№ 992
гр. Шумен, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630102388 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от ***, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – ***, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
срещу А. С. Х. с ЕГН ********** от с. ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл.
410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1571 по описа на ШРС за 2022 г. Вземането на
ищеца касаело неплатено задължение в размер на 563,84 лв. по два договора за мобилни
услуги, а именно: 138,62 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за периода 05.07.2020
г.-04.09.2020 г. по Договор за мобилни услуги с номер ++359********* и Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********; 425,22 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на двата договора по вина на потребителя, както и лихва за забава върху тези
суми от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Съдът
издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок
за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава
настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.
Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената
заповед за изпълнение в общ размер на 563,84 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на
делото, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.
Ответницата не е подала отговор в указания й едномесечен срок.
В първото по делото заседание се явява и заявява, че е заплатила част от процесните
суми. Моли съда да разсрочи вземането. В последното по делото заседание не се явява и не
взема становище по съществото на делото.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.07.2020 г. между А. С. Х. и *** ЕАД, понастоящем с търговско наименование
„*** ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с номер ++359********* за срок от 24
месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 19.99 лв. и промоционалния месечен
абонамент от 16,99 лв. за срока на договора. След изтичането на срока на договора той се
превръщал в безсрочен и се прилагал стандартния абонаментен план. Ползваните от абоната
мобилни услуги били фактурирани ежемесечно и потребителя се задължавал да заплаща
услугите дори и да не е получил фактурата. На същата дата – 15.07.2020 г. и по повод
горепосочения договор мобилният оператор предоставя на потребителя за безплатно
ползване устройство рутер HUAWEI B311-221. Съгласно т. 12 от Договора за мобилни
услуги при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока на
същия, той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на
срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят
дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до
края на договора, но не повече от три месеца. Същата разпоредба на сключения между
страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора, ако
потребителят не върне предоставения рутер или същият е счупен, дължи обезщетение в
размер на 96 лв. с ДДС.
На 15.07.2020 г. между А. С. Х. и *** ЕАД, понастоящем с търговско наименование
„*** ЕАД, е сключен също и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 със стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лв. и
промоционален месечен абонамент от 35,99 лв. за срока на договора. Ползваните от абоната
мобилни услуги били фактурирани ежемесечно и потребителя се задължавал да заплаща
услугите дори и да не е получил фактурата. На същата дата – 15.07.2020 г. и по повод
горепосочения договор мобилният оператор предоставя на потребителя за безплатно
ползване устройство Nokia 1.3 Dual Black. Съгласно т. 12 от Договора за мобилни услуги при
прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока на същия, той
дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на
договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и
разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на
договора, но не повече от три месеца. Същата разпоредба на сключения между страните
договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на
потребителят той дължи обезщетение в размер на разликата между цената на
предоставеното устройство по стандартната ценова листа към датата на договора и цената,
която той е заплатил при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на
договора.
А. С. Х. не изпълнил задълженията си по цитираните два договора за мобилни услуги
в общ размер на 138,62 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период
05.07.2020 г. – 04.09.2020 г. по двата договора з мобилни услуги. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 12 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 425,22 лв., включваща:
неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги с номер ++359********* по
вина на потребителя в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на
срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси, т.е. сумата от 49,98 лв.;
обезщетение за невърнато оборудване – рутер HUAWEI B311-221 в размер на 96 лв.;
неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* по вина на потребителя в размер на дължимите абонаментни месечни
такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси, т.е. сумата
от 107,33 лв.;
неустойка за предоставеното безплатно устройство Nokia 1.3 Dual Black в размер на
2
229,91 лв.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза със задача на вещото лице да
установи дали към периода на действие на двата договора за мобилни услуги, сключени
между ищеца и ответника, на мястото, където услугата е трябвало да бъде доставяна, а
именно дима на ответника, е имало достатъчно добро покритие, за да се приеме, че
мобилният оператор е изпълнявал своето задължение от договора – да доставя интернет. От
изготвеното първо заключение по назначената СТЕ се установява, че за процесния период
ответникът не е използвал никакви услуги – не е използвал мобилни данни, не е извършвал
обаждания, не е пращал съобщения. Вещото лице не можа да установи дали за периода
мобилния оператор е доставял услуга до мобилната клетка покриваща адреса на
потребителя, тъй като ищеца не му е предоставил нужната информация, за да изготви
заключение по този въпрос независимо, че съдът изрично с разпореждане е задължил
ищецът да предостави тази информация и им е указал последиците по чл. 161 от ГПК при
неизпълнение указанията на съда. Предвид това на основание цитираната разпоредба и с
оглед факта, че няма други доказателства, които да навеждат на обратното заключение,
съдът приема, че за процесния период мобилният оператор не е доставял на ответника
услугата, за която са сключени процесните договори.
На 26.07.2022 г. ищецът *** е депозирал в РС – Шумен заявление по чл. 410 от ГПК
за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 1571/2022 г.
по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 749 от
27.07.2022 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на заявителя претендираните
вземания. Заповедта обаче е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по
заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание
указанията на съда.
На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат
следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на
сключените между страните договори за мобилни услуги. Доказана е безспорно и
стойността на предоставените мобилни услуги. Същевременно обаче, за да приеме, че
ищецът има право да получи сумите, които претендира съдът трябва да установи, че същият
е бил изправна страна, т.е. че той е изпълнил своята част от сделката и е доставил услугите,
чиято цена претендира. По делото обаче се установи точно обратното – че ищецът не е
доставил услугата. Следователно той също е неизправна страна и няма право да претендира
суми по тези два договора. Това означава още, че мобилният оператор неправомерно е
прекратил договора си с потребителя, тъй като не е налице виновно поведение на
потребителя и всички задължения за начислените неустойки също не се дължат.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищецът не доказа наличието на вземанията,
за които е издадена процесната заповед за изпълнение. Това означава, че предявената искова
молба е недоказана и неоснователна, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на процеса ищецът следва да заплати на съда и сторените разноски по
СТЕ в частта, поета от бюджета на съда, тъй като доказателственото искане е направено от
особения представител, а именно сумата в размер на 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за постановяване
на неприсъствено решение по делото, поради което съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
3
Д.К.К. и М.С., срещу А. С. Х. с ЕГН ********** от с. ***, иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, с който иска между страните да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 749 от 27.07.2022 г. по
ч.г.д. № 1571/2022 г. на ШРС.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
„Младост“, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. –
Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Шумен, сумата от 100
лева (сто лева), представляващи направени от съда разноски в исковото производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Окръжен съд гр. Шумен.
Препис от решението да се връчи на страните ведно със съобщението.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4