№ 32504
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110164018 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Е. Я. срещу „*, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание в зависимост от
процесуалното поведение на страните.
Съдът намира за неотносимо искането за издаване на съдебно
удостоверение на ищцата за снабдяване с информация относно всички
сключени сделки между страните.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. от 15.15 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ за
първото по делото съдебно заседание.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца направени с исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от А. Е. Я.
срещу „* за признаването за нищожен като противоречащ на закона и на
добрите нрави на договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г.,
сключен между А. Е. Я. и „*, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 691.13 лв., представляваща възнаградителна лихва начислена
договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г. за периода от
20.01.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сумата в размер на 2042.87 лв.,
представляваща неустойка за непредоставено обезпечение на основание чл. 6
във връзка с чл. 8 от Договор за паричен заем № 894314/20.12.2019 г., за
периода от 20.01.2020 г. до 21.06.2021 г.
Ищецът твърди, че на дата 20.12.2019 г. е сключил с ответника „* Договор
за паричен заем № 894314. Предоставената от заемодателя сума била в размер
на 2000 лева, при 3,330 % определен месечен лихвен процент съгласно чл. 3,
ал. 7, като е формирана вноска в размер на 149,50 лева, включваща дължимите
главница и лихва, разсрочени за период от 18 месеца, а последната вноска е в
размер на 149,53 лева, със срок за издължаване на кредита – 21.06.2021 г. и с
ГПР на разходите в размер на 48,002 %. Сочи, че в чл. 6 е предвидено
условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на
обезпечение, което да отговаря на предвидените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от
ОУ към договора, както и Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. Било
уговорено в чл. 8, че при непредоставяне на предвидените гаранции в
тридневен срок от подписване на договора ще се начислява неустойка в
размер на 2042,87 лева. Поддържа, че още с подписването на договора и
изготвянето на Погасителен план към него била начислена неустойка за
непредставяне на обезпечение, като същата е разсрочена на вноски в размер
на 113,50 лева, а последната вноска е в размер на 113,37 лева, дължими за
целия период на договора, като са включени в общия размер на погасителната
вноска, формираща сумата от 263,00 лева месечно. Ищецът твърди, че в
изпълнение на своите задължения във връзка със сключения договор за
паричен заем, заплатил всички суми, ведно с възнаградителната лихва и
начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Заявява, че в
процесния договор е посочен ГПР, но не става ясно какво включва и как е
формиран. Твърди, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна
лихва, така и всички допълнителни разходи. Поддържа, че липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Счита,
че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се
цели да се кумулира със задължението, което противоречи на принципа на
2
добросъвестността. Твърди, че се цели постигане на неоснователно
обогатяване и на самостоятелно основание се заобикаля закона и съгласно чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Поддържа, че противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен. Счита,
че платеното над чистата стойност на получената сума от 2000 лева е платено
при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, с
оглед на което подлежи на връщане. Твърди, че подлежащата на връщане сума,
включваща възнаградителната лихва е в размер на 691,13 лева и начислената
неустойка за непредставено обезпечение в размер на 2042,87 лева, възлиза в
размер на 2734,00 лева. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Счита, че договорните отношения между
страните са погасени на дата 29.01.2020 г., като от този момент започва да тече
срокът на общата пет годишна погасителна давност. Посочва, че процесния
договор е валидно сключен, тъй като е сключен в свободата на договарянето
между страните, отговаря на всички законови изисквания и е сключен с
прякото влияние на потребителя. Твърди, че ищецът на 29.01.2020 г.
предсрочно бил погасен процесния кредит, като към момента на подаване на
исковата молба е заплатил сума в общ размер на 2340 лева. Счита, че ГПР по
процесния договор за заем е изцяло в определената законодателна рамка.
Заявява, че условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално
уговорени, което е станало с прякото влияние на ищеца. Счита, че неустойката
се дължи в пълен размер още от момента на настъпване на основанието за
нейното начисляване. Твърди, че неустойката следва да се приеме за нищожна
само ако излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Поддържа, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е
изцяло действителна и не противоречи на закона и добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 143
от ЗЗП вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за
потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г. с посоченото в исковата
молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочените като
неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е.
не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието/.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че процесните суми са платени на ответника,
както и че същите са получена от него.
3
С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумите,
съответно задържането им
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от Договор за потребителски кредит № 894314 от
20.12.2019 г.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 894314 от
20.12.2019 г., със соченото в исковата молба съдържание, ведно с
приложенията към него, че уговорената сума е била отпусната на ищеца,
както и че ищецът бил предсрочно погасил задължението си на 29.01.2020 г.,
както и че по процесния договор за кредит ищецът бил заплатил сума в общ
размер от 2340 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5