Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075
гр. Първомай, 15.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесет година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 626 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 205, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Т. Б.” ЕАД******, представлявано от Д. К. К.– гражданин на К.,
роден на *** г., и М. С.– гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално
пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Х.М. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, му дължи
сумата от 27, 22 лева (двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки),
представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени чрез мобилен
номер ***по програма „Резерв 13, 99 лева” за периода от 18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. по Договор за мобилни услуги от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2017 г., до
окончателното издължаване, за принудителното изпълнение на което вземане е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, както и да го осъди да му заплати:
Ø
сумата
от 106, 02 лева (сто и шест лева и две стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за
лизинг на мобилно устройство марка Т. модел Smart Plus Black от ***г. за периода от месец февруари 2016 г. до месец юли
2017 г., и
Ø сумата от 41, 97 лева (четиридесет и един лева и
деветдесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги от ***г. по вина на ответника.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебноделоводни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги от ***г. и представляващите неразделна част към него Общи условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът се задължил да предоставя на ответника до 13.08.2017 г. далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер ***по избрана абонаментна програма „Резерв 13, 99 лева” при стандартна месечна абонаментна такса от 13, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща месечната им стойност въз основа на ежемесечно издавана от доставчика фактура в посочения в същата срок, но не по-късно от 18 дни след датата на съставянето й.
Страните били обвързани и от Договор за лизинг на мобилно устройство марка Т. модел S. P. B. от ***г., съгласно който клиентът получил от оператора описания апарат за временно и възмездно ползване срещу цена, подлежаща на разсрочено плащане чрез 23 месечни вноски от по 5, 89 лева всяка, изискуеми на гореуказания падеж.
Абонатът не
изпълнил задължението си да престира в срок стойността от 27, 22 лева на
мобилните услуги, потребени за периода от 18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. чрез мобилен номер **********. Поради така допуснатата забава, съобразно Общите условия и договора, на
07.01.2016 г. ищецът го прекратил едностранно и начислил в тежест на
неизправния клиент предвидената в чл. 11 от него неустойка в размер на 41, 97 лева, формирана от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси, а на
основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия, приложими към лизинговото
съглашение, дължимите се в съответствие с клаузите му вноски за периода от
месец февруари 2016 г. до месец юли 2017 г., възлизащи общо на 106, 02 лева,
били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи
се, че кредиторът пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесното вземане за цената на ползваните далекосъобщителни
услуги по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 8151/20.12.2019 г., с който ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва иска за неустойка с възражение за нейната прекомерност в
сравнение с претърпените от ищеца вреди и на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД
моли за намаляването й до размера, предвиден в постигнатото между мобилния
оператор и Комисията за защита на потребителите споразумение.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
се представлява, като с Молба-становище вх. № 1418/10.03.2020 г. пълномощникът
му пледира за уважаване на исковете, а ответникът чрез назначения му особен
представител поддържа заявената с отговора процесуална позиция.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа
страна следното:
Въз основа на приобщените доказателствени източници се
установява, че по силата на
сключен между страните Договор за
мобилни услуги по заявка № *** от ***г. (л. 10 – л. 12), както и на приложимите
към него Общи условия (л. 22 – л. 28) на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на
21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г.,
07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г. и 30.04.2016 г., наричани Общите
условия), ищецът се задължил да предоставя на ответника непрекъснати
далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер ***по план „Резерв 13, 99 лева
с тарифиране на интервали от 60 секунди” при стандартна месечна абонаментна
такса от 13, 90 лева с включен ДДС за 24 месеца от ***г. до 13.08.2017 г., след изтичането на които правоотношението се
трансформира в безсрочно при условията на избраната програма, а последният
се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им съобразно договорената
пакетна цена и актуалната му към ***г. ценова листа за частни клиенти (л. 15 –
л. 16) в рамките на срока, указан в издаваната от него на 18-о число на месеца
фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на изготвянето й, а в случай на
забава – и неустойка в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Съгласно общата клауза по т. 23, дължимите от
абоната цени са: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по
свързване с мрежата и платима еднократно при сключване на индивидуалния
договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за
покриване на разноските за мрежова поддръжка и подлежаща на предплащане
ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в)
месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени
такива през дадения месец, и д) за временно спиране по т. 69.
