№ 3401
гр. Варна, 05.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20223100501993 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 3267/23.08.2023 г. производството по в. гр. д. №
1993/2022 г. по описа на ОС – Варна е възобновено на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК
и е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., и насрещна въззивна жалба, подадена от И. Д.
К., чрез адв. Е., двете жалби срещу Решение №262469/18.08.2021 г.,
постановено по гр. д. №9414/2016 г. по описа на РС - Варна.
Във въззивната жалба жалбоподателите Т.и са формулирали искания за
отмяна на първоинстанционното решение, както следва:
1) в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К. парична сума в
размер на 3158,75 лв. като обезщетение за ползите, от които е била лишена
лично за двуетажната сграда на ул. „Панагюрище“ №15 и сумата от 2832,50
лв. на същото основание за сградата на ул. „Габрово“ №15 на осн. чл. 30, ал. 3
ЗС;
2) в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К. парична сума в
размер на 3158,75 лв. като обезщетение за ползите, от които е била лишена
лично за двуетажната сграда на ул. „Панагюрище“ №15 на осн. чл. 30, ал. З
ЗС;
1
3) в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К. парична сума
в размер на 3158,75 лв. като обезщетение за ползите, от които е била лишена
лично за двуетажната сграда на ул. „Панагюрище“ №15 на осн. чл. 30, ал. З
ЗС;
4) в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К. парична сума
в размер на 3158,75 лв. като обезщетение за ползите, от които е била лишена
като наследница на Минка Матева Бонджева за двуетажната сграда на ул.
„Панагюрище“ №15 и сумата от 2832,50 лв. на същото основание за сградата
на ул. „Габрово“ №15 на осн. чл. 30, ал. З ЗС;
5) в частта, с която, след като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му
бъдат заплатени от И. Д. К. подобрения в имота на ул. „Панагюрище“ №15 в
размер на 217,96 лв., е отхвърлена претенцията му за разликата до размер от
5929,25 лв.;
6) в частта, с която, след като е уважена претенцията на Н. С. Т. да и
бъдат заплатени от И. Д. К. подобрения в имота на ул. „Панагюрище“ №15 в
размер на 217,96 лв., е отхвърлена претенцията й за разликата до размер от
5929,25 лв.;
7) в частта, с която, след като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му
бъдат заплатени от И. Д. К. като наследник на Минка Бонджиева подобрения
в имота на ул. „Панагюрище“ №15 в размер на 217,96 лв., е отхвърлена
претенцията му за разликата до размер от 5929,25 лв.;
8) в частта, с която, след като е уважена претенцията на Н. С. Т. да й
бъдат заплатени от И. Д. К. като наследник на Минка Бонджиева подобрения
в имота на ул. „Панагюрище“ №15 в размер на 217,96 лв., е отхвърлена
претенцията й за разликата до размер от 5929,25 лв.;
9) в частта, с която е отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат
заплатени от И. Д. К. подобрения в имота на ул. „Габрово“ №28 в размер на
7823,20 лв.;
10) в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъдат
заплатени от И. Д. К. подобрения в имота на ул. „Габрово“ №28 в размер на
1611,55 лв.;
11) в частта, с която е отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат
заплатени от И. Д. К. като наследник на Минка Бонджева подобрения в имота
2
на ул. „Габрово“ №28 в размер на 7823,20 лв. - при изписан диспозитив
1611,55 лева;
12) в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъдат
заплатени от И. Д. К. като наследник на Минка Бонджeва подобрения в имота
на ул. „Габрово“ №28 в размер на 1611,55 лв.
В насрещната въззивна жалба жалбоподателят К. е формулирал искания
за отмяна на първоинстанционното решение, както следва:
1) в частта, с която е осъден да заплати на В. Т. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15, в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г.;
2) в частта, с която е осъден да заплати на Н. С. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище" №15, в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г.;
3) в частта, с която е осъден, в качеството на правоприемник на починала
в хода на съдебното производство Минка Матева Бонджева, да заплати на В.
Т. Т. сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15, в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018
г.;
4) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство Минка Матева Бонджева, да
заплати на Н. С. Т. сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения,
извършени в имот на ул. „Панагюрище" №15, в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но не отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав
3
констатира наличието на нередовности на въззивната жалба, подадена от Т.и,
тъй като е налице неяснота относно предмета на въззивно обжалване.
Горепосочените искания, формулирани във въззивната жалба под № 2, 4, 7, 8
и 11, не съответстват на действителното произнасяне на съда в обжалваното
първоинстанционно решение и не са обективирани в неговата диспозитивна
част.
По т. 2 жалбоподателите обжалват частта, с която В. Т. Т. е осъден да
заплати на И. Д. К. парична сума в размер на 3158,75 лв. като обезщетение за
ползите, от които е била лишена лично за двуетажната сграда на ул.
„Панагюрище“ №15 на осн. чл. 30, ал. З ЗС. Искането е идентично с това по т.
1. Същевременно с обжалваното решение В. Т. Т. е осъден да заплати
обезщетение от 3158,75 лв., както на И. Д. К. лично, така и в качеството й на
правоприемник на Минка Бонджева. Поради което не може да се направи
преценка дали при формулиране на исканията по т. 1 и 2 страната е целяла те
да са идентични, или всяко от тях касае различното качество на И. К..
С първоинстанционното решение Н. С. Т. не е осъдена да заплати И. Д. К.
парична сума в размер на 2832,50 лв. като обезщетение за ползите, от които е
била лишена като наследница на Минка Матева Бонджева за сградата на ул.
„Габрово“ №15 на осн. чл. 30, ал. З ЗС, както е посочено в искането по т. 4 от
жалбата.
По т. 7 и 8 жалбоподателите обжалват частите, с които, след като е
уважена претенция на В. Т. Т. и претенция на Н. С. Т. на всеки от тях да бъдат
заплатени от И. Д. К. като наследник на Минка Бонджиева подобрения в
имота на ул. „Панагюрище“ №15 в размер на 217,96 лв., е отхвърлена
претенцията на всеки от тях за разликата до размер от 5929,25 лв. С
обжалваното решение всяка от тези две претенции е отхвърлена за разликата
до размер от 1174,16 лв.
В т. 11 жалбоподателите обжалват частта, с която е отхвърлена
претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатени от И. Д. К. като наследник на
Минка Бонджева подобрения в имота на ул. „Габрово“ №28 в размер на
7823,20 лв. С обжалваното решение искът е отхвърлен за сума в размер на
1611,55 лв.
Горепосочените несъответствия между формулираните искания и
произнасянето на първоинстанционния съд представляват нередовност на
4
въззивната жалба по чл. 260, т. 4 ГПК, която възпрепятства определянето на
точния предмет на въззивното производство. Въззивният съд може да
определи предмета на производството единствено въз основа на редовна
въззивна жалба, в която исканията на жалбоподателите са формулирани ясно
и съответно на действителното произнасяне на първоинстанционния съд.
Въпреки указанията, дадени от администриращия съд и от въззивния съд,
както и произнасянията по исканията на страната за допълване на съдебното
решение, въззивната жалба на Т.и и към настоящия момент не е приведена в
пълно съответствие с изискванията на чл. 260, т. 4 ГПК.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че предметът
на въззивното обжалване, е останал неконкретизиран, тъй като исканията за
обезсилване и/или отмяна на части от първоинстанционното решение не
кореспондират с диспозитива на самия обжалван акт, което води до
нередовност на въззивната жалба. Нередовността следва да бъде отстранена
чрез надлежното формулиране на искания към въззивната инстанция, които
да съответстват на произнасянето на районния съд.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва отново да бъде
оставена без движение и на жалбоподателите да бъде предоставена
възможност да приведат жалбата в съответствие с изискванията за редовност
по чл. 260, т. 4 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба, подадена от В. Т. Т. и Н. С.
Т., чрез адв. Т., срещу Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с нарочна молба, с препис за насрещната страна, да отстранят
констатираните нередовности във въззивната жалба, като в съответствие с
изискванията на чл. 260, т. 4 ГПК приведат формулираните в жалбата искания
по т. 2, 4, 7, 8 и 11 в съответствие с обжалваните диспозитиви на съдебното
решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателите, че при неизпълнение в цялост и
5
в срок на указанията жалбата ще бъде върната, а производството по делото
ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6