№ 806
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202553 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Р. М. С. с ЕГН: **********, чрез адв.
В. А. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 25-0769-001285/03.07.2025г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. А., който моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орга, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л. 5, НП е било връчено на
21.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 22.07.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.03.2025 г., около 08:00 часа, жалбоподателят С. управлявал автомобил „Форд
Ка“ с рег. № *, в гр. Бургас, по бул. „Одрин“ в посока ул. „Струга“. Когато наближил *, С.
1
спрял в най-дясна лента за движение. В участъка имало общо три ленти за движение- две за
движение направо и една за завиване наляво, като всички ленти били с пътна маркировка
М10, указващи посоката на движение. Маркировката в лентата, в която бил С. указвала
движение направо. Въпреки това, С. решил да предприеме маневра завиване наляво, за да
стигне до най-лявата лента, където да завие наляво към завод „Победа“. С. преминал първо
през средната лента, а после навлязъл и в най-лявата, при което управляваният от него
автомобил бил ударен от движещия се в тази лента автомобил „Дачия“ с рег. № *, при което
настъпили материални щети и по двете МПС.
За случая били сигнализирани органите на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, като на място пристигнал св. Г. Н. Д.. За констатираното съставил на С. АУАН с бл.
№ 3338937 за извършено нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбподателя, който по-късно подал писмено възражение.
Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП,
на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Най-съществен за разкриване на обективната истина се явява
записът, предоставен от Община Бургас, на който ясно се вижда настъпването на ПТП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Неоснователни са релевираните в съдебно заседание оплаквания за допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН относно свидетелите при съставяне на акта. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел при съставяне на акта. Според чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели. В конкретния случай, нарушението е констатирано
от полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента. Съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност, което в случая е изпълнено. Така и в аналогичен
2
от процесуална страна казус- Решение № 1372 от 13.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 2128/2024 г., в което се приема, че: "Критерият за съществено процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е
ограничило правата на страните в процеса. В случая липсата на вписан втори свидетел в
акта не обосновава тази хипотеза.". В допълнение към това, изискването за определен брой
свидетели е свързано с възможността за провеждане на процедурата по доказване. По
делото бе разпитан свидетел очевидец, а също така бе прегледан и видеозапис, поради което
не може да се приеме, че по някакъв начин правата на жалбоподателя са били накърнени.
Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал посочения по-горе автомобил, като при движение в пътен
участък, на който е имало маркировка М10- движение направо, е предприел маневра
завиване наляво настъпил сблъсък между неговия автомобил и движещият се в най-лява
лента автомобил, при което са причинени материални щети. Описаните факти съответстват
именно на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея При извършената маневра
С. не се е съобразил с идващия автомобил и е допуснал ПТП.
Съдът намира, че при правилно установени и описани факти, АНО правилно е
приложил материалния закон. Според административно наказващият орган жалбоподателят
е нарушил правилата за извършване на маневри и е санкционирал С. на основание чл. 179,
ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1 т. 5, пр. 4 от ЗДвП. Нормата е приложима в случаите, когато не се
спазват предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В конкретния
случай е налице неспазване на предписанията на пътната маркировка.
Размерът на санкцията от 200 лева за посоченото нарушение (в редакцията на закона
към датата на извършване на нарушението) е в твърд и не може да се обсъжда въпросът за
намаляването му.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като не са налице обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
Тук следва да се обърне внимание на обстоятелството, че в случая безспорно е
налице и съпричиняване на ПТП от страна и на водача на другия автомобил. Това обаче не е
от естество да елиминира отговорността на С.. От записа ясно се вижда, че преди
предприемане на маневрата завиване наляво С. спира в най-дясна пътна лента, където
изчаква. След това първо преминава в средната лента за движение и продължава
движението си, като преминава в най-лява лента, където настъпва ударът. При това
положение няма как да се приеме, че С. не е имал възможност да възприеме приближаващия
в най-лява лента автомобил. Още повече, С. е следвало да положи допълнителни усилия при
извършването на маневрата, тъй като на практика на два пъти нарушава маркировката М10.
С оглед на това, макар да звучи парадоксално, е било необходимо да бъде изключително
3
внимателен при извършването на нарушението, което не е сторил. Поради това и С. също
носи отговорност за настъпилото произшествие.
Тук е мястото да се посочи, че е без значение, че в НП е записано, че С. ударил другия
автомобил, въпреки че всъщност управляваният от жалбоподателя автомобил всъщност е
ударен отзад. Същественото е, че вследствие на неправилните действия на жалбоподателя е
настъпило произшествие.
С оглед всичко изложено, обжалваното НП следва да се потвърди.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-001285/03.07.2025г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Р. М.
С. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.
1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Р. М. С. с ЕГН: *, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4