Присъда по дело №119/2019 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 119/2019г. по описа ВРС 38 състав

 

Против подсъдимия Д.С.Б. е подадена тъжба от Д.И.Н., в която се съдържат обстоятелства на извършени престъпления от частен характер  и същия е предаден на съд за извършени  престъпления по чл.144 ал.1 от НК и по чл.130 ал.1 от НК.

В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си.

На осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от 1220 лева, представляващи нанесени му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК.

Предявява и граждански иск против подсъдимия за сумата от 850 лева, представляващи нанесени му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144 ал.1 от НК.

Гражданските искове са приети от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалия е конституиран като граждански ищец.

Подсъдимия Б. не се явява в съдебно заседание. Същия отказва да получи призовки по делото, като това е удостоверено по надлежния ред, с подписите на двама свидетели.

Съдът е счел, че производството по делото следва да протече в отсъствие на подсъдимото лице и след като е назначил служебен защитник, е дал ход на делото.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на частния тъжител счита, че по делото безспорно е установено виновното поведение на подсъдимия. След анализ на събраните в хода на производството доказателства моли съда да постанови осъдителна присъда и да уважи предявените граждански искове.

По съществото на делото защитника на подсъдимия счита, че не са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинението. Счита, че не следва да се кредитират показанията на очевидците, тъй като те са в родствена връзка с частния тъжител. Пристигналите полицейски служители не са възприели закани и телесни повреди. Счита още, че не са установени неимуществени вреди в резултат на деянията. Моли съда да се произнесе, като оправдае подсъдимия по възведените обвинения.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Частния тъжител Н. и подс. Б. притежавали недвижими имоти с обща граница, като по повод на тези имоти водили помежду си граждански дела.

На 21.07.2018г. сутринта ч. тъжител Н., заедно със св. Сл. С.и св. Сн. С.посетили имота, находящ се в гр. Варна, местност „Прибой“, кв. „Галата“, като целта им била да обработят имота, за който по силата на съдебно решение считали, че подс. Б. е поставил неправомерно ограда, навлизайки в тяхната територия.

При пристигането им на място, те отвързали оградата , за да влязат вътре.

При това при тях отишъл подс. Б. , който започнал да крещи „Марш оттук“, „марш оттук, няма да влизате!“ При това ч. тъжител Н. възразил, че имат документи. Подс. Б. казал „Изчезвайте, ще ви унищожа“, след което замахнал с юмрук и ударил ч. тъжител в дясната страна на лицето.

От силата на удара ч. тъжител Н. се олюлял и се подпрял на стената.

Св. Сл. С.попитала подс. Б.  защо бие момчето й , но подс. Б. продължил да вика, като заявил: „марш оттук“ „отивам да си взема пистолета“ обърнал се към ч. тъжител и му казал, че ще го разстреля, след което се отдалечил.

За случилото се било сигнализирано  ОДМВР – Варна, тъй като ч. тъжител Н., св. Сл. С.и св. Сн. С.се изплашили за своя живот.

На място пристигнал екип на ІV РУ ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. П. и св. П..

Полицейските служители възприели подс. Б. , който носел препасан кобур с газово оръжие.

Ч. тъжител Н., св. Сл. С.и св. Сн. С.обяснили на полицейските служители, че са били заплашени от подс. Б., както и изяснили отношенията си по повод на имотен спор. В присъствието на св. П. и св. П. подс. Б. продължил конфликта по отношение на оградата, но не употребил обидни думи или закани. Само твърдял, че те нямат право да влизат в имота.

За установеното св. П. съставил докладна записка, в която посочил, че по данни от пострадалите, подс. Б. ги е заплашвал със саморазправа , че притежава оръжие, да не влизат в неговия имот. По отношение на подаващия сигнала се оплакал, че подс. Б. му е посегнал, като  г-н Н. е бил насочен към РУ да се тъжи по случая.

След намесата на полицейските служители всички си тръгнали, защото ги било страх, а  ч. тъжител Н. посетил болнично заведение, тъй като започнал да се подува.

 

Видно от Медицинско удостоверение №705/2018г.  на 21.07.2018г. ч. тъжител Н. е получил травматични отоци в областта на дясната лицева половина, контузия на дясната долночелюстна става лека степен. Травматичните увреждания са резултат на действието на твърд, тъп предмет и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След нанасяне на телесната повреда ч. тъжител изпитвал болки при дъвчене и това наложило да се храни с пюрета около 20 дена, залитал и имал главоболие. Вследствие на заканите , отправени от подс. Б. той бил стреснат и това състояние продължило известно време.

 

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните в с.з. свидетели Сл. С., св. Сн. С., св. П. и св. П., приетите от съда писмени доказателства –медицинска документация –медицинско удостоверение на тъжителя Н.; материалите от преписка №10339/2018 на ВРП и пр.пр. №9796/2018г. по описа на ВРП, свидетелство за съдимост и др.

За да приеме за установено по безспорен начин, гореизложеното, съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

На първо място съдът взе предвид показанията на св. Сл. С., св. Сн. С.,  които са преки  очевидци на случилото се на 21.07.2018г.

И двете свидетелки са възприели от непосредствена близост подс. Б. и ч. тъжител Н., както и непосредствено отправените от подсъдимия към тъжителя изрази. Св. Сл. С.и св. Сн. С.са възприели изразите „марш оттук, марш оттук, няма да влизате!“ „Изчезвайте, ще ви унищожа“, „марш оттук“ „отивам да си взема пистолета“.

Св. Сл. С.възприела как подс. Б. казал на ч. тъжител, че ще го разстреля, след което се отдалечил.

И двете свидетелки пряко са възприели как подс. Б. замахнал с юмрук и ударил ч. тъжител в дясната страна на лицето, като от силата на удара ч. тъжител Н. се олюлял и се подпрял на стената.

Показанията на свидетелките кореспондират изцяло с обективираното в изготвената от св. П. докладна, която предвид на факта, че е изготвена непосредствено след случилото се, съдът намери, че обективно и в пълнота отразява констатациите на полицейските служители на място.

Пред съда св. П. и св. П. потвърждават, че подс. Б. е носел препасан кобур, като св. П. сочи, че е имало газов пистолет, но не е сигурен.  Св. П. не е възприел оръжие в кобура.По отношение на оръжието потвърдил, че има регистриран газов пистолет. Пред полицейските служители подс. Б. продължил да е конфликтен спрямо ч. тъжител Н. и двете свидетелки, като предявявал претенции, че имота е него и нямат право да влизат в него.

Предвид изложеното по- горе съдът намери, че следва да кредитира показанията на св. Сл. С.и св. Сн. С., които пряко са възприели заплахите и удара, и които се подкрепят от изготвената докладна записка от св. П., както и косвено се подкрепят от твърденията на св. П. и св. П., посетили мястото по подадения сигнал в ОДМВР Варна.

При преценка на показанията на свидетелите съдът взе предвид, че св. Сл. С.и св. Сн. С.се намират в родствена връзка с ч. тъжител Н., но намери, че показанията им обективно отразяват случилото се на 21.07.2018г. и следва да бъдат кредитирани, тъй като са в унисон с целия останал събран доказателствен материал по делото.

 

С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимия Д.С.Б. е  осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144 ал.1 от НК тъй като на 21.07.2018г. в гр. Варна се заканил на Д.И.Н. с престъпление против неговата личност, като му казал „Марш оттук, защото отивам да си взема пистолета“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

На осн. чл.304 от НПК съдът оправда  подсъдимия Д.С.Б. в това на 21.07.2018г. в гр. Варна да се заканил на Д.И.Н. с престъпление против неговата личност, като след пристигането на полицейския патрул си „взел пистолета“ и заявил „ако не излезеш веднага или влезеш пак в дворното място ще стрелям по теб с пистолета“.

За да се произнесе с оправдателен диспозитив в тази част, съдът изходи от анализа на събраните по делото доказателства.

В показанията си св. П. и св. П. са категорични, че в тяхно присъствие подс. Б. не е отправял обиди и закани спрямо ч. тъжител Н.. Подобни факти не са намерили отражение и в изготвената докладна записка от св. П., а заявеното от страна на св. Сл. С.и св.- Сн. С., че в присъствието на полицаите подс. Б. е заплашил, че ще ги разстреля е обяснимо с особеното психично състояние на тези свидетелки, които са били изплашени от заканата от  посегателство с пистолет от страна на подс. Б. и които са възприели пряко физическото посегателство върху частния тъжител.

 Така, предвид горното съдът намери, че в тази си част обвинението остава недоказано и следва да оправдае подсъдимия в тази част.

Съдът прие от правна страна, че подсъдимия Д.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.130 ал.1 от НК тъй като на 21.07.2018г. в гр. Варна причинил на  Д.И.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци в областта на дясната лицева половина, контузия на дясната долночелюстна става лека степен, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

По отношение на престъплението по чл.144 ал.1 от НК:

За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление против неговата личност, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха.  При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

Съдът намира, че отправените заплахи и изрази от подсъдимия: „Марш оттук, защото отивам да си взема пистолета“ по отношение на ч.тъжител Н., както и въздействието, което са оказали те върху него, следствие на начина по който са отправени,  обуславят съставомерността на деянието от обективна страна.

От показанията на св. Сн. С.и св. Сл. С.безспорно се установява, че следствие на отправените заплахи от подс. Б., ч.т. Н. е бил в състояние на силна уплаха и стрес.

Нещо повече заплахите срещу него са били отправени след като същия вече е преживял ситуация на упражнено спрямо него  физическо насилие от страна на подсъдимия.

Подсъдимият е целял да възбуди страх у лицето към което е отправил заканите с престъпление против неговата личност и такъв е бил постигнат тъй като следствие на неговите действия ч.т. Н. се принудил да търси закрила от компетентните органи – полиция и съд.

Предвид горното съдът намира, че тези признаци, изискуеми от текста на закона за съставомерността на деянието по чл.144 ал.1 от НК, са налице в настоящият случай.

Субект - пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна - обв. е действал при условията на пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и целял тяхното настъпване - обвиняемият е съзнавал, че отправя закани с престъпление против личността на ч.т. Н., както и  че същите се възприемат от последния като основателни, но въпреки това в кратък период от време интензивно е отправял такива.

Субективни причини - незачитане на установения в страната ред.

Причина за извършване на престъпленията – незачитане от страна на подсъдимия на установените порядки на общуване.

 

По отношение на престъплението по чл.130 ал.1 от НК:

От обективна страна с деянието са засегнати обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на хората. Изпълнителното деяние се изразява в действия на подс. Б., насочени към нанасяне на телесно увреждане на пострадалото лице.

Субект на престъплението : пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна деянието е извършено от подс. Б. при условията на пряк умисъл - подс. Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Действията на подс. Б. са били насочени към причиняване на телесни увреждания на пострадалия Н., като умисъла на подс. Б. обхваща именно нанасянето на телесна повреда на пострадалия.

Причини за извършване- лоши човешки взаимоотношения, породили неоправдана агресия.

Преди да приеме от правна страна , че подсъдимия Б. е осъществил състави на престъпления по чл.144 ал.1  и по чл.130 ал.1 от НК, съдът прецени възраженията на защитата по същество като взе предвид, че на практика се оспорва приетата по-горе фактология.

По отношение на приетите за установени факти и въз основа на кои доказателства съдът приема фактическата обстановка са изложени подробни мотиви по горе. Доводите защо кредитира показанията на свидетелите съдът намира за ненужно да преповтаря.

Следва единствено да се отбележи, че кредитираната от съда докладна записка отразява фактите, изложени с тъжбата, като липсата на конкретен и ясен спомен от случилото се у св. П. и св. П. логично произтича от естеството им на работа, свързано с обслужване на голям брой местопроизшествия.

По отношение наличието на родствена връзка между свидетелките и ч. тъжител, съдът изложи мотиви по- горе защо счита същите за обективни.

При определяне на наказанията на подсъдимия на първо място съдът съобрази, че приложението на разпоредбата на чл.78а от НК е задължително, предвид наличието на установените в тази норма предпоставки.

За да определи размера на административното наказание глоба по отношение на подсъдимия, съдът взе предвид чистото му съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

Гореизложеното  дава основание да се определят административни наказания глоба при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минимален размер.

Водим от горното и на осн. чл.78а от НК съдът наложи на подс. Б. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева за престъплението по чл.144 ал.1 от НК.

Водим от горното и на осн. чл.78а от НК съдът наложи на подс. Б. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева за престъплението по чл.130 ал.1 от НК.

 

По предявените граждански искове:

След като взе предвид, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на на 21.07.2018г. в гр. Варна подс. Б.  се заканил на Д.И.Н. с престъпление против неговата личност, като му казал „Марш оттук, защото отивам да си взема пистолета“ и това заканване би могло да възбуди основателен срах за осъществяването му.

Установява се и, че на 21.07.2018г. в гр. Варна подс. Б. причинил на  Д.И.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци в областта на дясната лицева половина, контузия на дясната долночелюстна става лека степен, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След като призна подсъдимия за виновен в извършване на деянията, съдът счете гражданските искове за доказани по основание.

По отношение размера на нанесените неимуществени вреди съдът взе предвид, че действително в резултат на деянието по чл.144 ал.1 от НК тъжителя е претърпял в значителна степен страх от осъществяване на заканата, че подс. Б. ще вземе оръжието си и ще го застреля. От друга страна краткостта на деянието във времето, мотивира съда да определи като адекватен на претърпените неимуществени вреди размер на гражданският иск в размер на 600 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като го отхвърли за разликата до 850 лева.

По отношение размера на нанесените неимуществени вреди съдът взе предвид, че в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК тъжителят е претърпял в значителна степен болки и страдания.

Горното дава основание да се счете, че уважен до сумата от 800 лева гражданския иск би възмездил пострадалия. Водим от горното, съдът определи по справедливост възмездяване в размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до предявения размер от 1220 лева .

 

С присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, както и да заплати на частния тъжител направените от него разноски.

 

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :