Р
Е Ш Е Н И Е
№ 790
град Пловдив, 08.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 2893 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 9б, изр.2,
вр. с чл. 4, ал.1,
изр.2 от ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал.1
и чл. 156
- чл. 161 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на "Симплекс дизайн"
ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя Н.К., със
съдебен адрес:***, против Акт за установяване на задължения по декларация № 664/04.05.2018г.
на главен инспектор "Ревизии и контрол“ към отдел "Финансова политика"
при община Родопи, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Финансова
политика“ при община Родопи, В ЧАСТТА НА допълнително установени дължими суми
за такса битови отпадъци: за 2015г. в размер на 543,48лв., ведно с прилежащата
лихва в размер на 145,06лв.; за 2016г. в
размер на 552,54лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 91,56лв. и за 2017г. в размер на 507,25лв., ведно с прилежащата лихва
в размер на 32,62лв.
В жалбата са развити доводи за непредоставяне на услугите
по чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Г., включително с представената от нея писмена защита.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел "Финансова политика"
при Община Родопи, чрез упълномощената адв. М., изразява
в съдебно заседание и в представената писмена защита становище за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски по делото и се
прави изрично възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател е подало декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № ********** от 12.07.2013г., с която е декларирало недвижим имот
– УПИ VII, кв. 88, намиращ се в строителни граници на с.
Брестник, общ. Родопи, устройствена зона друга,
състоящ от земя с площ от 1 938 кв.м, ведно с разположените в него сграда /работилница/
и сграда /гараж/. За недвижимия нежилищен имот има открита партида № 6612F5189.
За процесните периоди 2015г., 2016г. и 2017г.
размерите на такса "Битови отпадъци"
за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци
в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване, са били съответно 6,00 на хиляда; 6,10 на хиляда и 5,60 на
хиляда, определяни върху по-високата между отчетната стойност на нежилищните и
незастроени имоти на юридическите лица и еднолични търговци на територията на
община Родопи и данъчната оценка, определена по реда на Приложение № 2 от ЗМДТ.
По компоненти от услугата са определени следните размери:
-за 2015г.: за сметосъбиране и сметоизвозване - 3,4 на
хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 1,8 на хиляда и за чистота
на териториите за обществено ползване – 0,8 на хиляда;
-за 2016г.: за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 на
хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1,6 на хиляда и за чистота
на териториите за обществено ползване – 1,1 на
хиляда;
-за 2017г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 2 на
хиляда; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа – 2 на хиляда и за чистота
на териториите за обществено ползване – 1,6 на хиляда.
Границите на районите, в които се предлагат услуги по
ТБО за 2015г. са определени със Заповед № 799 от 27.10.2014г. на Кмета на
Община Родопи (л. 38 – 43); за 2016г. - със Заповед № 1047 от 09.10.2015г. на
Кмета на Община Родопи (л. 44 – 49) и за 2017г - със Заповед № 1103 от 18.10.2016г.
на Кмета на Община Родопи (л. 50 – 55).
За процесния период дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване на твърди битови отпадъци в община Родопи се е извършват по
силата на Договор № 41 от 16.05.2008г., сключен между Община Родопи –
възложител и „КМД“ООД - изпълнител. За документиране изпълнението на дейностите
по сметосъбиране и сметоизвозване от изпълнителя са представени двустранно
подписани месечни констативни протоколи за приемане на работите по маршрутните
графици, схеми и периодичност на извършване (л. 114 – 146). По делото са
представени списъци на фирми по населени места, в частност в с. Брестник, по
отношение на които се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване,
включително чрез предоставяне на съдове за битови отпадъци (за 2015г. - л. 59 –
60; за 2016г. – л. 71 и за 2017г. – л. 81 – 82).
Дейностите по приемане и депониране на битови отпадъци
на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица се извършват
въз основа на договори от 06.02.2015г., 12.02.2016г. и 10.05.2017г., сключен между
Община Родопи – възложител и Община Пловдив – изпълнител (л. 147 – 149; л. 162
– 164 и л. 177 – 179). За документиране дейностите по депониране на неопасни
битови отпадъци на сметището в с. Цалапица са съставяни ежемесечни протоколи с
посочени количества, транспортирани от „КМД“ ООД за всяко населено място в
рамките на община Родопи (л. 150 – 161; л. 165 – 176 и л. 180 – 191).
Дейностите по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в населеното място са извършвани от лица по трудови правоотношения,
наети в община Родопи на длъжност „работник чистота“ (трудови договори на л.
192 – 197), а тези по снегопочистване – от лице,
ангажирано по извънтрудово правоотношение граждански договор на л. 198 – 201).
Дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на
общинската пътна мрежа (улици) в с. Брестник са документирани с протоколи (на
л. 202 – 215).
По делото е приета като доказателство и Наредба № 7 на
Общински съвет Родопи за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги в община Родопи (л. 218 – 233).
В съдебното заседание на 11.12.2018г. са депозирани
показанията на свидетеля ***. Съгласно показанията, свидетелят се познава с
управителя на дружеството – жалбоподател Н.К. повече от 30 години, тъй като
упражняват сходна икономическа дейност – дизайн. Известно му е, че „Симплекс
дизайн“ ЕООД има цех за производство, който се намира в с. Брестник.
Месторазположението на имота е в стопанския двор на „бившето ТКЗС“ на селото,
който се намира „преди селото, в ляво“. Касае се за имот около 2дка, ограден,
на територията на който се намират „бивши краварници“. Дружеството ползва две
от сградите на бившите краварници, които са ремонтирани и до тях има прекарани
електричество, вода и телефон. Едната сграда се използва като производствен
цех, а другата като складово помещение и гараж за МПС.
Във връзка с извършването на икономическата си дейност
свидетелят е посещавал многократно недвижимия имот и му е известно
местоположението му. До имота се достига по един единствен път, отбивка от централното шосе, като разстоянието до крайните
къщи на селото е около 100 – 150м по права линия или 400 – 500м по обиколен
маршрут. В близост до имота има поставена „стара боклукчийска кофа“, но
свидетелят не е видял да минава почистваща машина. През зимата също не е видял снегопочистваща техника в района на имота, като
собствениците на производствени помещения в стопанския двор използват собствена
техника за почистване на пътя.
В непосредствена близост до производственото помещение
на жалбоподателя се намира турска фирма, която се занимава с изкупуване и
обработка на кожи. От двете фирми не се генерират битови отпадъци в значителни
количества, тъй като отпадъците от производството на „Симплекс дизайн“ ЕООД се
рециклират, а отпадъците от турската фирма са химически и най-вероятно се
третират по различен начин. Обикновено битовите отпадъци са пластмасови
бутилки, пакетчета от закуски и други подобни. Тъй като боклукчийската кофа не
се обслужва регулярно, обикновено битовите отпадъци се събират в черни чували и
се транспортират до града. На свидетеля е известно, че и другите фирми в
стопанския двор на бившето ТКЗС процедират по същия начин, като товарят
чувалите и торбите с боклуци на собствени ремаркета, „които изхвърлят някъде“.
Преди известен период Н.К. е посетил службата за
местни данъци и такси на община Родопи и е попитал защо поставената
боклукчийска кофа не се изпразва регулярно. Получил е отговор в устна форма, че
следва сам да организира дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, като
сключи договор с фирма с такъв предмет на дейност. След като получил отказ от
фирма „Чистота“ се обърнал към фирма „КМД“, чийто офис се намира в близост до
„Сточна гара“ в Пловдив. От служител във фирмата получил отговор в устна форма,
че по договор обслужват село Брестник, но стопанският двор на бившето ТКЗС се
намира извън селото и е нерентабилно дотам „да се разкарват машините само за
една кофа за боклук“.
При така установените обстоятелства,съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3
от ДОПК, в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, предвид мълчаливото
потвърждаване на индивидуалния административен акт от горестоящия
административен орган.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично
основателна, по следните съображения:
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен
орган,определен като такъв с издадената от кмета на община Родопи заповед № 506
от 19.05.2016г. (на л. 21), която предоставя правомощия по чл. 9б
вр. с чл. 4, ал.3
и 4 от ЗМДТ
на служителя, издал процесният АУЗД.
По делото не са спорни обстоятелствата, че
жалбоподателят притежава недвижим имот – земя и 2бр. сгради в с. Брестник,
намиращи се в стопанския двор на бившето ТКЗС на селото, съгласно нотариален
акт № 85 от 17.03.2004г. удостоверение за извършено преустройство на
съществуваща сграда и нова пристройка към нея за работилница за механична
обработка на метали от 23.05.2013г., издадено от главния архитект на община
Родопи (л. 27 – 28). Спорни са обстоятелствата дали имотът се намира в
регулационните граници на с. Брестник, които са в границите на районите, в
които ще се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно
заповеди №№ 799 от 27.10.2014г. и 1047 от 09.10.2015г. на кмета на община
Родопи или в стопанския двор на с. Брестник, изрично посочен в заповед № 1103
от 18.10.2016г. на кмета на община Родопи.
