№ 13576
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110120538 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Я. С. С. и Н. К. С. за признаване за установено,
че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност част от вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №43663/2021
г. по описа на СРС, 113 състав. Ищецът претендира от първия ответник 1/6 част, а от втория
4/6 части от сумите по горепосочената заповед, а именно:
- от Я. С. С. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. в размер на 282,92 лева, ведно със законна лихва за
периода от 26.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 29.06.2021 г. в размер на 34,03 лева, главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 8,41 лева за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно
със законна лихва за периода от 26.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021 г. в размер на 1,67лв.
- от Н. К. С. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. в размер на 1131,67 лева, ведно със законна лихва за
периода от 26.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 29.06.2021 г. в размер на 136,11 лева, главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 33,63 лева за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва за периода от 26.07.2021г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021 г. в размер на 6,69лв.
Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
1
.........................................., като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения
за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на
претенциите.
С отговора на исковата молба ответниците чрез назначения им в хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител оспорват предявените искове по основание и размер. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват пасивната си материална
легитимация, като поддържат, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява
да са собственици на имота. Правят възражение за плащане.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем сървисис“ ЕООД счита, че при
определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими
нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 43663/2021 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. При посочване размера на претедираната лихва върху главницата
за цената на услугата за дялово разпределение от ответника Нока С. е налице пропуск, за
който съдът намира, че не се отразява върху редовността на исковата молба, доколкото този
размер е изводим по аритметически път от посочения общ размер на задължението и
идеалната част от него, с която се съизмерява дела на този ответник. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени поради наличието на основанието по чл. 415, ал.
1 т. 2 ГПК в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между страните
и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо и като
намира съдебно предявените вземания за индивидуализирани в достатъчна степен, съдът
намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
За целите на настоящото съдебно производство съдът приема за установено, че
ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти 1/6 идеална част Я. С. и 4/6
идеални части за Н. С.. Това се установява и от съвкупния анализ на представените по
делото писмени доказателства, а именно влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д.
№ 6034/1993г. по описа на СРС, 29 състав, удостоверение за смърт и наследници на С. Я.в С.
и искова молба с вх. № 47241/12.09.2008г. за съдебна делба. Съдът цени последната с
обвързваща доказателствена сила по арг. от 180 ГПК и доколкото тази искова молба
обективира признанието на ответниците за неизгодните в контекста на настоящия правен
спор обстоятелства, че Н. К. С. е собственик на 4/6 идеални части, а Я. С. на 1/6 идеална
част от имота, за който са начислени съдебно предявените вземания. Подписите на
2
ответниците под изложените в исковата молба твърдения в горния смиъл не са оспорени.
Освен това по делото не се твърди и не се доказва инициираното с тази искова молба
съдебно производство да е приключило с ликвидиране на съсобствеността. Не се твърди и
не се доказва ответниците да са се разпоредили с идеалните си части от имота в полза на
другия съсобственик или трето за съсобствеността лице. Ето защо, при съвкупната преценка
на всички доказателства по делото, съдът приема, че за исковия период клиенти на топлинна
енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота
топлинна енергия при посочените в исковата молба квоти са именно ответниците по делото
в качеството им на съсобственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответниците в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Според
експертизата за процесния период ФДР е отчитала уредите в имота дистанционно. По данни
на ФДР в имота имало монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет, а поради
липсата на водомер разходът за топла вода се изчислявал на база един брой потребител при
норма съгласно НТ. ТЕ, отдадена от сградна инсталация, била изчислена на база пълна
отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния
период нямало начислена ТЕ за отопление на общи части. Топломерът в абонатната станция
е преминал метрологична проверка през 2-годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е посочило детайлно
3
как са формирани сумите за отопление на имота, за отдадена от сградната инсталация ТЕ и
за топла вода, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена
топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните
сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 2118,03
лв.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителите е предоставяна услуга
дялово разпределение.
Ето защо съдът достига до извод, че исковете са доказани по основание, при което
следва да се разгледа и наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 26.07.2021г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
4
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /.
Предвид изложеното съдът приема, че погасени по давност са вземания за периода
м. 05. 2017 г. – м. 05. 2018 г. вкл. Съобразно кредитираната ССчЕ, неоспорена от страните,
размерът на непогасената по давност главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., е
1567,51 лева.
Ето защо спрямо ответника Я. С. претенцията за топлинна енергия е основателна
за сумата от 261,25 лева - дължима сума за доставена топлинна енергия за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 282,92 лв., както и
за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2018 г. искът ще се отхвърли.
Спрямо ответника Н. С. претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата
от 1045,01 лева - дължима сума за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 1131,67 лв., както и за периода
01.05.2017 г. - 31.05.2018 г.искът ще се отхвърли.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.07.2021 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
5
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в Размерът
на дължимата такса дялово разпределение се не е спорен между страните и се установява от
кредитираното заключение на ССчЕ. Давността за тези задължения започва да тече от датата
на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 06.2018 г.
е започнала да тече от 01.07.2019 г., поради което и при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, не е изтекла
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2021г. Ето защо претенцията за
дялово разпределение срещу всеки от ответниците е основателна в цялост за суматаа от 8,41
лева спрямо ответника Я. С. и за сумата от 33,63 лева по отношение на ответника Н. С..
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
От кредитираното заключение на ССчЕ следва, че общият размер на дължимото
обезщетение за забава върху уважената главница в размер на законната лихва за периода от
15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. е в размер на 139,18 лв. Ето защо исковете за обезщетение за
забава върху вземането за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия
ще се уважат частично като основателни спрямо ответника Я. С. за сумата от 27,84 лева,
респ. за сумата от 111,35 лева по отношение на ответника Н. С., а за разликата до пълните
6
предявен размери ще се отхвърлят.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция срещу всеки от двмата
ответници се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство. В исковото
производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 700 лв. за
експертизи, 400 лв. за депозит за възнаграждение на особения представител на ответниците
и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. При съобразяване
размера на предявените искове срещу двамата ответници съдът намира, че от така сторените
разноски 225,25 лева за по предявените искове срещу Я. С., а останалите 887,75 лв. по
исковете срещу Н. С..
Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят 11,88 лева за заповедното
производство и 179,94 лева за сторените разноски в исковото производство от Я. С., а по
отношение на ответника Н. С. – 54,22 лева за заповедното и 808,94 лева за исковото
производство по съразмерност.
Ответниците не са сторили разноски, поради което такива не им се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Я. С. С. ЕГН: ********** с адрес ......................
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 261,25 лв.,
главница – представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в ......................, аб. № 297520 за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 27,84 лв.–
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
29.06.2021 г. и 8,41лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за периода
от от 01.06.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. №43663/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 282,92 лв.
и за периода от 01.05.2017 г. - 31.05.2018 г.вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 34,03 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,67 лева за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021г.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. К. С. ЕГН ********** с адрес ......................
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1045,01 лв.,
главница – представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в ......................, аб. № 297520 за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 111,35 лв.–
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
29.06.2021 г. и 33,63 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.07.2021 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение ч. гр. д. №43663/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 1131,67 лв. и за периода от 01.05.2017 г. - 31.05.2018 г.вкл., както и ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 136,11 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6,69 лева за периода от 31.07.2018г.
до 29.06.2021г.
ОСЪЖДА Я. С. С. ЕГН: ********** ...................... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 191,82лв.
ОСЪЖДА Н. К. С. ЕГН ********** с адрес ...................... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 863,16 лв.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис " ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8