Р Е
Ш Е Н
И Е №
260367
гр. Пловдив, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от съдия
Мандалиева в.гр.д.№3003 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е
Решение №260887
от
16.10.2020г. по описа на ПРС, постановено по гр.д.№16902/2019г., двадесет и първи гр.с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че Г.К.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 2907,69 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. П., ***, с ИТН: *** за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г.; 315,96 лева - обезщетение за забава за периода 02.12.2017 г. – 15.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 16.05.2019 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4071/17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7597/19 г. на ПРС,
ХXI гр.с. С постановеният съдебен акт е
осъден Г.К., ЕГН ********** да плати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
сумата общо 114,47 лева /сто и четиринадесет лева и четиридесет и седем
стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7597/19 г. на ПРС, ХXI гр.с. и общо 957,50
лева /деветстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ – разноски за
настоящото производство.
Жалбоподателят Г.К., ЕГН **********, чрез
особения си представител адв.М.Д., със
съдебен адрес:*** и ет.4 обжалва
решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковете като
неоснователни.
Въззиваемата страна ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д.Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният
съд
е уважил предявените искове, като
е приел, че съгласно нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители
се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено,
че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Предвид на това е направил извода, че за да възникване
на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл.
153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Доколкото
по делото е приет и неоспорен НА от
16.09.2005г., съдът е приел, че ответникът е титуляр на правото на собственост
на топлоснабдения имот, което
обстоятелство пораждат основание за
дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.
Заплащането на
топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на
сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в
забава, доколкото за изпълнение на задължението има точно определен срок и
покана не е нужна. Приел е, че ответникът дължи и обезщетение в размер на законната
лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която е установена по размер от заключението на
счетоводната експертиза.
Недоволен от
постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е
незаконосъобразно и необосновано, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, че не е разкрил обективната истина по спорното материално право, както и че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване претенцията си по
основание и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новоотрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Видно от данните
по делото, в полза на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е издадена Заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми,
както следва: 2907,69 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. П., ***, с ИТН: *** за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г.; 315,96 лева - обезщетение за забава за
периода 02.12.2017 г. – 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 16.05.2019 г. до окончателното погасяване, ведно с
разноски по делото : 64.47лв държавна такса и 50.00лв юрисконсулско
възнаграждение. Ищцовото дружество обосновава правния се интерес от предявяване
на настоящият иск по чл.422 ГПК, предвид на обстоятелството, че
ответникът е уведомен за
вземането на кредитора по реда на чл.47
ал.5 във вр. с ал.1 ГПК,
Установява се от
представения и неоспорен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №* том V рег.№ 3295 н.д.№***г.
на нотариус Иван Иванов, че през
септември 2005г. ответникът е придобил собствеността върху имот находящ се в гр. П., ***, с ИТН: ***.
През процесния период 01.10.2017
г. – 30.09.2018г, жилищната сграда, в който
се намира апартамента на ответника, е присъединена към топлопреносната
мрежа, като е ползвана топлоенергия и
битово горещо водоснабдяване. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се е водило от фирма за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД. Безспорно е установено , че в имота на ответника има монтирани два броя отоплителни тела без индивидуални разпределителни устройства за ежемесечен визуален
отчет, както и монтирано отоплително тяло тип “Лира“ в помещение „Баня“, което също не е снабдено
с уред за отчет на изразходвано
количество ТЕ.
Пред първата инстанция е допусната и приета
съдебно – техническата експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена и съгласно която през процесния период 01.10.2017 г. –
30.09.2018 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала
ТЕ за отопление и БГВ. За
периода в имота на ответника са работили
2 бр. отоплителни тела тип
радиатор и 1 бр. лира в банята. Вещото лице е категорично, че дяловото
разпределение е извършено коректно като на
ответника е начислявана ТЕ при условията
на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката, поради липса на осигурен достъп от
потребителя за монтаж и отчет на измервателни устройства.
От изготвената и
приета пред първата инстанция ССЕ, която настоящият състав кредитира като
безпристрастна и компетентно изготвена, се установява, че размерът на задължението за
доставена топлинна енергия на ответника
за претендирания период 01.10.2017г. до
30.09.2018г. възлиза на сумата общо от 2 907.69лв, като обезщетението за забава върху претендираните
месечни главници за периода 02.12.2017г. до 16.05.2019г. възлиза
на сумата в размер от 315.96лв
След преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав
споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Съответно според нормата
на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
С оглед
изложеното и доколкото по делото не са представени доказателства ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.
3 ЗЕ, то Общите условия следва да се
считат влезли в сила, с обвързващо и за ответника действие и без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Касае се за презумирани от
закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената
по реда на чл. 290 ГПК практика, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., ІІІ Г.О. на ВКС, поради което съставляват
източник на валидно облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество
с уредено от закона и с типови клаузи съдържание.
Наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, обуславя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение на
задълженията му по същото, чийто размери се установяват от
заключенията на съдебно – техническата и счетоводната експертизи.
В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че начинът, по който е отчитана и начислявана
топлинната енергия, не е в противоречие с принципите, заложени в чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год.
относно ефективността на крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията й са въведени в
Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 год., Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ
бр.98 от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ.. Общото изискване по т.1 на чл.13
за осигуряването на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално
консумираното количество енергия, е въведено в нормите на ЗЕ, според вида на потребяваната
енергия. Спазен е и принципът, залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО,
за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление.
Що се касае до
възраженията на ответника – настоящ
жалбоподател, за липса на облигационна връзка с
дружеството –топлинен счетоводител
- „Нелбо“ ЕАД, за неточно изпълнение и некоректно
начисляване на топлинна енергия, доколкото
същите не са подкрепени с убедителни
доказателства, то се явяват неоснователни.
Изложеното обосновава основателността на предявените искове, поради което уважавайки същите, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на
спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направени по делото
разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и разноски за особен
представител в размер на 227.83лв
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260887 от 16.10.2020г. по описа на ПРС, постановено по гр.д.№16902/2019г., двадесет и първи гр.с.,
ОСЪЖДА Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 направени
по делото разноски в общо размер на 327.83лв/ триста двадесет и седем лева, и
осемдесет и три стотинки/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: