МОТИВИ
към Присъда № 597 от 12.10.2017 г. по
НОХД № 1795/2017 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на
Районна прокуратура – Перник е повдигнато обвинение на А.Н.Ж. с ЕГН ********** –
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***,
с висше образование, адвокат – вписан в САК, неосъждан, затова че на 01.09.2011
г. в гр. София, ул. Монтевидео № 21, в сградата на Следствен отдел при СГП, в
съучастие /като подбудител/ умишлено склонил Р.М.Х. /като извършител, по
отношение на когото са налице предпоставките на чл.292, т.2 от НК/ устно,
съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта – С.С.И., следовател в Следствен отдел при СГП, като свидетел
по Досъдебно производство № 165/11 г. по описа на Следствен отдел при СГП, че
на 17.08.2011 г. е управлявал мотоциклет “Хонда” с ******в
гр. София и е катастрофирал с него в “бетонна саксия”, като пътник на
мотоциклета е бил Б.Ц.А. - престъпление
по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Представителят на
прокуратурата подържа повдигнатото обвинение, счита същото за доказано, поради
което предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
вмененото му деяние, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода
в минималния, предвиден от закона размер, и изтърпяването на същото, на
основание чл.66 от НК, да бъде отложено за срок от три години, като се мотивира
с чистото съдебно минало на дееца и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Назначеният от съда
служебен защитник на подсъдимия – адв. К.Н., пледира за оправдателна присъда,
считайки, че Ж. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Сочи, че след като свидетелят Р.Х. се е отказал от лъжливите си
показания, то наказателната отговорност по отношение на подсъдимия следва да
отпадне, тъй като подбудителството не е било успешно. Отделно счита, че
съобразявайки разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК показанията на свидетеля С.С.И. не слева да се ценят, тъй
като същият бил участвал в разследването.
Подсъдимият А.Н.Ж. не
се явява в съдебно заседание и не изразява становище. Делото, на основание
чл.269, ал.3, т.1 от НПК е разгледано в негово отсъствие, тъй като е променил
адреса си без да уведоми съответния орган, издирван е в местата за лишаване от
свобода и следствените арести в страната и е обявен за общодържавно издирване,
но местонахождението му не е установено, а освен това съдът е намерил, че
разглеждането на делото без неговото участие няма да попречи на разкриване на
обективната истина.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и 18 от НПК прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Н.Ж. с ЕГН ********** е роден на *** ***.
Той е българин, български гражданин. Постоянният му адрес е в гр. София, ж.к. Люлин
бл.239 вх.1 ет.1 ап.3. Има висше образование. Вписан е като адвокат в САК.
Неосъждан.
През 2011 г. в следствен отдел при СГП било водено ДП
№ 165/2011 г. по описа на същото /пр.пр. № М-183/11 г. по описа на СРП/.
Досъдебното производство се водело срещу Б.Ц.А. за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК като А. бил упълномощил посъдимия по настоящото дело и
упражняващ адвокатска професия А.Н.Ж. да го представлява.
На 01.09.2011 г. за даване на показания в качеството
на свидетел по ДП № 165/2011 г. на СО при СГП бил призован Р.М.Х.. На същата
дата същият се срещнал с Б.Ц.А. и неговия адвокат – посъдимият А.Н.Ж.. Преди разпита А.Н.Ж. поговорил с Х.,
обяснил му за какво го викат и го убедил да заяви пред следователя, че на
17.08.2011 г. именно той /Х./ е карал мотора на Р.М.Х. /мотоциклет “Хонда” с рег. № РК 0162 К/, а Х. се е возел като пътник и
заедно са катастрофирали в бетонна саксия. Разговорът се провел в гр. София,
ул. Монтевидео № 21, в сградата на Следствен отдел при СГП. Вследствие на
дадените от подсъдимия Ж. указания свидетелят Р.М.Х. действително потвърдил
тази неистина при проведения му разпит по ДП № 165/2011 г. на СО при СГП.
Впоследствие, на 29.11.2011 г., по същото досъдебно производство бил проведен
друг разпит на Х., в хода на който той се отрекъл от първоначално дадените
показания и заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС е не
познава Б.Ц.А., но адвоката на последния /подсъдимият Ж./ му е дал указания
какво точно да каже по време на първия разпит, а именно: че на 17.08.2011 г.,
той /Х./ е управлявал мотоциклета на А. и заедно с него са катастрофирали в
бетонна саксия. Тези повторни показания на Х. били потвърдени в хода на
досъдебното производство чрез съответни експертизи, доказващи че на 17.08.2011
г. не той, а св. Б.Ц.А. е управлявал мотоциклет “Хонда” с рег. № ** **и сам е
катастрофирал с него в бетонна саксия.
По доказателствата:
Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като
безспорно установена и доказана, вземайки предвид писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК,
в т.ч. обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, експертните
заключения, както и показанията на свидетелите Р.М.Х., Б.Ц.А. и С.С.И., дадени в хода на съдебното следствие.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира, че с деянието си подсъдимият А.Н.Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.290, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на
01.09.2011 г. в гр. София, ул. Монтевидео № 21, в сградата на Следствен отдел
при СГП, в съучастие /като подбудител/ умишлено е склонил Р.М.Х. /като
извършител, по отношение на когото са налице предпоставките на чл.292, т.2 от НК/ устно, съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта – С.С.И., следовател в Следствен отдел при СГП, като свидетел
по Досъдебно производство № 165/11 г. по описа на Следствен отдел при СГП, че
на 17.08.2011 г. е управлявал мотоциклет “Хонда” с ******в гр. София и е
катастрофирал с него в “бетонна саксия”, като пътник на мотоциклета е бил Б.Ц.А..
По време на съдебното
следствие по безспорен начин се установи, че подсъдимият е автор на
престъплението, за което е предаден на съд. Това се доказа убедително от
показанията на разпитаните свидетели, които дават ясни, точни и правдоподобни
обяснения и разкриват механизма на извършване на деянието. От друга страна,
съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че след като
свидетелят Р.Х. се е отказал от лъжливите си показания, то наказателната
отговорност по отношение на подсъдимия следва да отпадне, тъй като
подбудителството не е било успешно.
Съображенията за това са следните: обстоятелството, че свидетелят по ДП №
165/11 г. по описа на Следствен отдел при СГП, а едновременно с това и свидетел
по настоящото дело Р.М.Х. се е отказал от първоначално дадените по досъдебното
производство показания, не означава че подбудителството е било неуспешно, а
тъкмо – от една страна, това ясно показва лъжливостта на първоначално дадените
обяснения, а от друга – обуславя отпадането на наказуемостта по отношение на Х.
с оглед наличието на предпоставките по чл.292, т.2 от НК.
Съдебният състав намира за неоснователно и второто
възражение на защитата, че привличането и провеждането на разпит в качеството
на свидетел на С.С.И. - следовател в Следствен отдел
при СГП, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като било извършено
в разрез с разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК. Последната сочи, че “лицата,
които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не
могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от
тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс”,
но внимателният прочит на текста води до извода, че субекти на тази законова
забрана са лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни
следствени действия, НО в същото
наказателно производство. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като
свидетелят С.С.И. е водел следствените действия по ДП № 165/11 г. по описа на Следствен
отдел при СГП /пр.пр. № М-183/11 г. по описа на СРП/, А НЕ по настоящото ДП № 3М 467/12 г. по описа на 06 РУ – СДВР по
пр.пр. № 1312/12 по описа на СРП.
От обективна страна – деянията са извършени чрез действие – подсъдимият А.Ж. е въздействал
върху свидетеля Р.М.Х. и го е убедил да даде лъжливи показания по ДП № 165/11 г. по описа на Следствен отдел
при СГП пред надлежен орган на властта - С.С.И. -
следовател в Следствен отдел при СГП. Ж., без да участва в изпълнението на
престъплението лъжесвидетелстване, всъщност умишлено е предизвикал у друго лице
– свидетеля Х., решение за умишленото му извършване. Именно в резултат на така
упражненото въздействие Х. е пристъпил към извършване на престъпното деяние и
именно това въздействие се е оказало решаващ мотив да даде лъжливите си
показания. Не на последно място, следва да се отбележи, че подсъдимият е
действал като съучастник в престъплението, тъй като макар да не е участвал в
изпълнението му, всъщност е мотивирал извършителя и по този начин е допринесъл
за извършването му.
Това че адресатът на въздействието – Х., е извършил
престъплението, към което е бил склонен, обуславя и отговорността на подсъдимия
Ж. в извършването на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а не по чл.293 от НК,
тъй като съставът на последната разпоредба е субсидиарен и се прилага само в
случаите на неуспяло подбудителство.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Имайки предвид
юридическото му образование и професията, която упражнява, се налага извода, че той добре е съзнавал, че въздейства върху лице, което по
никакъв начин не е имало решение да извърши престъплението лъжесвидетелстване
по начин да го склони към това. Ж. е бил наясно с насочеността на действията си
и е знаел и съзнавал какво цели с тях, а именно: да склони свидетеля Р.М.Х. да
даде лъжливи показания като потвърди неистина пред надлежен орган на властта.
Причини за извършване на деянието са незачитане на управлението на Република България и в
частност – на съдебната власт, на правосъдната дейност и правосъдните органи.
Отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на подсъдимия и изолираността на случая. Отегчаващи
такива не намери.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът, след като
призна подсъдимия Ж. за
виновен в извършване на престъплението по
чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК както и наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе, счете че следва да
се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и наказанието лишаване
от свобода, тъй като не е предвиден най-ниския предел, да се замени с пробация
като му се наложат двете задължителни пробационни мерки, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес с продължителност от осем месеца с периодичност
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с
продължителност от осем месеца.
Ръководейки се от всички относими към
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, отчитайки превес на смекчаващите
отговорността такива, съдът намери, че в конкретиката на настоящия казус,
наказанието пробация се явява подходящо, както и че определените пробационни
мерки и тяхната продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта
на престъплението, на личността и обществената опасност на подсъдимия, поради
което адекватно биха съдействали за оказване на предупредително и
превъзпитателно въздействие върху него, насочено към спазване на законите и
добрите нрави.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.