РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Надя А. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20201220100656 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните, без да се издирва вината за това.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника, с който имат граждански брак от
2015 г., са разделени от повече от близо 11 месеца и не поддържат контакти. Твърди, че
връзката между двамата съпрузи е прекъсната изцяло, поради което желае бракът да бъде
прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното дете бъде
предоставено на нея, респективно на ответника да бъде определен режим на лични
отношения, както и да му бъде възложено изплащането на издръжка. Желае също така след
прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име. Не претендира
ползване на семейно жилище.
Правна квалификация на предявения иск - чл.49, ал.1 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
който е изложил становище за основателност на предявения иск.
По делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, представен е социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гоце Делчев относно положението на
малолетното дете на страните, въз основа на които съдът намира следното:
Предявеният иск е за прекратяване на брака между страните с развод, поради
1
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Същия е редовен и допустим, депозиран е
до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от
предявяването му и срещу надлежен ответник.
По същество иска за прекратяване на брака е основателен.
От материалите по делото се установява, че сключения на .................г. в гр.П., област
П. граждански брак между ищцата и ответника е непоправимо разстроен и бъдещото му
съществуване е лишено от смисъл, поради което същия следва да бъде прекратен. Данните
по делото сочат, че съществуващите между двамата съпрузи проблеми са дълбоки и
неразрешими във времето, и не могат да бъдат преодоляни. Характерните за
нормалнопротичащия брак отношения на разбирателство, взаимна привързаност, съвместно
съжителство, общи усилия и отговорност за развитието на брака, не съществуват между
страните, в резултат на което брачната връзка е опразнена от дължимото според закона
/чл.14 от СК/ и морала съдържание. Настъпилата трайна и окончателна фактическа раздяла
показва, че нагласата за нормален семеен живот вече не съществува и волята за развод е
непоколебима. Двамата съпрузи са разделени от повече от около година, не поддържат
контакти и нямат никакви намерения да направят усилия за заздравяване на брака. Горното
прави брака безполезен от гледна точка на обществото и на съпрузите, и поради това същия
следва да бъде прекратен. Страните не са в състояние и нямат желание да преодолеят
противоречията помежду си, което потвърждава извода, че кризата в съпружеските
отношения е твърде сериозна и не може да бъде преодоляна. Брака при това положение е
дълбоко и непоправимо разстроен и формалното му съществуване следва да бъде
прекратено.
Относно вината за разстройството на брака, доколкото ищцата заявява желание този
въпрос да бъде изследван, съда не дължи служебно произнасяне по него /арг. от чл.49 ал.3 от
СК/.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК въпроса относно родителските права съда
решава след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето. От
брака си страните имат родено едно дете – А.С.Я., родена на .............г.. В разглеждания
случай между двамата родители няма спор относно родителя на когото следва да бъдат
възложени родителските права до навършване на пълнолетие на детето, което се
потвърждава и от констатациите на ДСП - Г.Делчев в хода на направеното социално
проучване. При това положение и въз основа на събраните по делото данни за родителските
качества и отношението на двамата родители, и възможностите на същите да полагат в
достатъчна степен нужните непосредствени грижи, както и с оглед специалните нужди на
детето предвид здравословното му състояние, съдът намира, че сложилото се към момента
фактическо положение следва да бъде запазено, като упражняването на родителските права
върху детето бъде предоставено на майката А.Я., в каквато насока е становището и на
двамата родители.
2
Предвид възлагането на родителските права на майката, на бащата следва да бъде
предоставена възможност за осъществяване на контакти с детето, като бъде определен
подходящ режим на лични отношения. Като родител същия не може да бъде лишен от това
право, освен в изключителни случаи, какъвто настоящия не е. Личните отношения на детето
с неговия баща ще дадат възможност за запазване на родствената връзка баща - дете и за
запълване на липсата на този родител, която детето ще изпитва в ежедневието си. С оглед на
това и изхождайки от данните относно положението на детето и потребността от
поддържане на връзка и с двамата родители, и съобразявайки възрастта и пола му, съдът
намира че на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти както следва – да
вижда и взема при себе си детето всяка първа събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, както и за 20 дни през лятната ваканция, което време да не
съвпада с платеният годишен отпуск на майката, със задължение да взима и връща детето по
местоживеенето на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи
издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие. Задължението за издръжка е
безусловно и доколкото причини които да водят до обективна невъзможност за даване на
издръжка няма, бащата следва да бъде осъден да заплаща такава на малолетното си дете.
