№ 4633
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Х.а
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20231100105109 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск на М. П. Г. срещу „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“
ЕООД, за присъждане на сумата 720000.00лв., представляваща главница дължима по
Договор за заем от 22.0.2021г., сключен между ищеца, като заемодател и ответника, като
заемател, със срок за връщане на заетата сума - 22.0.2022г.
В исковата молба М. П. Г. твърди, че е изправна страна по сключения Договор за заем
от 22.0.2021г., т.к. с платежно нареждане в деня на сключването му превел заетата сума по
посочената в договора банкова сметка на заемополучателя, в който ден сумата била усвоена,
но ответника е неизправна страна, т.к. не върнал заема в уговореният срок и след
отправените покани, първата от които на 23,10,2022г.
Ответникът не оспорва, че на 22.0.2021г. получил от ищеца по посочената в Договор
за заем от 22.0.2021г. банкова сметка сумата 720000.00лв.
Възразява, че Договор за заем от 22.0.2021г. е нищожен, като симулативен,
прикриващ действителното съглашение между страните, а именно: сключен между ищеца,
като купувач и ответното дружество, като продавач, договор за покупко продажба на 50% от
дяловете на „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, за сумата 1440000,00лв.
Възразява, че между страните не са водени преговори за паричен заем.
Действителната им воля била ищецът да бъде приет като пълноправен съдружник,
собственик на 50% от дружествените дялове на „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, като
заплати реалната им стойност от 1440000,00лв. Договора за заем подписали по искане на
ищеца, като условие да преведе на дружеството сумата 720000.00лв., като остатъкът от
общата цена или още 720000.00лв. съобразно уговорките между страните трябвало да
преведе до седмица-десет дни, след което да му се прехвърлят 50% от дяловете на
1
дружеството ответник. Ищецът обаче започнал да твърди, че дружеството не струва толкова,
за колкото са се разбрали, предявил претенции за тази сума да му бъде прехвърлено цялото
дружество и той да е единствен управител и предприемал самоуправни действия в тази
насока. Преговорите се водели от ищеца и представители на дружеството ответник - М. П.а
и Б. П..
Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата
молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от
фактическа страна следното и прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно
наличието на облигационно отношение между него и ответника с характер на договор за
заем, с твърдените параметри, по който е изправна страна.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска, включително
възражението за нищожност на договора за заем, като симулативен, прикриващ
действително съглашение между страните за договор за покупко продажба на 50% от
дружествените дялове на „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, за сумата 1440000,00лв.
Следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в
договора за заем, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са
налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с
писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1 от
ГПК. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако
те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за
наличие на такава. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито
правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна
симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно
дисимулираната сделка.
Страната сторила възражението за симулация трябва да докаже, че действителната
воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него и да
установи и докаже какви всъщност са били действителните отношения между страните по
сделката. Т. е. в тежест на страната, който претендира привидна сделка е да докаже
симулацията, а доколкото претендира, че съществува прикрито съглашение, следва да докаже
и неговото съдържание.
В конкретния случай „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД следва да докаже, че
договорът за заем е относително симулативен и с него се прикрива договор за покупко-
продажба на дружествени дялове, а не някакъв друг договор, например за замяна, за гледане
или издръжка.
Такова главно и пълно доказване ищецът не е провел.
2
За доказване на симулативността обикновено служи т.нар. "обратно писмо", което
представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено
разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога
във времето е съставен обратния документ - преди, по време ли след сключването на
привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този
договор. Евентуално би могла да се разкрие с писмени доказателства, съставляващи начало
на писмено доказателство и свидетелски показания. Представянето на писмени
доказателства за вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е
участвало в сключването на сделката, която му се противопоставя, т.е. е трето за сделката
лице ( чл. 165, ал. 2, изр. второ, предл. първо ГПК). Такова лице може да разкрива
привидността на сделката без да представя писмени доказателства, включително и със
свидетелски показания, т.к. то не може да разполага с необходимите му писмени
доказателства, които разкриват истинските отношения между страните.
В настоящото производство ответникът, който е направил възражение за
симулативност на договора за заем е страна по сделката. Затова за него важат ограниченията
по чл. 165, ал. 2 ГПК , т.е. свидетелските показания са недопустими без начало на писмено
доказателство.
По делото са събрани като доказателство Обяснения на М. П. Г. и Сведения от
същото лице, дадени по ДП № 114/2022г., пр.преписка № 104/2022г. на РП гр.Костинброд.
От обясненията дадени от М. П. Г. по ДП в качеството на заподозряно лице, в частта
имаща отношение към настоящото производство се установява следното: На въпрос в какви
взаимоотношения е със С.М., М. П.а и Б. П. е отговорил, че води гражданско дело с тях за
връщане на пари дадени на заем. До заемът се стигнало след посещение на Б. в домът му,
при което му казал, че сега се продава много изгодно кариерата в с.Градец, но нямал пари.
Тогава Г. се съгласил да му даде парите, а П. му казал, че ще бъдат партньори - по равно. Г.
му дал 720000,00лв., като за тях сключили договор за заем. Уговорката била Г. да им преведе
пари по тяхната сметка – на фирмата „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД и да бъдат
равноправни партньори за кариерата в Градец. При разпита му е предявен Договор за заем
от 22.0.2021г. и Г. заявил, че подписа е негов. Г. решил да провери фирмата, защото Б. му
предложил да бъдат партньори, а не можел да влезе пълноправен партньор във фирма, която
не познава. Тогава установил, че фирмата на Б., М. и С. е много задлъжняла и има неплатени
данъци. По документи имали каса 400000,00лв., но в действителност ги нямали.
От Сведения дадени от М. П. Г. по ДП се установява, че на 18,02,2022г. посетил
кариерата в с.Градец, общ.Костинброд, добиваща инертни скални маси. Повода за
посещението бил, че Г. финансирал закупуването на кариерата, чрез отпускане на заем на
фирмата закупила кариерата, с уговорката да бъде партньор 50 на 50, като заема трябвало да
му бъде възстановен до месец октомври 2022г. Кариерата започнала дейност преди два дни,
заради което я посетил, да види как функционира, а също имал тежка техника, която
работела на терена.
Относно значението на признанията на страните е формирана трайна практика на
3
ВКС, съдържаща се в решения № 134 от 5.08.2019г. по гр. д. № 3482/2018 г. на IV ГО, № 70
от 21.04.2015 г. по гр. д. № 5100/2014 г. на III ГО и др. В тази практика е прието, че
признанията на страните за факти, относими към спорното право, включително и
извънсъдебните признания, съставляват допустимо и важно доказателствено средство, което
следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по делото. По отношение на признанието
на неизгоден за страната факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, е
постановено решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на I ГО на ВКС. В това
решение е посочено, че признанието на факт, отразено в изявление пред държавен орган, е
извънсъдебно и има същата доказателствена сила като съдебното признание. Признанието
пред държавен орган на факт/факти може да прави вероятно твърдението на другата страна,
че волеизявлението на неговия автор, съдържащо се в друг документ, е привидно. В този
случай изявлението пред държавния орган може да послужи като т. нар. "начало на писмено
доказателство" по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и да обоснове допустимостта на
свидетелски показания за пълно доказване на привидността. (Решение № 60274 от 9.12.2021
г. на ВКС по гр. д. № 811/2021 г., III г. о., ГК).
В събраните в настоящото производство обяснения и сведения дадени то ищеца М.
П. Г. в ДП, липсват данни, въз основа които да бъде направен извод, че облигационната
връзка по Договор за заем от 22.0.2021г. е симулативна. От тях се установява, че между
ищеца, като заемател и ответното дружество, чрез представляващите го лица – конкретно Б.
П., е било постигнато съгласие първият да предостави на дружеството заем, за закупуване от
трето лице на кариера за добив на инертни материали в с.Градец, в размер на 720000.00лв.,
която да придобият в съсобственост ищеца и дружеството, в равни части. Затова бил
сключен Договор за заем от 22.0.2021г. Не се установява пряко или косвено, от смисъла на
казаното от М. П. Г. по ДП, между последния и представители на дружеството да са водени
разговори и да е постигнато съглашение ищеца да придобие 50% от дяловете на „ИНЕРТ
ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, на стойност 1440000,00лв., част от които в размер на 720000.00лв.
да са платени под формата на Договор за заем от 22.0.2021г.
Поради изложеното съдът намира, че изявлението пред държавния орган по ДП на
ищеца М. П. Г., не може да послужи като т.нар. "начало на писмено доказателство" по
смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и да обоснове допустимостта на свидетелски показания за
пълно доказване на привидността. Затова съдът намира, че са недопустими свидетелски
показания за доказване на възражението за привидност на Договор за заем от 22.0.2021г. на
ответната страна.
Поради недоказаност на възражението за привидност съдът приема Договор за заем
от 22.0.2021г. за валиден. Между страните е налице облигационно отношение с характер на
договор за заем, с твърдените параметри, по което ищецът е изправна страна – превел е в
срок, по сметка на „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД посочена в договора, заетата сума в
размер на 720000.00лв. Усвояването на сумата е безспорно и се установява от събраните
писмени доказателства – Платежно нареждане от 22,10,2021г. за сумата 720000.00лв.,
платена от ищеца по сметка на „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, с посочено основание: „по
4
договор за заем“. Ответникът не е установил главно и пълно, че е върнал заетата сума в срок
и след отправената покана. При това положение съдът приема, че наличието на горните
предпоставки за основателност на иска е установено. Затова същият следва да бъде уважен.
Съобразно изхода от спора в полза на ищца следва да се присъдят претендираните
разноски в размер на 30800,00лв., от които 28800,00лв. – държавна такса и 2000,00лв.
разноски за защита от адвокат. В тази връзка за неоснователно съдът намира възражението
на ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за защита от
адвокат, т.к. намира същото за съответно на фактическата и правна сложност на спора и
извършените процесуални действия.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК203513259, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 54, представлявано от управителя С.
С.М., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****,
сумата 720000.00 /седемстотин и двадесет хиляди/лв., представляваща главница дължима по
Договор за заем от 22.0.2021г., сключен между ищеца, като заемодател и ответника, като
заемател, със срок за връщане на заетата сума - 22.0.2022г.
ОСЪЖДА „ИНЕРТ ГРУП КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК203513259, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 54, представлявано от управителя С.
С.М., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****,
сумата 30800,00 /тридесет хиляди и осемстотин/лв., от които 28800,00 /двадесет и осем
хиляди и осемстотин/лв. – държавна такса и 2000,00 /две хиляди/лв. разноски за защита от
адвокат
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото
на страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5