№ 15344
гр. София, 10.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110168660 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е подадена искова молба от С. З. Г., чрез адв. В. В., с
която срещу „Обединена българска банка АД“ са предявени обективно съединени
искове, както следва: по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 3425,00 лева, представляваща
заплатена без основание на 01.07.2024 г. сума като валутна разлика при извършване на
международен банков превод, свързан със сключването на страните на договор за
продажна на валута; по чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лева, като част от претенция с общ
размер 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за
ищеца вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника.
Ищецът твърди, че между страните към 01.07.2024 г. е съществувало рамково
договорно правоотношение във връзка с поддържане и обслужване на банкова сметка
в лева с титуляр ищецът. На 01.07.2024 г. ищецът направил опит за извършване на
международен банков превод от сметката си в лева на 125 000 турски лири чрез
интернет банкирането си, поддържано от ответника, но не успял да направи превода в
рамките на работния ден. Около 17:00 часа на 01.07.2024 г. от личния си компютър
започнал да попълва данните, за да извърши междубанковия валутен превод, като
предварително се уведомил, че курсът на ОББ АД за деня за обмен на лира спрямо лев
бил 0.0743 лева за 1 турска лира. Курсът му се сторил завишен спрямо този на
международните пазари, а именно- 0.0558, но решил да приеме неизгодните условия
на банката (съгласил се с предлагания курс 0.0743 лева за 1 турска лира). Изчислил, че
за да преведе 125 000 турски лири, ще трябва да задължи сметката си с 9287.50 лева.
След като попълнил всички данни и потвърдил извършването на операцията, на екрана
се визуализирало съобщение, предупреждаващо, че валутни преводи се извършват в
работни дни между 08:30 – 15:30ч. На следващия ден обаче установил, че за превода
сметката му е задължена със сумата 12 715.00 лв. (12 715 BGN : 125 000 TRY, т.е.
спрямо преводът е бил приложен валутен курс 0.1017 лева за 1 турска лира, т.е
различен от този за 01.07.2024 г. - 0.0743 лева за лира). Отрича да е оторизирал
1
операцията, отразена в банкирането му. Същият ден (02.07.2024 г.) подал заявление до
ответната банка за отказ от превода. Служител на ответника го уведомил, че ще бъде
начислена такса в размер на 120лв. за тази услуга, която ищецът се съгласил да
заплати. На 04.07.2024 г. узнал, че сумата е получена по банковата сметка на
получателя. Свързал се с ответника за информация, като служител го уверил, че
„работят по въпроса“. На 08.07.2024г. получил обаждане, че сумата може да му бъде
възстановена, но по курс 0.051 лв. за лира, което означавало загуба в размер на
6,337.50 лева. Обяснено му било, че при извършване на превода на 01.07.2024 г. се е
съгласил на “вечерен” курс от 0,1017 лева за лира. Твърди в общите условия,
приложими към договора, да не съществува понятие „вечерен курс“, такъв нямало
нито в актуалните Общи условия на ОББ за платежни услуги, нито в Тарифата на ОББ
за такси и комисионни за физически лица. В последната единствено е било упоменато,
че краен срок за приемане на междубанкови нареждания за валутни преводи през
онлайн и мобилно банкиране е 15.30 ч. Плащанията, наредени след този час се
изпълнявали на следващия работен ден. Поддържа, че не е бил уведомен, че по
отношение на процесния превод ще бъде приложен обменен курс от 0,1017. Счита, че
е заплатил сумата в размер на 3425 лева без основание. За изясняване на ситуацията
подал няколко жалби – до БНБ, КЗП, Помирителна комисия. Освен това отделил
значително време и нерви за посещения в офис на банката в периода 01.07.2024 г. –
23.07.2024 г., за провеждане на телефонни разговори в периода 01.07.2024 г. –
08.07.2024 г., в резултат от което се почувствал безсилен да защити правата си –
банката действала недобросъвестно, а служителите й протакали умишлено
разрешаването на случая и действали преднамерено, за да бъде увреден, като му
предложили възстановяване по значително занижен курс, вменявали му вина, че
негова е отговорността за създалата се ситуация, било му предложено да си открие
банкова сметка в турски лири, което също било в негов ущърб. Служители на банката
саботирали процедурата пред помирителната комисия, като предоставили невярна
информация за вечерен курс, какъвто не съществувал. Чувството му за справедливост
било накърнено, изпитал гняв и усещане, че не живее в нормална държава. Подал
оплакване и до чуждестранния субект, собственик на банката, но не получил никакъв
отговор. Неимуществените вреди оценява на сумата 5001 лева, но предявява иска си за
обезщетяването им като частичен за сумата 1000 лева. Моли за уважаване на исковете
и за присъждане на разноски.