Настоящият съдебен състав намира, че за 2015г. и
2016г. недвижимият имот на жалбоподателя се намира извън регулационните граници
на с. Брестник, доколкото не са представени доказателства за обратното. Следва
да бъде посочено, че едва през 2017г. стопанският двор на селото е включен в
границите на районите, в които ще се извършват услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване. Независимо, че общината е сключила договор с дружеството „КМД“
ООД за извършване на такива услуги, само и единствено фактът, че районът на
местонахождение на имота не е посочен изрично в границите на районите на
осъществяване на услугата е достатъчен да се обоснове извод за нейната недължимост за процесните 2015г. и 2016г., без да бъдат
обсъждани представените доказателства за фактическо изпълнение от фирмата –
изпълнител. Този извод не се опровергава и от непосочване на имота на
дружеството в списъка с имоти на фирми по населени места, в които не се
предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване или същата се определя на
базата на количество изхвърлени отпадъци. Жалбоподателят не твърди да ползва
предоставен му съд за битови отпадъци за нито един от ревизираните периоди,
точно обратното – твърди, че в близост до неговия имот има поставена кофа за
изхвърляне на битови отпадъци. При липсата на представена схема за разполагане на
контейнери за битови отпадъци и неконкретността на свидетелските показания, в
тази им част, не може да се направи несъмнен извод, че през 2015г. и 2016г. в
близост до имота е имало съд за изхвърляне на битови отпадъци, който да се
обслужва от фирмата, с която община Родопи е сключила договор за изпълнение на
процесните дейности, още повече, че липсват и доказателства, че имотът се
намира в рамките на регулационните граници на населеното място. В този смисъл,
от данните в представените по делото месечни протоколи за приемане на
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в населеното място за 2015г. и
2016г. може да се направи обоснован извод, че услугата е предоставяна само по
отношение на имотите, намиращи се в регулационните граници на с. Брестник.
По така изложените аргументи, съдът намира обжалваният
АУЗД за незаконосъобразен, в частта му на допълнително определени такси за
сметосъбиране и сметоизвозване за 2015г. и 2016г. в размер на по 307,97лв.,
ведно с прилежащите лихви за първия период в размер на 82,20лв. и за втория
период – в размер на 51,03лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет
страницата на НАП лихвен калкулатор.
Не така стоят нещата с дължимостта
на допълнително определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2017г. За
да възникне задължение за такса от цитирания вид услуга, е необходимо
кумулативното изпълнение на следните законови предпоставки: правният субект да
има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в
които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е
определил размера на таксата за услугата; услугата
фактически да е предоставяна на правния субект. Видно е от текста на закона е,
че за да възникне задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване е
необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват
(границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в
границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя
услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Когато липсва
някоя материалноправна предпоставка, таксата е
недължима. От значение при преценка дължимостта на
ТБО в компонента "сметосъбиране и сметоизвозване" е обстоятелството
дейността организирана и осъществявана ли е от общината спрямо процесните
недвижими имоти.
В настоящия случай, предвид посоченото по-горе в
настоящото решение, че стопанският двор на с. Брестник е изрично посочен в
границите на районите, в които ще се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване
през 2017г., единственото спорно между страните по делото обстоятелство е
фактическото представяне на услугата на жалбоподателя. В този смисъл са и
противоречивите твърдения на страните, че дори да е поставен съд за изхвърляне
на битови отпадъци в близост до имота на жалбоподателя, по отношение на него не
се извършва услуга от фирма „КМД“ ООД.
Съдът констатира, че по делото са представени месечни
констативни протоколи за цялата 2017г., подписани от представители на общината
като възложител и на „КМД“ ООД като изпълнител, със съдържание, че дейностите
по сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в с. Брестник по маршрутните граници,
схеми и периодичност на обслужване са спазени на 100% за всеки месец. В
съдебното заседание на 11.12.2018г. е направено изрично изявление на
пълномощника на жалбоподателя, че не се оспорва истинността и автентичността на
тези документи, но се касае за частни документи и доказателствената им стойност
следва да бъде преценена заедно с останалите събрани по делото доказателства.
