Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2120/21.11.2019г.
гр.
Варна, 21.11.2019 год.
В
ИМЕТО Н А НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, ХХХVІІ-и
състав, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова,
като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 4622 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.В.Н., ЕГН **********,
против НП № 461356/503250 от 03.09.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП -
Варна, с което й е наложено адм. наказание „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.
355, ал. 1 от КСО за нарушаване нормата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В жалбата си въззивницата
не оспорва извършването на нарушението, за което е санкционирана, но навежда
доводи за неговата маловажност и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивницата редовно
призована не се явява и не се представлява по делото.
Във фазата по съществото на делото
процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди
наказателното постановление като изразява становище, че нарушението е доказано
по безспорен и категоричен начин, а нарушението не попада в обхвата на чл. 28
от ЗАНН – не може да бъде определено като маловажно.
След преценка на доказателствата по делото
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от
надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
На 06.08.2019 год. въззивницата
подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която декларира
прекъсване на дейност като свободна професия считано от 01.10.2017 год. При
проверка на декларацията св. К. констатирала, че декларацията се подава след
изтичането на предвидения в чл. 1, ал. 2 от НАРЕДБА за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица 7-мо дневен срок.
За констатираното нарушение св.К. съставила
на въззивницата АУАН № F503250/06.08.2019 год., в
който посочила, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, тъй като не била
подала в срок до 08.10.2017 год. декларация от самоосигуряващо се лице за
прекъсване.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражения.
На 03.09.2019 год., въз основа на акта, АНО
издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица и на основание чл.
355, ал. 1 от КСО и наложил адм. наказание „глоба“
в размер на 100 /сто/ лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка не е
спорна между страните.
При извършена служебна проверка на
представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.52 и сл. от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивницата
адм. нарушение както от обективна, така и от
субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както
и нарушената законова разпоредба, като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът
не констатира.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица при започване,
прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото
се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
В случая няма спор, че въззивницата
има качеството на самоосигуряващо лице. Последният факт е и лично деклариран от
нея в приложената към АНП декларация в която е посочила, че е осъществявала
свободна професия.
От друга страна не е спорно между страните, а
и по категоричен начин от приложената към АНП декларация на самоосигуряващо се
лице се установява, че на 01.10.2017 год. въззивницата
е прекъснала осъществяването на дейност като свободна професия. Посочения факт
е изрично деклариран от нея. При тези безспорно установени факти, съобразно
нормата на чл. 1, ал. 2 от цитираната по-горе наредба, въззивницата
е била длъжна да подаде декларация за прекъсване на дейността в срок до 08.10.2017 год., което няма спор, че не е било
сторено.
Видно от приложената към АНП декларация същата
е била подадена на 06.08.2019 год. (почти две години след изтичане на срока),
поради което и нарушение на наредбата е налице.
Съдът счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28
от ЗАНН, доколкото в случая нарушението е формално на просто извършване и не
предвижда изобщо настъпването на някакви имуществени вреди. С факта на
неподаване в срок на декларацията нарушението е довършено и вредните последици
са настъпили.
На следващо място нарушението, извършено от въззивницата, е типично и не се отличава по никакъв начин
от всички останали нарушения от този тип.
Видно от приложената към АНП декларация
същата не е била подадена
в рамките на ден, два, седмица след изтичане на срока, а почти две години след това. Безспорно наказанието
глоба рефлектира върху финансовата сфера на нарушителя, но неговите доходи не
са определящи при преценката за
маловажност.
Противното би означавало на лице без доходи
изобщо да не бъде налагана санкция глоба или да бъде налагана санкция в
минимален размер при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, което
не е нито целта, нито в духа на закона. Размера на доходите е от значение за
определяне на размера на санкцията и обусловил налагане на санкция в по-нисък
такъв, но не и изключването изцяло на адм. наказателната
отговорност. В контекста на изложеното по-горе и настоящия съд, както очевидно
и АНО не приема, че се касае за деяние със степен на опасност значително
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
В случая АНО е дал правилна квалификация на
извършеното нарушение и правилно е приложил санкционната норма на чл.
355, ал. 1 от КСО, доколкото точно тази норма предвижда санкция за
самоосигуряващо се лице, което не подаде в срок декларация.
Като отчете обаче, че нарушението е формално,
на просто извършване и е първо за въззивницата от
една страна и от друга липсата на каквито и да било мотиви досежно размера на
наложената над минималния размер санкция, съдът прецени, че така наложеното
наказание се явява прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер би постигнало целите на адм.
наказание предвидени в нормата на чл. 12
от ЗАНН, поради което и прецени, че НП следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложеното наказание глоба от 100.00 /сто/ лв. на
50.00 /петдесет/ лв.
Предвид изложеното съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде намелен размера на наложеното наказание глоба от
100 /сто/ лв. на 50 /петдесет/ лв.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 461356/503250
от 03.09.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което на Р.В.Н., ЕГН **********, на основание чл.
355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лв. като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 50 /петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: