РЕШЕНИЕ
№ 3872
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110144053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Ищецът „(фирма)” ЕАД е предявил против Л. Г. В. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.
1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение
в имот – апартамент ***, находящ се в гр. ***, жк. „***”, бл. ***, вх. ***, ет. ***, абонатен
№ ***, а именно: сумата от 2942,62 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 370,32 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 18.04.2022г.; сумата от 46,06 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 27.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 7,47 лева – мораторна лихва за периода
от 31.10.2019г. до 18.04.2022г.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният собственик на визирания по-горе
имот/, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през
релевантния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил
неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена
топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение, като дължал и
1
обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в
процесния период на сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на
потребителя, било извършвано от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз - (фирма)”
ЕООД, поради което моли същото да бъде конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца. Моли за уважаване на предявените исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че исковата молба е депозирана извън едномесечния срок,
установен в закона. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните и
качеството си на потребител на ТЕ. Навежда доводи за недължимост на цената за извършена
услуга дялово разпределение, както и за претендираните мораторни лихви. Прави
възражение за изтекла давност на част от претендираните суми. Моли исковете.
С определение от 23.05.2023 г. съдът на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 ГПК е спрял
производството по делото - поради настъпила в хода на процеса смърт на ответника Л. Г.
В..
С определение от 22.08.2023 г. съдът е възобновил производството по делото и е
конституирал на основание чл. 227 ГПК като ответници Д. Д. В. и Ф. Л. В..
Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е
да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
2
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от приетия като доказателство по делото Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 44, том III/83 г., се
установява, че на 06.04.1983 г. Ф. М. Г. и Л. Г. Г. са придобили правото на собственост
върху топлоснабдения имот - апартамент ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***”, бл. ***, вх.
***, ет. ***. От представено по делото удостоверение за наследници, изх. № РВЕ23-УГ51-
650/07.12.2023г., издадено от СО, район „***“, се установява, че Ф. М. Г. е починала на
14.07.1994 г., като е оставила за наследници по закон Л. Г. В., Д. Д. В. и Ф. Л. В.. Видно от
удостоверение за наследници, изх. № РВЕ23-ЕВ00-980/1/15.05.2023 г., издадено от СО,
район „***“, Л. Г. В. е починал на 06.02.2023 г. и е оставил за наследници по закон Д. Д. В.
и Ф. Л. В.. С оглед изложеното ответниците, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН следва да
отговарят за заплащане на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 22.04.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
„(фирма)“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от
26.06.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „(фирма)“
ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
етажната собственост, както и договор от 02.06.2017 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между
„(фирма)“ ЕАД и „(фирма)“ ЕАД.
С оглед процесуалното поведение на ответниците (същите не оспорват количеството
на топлинна енергия, доставена до имота) и като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства - извлечения от сметки (л.17 и л.18 от делото), съдът счита за установено по
делото, че през процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна
енергия в твърдяния обем, като за ответниците е възникнало задължение за заплащане на
същата, съобразно квотата си в съсобствеността, а именно – 1/2 част за Д. Д. В. и 1/2 част за
Ф. Л. В..
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
3
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2022 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 27.04.2019 г. (от м. 05.2018 г. до
м.02.2019 г. включително). Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда
за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на извлечения от сметки
(л.18 от делото), в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от
исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 1670,42 лв. Следователно искът за главница за
доставена топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1670,42 лв.,
дължима за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 2942,62 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г., следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „(фирма)“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
4
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия
отчетен период, считано 15.09.2019 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2021 г.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
439,42 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г. не е
обхваната от погасителната давност
Следователно с оглед диспозитивното начало, искът за лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
370,32лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
5
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „(фирма)“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 02.06.2017
г., сключен между ищеца и „(фирма)“ ЕАД страните са договорили заплащане от „(фирма)“
ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи,
че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, е осъществявано от „(фирма)“ ЕООД. Предвид изложеното
ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата от
45,06лв. за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу ответниците за сумата от 7,47 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 18.04.2022
г. върху вземането за дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
117,31 лв., от които 67,31 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 167,31 лв., от които 67,31 лв. – заплатена държавна такса и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „(фирма)“
ЕАД има право на разноски в размер на 72,70 лв. за заповедното производство и 103,69 лв.
за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същите претендират и доказват такива в размер на 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 650 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство. Размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца, е неоснователно.
Съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответниците имат право на разноски в размер на 185,93 лв. за заповедното производство и
6
402,85 лв. за исковото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***,
срещу Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, и Ф. Л.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, (конституирани на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Л. Г. В.) искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Д. В. и Ф. Л. В.
дължат на „(фирма)“ ЕАД в условията на разделна отговорност ( по ½ част) следните суми:
сумата от 1670,42 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 370,32 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 18.04.2022г.; и сумата от 46,06
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 27.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми на 23.05.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22103/2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. чл. 149
ЗЕ за разликата над сумата от 1670,42 лв. до пълния предявен размер от 2942,62 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2019 г. до
30.04.2021 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,47 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2019г. до 18.04.2022г.
ОСЪЖДА Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, и Ф. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, да
заплатят на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 72,70 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. 22103/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 103,69
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, да заплати на Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ап. ***, и Ф. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, сумата от 185,93 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. 22103/2022
г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 402,85 лв., представляваща разноски в
исковото производство
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „(фирма)“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7