В срок е подаден отговор от ответника, чрез юрисконсулт Ж. Манчев, с който
предявените искове са оспорени по основателност. Счита, че на ищеца е била
предоставена изискуемата съгласно ЗПУПС и приложимите ОУ информация за
обменния курс, приложим към конкретния превод. Преди потвърждението от страна
на потребителя същият е можел да възприеме тази информация. След потвърждение на
превода на екрана се визуализирала информация за трансакцията, вкл. за приложения
курс, с който ищецът се съгласил. Оспорва като неоснователен и иска за обезщетение
за неимуществени вреди, с оглед липсата на неправомерно поведение. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по
делото са отделени следните обстоятелства: че между страните е съществувало
договорно правоотношение за поддържане и обслужване на банкова сметка с
посочения в исковата молба номер; че на 02.07.2024 г. банковата сметка на ищеца е
била задължена със сумата 12 715 лева, като за превод на 125 000 турски лири е
2
приложен валутен курс 0,1017 лева за 1 лира; че преводът е нареден чрез използвано
от ищеца и поддържано от ответника интернет банкиране.
По делото като доказателство е приетo нареждане за изходящ валутен превод от
02.07.2024 г. 09:20 часа, видно от което за превода на 125 000 турски лири, сметката на
ищеца, разкрита и поддържана от ответника, е задължена със сумата 12 712,50 лева
при посочен курс 1,017.
За случая ищецът е подавал жалби до ответника, БНБ, КЗП, Омбудсмана на РБ.
От страна на ответника е изпратен отговор, съгласно който екипът на банката е
поднесъл извинения и като се е позовал на т.5.7 от ОУ на ищеца е препоръчано да
открие сметка в турски лира, по която да бъде преведена сума, която е върната от
банката на получателя. Не е установено такава сума да е била върната.
В отговор до Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП ответникът
се е позовал на 5.15, 5.15б и 5.15в от ОУ на ОББ АД за платежни услуги за физически
лица. Пред помирителната комисия ответникът е заявил готовност да възстанови на
клиента половината от курсовата разлика между курса, прилаган в часовия диапазон
8:26 ч. до 17:00 ч. на 01.07.2024 г. и курсът, по който е осъществена сделката, или
сумата 1750 лева.
По делото като доказателство са приети ОУ на ОББ АД за платежни услуги на
физически лица. Съгласно т. 5.15а от тях Банката предоставя на индивидуалните си
клиенти възможност да извършват безкасова валутна обмяна (безкасови или с участие
на каса за едната валута), със средствата по разплащателните си сметки по отношение
на валутите, с които банката работи, с вальор ( дата на разплащане – доставка) деня на
договаряне. Отношенията между Банката и Клиента по повод такива валутни
операции (безкасови или с участие на каса за едната валута) се уреждат от
разпоредбите на 5.15а – 5.15з на раздела, които Клиентът с приемане на Общите
условия приема за договорно споразумение с Банката относно условията на сключване
на такива валутни сделки.
Съгласно т. 5.15б банката предоставя информация за актуалните за деня
официални валутни курсове за покупко-продажба на валута съответно на каса или
безкасово в помещенията на офисите, на интернет страницата на банката, в началната
страница на електронното банкиране и в приложението за мобилно банкиране.
Т. 5.15в предвижда, че банката има право да променя официалните валутни
курсове в рамките на деня, като промяната не се отнася за вече договорени, но не
разплатени сделки към момента на промяната.
Съгласно т. 5.15г валутна сделка може да бъде осъществена присъствено в офис
на Банката или чрез дистанционно договаряне (през модула за валутна обмяна на
електронно или мобилно банкиране). И в двата случая сделката се счита за сключена и
става неотменяема за страните от момента на постигане на съгласие между клиента и
Банката относно следните параметри на сделката: 1) размер и валута на купуваната,
съответно продаваната от страната валута и сума; 2) плащане и доставка – касово или
безкасово. В случай на избрана касова операция насрещната операция – плащане или
доставка, задължително трябва да бъде извършена безкасово; 3) обменния курс на
сделката; 4) вальора на доставка. При безкасови сделки (между сметки на клиента
договорени от Клиента чрез каналите на ползвано от него електронно банкиране
вальорът на доставката може да бъде само в деня на договаряне ( т.е. същия ден).
Касовите сделки също се извършват само с вальор деня на договаряне.
Съгласно т. 5.15д след сключване на сделката Клиентът се задължава да изпълни
покупко-продажбата на валута съгласно всички договорени параметри на сделката.
Т. 5.15е предвижда при извършване на безкасови покупки-продажба на валута,
3
Клиентът се задължава да осигури по посочената от него сметка наличност от
продаваната от него валута, достатъчна за осъществяване на операцията в срок не по
късно от края на работния ден на вальора на сделката. С приемане на общите условия
Клиентът дава предварително писмено съгласие по реда на чл. 21 от Наредба № 3 на
БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, въз
основа на което Банката може да събере служебно и едностранно и/ или по реда на
директния дебит в деня на падежа или след него от сметката/те му, открити при нея,
всички суми, дължими й във връзка със сключена, но неразплатена валутна сделка по
реда на настоящата точка. При липса на средства по сметката или при договаряне по
дистанционен способ на сделка не последва надлежно депозиране на нареждане в
банката, то тя счита сделката за анулирана и служебно извършва обратна сделка,
(спрямо първоначално сключената сделка), като прилага официалните към съответния
момент валутни курсове на Банката, като в този случай банката може служебно и
едностранно да задължи сметката/те на Клиента, открити при нея, за погасяване на
всички суми във връзка с курсовите разлики възникнали от обратната на нареждането
сделка.
Съгласно т. 5.15ж в случай че Клиентът желае да закупи или продаде валута
срещу български лев, сделката ще бъде извършена по съответния курс „купува” или
„продава” на Банката за съответната валута към българския лев. В случай, че
Титулярът желае да закупи или продаде валути, различни от българския лев, Банката
ще извърши сделката като използва курсовете „купува” и „продава” на съответните
валути към българския лев или чрез прилагане на директен кръстосан курс, ако това е
изрично договорено с Банката за конкретната сделка при условията на 5.15г по горе.
В настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Антон Костадинов, приятел на ищеца. Въз основа на показанията
му съдът приема за установено, че ищецът е потърсил свидетеля, за да му помогне с
разрешаването на случая с банката. Свидетелят и ищецът посетили банката, за да
подадат искане за възстановяване на сумата, която била наредена, т.е. преводът да
бъде отменен. Първо посетили офис на банката, след това и централното управление,
за да подадат оплакване, но тези действия не дали желания резултат. От случая ищецът
бил ядосан и шокиран, тъй като за него сумата била голяма, било лято, семейството на
ищеца било многодетно и с тези пари биха могли да отидат на почивка някъде.
Приети са заключенията на първоначалната и повторната съдебно-техническа и
компютърна експертиза.
Първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Н. К., е работила в
тестова среда, предоставена му от ответника, въз основа на документите по делото,
извлечения от бази данни и справки, изготвени от ответника. Съгласно тази експертиза
при извършване на междувалутна трансакция в системата за онлайн банкиране на
ответника информация за валутния курс, по който ще бъде извършен превода, се
визуализира на клиента за първи път непосредствено преди потвърждаване на
нареждането, преди въвеждане на кода за потвърждение. Съгласно представените от
вещото лице за онагледяване екранни снимки се установява, че системата на ответника
визуализира сума в лева по фиксинг на БНБ (а не по прилагания за сделката курс) с
по-дребен и по-едър шрифт, а по отношение на обменния курс, същият е даден
единствено с по-дребния шрифт в горното поле на екрана. До потребителя се отправят
предупреждения за проверка на сметката на получателя, както и че ако за превода
няма предварително договорен курс, превалутирането се извършва по обменните
валутни курсове на банката, актуални към момента на полагане на последен подпис.
Приложимият за превода курс можел да се види в колона текущ обменен курс (с по-
4
дребния шрифт). При натискане на бутон „преглед“ се визуализират сметката на
наредителя, сума в лева, валутен курс на трансакцията и сметката на получателя, както
и съобщение, че таксата и валутния курс са валидни към момента на подписване на
документа, като при осчетоводяване на трансакцията ще се приложи курсът при
полагане на финалния подпис. Ако потребителят желае е налице техническа
възможност да се запознае с актуалните валутни курсове на банката преди да извърши
превода, чрез бутон Валутни курсове – подробна справка. Вещото лице е установило,
че в системата за управление на валутните курсове на ответника е предвидена
функционалност за прилагане на различни валутни курсове за отделни диапазони в
рамките на едно денонощие, което позволява на банката да прилага различни условия
при конвертиране на валута според частта от денонощието, в която е потвърдена
трансакцията. В рамките на една календарна дата се дефинират два последователни
основни времеви интервала – от 08:26:00 до 16:59:59 ч. курс „работно време“ и от
17:00 до 08:25:59 часа – курс „извънработно време“. За времето на 01.07.2024 г. след
17:06:00 часа банката е прилагала курс „купува: 0,0057 и курс „продава“ 0,1017, по
какъвто курс е била изпълнена процесната трансакция. За всички дни от периода
17.06.2024 г. – 15.07.2024 г. вещото лице е установило ясно изразена разлика между
курсовете на турската лира в дефинираното в системата „работно време“ и извън него.
Това поведение на банката е определено като последователно и систематично и само
по отношение на турската лира. При останалите валути не е изразено такова ясно
разграничение.
Вещото лице К. е пояснил заключението си по реда на чл. 200 ГПК в откритото
съдебно заседание, проведено на 16.04.2025 г. От изявленията му при изслушването
става ясно, че трансакцията се потвърждава чрез въвеждането на код в системата за
банкиране. Визуализираният курс по фиксинга на БНБ вещото лице е посочило, че не
е релевантен към извършването на превода. Установява се също така, а и това не се
оспорва от страните, че преводът е осчетоводен от ответната банка на следващия ден –
02.07.2025 г. в рамките на работното време на банката, като е приложен курсът спрямо
датата и часа на потвърждението/излъчването на превода от клиента. Според вещото
лице К. курсът, приложен към трансакцията, е бил видим за клиента за първи път
преди потвърждаването на превода, била е видима и сумата в лева в момента преди
потвърждаването чрез избиране на допълнителния бутон „преглед“.
От заключението на повторната съдебно-техническа и компютърна експертиза,
изготвена от вещото лице Е. Ж., който е работил в интернет банкирането на ищеца,
съдът приема за установено, че при избиране на опцията за извършване на валутен
превод пред потребителя се визуализира екран с полета, в които се въвеждат данните
за лицето наредител на превода, за получателя на плащането, за вида валута и сумата,
която ще се превежда в съответната валута (в случая турски лири). В горния десен
ъгъл на екрана има опция да се визуализират валутните курсове към съответния
момент за различните валути – австралийски долар, канадски долар, швейцарски
франк, чешка крона, датска крона, евро, британски паунд, японска йена, норвежка
крона, полска злота, румънска лея, шведска крона, турска лира, американски долар.
Същевременно в това поле се съдържат две бележки със ситен шрифт, както следва:
1. Ако за превода няма предварително договорен курс, превалутирането се
извършва по обменните валутни курсове на банката, актуални към момента на
полагане на последен подпис (последно по ред потвърждение/валидация на
превода от оторизиран представител или служител на компанията).
2. За изчисляване на сумата на превода (валутната сделка) се използва фиксинг на
БНБ, а не пазарен курс.
След попълване на данните и потвърждение с бутона „Потвърди“ излиза
5
прозорец за допълнително потвърждение със съобщение: „Изберете ОК за изпращане
към Банката на документ за сумата 250 000 ТRY”, като на потребителя са
предоставени две опции – да откаже или да потвърди извършването на операцията.
След потвърждаване се визуализира прозорец на обменния курс, като на най-горния
ред, както е посочило и вещото лице К. се съдържа колона относно текущия обменен
курс, който към момента на проверката, извършена от вещото лице Ж. е бил 0,47200,
т.е. същият който е посочен като курс продава и в таблицата относно валутните
курсове на л. 162 от делото. Общата сума в лева, с която ще се задължи сметката на
наредителя на плащането съгласно приложимия към валутната сделка валутен курс на
банката за продажба на съответната валута, не се визуализира на този екран. Вместо
това е посочено, че сумата в лева е изчислена по фиксинг на БНБ и същата за 500
турски лири, възлиза на 21,40 лева, като тази информация до потребителя е
представена с видимо по-едър шрифт от останалата информация, визуализирана на
екрана. Отново със ситен шрифт на потребителя е указано, че приложимият за превода
валутен курс може да се види в колона „текущ обменен курс“. Както и вещото лице
Ж. е подчертало, никъде на екрана не се съдържа информация за сумата, с която ще
бъде задължена сметката на наредителя. При сканиране на цветния код и генериране
на кода за потвърждение отново не се показва крайната сума в лева, с която ще бъде
задължена сметката. При избиране на опцията „преглед“, вдясно от текущия обменен
курс, в системата на клиента се визуализира прозорец преглед на такси и валутен курс,
където обаче се показва съобщение, че същите не могат да бъдат визуализирани в
момента, а за да се продължи с изпълнението на превода, следва да се затвори
съобщението и да се натисне бутон „потвърди“. Вещото лице е изследвало системата
на ищеца и не е открило причината тази опция да не работи при него. Направени са
опити на различни браузъри, на различни компютърни конфигурации и всеки път е
получавано същото съобщение. Доколкото тази опция при ищеца не работи, то той е
трябвало да сметне ръчно колко лева ще му струва валутният превод. Вещото лице Ж.
също е констатирало наличието на различни курсове в работно и извънработно време.
При така установеното от фактическа страна по приложението на правото
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, в т.ч.,
че е налице основание да получи и задържи заплатената му от ищцата сума във връзка
с извършването на международния валутен превод.
Основният спорен въпрос между страните по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
имала ли е банката валидно законово основание да приложи по отношение на
процесния валутен превод, респ. да осчетоводи същия по завишения курс, приложим
за преводи в извънработно време и приел ли е ищецът предлагания към този момент
от банката курс.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Валутния закон, доколкото със закон не е установено
друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, т. 1 - 5 се извършват свободно.
Следователно и се налага извода, че процесната валутна сделка е допустимо да се
сключи между страните при условията на свобода на договарянето – чл. 9 ЗЗД, като
страните се явяват ограничени от императивните правила на закона и добрите нрави.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът има задължението да следи служебно за
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител. В случая е несъмнено, че
ищецът има такова качество, с оглед което и е приложима потребителската закрила
съгласно ЗЗП.
Както се посочи и по-горе, с клаузата на т. 5.15в от ОУ на банката, които
6
съставляват типово съдържание, изготвени са и са приети от управителен орган на
ответника, като същите се прилагат спрямо потребителите физически лица,
предвижда, че банката има право да променя официалните валутни курсове в рамките
на деня, като промяната не се отнася за вече договорени, но неразплатени сделки към
момента на промяната. Чрез тази клауза банката е запазила възможността да променя
едностранно валутните курсове, по които купува и продава валута многократно в
рамките на деня. От заключенията на вещите лица по делото е установено, че в
системата си банката е конфигурирала два часови диапазона на денонощието, в които
прилага по отношение на валутните сделки различни курсове. Последното обаче не е
част от съдържанието на приложимите към валутните сделки ОУ, нито от Тарифата на
банката. Подобна информация липса и на интернет сайта на банката. Не се установява
клиентите на банката и в частност ищецът да са уведомени за наличието на различни
курсове, които банката прилага в работно и в извънработно време. В производството
не се твърди и не се установява за това да има и някаква конкретна икономическа
причина, която да обосновава различията в прилагания курс, който специално при
турската лира, както са посочили и двете вещи се явява съществено завишаван в
рамките на заложеното извънработно време. Така например за конкретния ден, в който
платежната операция е наредена чрез интернет банкирането на ищеца, през деня е
действал курс купува 0,0414 и курс продава 0,0737, а след 17:06 ч. курс купува 0,0057
и курс продава 0,1017. Видно е, че разликата е значителна, като на следващия ден
банката намалява курс продава до стойност 0,074.
На следващо място, общите условия на банката не предвиждат изискване към
доставчика на услуга (продавач на чуждестранна валута) информация за „цената“ на
конкретната валутна сделка в лева, която се явява съществен елемент от договорното
съдържание на същата, да се предоставя на потребителя по време на сключване на
договора (продажбата от страна на банката на чуждестранна валута). В
действителност, от заключенията и на двете вещи лица се установява, че преди
завършването на операцията по извършване на превода, инкорпориращ в себе си
сключване между страните на договор за покупко-продажба на чуждестранна валута,
че в горния десен ъгъл на екрана на ищеца е визуализирана информация с дребен
шрифт за приложимия към конкретната сделка обменен курс. Същевременно с по-едър
шрифт на потребителя се визуализира информация за общата сума в лева по начин, че
да приеме последния това като възможна цена на сделката, но не по приложимия за
същата обменен курс, а по фиксинга на БНБ. При извършване на собствени
изчисления от страна на съда, така посочената от вещите лица с илюстративна цел
сума в лева по фиксинга на БНБ и в двете заключения на СТКЕ се оказва сума над 10
пъти по-ниска от тази, която се получава при „ръчно“ изчисляване на действително
прилагания от банката обменен курс. Ответникът не се е позовал и не е установил
наличието на конкретно регулаторно изискване, което да го задължава да показва на
потребителя в този момент от процеса на сключване на договора сумата по фиксинга
на БНБ, но не и сумата, която е реалната цена на сделката – срещу колко български
лева потребителят ще придобие желаното количество единици от чуждестранната
валута.
Отделно от това, към този момент до потребителя се адресират две съобщения,
обозначени като важни за него, едното от които съдържа информация къде може да
види приложимия към сделката обменен курс, като в непосредствено стоящата до тази
колона отново се визуализира сумата в лева по фиксинга на БНБ, която се показва на
потребителя и с най-едрия шрифт на екрана. На същия екран обаче не се показва
общата сума в лева, с която ще бъде задължена сметката на клиента на банката при
приложение на обменния курс. Последното е достатъчно, за да се приеме, че в тази
хипотеза при упражняване на правото на банката съгласно т. 5.15в от ОУ да променя
7
многократно валутния курс в рамките на деня и при наличната конфигурация на
информацията, която се представя на клиента в модула на интернет банкирането,
средният потребител не е в състояние да прецени икономическите последици от
сключването на договора. По делото е установено, че функционалностите на интернет
банкирането позволяват сделката да бъде верифицирана от купувача на валута още в
този момент, чрез избирането на бутона „потвърди“ и без задължително да се
преминава през стъпките „преглед“ или проверка на актуалните валутни курсове.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че банката е разписала клаузи от
общите условия, позволяваща на ответника да променя валутите курсове многократно
в рамките на денонощието (т.5.15в от ОУ), без никаква допълнителна информация за
потребителите относно параметрите и условията за тази промяна и е установила
неотменяемост на сделката за потребителя в момента, в който той потвърди
операцията по действащия към този момент курс (т.5.15г от ОУ). Същевременно по
делото е установено, че операцията се верифицира от банката в следващия работен
ден в рамките на работното време, когато вече е в сила валутния курс за работното
време. Също така банката е разработила интернет банкирането по начин, че на
потребителя да се визуализира с едър шрифт сумата в лева като стойност на
платежната операция, но не по прилагания от банката курс, а по фиксинга на БНБ, а с
дребен шрифт и в горния десен ъгъл на екрана на ползваното устройство да се показва
валутния курс. Така установените по делото факти, сочат на извод, че клаузите на т.
5.15в и на 5.15г от ОУ на банката за платежни услуги за физически лица са
неравноправни. Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Посредством така създадения механизъм съдът приема,
че на банката се предоставя възможност да променя едностранно и без основание
цената на валутата (чл. 143, ал. 2, т. 12 ЗЗП), а потребителят се поставя в положение да
не може да прецени икономическите последици от сделката (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП) и
да не може да отмени същата, доколкото чрез посочването на стойността в лева по
фиксинга на БНБ потребителят бива въведен в заблуждение относно реалните
параметри на сделката, но за него не е налице възможност да се откаже от сделката.
Що се отнася до възможността потребителят да извърши проверка на
платежната операция чрез избиране на бутона „преглед“, който в тестовата среда на
банката от заключението на вещото лице К. се установява, че е функционирал към
изготвяне на заключението, следва да се посочи, че тази стъпка не се явява
задължителна за сключването на договора и потвърждаване на платежната операция от
страна на потребителя. От друга страна, вещото лице Ж. е установило към момента на
извършване на проверката за целите на повторната експертиза, че при ищеца тази
функция не е работела и не му е предоставяла информация относно общия размер на
сумата, която ще заплати за покупката на чуждестранна валута. Такива са и
твърденията на ищеца с исковата молба, поддържани и в първото открито съдебно
заседание. Ответникът не е установил по делото, че към момента на извършване на
процесния превод системата за интернет банкиране при ищеца е работила надлежно, а
за това не е установена презумпция нито в законодателството, нито в условията на
договора.
Съдът следва също така да посочи, че по делото е установено, че по отношение
на процесната сделка банката е приложила завишения вечерен курс, който както се
посочи и по-напред не е икономически обоснован с никакви пазарни механизми,
предвид че значителното завишаване е само за периода на извънработното време на
банката, като на всеки следващ ден, в рамките на работното време на банката
„дневният“ курс систематично се връща към ниските стойности. Същевременно
банката е осчетоводила операцията на следващия ден в рамките на работното време,
8
когато е действал курсът за работно време. Т.е. напълно основателно от страна на
ищеца се поддържа, че заплатената от него завишена цена не е подплатена с насрещна
услуга, която банката извършва в извънработното време на служителите й, което би
могло да обоснове приложението на по-високия курс.
В обобщение на всичко гореизложено, по отношение на конкретната валутна
сделка, при която ищецът на 01.07.2024 г. след 17:06 ч. е поискал да закупи от
ответника 125 000 турски лири, настоящият състав на съда не може да приеме, че
ищецът е можел да прецени икономическите последици от сключването на сделката по
продажба на чуждестранната валута. Предоставянето на потребителя от страна на
търговеца на объркваща и подвеждаща информация препятства вземането на
информирано решение и обоснована преценка за тези последици на сделката, с оглед
което и съдът намира, че ищецът не би сключил сделката, ако би бил надлежно
информиран, че купува 125 000 турски лири за сумата, с която на следващия ден
банката е задължила банковата му сметка, а именно 12 715 лева. Същевременно
страните са постигнали съгласие, че ищецът иска да купи, а банката се е съгласила да
му продаде 125 000 турски лири. В тази хипотеза, съдът намира, че е приложимо
заложеното от банката правило, за което ищецът е бил уведомен при извършването на
превода, а именно, че когато за превода няма предварително договорен курс,
превалутирането се извършва по обменните валутни курсове на банката, актуални към
момента на полагане на последен подпис (последно по ред потвърждение/валидация на
превода от оторизиран представител или служител на компанията). По делото е
установено, че операцията е осчетоводена от страна на банката на следващия ден
(02.07.2025 г. в 09:20 ч.), когато курс продава на банката е бил 0,074, които банката е
продала на ищеца за сумата 9250 лева. За разликата до 12 715 лева или за сумата 3465
лева, съдът намира, че ответникът не установява основание да задържи сумата, с оглед
което и искът на ищеца по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото същият е предявен за по-
малка сума, следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в
съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в производството
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител
на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът твърди, че неправомерното според него поведение
на служители на ответника се изразява в непредприемането на такива действия, в
резултат от които последният да получи разрешение на казуса съобразно неговото
желание, като са го уверявали, че работят по въпроса, че му предложили варианти,
които за него са били неприемливи - сумата да му бъде възстановена, но по
значително по-нисък курс, че го убеждавали, че се е съгласил на “вечерен” курс, че за
9
изясняване на ситуацията подал няколко жалби – до БНБ, КЗП, Помирителна комисия,
че отделил значително време и нерви за посещения в офис на банката в периода
01.07.2024 г. – 23.07.2024 г., за провеждане на телефонни разговори в периода
01.07.2024 г. – 08.07.2024 г.
Така описаните в исковата молба и уточняващите я молби действия или
бездействия на служители на ответника според настоящия състав на съда не
съставляват неправомерно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа.
Не е доказано по делото също служителите на ответника да са имали конкретно
поведение, целящо да увреди ищеца. От свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел, както и от писмените доказателства се установява, че ищецът е
посетил двукратно офиси на банката, като е подавал искания във връзка със случая, но
същите не са били удовлетворени. Самият факт, че спорът между страните не е бил
разрешен доброволно в съответствие с очакванията на ищеца, не може да се оцени
като неправомерно поведение, като неизпълнение на законово или произтичащо от
неписани правила задължение. Следва също така да се посочи, че като основание на
предявения на извъндоговорно основание иск за непозволено увреждане, ищецът сочи
поведението на служители на банката, проявено след подадените от него искания и
оплаквания във връзка с извършването на конкретния превод, но конкретни
неправомерни действия (или бездействие) на служителите на банката не са установени
по делото. Обстоятелството, че отправените до г-н З. предложения да му бъде върната
сумата, но по-значително по-нисък курс, да открие сметка в турски лири или да
получи половината от сумата по валутната разлика, не са били удовлетворителни за
него, не би могло да се третира от съда като непозволено увреждане. Доколкото не е
установена и първата предпоставка, включена във фактическия състав на
непозволеното увреждане, то и предявените искове са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
В допълнение и във връзка с твърденията за претърпени вреди от
непредприемането на действия по случая от никоя институция, която ищецът е
сезирал, с оглед което у него се е създало усещане, че не може да защити правата си и
да постигне по този начин удовлетворяващо го разрешение на случая, съдът намира че
отговорността на ответника за резултата от извършени или неизвършени от други
институции и субекти действия не би могла да бъде ангажирана дори и по реда на чл.
49 ЗЗД.
Претърпените от ищеца вреди като необходима предпоставка за ангажиране на
гражданската отговорност за вреди на ответника, не следва да бъдат подробно
обсъждани, доколкото съдът не констатира наличието на вредоносно поведение на
лица, на които ответникът като самостоятелен правен субект е възложил работа, която
да е предизвикаля същите. Макар от събраните по делото доказателства да е
установено, че ищецът е претърпял такива вреди, с оглед липсата на установена
противоправност, е безпредметно анализирането на ангажираните в тази насока
доказателства. Ето защо и предявеният иск за обезщетяване на причинени на ищеца от
описаното в исковата молба и уточняващата я молба поведение на служители на
ответната банка следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се следват
както на ищеца, така и на ответника. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът е
направил разноски, както следва: 116,45 лева за държавна такса, 900 лева за депозити
за изготвяне на заключения и 650 лева за адвокатското възнаграждение. Следователно
и в тежест на ответника следва да се възложи сумата 1666,45 лева.
Ответникът не е сторил разноски за производството, но на основание чл. 78, ал.
10
8 ГПК има право на юрисконсултско възнаграждение. Същото съобразно конкретиката
на спора съдът определя в размер на 250 лева. От тази сума съобразно изхода от спора
на ответника следва да се присъдят 56,50 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „В.,
да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на С. З. Г., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, кв. М., сумата 3425 лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска (15.11.2024 г.) до плащането, представляваща недължимо
заплатена от ищеца на ответника сума във връзка с валутна сделка по покупко-
продажба на 125 000 турски лири от 01.07.2024 г., осчетоводена на 02.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. З. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
София, кв. М., срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ., с адрес: гр. София, бул.
„В., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1000 лева, като част
от претенция с общ размер 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили за С. З. Г. вследствие на неправомерно поведение на служители на
ответника по повод подадени искания във връзка с валутна сделка по покупко-
продажба на 125 000 турски лири от 01.07.2024 г., осчетоводена на 02.07.2024 г.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „В.,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. З. Г., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, кв. М., сумата 1666,45 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, кв. М., да
заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „В., сумата 56,50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните по ел. път.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11