземането не е предмет на настоящото дело,
доколкото този ответник участва в исковото производство единствено като
законен наследник на А. Р. Е..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „...” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..., против Р. М. Е., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ..., партер, чрез адв. Ч., като законен наследник на А. Р. Е. и Н. М. М.
ЕГН **********, единствено като законен наследник на А. Р. Е. че дължат на
„...” ЕАД сумата от 642.03 лв.-цена на топлинна енергия за периода м.5.2015
г. до м.4.2018 г., 26,39 лв.-цена на услугата "дялово разпределение" за
периода м.04.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 29.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главница за ТЕ в размер на 99,62 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 16.5.2019 г,
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 4,77 лв.
за периода от 30.5.2016 г. до 16.5.2019 г., за недвижим имот в ГР.СОФИЯ, ...,
аб.№ ..., за които суми е издадена заповед от 26.06.2019 г. постановена по
ч.гр.д. № 29978/2019 г. по описа на СРС, 90 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „...” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..., против Р. М. Е., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ..., партер, чрез адв. Ч., че Р. М. Е. дължи на „...” ЕАД сумата от
167,10 лв., от които цена на топлинна енергия 160,50 лв. за периода м.5.2015
г. до м.4.2018 г., и 6,60 лв. цена на услугата "дялово разпределение за периода
м.04.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от
29.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
ТЕ в размер на 24,90 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 16.5.2019 г. мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,19 лв. за
периода от 30.5.2016 г. до 16.5.2019 г., за недвижим имот в ГР.СОФИЯ, ..., аб.
№ ..., за които суми е издадена заповед от 26.06.2019 г. постановена по ч.гр.д.
№ 29978/2019 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Р. М. Е., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ...,
партер, чрез адв. Ч., и Н. М. М. ЕГН **********, да заплатят на „...” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ..., направените по делото
разноски в размер на 887.50 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 29978/2019 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „...
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, у...
7
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „..“
ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ... № 21,
секция А-Б, офис 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8