№ 543
гр. Дупница, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510101341 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, е предявило срещу А. И. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 30.04.2014г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като
кредитор и А. И. И., като длъжник е сключен договор за потребителски кредит №
**********, при следните параметри: сума на кредита: 3000.00 лв.; срок на кредита: 48
месеца; размер на вноската: 252.01 лв.; падеж на вноската: пети ден от месеца; годишен
процент на разходите (ГПР): 157.76 %; годишен лихвен процент: 98.52 %; лихвен процент
на ден: 0.27 %; дължима сума по кредита: 12096.48 лв.
Твърди, че „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок
задължението си по договора, като на 30.04.2014г. е превело парична сума в размер на
3000.00 лв. по посочената от ответника банкова сметка. От своя страна ответникът поел
задължение да върне кредита в срок от 48 месеца, при размер на месечната вноска: 252.01
лв., с дата на погасяване: 5-то число на месеца.
На 20.11.2015г. между страните е подписан Анекс 2 към договора, с който ес отлагат
погасителни вноски №№ 17, 18 и 19, а вноските се увеличават от 52 на 55.
А. И. не е изпълнил поетите договорни задължения, като е направил 15 пълни
погасителни вноски и една частична, като общата сума на направените от него плащания
възлиза на 4610.57 лв., с която са погасени 4475.76 лв. от задължението по погасителния
план, тъй като поради забава в плащанията са начислени лихви за просрочие в размер на
1
134.81 лв., които към момента са погасени изцяло.
В резултат неизпълнението на длъжника, след изпадането му в забава, съгласно
уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, на
05.07.2016г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като до ответника е
изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
След обявяването на предсрочна изискуемост е започнало начисляване на
обезщетение за забава, съгласно уговореното в чл.12.1 от ОУ. Дължимата законна лихва до
датата на входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда е 1035.51 лева, дължима от
05.07.2016 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025г.
Към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и
вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна
вноска е бил на дата 05.12.2018г.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от
ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 734/2025г. по описа на РС-Дупница, по
което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е
възразил.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът му дължи сума в общ размер на 2151.34 лв., от която: сума в размер на
1115.83 лв.-представляваща главница по сключения между тях Договор за потребителски
кредит № ********** /30.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението (29.04.2025г.) до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1035.51 лв.,
представляваща законна лихва, начислена от 05.07.2016г.-датата на предсрочната
изискуемост до 28.04.2025г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за нищожност на
договора за потребителски кредит, поради противоречието му с императивни норми на ЗПК
и ЗЗП. Твърди нищожност на договора за заем и поради противоречието му с добрите нрави,
с оглед прекомерно високия размер на договорените с него възнаградителна лихва и
годишен процент на разходите. При условията на евентуалност, прави възражение за
погасяване на дължимите суми по давност. Излага подробни правни съображения.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани
от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и
допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит
2
„Профи Кредит“ погасителен план и два броя анекси към него, се установява, че на
30.04.2014г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и А. И. И., като
длъжник е сключен договор за потребителски кредит № **********, при следните
параметри: сума на кредита: 3000.00 лв.; срок на кредита: 48 месеца; размер на вноската:
252.01 лв.; падеж на вноската: 5-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР):
157.76%; годишен лихвен процент: 98.52%; лихвен процент на ден: 0.27%; дължима сума по
кредита: 12096.48 лв.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 30.04.2014г.
превел парична сума в размер на 3000.00 лв., по посочена от длъжника банкова сметка. В
резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платил изцяло дължимите
суми, към настоящия момент целият погасителен план по договора за кредит е изтекъл и
вземането е изискуемо в пълен размер.
Ищецът признава, че общо платената от А. И. И. сума по договора за кредит е в
размер на 4610.57 лв.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 734/2025г. по описа на Районен съд-Дупница
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова полза-
сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното,
поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.
Между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателства.
Ищецът признава, че до момента ответникът е платил по договора за кредит сумата
от общо 4610.57 лв., с които е погасил част от задълженията по договора.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от
27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
отговора на исковата молба са наведени доводи за наличието на неравноправни и нищожни
клаузи в процесния договор за кредит, а и доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от
ГПК съдът следи служебно за такива в договор, сключен с потребител, то следва да се
извърши проверка за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния
процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 157.76 %,
3
като този размер не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. В договора и общите
условия липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 157.76 %/. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материално-правен смисъл/.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази
насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право да
претендира от ответника връщане само на предоставената главница по кредита, а не и на
възнаградителна лихва. Като се приспадне платената до момента сума в размер на 4610.57
лв., излиза, че дължимите по договора за кредит суми са погасени изцяло, поради което
предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът. На основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника-адвокат С. С. С., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна
адвокатска помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, против А.
И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на
2151.34 лв. (две хиляди сто петдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), от
която: сума в размер на 1115.83 лв. (хиляда сто и петнадесет лева и осемдесет и три
стотинки)-представляваща главница по сключения между тях Договор за потребителски
кредит № **********/30.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението (29.04.2025г.) до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1035.51
лв. (хиляда тридесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща законна
лихва, начислена от 05.07.2016г.-датата на предсрочната изискуемост до 28.04.2025г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 734/2025г. по
описа на РС-Дупница, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата от 550.00 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5