№ 1201
гр. Варна, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20253100501192 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Въззивникът Т. В. Т., редовно и своевременно призован, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна „ЮГБИ“ ЕООД, редовно и своевременно
призована, представлява се от АДВ. К. К., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 26 004/15.09.2025 г. от адв. Р. Ж.
като пълномощник на въззивника, в която не възразява по хода да делото,
заявява, че поддържа въззивната жалба, няма искане по доказателствата,
изразява становище по същество и моли за срок за писмени бележки.
АДВ. К. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно и е образувано по две въззивни жалби, както
следва:
1.На Т. В. Т., чрез адв. Ж. против Решение № 837 от 10.03.2025 година,
1
постановено по гр. дело № 190/2024 година на ВРС, в частта, с която са били
отхвърлени исковете на въззивника Т. против „Югби“ ЕООД да му заплати
възнаграждение за положен извънреден труд за разликата над сумата от
1867.27 лева до пълния претендиран общ размер от 10 785.43 лева, включващ
сумите, както следва: 760,76 лева за месец юни 2021 г., 181,84 лева за месец
юли 2021 г., 1462,50 лева за месец септември 2021 г., 519,70 лева за месец май
2022 г., 831,00 лева за месец юни 2022 г., 960,09 лева за месец юли 2022 г.,
911,68 лева за месец август 2022 г., 968,16 лева за месец септември 2022 г.,
912,99 лева за месец юни 2023 г., 1690,05 лева за месец юли 2023 г. и 1586,66
лева за месец август 2023 г., ведно със законната лихва върху общата сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта , с която е бил отхвърлен
предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу „Югби“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на заплати на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнагражденията за
извънреден труд в частта за разликата над сумата от 131.60 лева за периода от
26.08.2021 г. до 23.11.2023 г. до пълния претендиран общ размер от 1311.31
лева за периода от 26.07.2022 г. до 23.11.2023 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е необосновано и
противоречи на представените по делото доказателства. Излага се, че от
последните е станало недвусмислено ясно, че ищеца е полагал труд извън
нормалното му работно време. По отношение на събраните доказателства се
сочи, че факта според които един свидетел няма спомен дали ищеца е
продавал билети или не омаловажава останалите доказателства, които според
жалбата не са ценени правилно. По същество искането е атакувания акт в
обжалваните му части да бъде отменен, а претенциите – уважени.
2.Втората въззивна жалба е на „Югби“ ЕООД, ЕИК 205768123против
Решение № 837 от 10.03.2025 година, постановено по гр. дело № 190/2024
година на ВРС, в частта, с която дружеството е било осъдено да заплати в
полза на Т. В. Т. сумата от общо 1867,27 лева (Хиляда осемстотин шестдесет и
седем лева и 27 ст.), представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд, включваща сумите, както следва: 11,15 лева за периода от 01.07.2021 г.
до 06.07.2021 г., 12 293,39 лева за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г.,
353,05 лева за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., 1 006,64 лева за
периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. и 203,04 лева за периода от 01.08.2023
г. до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.01.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е
осъдено да заплати на Т. В. Т. сумата от общо 131,60 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко от
дължимите възнаграждения за извънреден труд в общ размер на 1867,27 лева,
начислена за периода от 26.08.2021 г. до 23.11.2023 година.
В жалбата се излага, че решението в тази му част се явява неправилно,
като се сочи че дори и да има такъв полага труд, то той е при други
работодатели. Според жалбата ССчЕ ясно показва, че трудът на ищеца е бил
изцяло заплащан, като се обсъждат и показанията на свидетеля М.. В
заключение се настоява съдът да отмени решението в атакуваните му части и
да отхвърли исковете.
В останалата му част решението е влязло в сила.
2
Всяка от страните е депозирала писмен отговор против жалбата на
другата.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. К. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
Нямам доказателствени искания. Не претендирам разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К. К.: Моля да постановите решение, с което да оставите в сила
обжалваното решение в отхвърлителната му част.
Моля да уважите подадената от мен като довереник на „ЮГБИ“ ЕООД
въззивна жалба и отмените решението в обжалваната от нас част. Считам, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано в уважителната
част. Първоинстанционния съд не е интерпретирал правилно събраните по
делото писмени и устни доказателства. От събраните писмени доказателства и
от изслушаната експертиза безспорно се установява, че въззивникът Т. е
работил по два трудови договора, единия за полагане на допълнителен труд,
но е работил на едно и също работно място в две качества - като спасител и
като касиер. Този факт се потвърждава и от събраните по делото свидетелски
показания, както от свидетеля Р., така и от свидетеля Я. М., който е негов
колега и чийто показания са преки, непротиворечиви и доколкото този
свидетел го познавам лично съм убеден, че не лъже. Я. М. потвърди, че в
процесните периоди, когато са били спасители на един и същи пост с Т.,
същият е съвместявал тази работа и с друга, а именно касиер-продавач на
билети, за което има представени писмени доказателства по делото. От тази
гледна точка считам, че по делото се събраха достатъчно доказателства, че ако
и да е бил на плажа повече часове от тези по основния си трудов договор, то
той е упражнявал задълженията си по допълнителния такъв.
Считам исковете на Т. за недоказани и неоснователни, поради което
моля в този смисъл за вашето решение.
3
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4