При определяне размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на
чл.142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от
възможностите на родителя. В случая, имайки предвид позицията на двете страни заявена в
хода на делото, между двамата родители няма спор относно размера на издръжката която
бащата следва да заплаща до навършване на пълнолетие на детето. Ответника заявява
съгласие с претендираната от ищцата месечна издръжка от 250 лева, поради което следва да
бъде осъден да заплаща такава, считано от датата на предявяване на иска - 01.06.2015 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Посочения размер
на издръжка съдът намира за адекватен на нуждите на детето, имайки предвид неговата
възраст, както и с оглед специалните потребности на детето с оглед здравословното му
състояние и т.н., всичко което предпоставя бързо променящи се и непрекъснато растящи
нужди, за задоволяването на които доходите на майката са недостатъчни. От друга страна
според данните по делото бащата живее и работи в чужбина, поради което, макар да няма
точни данни за размера на доходите му, посочения размер на издръжка не би съставлявал
затруднение за него, още повече не се установи същия да има задължения за издръжка към
други лица.
С оглед изложеното, като отчете нуждите на детето и възможностите на родителите,
както и обстоятелството, че даването на издръжка следва да бъде съобразено с възможноста
на дължащия издръжката да освободи средства, като едновременно с това осигури и
собствената си необходима издръжка, съдът намира, че за задоволяване на разумно
преценените минимални нужди на малолетното дете, бащата следва да заплаща месечна
издръжка в размер 250 лева.
3
Основателно е, като закономерна последица от разтрогването на брака и предвид
данните по делото, искането на ищцата, съгласно чл.53 от СК, след прекратяването на брака
да възстанови предбрачното си фамилно име.
Процесуалния представител на ищцата в писменото си становище прави искане да бъде
определено от съда ищцата да вземе от дома на ответника вещи, които според нея са нейна
собственост.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в дома на ответника
са останали след раздялата им вещи собственост на ищцата.С петитума обаче на исковата
молба ищцата не прави такова искане, а и липсва каквато и да е конкретизация на
посочените вещи за които се твърди, че са на ищцата, като съдът няма как да се произнесе за
нещо, за което не е бил сезиран по надлежния ред с петитума на исковата молба.Доколкото
ответника в писмения отговор на исковата молба не възразява ищцата да вземе вещи
занесени от нея в дома му, т.е. не е налице спор за това, то не е налице пречка за това
ищцата да си вземе тези вещи от дома на ответника.
По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на разноски. С оглед
на това, че брака се прекратява без произнасяне по въпроса за вината, дължимата държавна
такса по чл.6 т.2 от ТДТССГПК при решаване на делото, която съдът определя на 30 лева,
следва да бъде заплатена по равно от двамата съпрузи, а останалите разноски по делото
следва да останат върху страните така както са сторени, съгласно чл.329 ал.1 от ГПК. На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да заплати държавна такса върху
определената с решението издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, в размер на 360
лева, определен съгласно чл.69 ал.1 т.7 от ГПК.
Водим от горното и доказателствата по делото, на основание чл.49 ал.1 от СК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство брака
между А. А. Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
гр.П. ул........... .№ .... област Пазарджик, сключен на .....г. в гр.П., област Пазарджик.
Бракът се прекратява без издирване на вината за дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Предоставя упражняването на родителските права над роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете А.С.Я., с ЕГН ........на майката А. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.П. ул............. № област Пазарджик.
Определя местоживеенето на детето А. С.Я., с ЕГН ...........да бъде при майката А. А. Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П. ул.Х.Д. № , област Пазарджик.
4
На бащата С. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П. ул.Х.Д. № , област
Пазарджик се определя режим на лични отношения и контакти с детето А.С.Я., с ЕГН
............, както следва - да вижда и взема при себе си детето всяка първа събота и неделя от
месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и за 20 дни през лятната
ваканция, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката, със
задължение да взима и връща детето по местоживеенето на майката.
Осъжда бащата С. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П. ул.Х.Д. № , област
Пазарджик да заплаща на детето си А.С.Я., с ЕГН .....1 месечна издръжка в размер на 250
лева, чрез неговата майка и законен представител А. А. Я., ЕГН **********, считано от
датата на предявяване на иска – 13.08.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, платима до 10-то число на месеца за който се дължи.
След прекратяването на брака съпругата А. А. Я., ЕГН **********, ще носи
предбрачното си фамилно име – Илиева.
Осъжда С. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул.Х.Д. № област
Пазарджик да заплати на Районен съд гр. Гоце Делчев държавна такса при решаване на
делото по иска за развод в размер на 15 лева, както и държавна такса върху определената с
решението издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, в размер на 360 лева, а също и д.т.
в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд
гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5