№ 166175
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110117734 по описа за 2025 година
Производството е образувано първоначално пред Окръжен съд - Кюстендил (ОС
Кюстендил) по гр.д. № 159/2023 г. с искова молба от 25.05.2022 г.
След поредица от процесуални действия между ОС Кюстендил и Софийски апелативен съд,
ищците, с молба от 03.12.2024г. с вх. № 5347 на ОС - Кюстендил, дпозирана по гр. д. №
159/2023г. по описа на ОС - Кюстендил, довела до постановяване на Определение № 131
от 19.02.2025 г. на ОС Кюстендил, са намалили размера на обективно съединените си
частични искове.
С посоченото Определение № 131/19.02.2025 г., ОС Кюстендил е приел, че предвид
намаления размер на исковете (всеки под 25 000 лв.), делото е станало родово подсъдно на
Районен съд. Поради това ОС Кюстендил е прекратил производството пред себе си и го е
изпратил по подсъдност на Софийски районен съд (СРС), където е образувано настоящото
гр.д. № 17734/2025 г.
астоящият съд не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищците в исковата молба
и последващите уточнения (вкл. позоваването на чл. 2в от ЗОДОВ), а е длъжен да определи
същата въз основа на фактическите твърдения (арг. от чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК).
Ищците основават претенциите си на две основни групи фактически твърдения:
Първата група твърдения касае конкретни, твърдени процесуални нарушения по т.д. №
1685/2013 г. – а именно, отказът на СГС да прекрати производството, въпреки наличието
на предпоставки за това (неплатена държавна такса и изтекла 5-годишна давност). Тези
твърдения за незаконосъобразност на конкретни действия или бездействия на съда, свързани
с движението и прекратяването на делото, не могат да бъдат предмет на разглеждане в
настоящото производство. Проверката за тяхната законосъобразност подлежи единствено
по реда на инстанционния контрол в рамките на самото търговско дело (чрез обжалване
на съответните определения или на крайния акт), а не чрез самостоятелен иск за вреди по
ЗОДОВ или ЗЗД.
1
Поради това, единственото релевантно за настоящия спор фактическо твърдение, което
остава да бъде разгледано, е второто – а именно, че делото не е разгледано и решено в
продължение на повече от 11 години.
Това оплакване, по своята правна същност, представлява претенция за нарушено право на
разглеждане и решаване на делото в „разумен срок“ по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ,
чиято защита в българското право е уредена в специалната разпоредба на чл. 2б от ЗОДОВ.
Ищецът неправилно смесва тази претенция с твърдение за „съществено нарушение на
Европейското право“ (иск по чл. 2в от ЗОДОВ). Искът по чл. 2в от ЗОДОВ изисква
твърдение за конкретно и съществено нарушение на конкретна норма от правото на ЕС.
Правото на гледане на делото в разумен срок обаче е изрично и специално уредено в чл. 2б
от ЗОДОВ и следва да се разглежда по този ред.
Оттук следва и правната квалификация на отделните искове:
Съдът намира, че са предявени четири обективно съединени иска:
А. Относно ищеца М. Д. Д. (Иск № 1 и Иск № 3)
Ищецът твърди, че е страна по т.д. № 1685/2013 г. (в качеството си на наследник на
починалия ответник Добри Дучев Д., починал на 19.07.2014 г., като самият ищец е
предприел действия по встъпване през септември 2014 г. и така сам е бил страна по т. д
1685/13 г. по описа на СГС). Тъй като ищецът е страна по производството, за него е
приложим специалният ред на ЗОДОВ.
1. Иск № 1 (Имуществени вреди): Иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 4
от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 24 666 лв., предявен като
частичен от обща сума в размер на 300 000 лв., за имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи под формата на нереализирани лични доходи като управител
на „....“ ООД, причинени от нарушение на правото му делото да бъде решено в
разумен срок.
2. Иск № 3 (Неимуществени вреди): Иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл.
4 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на 24 666 лв.,
предявен като частичен от обща сума в размер на 150 000 лв., за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, стрес и тежко влошаване на
здравословното състояние (онкологично заболяване), причинени от нарушение на
правото му делото да бъде решено в разумен срок.
Б. Относно ищеца „....“ ООД (Иск № 2 и Иск № 4)
Ищецът твърди, че е трето лице, което не е било страна по т.д. № 1685/2013 г. Твърди, че
търпи вреди, тъй като бездействието на съда по чуждото дело е блокирало негови активи,
отказано било кредитиране на трето лице за търговския спор, ищец в настоящото
проиводство. Тъй като ищецът е трето лице, специалният закон (ЗОДОВ) е неприложим за
него. Отговорността на държавата спрямо него се реализира по общия ред на ЗЗД.
2
3. Иск № 2 (Имуществени вреди): Иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за
присъждане на обезщетение в размер на 24 666 лв., предявен като частичен от обща
сума в размер на 33 000 000 лв., за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от невъзможност да се реализира инвестиционен проект, причинени от
твърдяно противоправно бездействие на орган на съдебната власт (СГС).
4. Иск № 4 (Имуществени/„Неимуществени“ вреди): Иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на 24 666 лв., предявен като
частичен от обща сума в размер на 150 000 лв., за имуществени вреди, изразяващи
се в уронване на бизнес репутацията на дружеството. (Съгласно практиката на ВКС,
уронването на търговска репутация представлява специфична имуществена вреда).
При преценка на горното, съдът взе предвид трайната съдебна практика, че за
допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от
изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение
(в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и
решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 153
от 13.06.2018 г. по гр. д. № 1069/2017 г., III г. о. )
След като се запозна с уточненията, съдът намира, че исковата молба, макар и допустима,
остава нередовна по отношение на всички обективно съединени искове. Ищците не са
изпълнили задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК да посочат ясно и конкретно
обстоятелствата, на които основават исковете си, и да конкретизират вида и размера на
вредите. Това възпрепятства нормалното развитие на процеса и нарушава правото на защита
на ответника.
По Иск № 1 (М. Д. - имуществени вреди): Твърдението за „нереализирани лични доходи
като управител“ е напълно бланкетно. Не е ясно дали се претендира претърпяна загуба
(неизплатено възнаграждение по съществуващ договор) или пропусната полза (бъдещи,
несигурни доходи). Освен това не е ясно на какво основание като управител му се е
следвал определен доход (не са посочени нито размер, нито период), какъв доход
твърди да е реализирал до този момент и по силата на какъв конкретен договор е
действал – договор за управление или трудов договор, който следва да бъде надлежно
индивидуализиран. Не е посочен и никакъв механизъм на изчисление на общата
претендирана сума.
По Иск № 2 („Нед Ойл“ - имуществени вреди): Твърдението, че вредите са причинени от
„блокирани негови активи“, е неясно. Липсва конкретика относно самия проект,
блокираните активи и начина на изчисляване на пропуснатата полза.
По Иск № 3 (М. Д. - неимуществени вреди): Искът е относително най-конкретизиран
(посочено е онкологично заболяване), но липсва ключов елемент – от кой момент ищецът
твърди, че е започнал да търпи вредите, т.е. кога според него е бил нарушен „разумният
срок“ и дали това е свързано с момента на конституирането му.
3
По Иск № 4 („Нед Ойл“ - уронване на репутация): Искът е напълно нередовен. Ищецът
не е посочил абсолютно никакви факти в какво се изразява уронването и как е изчислил
паричния еквивалент на тази вреда.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищците 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да
отстранят нередовностите на исковата молба, като представят подробна писмена молба-
уточнение, в която да изпълнят изцяло следните указания:
I. ПО ИСК № 1 (на М. Д. за 24 666 лв. имуществени вреди):
1. Да посочи точния правен източник на твърдения от него „нереализиран личен доход
като управител“, като индивидуализира конкретния договор, по силата на който е
действал до този момент – договор за управление или трудов договор.
2. Да уточни какъв е размерът на уговорения доход/възнаграждение по този договор
(напр. Х лв. месечно), който претендира, че е щял да получи, ако делото е било
приключило в разумен срок, съответно и период за който е търпял вредата и предявил
иска.
3. Да посочи точния механизъм на увреждането.
II. ПО ИСК № 2 (на „....“ ООД за 24 666 лв. имуществени вреди):
1. Да конкретизира какво има предвид под „блокирани негови активи“. Съдът не
може да гадае и доколкото това е фактът, от който ищецът черпи права, същият следва
да бъде индивидуализиран – кои конкретни имоти/активи са били блокирани и по
какъв начин (напр. чрез възбрана - в кое производство и как е наложена тази възбрана
или каква точно е била причината за сочената невъзможност за разпореждане)?
2. Да конкретизира твърдения „инвестиционен проект Комплекс“ (предмет,
местонахождение, какво е щял да включва).
3. Да посочи начина на изчисление на твърдяната пропусната полза (как от
"блокирането" на тези активи се стига до загуба от 33 000 000 лв., респ. 24 666 лв.).
III. ПО ИСК № 3 (на М. Д. за 24 666 лв. неимуществени вреди):
1. Да уточни дали претендира обезщетение за неимуществени вреди само за периода,
след като е бил конституиран (респ. е предприел действия по встъпване – септември
2014 г.) като ответник по т.д. № 1685/2013 г.?
2. Да посочи конкретна начална дата (или месец и година), от която счита, че е
започнал да търпи твърдените вреди, т.е. – от кой момент счита, че „разумният срок“ за
разглеждане на т.д. № 1685/2013 г. е бил нарушен?
4
IV. ПО ИСК № 4 (на „....“ ООД за 24 666 лв. вреди от уронване на репутация):
1. Да посочи конкретни факти относно твърдяното „уронване на бизнес репутация“. В
какво се изразява то (напр. загубени клиенти, отказани договори, невъзможност за
получаване на кредити, публично злепоставяне и др., като индивидуализира всяко
едно сво твърдение по време, място и съдържание)?
2. Да уточни, че разбирайки, че това е иск за а вреда (съгласно практиката на ВКС), как
е изчислил паричния еквивалент на тази вреда в размер на 150 000 лв. (респ.
частичния от 24 666 лв.) - съответно да посочи период и причинна връзка между
твърдяното бездействие на съда - нерешаване на делото в разумен срок и настъпването
на уронения престиж, доколкото вземе предвид, че ищецът № 2 е трета за спора страна
( т. д. 1685/13г. СГС).
V. Aко ищецът М. Д. счита, че е налице нарушение на правото на ЕС - извън твърдението
за нарушено право за разглеждане на делото в разумен срок - поради липсата на краен
съдебен акт в период повече от 11 г., каквото е твърдението до тук, то съдът дава последна
възможност на ищеца М. Д. да индивидуализира това свое твърдение, като в 1-седмичен
срок от получаване на настоящото разпореждане да представи молба писмена с препис за
ответника, в която ясно да посочи какво е същественото нарушение, което твърди да е
извършено - вън от лиспата на краен съдебен акт в период от повече от 11 г. и отказа на СГС
да прекрати производството, и как то е в разрез с правото на ЕС и кое точно право на ЕС -
без да посочва балнектно норми, а точно и ясно да посочи кое негово право , гарантирано от
кой акт на ЕС е съществено нарушено и в какво се изразява нарушението, като ясно да
изложи и индивидуализира и то само ако има такива твърденния, извън твърденията за
процесуални нарушения, свързани с неплатена държавна такса , давност и задължение на
съда да прекрати делото въз основа на чл. 230 ГПК, и извън твърдението за нарушено право
да се гледада делото в разумен срок, като вземе предвид казаното по - горе в мотивната част
на разпореждането.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на което и да е от горните указания в дадения
срок, исковата молба в съответната част ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5