Т. 75 от Общите условия признава на оператора
правото при неспазване на което и да е задължение на насрещната страна да
ограничи незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка
при условията на т. 19б и т. 19в.
В индивидуалното съглашение било уговорено при предсрочното му
прекратяване по вина или инициатива на клиента същият да дължи неустойка в
размер на стандартното месечно таксуване за всяка СИМ карта/номер до изтичане
на договорния срок, и разликата между цената без абонамент на мобилното устройство,
ако такова му е било осигурено от оператора, по действащата му ценова листа към
момента на финализиране на сделката по отношение на която и да е отбелязана в
нейния текст СИМ карта/номер и платената в брой или съответната обща лизингова такава.
В съответствие с Договор за лизинг
по заявка № *** от ***г. (л. 13), в сила от ***г. за 23 месеца, и
представляващите неразделна част от него Общи условия (л. 14), предприятието следвало
да предостави на потребителя мобилно устройство марка Т. модел S. P. B. за временно и възмездно
ползване срещу цена от 172, 97 лева (с включен ДДС), платима разсрочено чрез 24
месечни вноски, първата от които от 37, 50 лева на датата на договарянето, а
останалите 23 от по 5, 89 лева по инкорпориран в лизинговия контракт
погасителен план, които подлежали на фактуриране и престиране в сроковете и по
начина, предвидени за задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги.
В чл. 1, ал. 2 от цитирания договор е регламентирана възможността му да придобие собствеността върху вещта чрез подписване най-малко 10 дни преди края на лизинга на договор с лизингодателя за изкупуването й и след допълнително заплащане на 5, 89 лева и изпълнение на предпоставките, уредени в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към деня на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза че заяви изричен отказ да закупи устройството или не го върне в адекватно състояние – работещо с добър външен вид в оригинална опаковка, придружено от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, потребителят дължи неустойка в размер на 5, 89 лева.
Чл. 12 от Общите условия на договора
за лизинг гласи, че при неизправност от негова страна лизингодателят може с
писмено уведомление до него да се откаже едностранно от договорно изпълнение
и/или да обяви месечните вноски, както и всички други дължими се суми, за
предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на вещта и чрез продажбата,
прехвърлянето или последващото й отдаване на лизинг да удовлетвори вземането си
и/или принудително да го събере от издадения като обезпечение запис на заповед.
Месечните платежи и другите възнаграждения стават незабавно платими и в случай
на прекратяване на договор за мобилни услуги или допусната по него забава.
С изявление, поместено в
съдържанието на лизинговия контракт, ответникът декларирал, че е получил мобилното
устройство, годно за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на
договорените технически характеристики, както и Общите условия на договора за
лизинг, че се е запознал и се съгласява безусловно с тях. С Декларация-съгласие
от ***г. (л. 17) обективирал воля за приемане и на важимите към тази дата Общи
условия за мобилни услуги, като потвърдил, че му е връчен подписан от
представител на дружеството екземпляр от тях.
Ищецът документирал доставките, както
следва:
1. с Фактура № ***г. (л. 18) за отчетен период 18.10.2015
г. – 17.11.2015 г. на стойност от 5, 82 лева за четвърта лизингова вноска,
платима до 03.12.2015 г.;
2. с Фактура № ***г. (л. 19) за отчетен период 18.11.2015
г. – 17.12.2015 г. на стойност от 26, 30 лева (с начислен ДДС), платима до 02.01.2016 г., от която 14, 59 лева за мобилни услуги с
начислен ДДС, 5, 89 лева за пета лизингова вноска и 5, 82 лева – задължения от
предходен период;
3.
с Кредитно
известие № ***г. (л. 20) за отчетен период 18.12.2015 г. – 17.01.2016 г. на
стойност 27, 22 лева (с начислен ДДС), платима до 02.02.2016 г., от която -4,
97 лева (с начислен ДДС) за мобилни услуги, 5, 89 лева за шеста лизингова
вноска и 26, 30 лева – задължения от предходен период.
Във Фактура № ***г. (л. 21) за отчетен период
18.01.2016 г. – 17.02.2016г. на стойност 360, 19 лева (с ДДС), платима до 04.03.2016
г., операторът начислил неплатените дотогава суми от общо 27, 22 лева, лизингови
вноски от 106, 02 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
услуги от 226, 95 лева.
На основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за доказано
е обявено от съда, обстоятелството,
че съгласно Споразумение между ищеца и Комисията
за защита на потребителите размерът
на дължимата се от абонатите неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги по тяхна вина или инициатива е равен на сбора на три стандартни за съответния абонаментен
план месечни такси.
Сезиран от кредитора с подадено на 26.10.2017 г. в Районен съд – Димитровград
Заявление вх. № ***г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Димитровград), Районен съд – Първомай издал Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав (л. 3 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай), връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която му разпоредил да заплати на заявителя
сумата от 360, 19 лева – стойност
на далекосъобщителни услуги за периода от 18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. по
Договор за предоставянето им от ***г., за които е издадена Фактура № ***г., ведно
със законната лихва, считано от съдебното завеждане на заявлението на 26.10.2017
г. до окончатеното издължаване, както и сумата от 58, 40 лева – лихва за забава
върху главницата от 05.03.2016 г. до 09.10.2017 г.
След като на 19.10.2018 г. било уведомено от заповедния съд по
регламента на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за правната възможност да предяви иск
за установяване на въпросните притезания, на 19.11.2018
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищцовото дружество депозирало чрез куриерска пратка раглежданата Искова молба
вх. № 7392/21.11.2018 г. (л. 2 – л. 4).
При така очертаните фактически положения
съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към реализиране на дължим по договор резултат, черпят материалноправното
си основание от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Нормата предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по
валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него
изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Опонентът
следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Спорните
права за цена на мобилни услуги и неустойка произтичат от Договор за мобилни
услуги по заявка № *** от ***г. (л. 10 – л. 12), който, бидейки сключен от ищеца в битността му на „търговец”
по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се
квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на
съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и
спрямо страната нетърговец, а при празноти чл.
288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
Съглашението
безсъмнено попада в приложното поле и на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в § 13а, т. 9 от ЗПК, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана
Директивата), по съображения че ищецът се явява „търговец”
по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност
в частния сектор договаря с потребители, а като такива § 13, т. 1 от ДР на
същия закон категоризира физическите лица, ползващи
услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.
Предмет на процесния договор са
електронни съобщителни услуги, които по дефиницията на § 1, т. 17, изр. 1 на ДР
на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) обичайно са с възмезден характер и изцяло или предимно включват пренос на сигнали по
електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса чрез мрежи за
радиоразпръскване, без такива, свързани със съдържанието и/или контрола върху
него.
В качеството на юридическо
лице, което осъществява по търговски начин електронни съобщения по ЗЕС ищцовото дружество се легитимира с особения
статут по т. 50 от § 1 на ДР на ЗЕС на „предприятие,
предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
Предвид
горното оформянето и правните последици на сделките се регулират от специалните
текстове на ЗЕС.
При режима на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл.
226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС операторът урежда отношенията си с крайните
потребители, профил на каквито § 1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС придава
на юридически или физически лица, които ползват или заявяват ползване на
обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я предоставят, въз основа на
индивидуални договори при изготвени от първия и представляващи неразделна част
от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС,
предприятията разработват и публикуват ценова листа на предлаганите услуги за
цените им, ценови пакети или тарифи и условия за тяхното потребление.
Необходимо е индивидуалните договори при общи условия да съдържат най-малко
следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС: 1. идентификационни данни
на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3.
вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото
и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за
минимално потребление или минимална продължителност за възползване от
промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други
идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на
договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на
крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на
договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.
Според чл. 228, ал. 2 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП информацията
следва да бъде представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно, предписание в
каквато насока чл. 227, ал. 4 от ЗЕС поставя и досежно общите клаузи.
С позволението
на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ ищецът отнапред е уеднаквил контрактуването
си с абонатите през процесния период с Общи условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
(л. 22 – л. 28), които, съобразно чл. 298, ал.
1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП, са
станали задължителни за ответника в меродавната им редакция към датата на
договарянето, тъй като с нарочна Декларация-съгласие от ***г. (л. 17) същият е засвидетелствал
писмено, че са му предварително връчени за запознаване, че ги приема, както и
че е снабден с екземпляр от тях, подписан от представител на търговеца.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към законовите
постановки и задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото
правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната неравноправност
или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния
и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа
и правна осведоменост (в този смисъл Решение № ***г. на ВКС по т. д. № ***г., II т. о., Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № ***г. на ВКС по тълк.
д. № ***г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от ***г. по
тълк. дело № ***г. на ОСГТК на ВКС, Решение № ***г. по гр. д. № ***г., ГК, I г. о., и Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г., I т. о.), съдът формира извод, че страните са били обвързани
от валиден индивидуален формален, двустранен, консенсуален и възмезден договор за мобилни услуги при горецитираните
Общи условия. Приложените по делото документи, които материализират частните и
общите уговорки, доказват, че договарящите са съгласували воля при спазване на чл. 228,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, която създава за ищеца задължение да предоставя
на ответника непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер ***по план „Резерв 13, 99 лева с тарифиране на
интервали от 60 секунди” за 24 месеца от ***г. до 13.08.2017 г., а за последния
– да заплаща на първия за тях стандартна месечна абонаментна такса от 13, 90
лева с включен ДДС и цени по утвърдената от него към ***г. съгласно чл. 227,
ал. 3 от ЗЕС ценова листа (л. 15 – л.
16) на падежа, указан в ежемесечно съставяната на 18-о число на месеца фактура,
но не по-късно от 18 дни след изготвянето й.
Коментираните клаузи детерминират
основния договорен предмет и са недвусмислено и разбираемо формулирани, поради
което по указанието на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП остават извън обхвата на
потребителска закрила.
Доказателствените
материали убеждават, че операторът добросъвестно и точно е изпълнил своите
ангажименти. Видно от издадените
от него Фактури № № ***г. (л. 18) и ***г. (л. 19), Кредитно известие № ***г.
(л. 20) и крайна Фактура № ***г. (л. 21), е доставял на клиента за времето от
18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. описаните в тях мобилни услуги на обща стойност 9,
62 лева с начислен ДДС, формирана след приспадане от цената 14, 59 лева на
потреблението за периода от 18.11.2015 г. до 17.12.2015 г. на сумата от 4, 97
лева.
Следователно в правната сфера на ищеца е възникнало вземане от 9, 62 лева, падежирало на вписаната в последната фактура дата – 04.03.2016 г., и доколкото до приключване на съдебното дирене не са наведени доказателства за погашението му, процесуални усилия за което чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от длъжника, искът следва да се уважи за сумата от 9, 62 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.10.2017 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му формулировка (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), а за разликата над уважения до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.
Акцесорната претенция за неустойка
предполага ревизия за валидността на поместената в договора за мобилни услуги неустоечна
уговорка както от аспекта на
добрите нрави (в този смисъл Тълкувателно решение № ***г. на ВКС по т. д. № ***г.,
ОСTK), така и
от този на специалното им нормативно проявление в Глава шеста от ЗЗП.
Чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на добрите нрави, а чл. 146, ал. 1
от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално съгласувани,
а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските
правоотношения в обществен интерес.
Като
неравноправна чл. 143 от ЗЗП в приложимата му към казуса редакция (обн, ДВ, бр. 60 от 7.08.2015 г.) окачествява
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, като наред с тези генерални признаци, възпроизвеждащи чл. 3, §1 от
Директива 93/13/ЕИО, по образец от Приложението към нейния чл.
3, §3 текстът на чл. 143 от ЗЗП представя примерен списък на различни хипотези
на неравноправност.
На неустойката
като форма на договорна отговорност е посветен чл. 92, изр. 1 от ЗЗД, според
който обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съблюдаването на нравствените
принципи се изследва към момента на постигане на съгласието за всеки отделен
случай въз основа на установените факти. Нарушаваща
нравствеността е уговорената извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции неустойка, преценката за което се ръководи от естеството на
обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието на
други обзпечителни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална
сума или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й
с прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този
смисъл Тълкувателно решение № ***г. на ВКС по т. д. № ***г., ОСTK). Задължаването на
потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в т. 5
на чл. 143 от ЗЗП.
Чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП предписва неравноправността да се анализира към етапа на
обвързването, като се отчитат вида на стоката или услугата, всички
обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в него
или в друг, от който зависи. В чл. 145, ал. 2 от ЗЗП се сочи, че не се подлагат на такава проверка клаузите, задаващи основните
престации, включително и за еквивалентност, ако са ясни и разбираеми.
При липса на сведения за
противното, доказателствената тежест за което според чл. 146, ал. 4 от ЗЗП пада
върху ищеца, следва да се счете, че разискваната уговорка не е следствие от
персонално договаряне, и като неотносима към същината на сделката не се обхваща
от изключението по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Прочитът на маркираните по-горе
правни постановки в контекста на фактическата установеност по делото обслужва
становище, че дължимата се от
потребителя неустойка при предсрочно прекратяване на договора по негова вина
или инициатива се отклонява от типичното си призвание да гарантира
и стимулира договорното изпълнение, да осигури обезщетяването на очакваните от
неизпълнението вреди и да санкционира неизправния длъжник.
Като се изходи от спецификата на насрещните
престации – а именно предоставяне на мобилни услуги срещу заплащане, включващо фиксиран
компонент, наречен в т. 23, б. „б” от Общите условия „месечен абонамент”, е
очевидно, че тази неустойка доставя на предприятието имуществена облага, каквато
то би получило при нормално развитие на договорната връзка, въпреки че е
освободено от нея и не осигурява мобилно обслужване. При това, така зададено,
обезщетението не отчита прогнозната вредност на неизпълнението, тъй като не
държи сметка за характера и размера на нарушеното задължение, а според т. 75 от
Общите условия неспазването на всяка от обязаностите на абоната – престационни
и непрестационни и респективно удовлетворяващи различни интереси на оператора,
му дават право да разтрогне правоотношението. Пренебрегва и типа на самата
неизправност – времева, количествена или качествена, както и етапа, на който е допусната.
Отделно, в Решение на Европейския съд (трети състав) от
21 април 2016 година по дело C-377/14, което според чл. 633 от ГПК е задължително за българските
съдилища и учреждения при тълкуването на т. 1, б. „д” от Приложението към чл.
3, § 3 от Директивата, имплементирана в т. 5 от чл. 143 от ЗЗП (в редакцията,
обн, ДВ, бр. 60 от 7.08.2015 г.), се застъпва,
че за да се определи дали неустойката е необосновано висока, следва да се обсъди
кумулативното действие на всички неустоечни клаузи в договора, без да е важно дали
кредиторът настоява да бъдат изпълнени изцяло.
Ето защо не следва да се подценява и
обстоятелството, че когато клиентът е получил мобилно устройство чрез покупка,
както е в настоящия случай, към величината
на неустойката се прибавя и ползваната от него отстъпка от цената на вещта.
Изложеното позволява да се заключи, че в разрез с началата
на морала неустоечната уговорка генерира за потребителя свръхпрекомерно бреме и
предразполага обстановка за неоправдано облагодетелстване за търговеца (в този
смисъл Решение № ***г. на ВКС по дело № ***г., I т. о., Решение № ***г. на ВКС по т. д. № ***г, I т. о. и Решение № ***г. на
ВКС по т. д. № ***г., I т. о.), което я квалифицира едновременно
като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по чл. 143, т. 5
от ЗЗП.
В обобщение, визираната клауза не произвежда правен
ефект, а постигнатото относно нея между
ищеца и Комисията за защита
на потребителите споразумение е лишено от предмет и не би могло
да санира недействителния облигационен източник, още повече че касае действащи
към 12.01.2018 г. абонаменти, а конкретният е предсрочно прекратен още през
2016 г. Казаното е основание за отхвърляне на иска за присъждане на неустойка.
По
аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от ЗЗП така опороченият елемент
от договора не повлича нищожността му в цялост,
тъй като, макар да не се замества по право от повелителни правила, може да се
предположи, че той би бил сключен и изпълняван и без него. Наличието му не е
водещ мотив за насрещните волеизявления на контрагентите, а отсъствието му не дерогира
диспозитивно заложените в действащато законодателство инструменти за обезвреда
на кредитора.
Правната същност на Договора за лизинг по заявка № *** от ***г. (л. 13) е закрепена в чл. 342, ал. 1 от ТЗ, според който с него лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя, който, съгласно ал. 3 от чл. 342 от ТЗ, може да я придобие по време или след края на договорния срок.
Съобразно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от ТЗ правното положение на първия е приравнено на такова на наемодател по чл. 230 от ЗЗД, а на втория – на наемател по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, включително със задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
И тук търговецът е наложил предварително общи параметри в отношенията с потребителите, като е съставил Общи условия на договора за лизинг (л. 14), но макар да са посочени като неделима част от подписания с ответника лизингов договор, не са приети от него писмено, както повеляват чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Единственият външен израз на съгласието му с тях и на потвърждението, че е получил техен екземпляр, е декларацията в текста на индивидуалния контракт, а доказателственото й значение се отрича от чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.
Неприложимостта на общите обаче не
засяга частните уговорки, които пълноценно учредяват между страните облигационно
правоотношение с белезите по чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по което операторът е спазил
изискването на чл. 344, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 230, ал. 1 от ЗЗД да предаде
на клиента технически годно мобилно устройство марка Т.
модел S. P. B. за
временно и възмездно ползване, за което свидетелства изричното извънсъдебно
признание на лизингополучателя, обективирано в лизинговия договор.
Респективно за него се е породило насрещно
задължение по чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД да престира на ищеца цената от 172, 97 лева (с
включен ДДС) разсрочено чрез 24 месечни вноски, първата от които 37, 50 лева, а
останалите от по 5, 89 лева. Изискуемостта им е настъпила, но не, както се
твърди, предсрочно, тъй като общите условия, които допускат отпадане
преимуществото на срока, са изключени от договорното съдържание, а по причина
на прекъсване на фактурирането – най-късно в края на месеца, следващ този, за
който се отнасят. За плащането на последните двадесет и една от тях липсват данни,
поради което претенцията за тези, дължими се за периода от месец февруари 2016
г. до месец юли 2017 г. в размер на 106, 02 лева, следва да се удовлетвори
изцяло.
С оглед разрешението на спора
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съразмерно на уважената
част от исковете съдебноделоводните
разноски на ищеца, претендирани по Списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в
Молба-становище вх. № 1418/10.03.2020 г. (л. 96 – л. 99), и действително
сторени, както следва:
Ø в исковото производство общо 291, 00 лева, от
които 75, 00 лева – довнесена държавна такса, 135, 00 лева – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ответника от особен представител, и 81, 00
лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено
и платено глобално за трите иска в размер на 180, 00 лева, съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 16.11.2018 г. (л. 9);
Ø в заповедното производство общо 28, 60 лева, от
които 25, 00 лева – внесена държавна такса, и 3, 60 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и платено в размер на
180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 55407/09.10.2017
г. (л. 7 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Димитровград).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Х.М. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „Т. Б.” ЕАД******,
представлявано от Д. К. К.– гражданин на К., роден на *** г., и М. С.–
гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 9, 62 лева (девет лева и шестдесет
и две стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени
чрез мобилен номер ***по програма „Резерв 13, 99 лева” за периода от 18.10.2015 г. до 17.02.2016 г. по сключен между страните Договор за мобилни услуги от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2017 г., до
окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав, като за
разликата над уваждения до пълния предявен размер от 27, 22 лева (двадесет и
седем лева и двадесет и две стотинки) ОТХВРЪЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.М. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на „Т. Б.” ЕАД******, представлявано от Д. К. К.– гражданин на К.,
роден на *** г., и М. С.– гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално
пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø
сумата
от 106, 02 лева (сто и шест лева и две стотинки) – представляваща лизингови вноски по сключен между
страните Договор за лизинг на мобилно устройство марка Т. модел S. P. B. от ***г. за периода от месец февруари 2016 г. до месец
юли 2017 г.,
Ø
сумата от 291,
00 (двеста деветдесет и един) лева – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и за квалифицирана
процесуална защита на ищеца и ответника съответно от адвокат и особен
представител съразмерно на уважената им част, и
Ø
сумата от 28,
60 лева (двадесет и осем лева и шестдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за
държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от адвокат съразмерно на уважените
искове, като искът за присъждане на сумата от 41, 97 лева (четиридесет и един
лева и деветдесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на сключен
между страните Договор за мобилни услуги от ***г. по вина на ответника,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им
пълномощници препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав,
ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: