РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220201037 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Г. М. П. от с. П., община С. срещу наказателно
постановление № ... /... г. на Директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл.179,
ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Чрез надлежно упълномощения си процесуалния
представител в писмено становище поддържа жалбата. Излагат се
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представител застъпва становище, че атакуваното НП е правилно и
1
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от другата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е наказан, след като на ... г. при напускане на РБ с
товарен автомобил – влекач С. с рег. № ... през гранично-контролен пункт К.
от страна на контролните органи е извършена проверка на пътното превозно
средство, като в хода на проверката е установено, че на ... часа,
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ... е
засечено по път I-8, километър ... + ..., включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10.
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен
път I-8, километър ... + ..., за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение
№ 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по
чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища. За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно
устройство с идентификатор № ...) - част от системата.
След спирането на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя
П. на ... г. за извършеното административно нарушение на дата ... г. е съставен
АУАН № .... /... г. от свидетеля А. И. М.. Жалбоподателят подписал АУАН без
2
възражения и получил препис от него. Въз основа на АУАН е издадено и
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя А. И. М., както и писмените такива. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля. Те са ясни, категорични и се допълват от писмени
доказателства.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, тя е и основателна с оглед следните
мотиви:
Макар и да се установи по категоричен начин, че на ... часа,
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ... да е
засечено по път I-8, километър ... + ..., включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата за този пътен участък, т.е. нарушението е
извършено, то от доказателствата по делото не се установи по безспорен
начин, че към процесната дата именно жалбоподателят Г. М. П. е управлявал
това ППС. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно
чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се
установи жалбоподателят да е управлявал към процесната дата – ... г.,
посочения товарен автомобил. Липсват доказателства в тази насока, а
доказателствената тежест за установяването и доказването на нарушението
лежи върху административно-наказващия орган. Жалбоподателят не следва да
доказва, че не е извършил нарушението. В конкретния случай
актосъставителят не е свидетел-очевидец на извършването на нарушението на
... г. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП: „Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
3
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“, т.е. първото и
необходимо условие за ангажиране отговорността на конкретно лице е той да
има качеството на водач на ППС. От събраните писмени и гласни
доказателства не се установи жалбоподателят да е имал подобно качество на
процесната дата. Извършването на деянието подлежи на доказване и
доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният
не ангажира доказателства за това, че жалбоподателят е управлявал
автомобила на процесната дата, поради което не е налице обективния елемент
на извършеното нарушение.
Следва да се отбележи и нещо друго. Съгласно Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково по
тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., СЕС е приел, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер“.
Иначе казаното налагането на глоба или на имуществена санкция с
4
фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението и
конкретните обстоятелства по неговото извършване, е непропорционално с
оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза и е в противоречие с
правото на Съюза, включително когато тази система предвижда възможността
за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Пак в Решението е
посочено, че: „За да се приложи принципът на пропорционалност съгласно
Директива 1999/62, държавите членки са длъжни да приемат необходимите
правни актове съгласно вътрешното си право, като се има предвид, че член 9а
от посочената директива постановява задължение, което по естеството си
изисква приемането на акт от държавите членки, които разполагат с широко
право на преценка при транспонирането на това изискване. Съгласно
постоянната съдебна практика при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според
тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на
правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното
законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право,
включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на
приложимите санкции преследваните цели с Директива 1999/62, от
съображение 1 от нея следва, че те се състоят както в хармонизацията на
системите на събиране на такси, така и в създаването на справедливи
механизми за налагане на такси на превозвачите за покрИ.е на разходите на
инфраструктурата с оглед на отстраняване на нарушенията на конкуренцията
между транспортните предприятия на държавите членки. Съдът приема, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално
възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на
пропорционалност. Освен това принципът на пропорционалност е
задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на
5
състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на
глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на глобата. Следователно посоченият принцип
изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на
нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата
или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по
случая.“
Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария: „Международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила
за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат“. В конкретния случай правната уредба в ЗДвП, предвиждаща
твърд размер на наложената глоба, без да има възможност да се отчетат от
съда конкретните обстоятелства по случая, противоречи на правото на ЕС,
следователно наложената по този начин санкция се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е осъществено процесуално
представителство в хипотезата на чл.38 от Закона на адвокатурата. Ето защо
следва да се присъди сумата от 480 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... /... г.
на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на Г. М. П. от с. П., община С. е
наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София да
заплати на Адвокатско дружество „К., Д.и партньори“, Булстат: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „М.“ №, представлявано от
адвокат М. К. - процесуален представител на Г. М. П. от с. П., община С. -
разноските по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7