Тъй като по делото не са представени доказателства за изпълнение на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване за имотите в рамките на стопанския двор на
бившето ТКЗС в с. Брестник, не може да се направи несъмнен извод за нейното
изпълнение.
Съдът намира, че твърденията за непредоставяне на
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя за 2017г.
са необосновани и опровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Независимо, че се касае за изключително неконкретни свидетелски показания
относно факта дали в близост до процесния имот е поставен съд за битови
отпадъци, може да се направи извод, че такъв съд е поставен в близост до имота
на жалбоподателя. Факти за неизвършвано обслужване на същия се съдържат само и
единствено в показанията на свидетеля, който е косвено заинтересован от изхода
на делото, предвид факта, че между него и дружеството – жалбоподател са налице
икономически отношения. Съгласно тези показания, жалбоподателят е сигнализирал
служителите в община Родопи за неизпълнение на сключения договор от изпълнителя
„КМД“ ООД по отношение имотите, разположени в стопанския двор на селото, но
липсват доказателства за това. Свидетелят твърди, че са провеждани само
разговори с тези служители, което обстоятелство е напълно недоказано. След като
управителят на жалбоподателя е констатирал неизпълнение на задължение на
фирмата – изпълнител по договор с предмет сметосъбиране и сметоизвозване по
отношение на определени имоти в рамките на с. Брестник, то е следвало да подаде
писмен сигнал със съответното съдържание. Вместо да направи това, съгласно
показанията на свидетеля, същият се е обърнал към служител на фирма „КМД“ ООД,
който в устен разговор му е заявил, че е „нерентабилно“ почистващата техника да
извършва курсове до стопанския двор на с. Брестник „за една кофа“. Независимо
от твърденията за състоял се такъв разговор, управителят на жалбоподателя
отново не е сигнализирал община Родопи, като възложител по договора, че не е
налице изпълнение на 100% на услугите по договора, както е посочено в месечните
приемо – предавателни протоколи, а не е заплатил
дължимата такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2017г. Според свидетеля
всички фирми с обекти в бившия стопански двор извозват битовите си отпадъци със
собствени превозни средства, но и това твърдение не е доказано, доколкото се
касае за производствени помещения, в които се генерират и промишлени отпадъци.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдебното
обжалване на АУЗД жалбоподателят е направил опит за оборване констатациите в
месечните приемо – предавателни протоколи за
изпълнение услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в с. Брестник за 2017г.,
двустранно подписани от възложителя и изпълнителя на услугите по договора само
чрез ангажиране на свидетелски показания и то на лице, косвено заинтересовано
от изхода на делото. Не са ангажирани никакви доказателства, включително от
другите фирми, чиито имоти се намира в същия стопански двор, че не се извършват
услугите от фирма „КМД“ ООД, включително и подадени сигнали до община Родопи в
този смисъл.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира за неоснователна жалбата, в частта й относно компонента от ТБО
„сметосъбиране и сметоизвозване“ за процесната 2017г.
Относно услугата - поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, за да е налице задължение за заплащането й
е необходимо общината да е престирала услугата. Без
да е предоставяна тази услуга, за лицето не възниква задължение за заплащането
й предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Кметът
на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и
да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя.
Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на
границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е
извършвала дейността. В настоящия случай, по делото са представени трудови
договори, сключени от община Родопи с лица на длъжност „работник чистота“ за
процесните периоди.
В жалбата не са изложени конкретни възражения по
отношение недължимост на този компонент от такса
битови отпадъци. Независимо от това, следва да бъде посочено, че тази услуга се
предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото
стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за
съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва
поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и
другите територии от населените места и селищните образувания в общината,
предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които
възниква задължението за такса за този вид услуга са: правният субект да
притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; услугата фактически да е предоставяна от
общината. Следователно, във връзка с дължимостта на
таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване е дължима и когато имотът попада извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци.
Таксата се дължи за извършени дейности на териториите
за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на
имота или в непосредствена близост до него. По делото не се спори, че имотът се
намира в непосредствена близост до с. Брестник, в какъвто смисъл са и
депозираните по делото свидетелски показания. От събраните по делото доказателства
се обосновава извод за реално предоставяне на цитираните по-горе услуги.
Жалбата е неоснователна и в тази си част, относно
компонента от услугата ТБО „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“ за процесните 2015г., 2016г. и 2017г.
По отношение дължимостта на
задълженията за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на
депа или на други съоръжения за обезвреждане" следва да бъдат изложени
следните аргументи: услугата е необходима по отношение на битовите отпадъци,
получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така
също за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите
за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината
по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците
са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са правният субект да
има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; Общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго
съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта
на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките
включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които
общината е декларирала, че ще предоставя услугата.
Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови
отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят
не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се
приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за
обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при която
лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО
е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината.
В случая обаче, не е спорно, че в с. Цалапица функционира
депо за битови отпадъци, което обслужва и община Родопи въз основа на сключени
договори с община Пловдив. По делото са представени справки за депонирани
количества битови отпадъци от община Родопи, превозени до там именно от „КМД“
ООД, с което общината е сключила договор за изпълнение на услугата.
Относно този компонент от ТБО е налице законова
фикция. При така установената законова регламентация фактът на невключване на
услугата обезвреждане на битови отпадъци в заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, не може да обоснове недължимост на
таксата за съответното дружество, при доказаност по
делото на факта, че то е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ
и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.
По изложените аргументи, обжалваният АУЗД е правилен и
законосъобразен, в частта му на допълнително определените задължения за всички
три компонента от ТБО за 2017г., в общ размер на 507,25лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 269,24лв., като и за допълнително определените задължения
за компонентите на услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане
на депа или на други съоръжения за обезвреждане" и „поддържане чистота на
териториите за обществено ползване“ за 2015г. и 2016г. За 2015г. задължението
за такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане е в размер на 163,04лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 43,52лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на
НАП лихвен калкулатор, а за такса поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване в размер на 72,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
19,34лв., изчислени по същия начин.
За 2016г. задължението за такса за обезвреждане на
битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане е
в размер на 144,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 24,02лв.,
изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен
калкулатор, а за такса поддържане на чистота на териториите за обществено
ползване в размер на 99,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16,51лв.,
изчислени по същия начин.
Относно разноските, не следва да бъде присъждана претендираната в
списъка на л. 234 по делото сума за незаверени преписи на документи. От една
страна, същата представлява разход за адв. Б., а не
за жалбоподателя и следва да се счита за част от заплатеното адвокатско
възнаграждение. От друга страна, е възможно изискването на определени
доказателства с препис и за противната страна по делото, от което си право
пълномощника на жалбоподателя не се е възползвал.
Съобразно
уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 260лв. (двеста
и шестдесет лева).
На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената защита,
съобразно отхвърлената част на жалбата. Съгласно списък на л. 236 по делото е
заявена претенция за присъждане на сумата от 360лв. и съобразно отхвърлената
част на жалбата следва да бъде присъдена сумата от 216лв. (двеста и шестнадесет
лева).
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на "Симплекс дизайн" ЕООД, с
ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.К., със съдебен адрес:***, Акт за установяване на задължения по декларация
№ 664/04.05.2018г. на главен инспектор "Ревизии и контрол“ към отдел
"Финансова политика" при община Родопи, мълчаливо потвърден от
началника на отдел „Финансова политика“ при община Родопи, В ЧАСТТА НА
допълнително установени дължими суми за такса битови отпадъци за компонента - сметосъбиране
и сметоизвозване за 2015г. в размер на 307,97лв., ведно с прилежащата лихва в
размер на 82,20лв. и за 2016г. в размер
на 307,97лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 51,03лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение компонентите на
ТБО поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2015г. в
размер на 72,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 19,34лв. и за 2016г.
в размер на 99,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16,51лв. и обезвреждане
на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане
за 2015г. в размер на 163,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 43,52лв.
и за 2016г. в размер на 144,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
24,02лв. и за ТБО за трите компонента за 2017г. в размер на 507,25лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 269,24лв.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на "Симплекс
дизайн"ЕООД, с ЕИК *********, представлявано
от управителя Н.К. разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата, в
размер на 260лв. (двеста и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА "Симплекс дизайн" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
представлявано от управителя Н.К., със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, пл. „Антон Чехов“ № 3, ет. 1, офис 3
да заплати на община Родопи разноски по делото, съобразно отхвърлената
част на жалбата, в размер на 216лв. (двеста и шестнадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: