СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
07.07.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 11.06.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 14154/18г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Е. А. против В. В. с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение /обективиран в нотариален
акт № 78 от 29.09.99г. на нотариуса към СРС/ на недвижим имот /апартамент № 10,
находящ се в град *******, с площ от 88, 43 кв. м., заедно с избено помещение №
10, заедно с 5, 106 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото/.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
С
договор за дарение от 29.09.99г. /обективиран в описания по-горе нотариален
акт/ - ищецът /заедно със съпругата си/ е дарил на ответника процесния недвижим
имот. Със същата сделка – в полза на дарителите е било учредено вещно право на
ползване върху имота.
Искът
е основателен:
Представената по делото нотариална покана от 15.09.17г. /връчена
надлежно на 18.09.17г. – при условията на чл. 592 от ГПК във връзка с чл. 44,
ал. 1, изр. – последно от ГПК/ удостоверява обстоятелството, че дарителят е
поискал издръжка /на практика в минимален размер – 200 лева месечно/ от
надарения. В случая следва да се приеме, че – и самата искова молба има
качеството на покана /по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“
от ЗЗД/. Обстоятелството, че ищецът е имал нужда от
финансова помощ /а съответно и от физическа – емоционална грижа/ в случая
следва да се презумира /предвид възрастта на Е. А. – преценена сама
по себе си/. Същото обстоятелство
се явява и конкретно удостоверено в процеса с гласни доказателства /показанията
на разпитания по делото свидетел/ както и с писмени доказателства /установяващи
здравословното състояние на ищеца и единствения му източник на средства за
издръжка – пенсия в малък размер/. Липсват доказателства /като тежестта в тази
връзка е за ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ дареният да е
предоставял издръжка на дарителя – след датата на горната нотариална покана /на
практика по делото липсват доказателства на ищеца да е била оказвана финансова
помощ,съответно физическа – емоционална грижа и за периода до отправянето на
поканата/.
Горните обстоятелства пряко удостоверяват предпоставката на чл.
227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД /която
регламентира правото на дарителя да отмени учреденото правоотношение/.
От друга страна /в допълнение на изложеното/:
Събраните в процеса гласни доказателства удостоверяват, че – отношенията
между страните са били силно влошени. Същото обстоятелство се явява удостоверено
по делото и с писмени доказателства /разпореждане на полицията от 18.07.17г. и
съдебно решение от 05.02.18г.; последното по съдържание еднозначно може да бъде
съотнесено към конкретния казус, въпреки че не индивидуализира страните по
делото/. Посочените доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност/
косвено потвърждават горната теза, че – ответникът не е предоставял финансова
издръжка на дарителя /съответно не е полагал и физическа - емоционална грижа за
ищеца/ нито за времето до нотариалната покана, нито за периода след това.
Обстоятелството, че дарителят разполага с учредено право на ползване – е
ирелевантно в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Независимо от това: разпитаният по делото
свидетел установи, че – ищецът е бил лишен от държането на ключовете за
апартамента /т.е. от възможността реално да упражнява правото си на ползване/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по иска на Е.В.А. ЕГН ********** против В.Е.В. ЕГН ********** договор за
дарение /обективиран в нотариален акт № 78 от 29.09.99г. на нотариуса към СРС/
на недвижим имот /апартамент № 10, находящ се в град *******, с площ от 88, 43
кв. м., заедно с избено помещение № 10, заедно с 5, 106 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото/ - на основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Е.В. да плати на Е.В.А. 68 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА
В.Е.В. да плати на СГС 675 лева - държавна такса и 500 лева – съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: