РЕШЕНИЕ
№ 3859
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря П. Д. Д.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110213134 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП-КД-4/08.07.2025г. от 08.07.2025г.,
постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ЗА
КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ (АКСУ), с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000.00 (седем хиляди) лева на
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД с ЕИК: ******** (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ
ХОРА) за административно нарушение по чл.15, т.8 от Закон за социалните
услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166 от Закон за
социалните услуги.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД
(ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА) чрез управителя си и надлежния си
процесуален представител с подробни доводи оспорва законосъобразността на
издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди се липсата на
извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В съдебно
заседание санкционираният правен субект, редовно призован, се представлява
от процесуален представител (професионален защитник - адвокат), който
лично инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от
въззивната жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
1
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГЕНЦИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ (АКСУ),
редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител,
който инвокира в съдебно заседание подробни доводи за неоснователност и
недоказаност на депозираната въззивна жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ
РАЗНОСКИ.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 04.09.2025г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок (от
21.08.2025г. до 04.09.2025г. включително) на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез
съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчено по надлежния
ред с обратна разписка на 21.08.2025г. съгласно писмена разписка,
инкорпорирана в самото НП - на последната му страница, подлежащ на
законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен
районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ
КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП-КД-4/08.07.2025г. от 08.07.2025г.,
постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ЗА
КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ (АКСУ), с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000.00 (седем хиляди) лева на
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД с ЕИК: ************** (ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА) за административно нарушение по чл.15, т.8 от Закон за
социалните услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166 от Закон
за социалните услуги.
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото
съдебно решение не се различават от фактическата обстановка, описана от
административно-наказващия орган в Наказателното постановление, а
именно:
На 13.06.2025г., Комисия, определена с писмена Заповед № РД-18-
2
440/10.06.2025г. на Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на
социалните услуги (АКСУ), реализирала по реда на административния
контрол по Закона за социалните услуги и подзаконовите нормативни актове
във връзка с прилагането му, комплексна проверка (инспекция) за спазването
на стандартите за качество на социалните услуги и за охраняването на правата
на потребителите за социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група
„възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, предоставяна от частния
доставчик ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД с ЕИК: ******** (ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА), на адрес: гр. С.. ул. „Г.“ № **, район С..
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД с ЕИК: ******* (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ
ХОРА) е имало издаден лиценз № Л-3129-589/24.09.2021г. от Изпълнителния
директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) за
социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група „възрастни хора в
надтрудоспособна възраст“. Валидността на лиценза била в срок до
23.09.2026г. Домът „М.“ ЕООД нямал издаден друг лиценз отпреди
24.09.2021г. и/или след тази дата. Лицензът с № Л-3129-589/24.09.2021г. от
Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги
(АКСУ) имал ограничен (лимитативен) предмет - разрешавала се само онази
социална дейност по Закона за социалните услуги, обн. в ДВ
бр.24/22.03.2019г., която изрично е била посочена в него. Същият лиценз не
предоставял право на дружеството „М.“ ЕООД да полага социални грижи по
Закона за социалните услуги за умствено болни особено уязвими лица,
страдащи от тежки психични разстройства - като олигофрения, дебилност,
имбецилност и други, придружени със соматични заболявания -
неподвижност в резултат на (например) детска церебрална парализа или друга
телесна пареза (инвалидност) от претърпян инцидент; с прояви на никаква
невъзможност за движение; което обуславя и невъзможност за лично
самообслужване; невъзможност за прояви на съзнание и човешка воля.
Грижите за тази група особено уязвими лица изисквали по-висококачествени
условия от битов и кадрови характер (например определена пространствена
площ; квалифицирани социални работници и други, а не само полагането на
външни физически грижи за тях като хранене, обличане, обслужване). Домът
„М.“ не притежавал такива битови и кадрови условия за осъществяване на
грижи за особено умствено и телесно уязвими физически лица, с изключение
на условията за полагане на резидентни (общи) грижи за съзнателни възрастни
хора, които са били надтрудоспособната си възраст.
При извършването на проверката на 13.06.2025г. в Дома за възрастни
хора, на адрес гр. С.. ул. „Г.“ № ......, район С., стопанисван и управляван от
дружеството „М.“ ЕООД, свидетелят К. Ц. Г. - на длъжност главен инспектор в
Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) установила в рамките
на целевата група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, (групата била
пренаселена и при липсващи квалифицирани социални работници) и
наличието четири броя неподвижни (особено уязвими) болни физически лица
- както следва: 1.). П. Т. Б., с ЕГН: **********, страдаща от 95 % умерена
умствена изостаналост с поведенчески отклонения (съгласно Експертно
Решение на ТЕЛК № 1090/060/18.04.2011г.), приета в Дома въз основа на
3
договори от 30.01.2020г. и от 10.12.2021г. за осигуряване на грижи, подслон и
храна, сключени с М. Т. Я. - родственица на лицето; 2.). А. С. А., с ЕГН:
**********, претърпял тежка черепно-мозъчна травма в миналото, увредила
съзнанието му, изначално неподвижен, страдащ от детска церебрална
парализа и централна квадропареза на долните крайници и лявата ръка
(съгласно Експертно Решение на ТЕЛК № 1398/154/08.08.1985г.), приет в
Дома въз основа на договори от 10.08.2012г. и от 01.01.2021г. за осигуряване
на грижи, подслон и храна, сключени с М. С. А. - брат на лицето; 3.). В. С. И.,
с ЕГН: **********, страдащ от умерена средна към тежка степен на
олигофрения с чести психомоторни възбуди и наличие на тежка имбецилност
(съгласно Експертно Решение на ТЕЛК № 1494/191/21.12.1997г.), приет в
Дома въз основа на договори от 12.01.2016г. и от 12.01.2022г. за осигуряване
на грижи, подслон и храна, сключени с В. С. И. - брат на лицето и 4.). В. Л. Б.,
с ЕГН: **********, страдащ от тежка степен на олигофрения/имбецилност
(съгласно Експертно Решение на ТЕЛК № 0594/037/ от 1982г.), приет в Дома
въз основа на договор от 23.12.2024г. за осигуряване на грижи, подслон и
храна, сключен с негов родственик. Близките на тези четири лица, сред които
са били и свидетелите по делото М. Т. Я. и В. С. И., не са имали къде да ги
настанят и оставят за грижи (въпреки опитите им да намерят съответен
специален Дом или място за тях). Управителят на Дома за възрастни хора -
доктор Д. Д. Б., приела лицата в различно време, а именно - П. Т. Б., А. С. А.,
В. С. И. и В.Л. Б. Полагала физически грижи за тях във връзка с тяхното
хранене и соматично обслужване. Задоволява се само базовите им нужди.
Свидетелят К. Ц. Г. съставила АУАН № АКД-21 от 13.06.2025г. срещу
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД с ЕИК: ********** (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ
ХОРА).
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля К. Ц. Г. при
установяване на административното нарушение и при съставянето на АУАН.
Показанията на свидетелите по делото М. Т. Я. и В. С. И. не изключват и не
опровергават фактите по делото, че дружеството „М.“ ЕООД е полагало грижи
за особено уязвимите лица П. Т. ., А. С. А., В. С. И. и В. Л. Б., страдащи от
тежки психични разстройства - като олигофрения, дебилност, имбецилност и
други, придружени със соматични заболявания, водещи до трайната им
неподвижност. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и И., като
кореспондиращи на фактите по делото, на събраната писмена документация и
на показанията на свидетеля К. Ц. Г.. Съдът няма основания да се съмнява по
никакъв начин в достоверността на показанията на свидетеля К. Ц. Г. - на
длъжност главен инспектор само, защото например е редови служител към
висш публичен контролен орган - към Агенцията за качеството на социалните
услуги (АКСУ). Показанията на свидетеля К. Ц. Г., изложени пред съда в
условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани,
преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими
във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен
доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и
4
събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на
злоупотреба с административни правомощия. Фактическите констатации от
показанията на свидетеля К. Ц. Г. намират пряка опора в писмените
доказателства по делото. Свидетелите Г., Я. и И. по делото са също така и
чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което
доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в
значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА).
Липсва допуснато от актосъставителя К. Ц. Г. процесуално нарушение
при призоваването на надлежен представител на санкционираното дружество
относно връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА) не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение
по чл.15, т.8 от Закон за социалните услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и
ал. 2 вр. чл.166 от Закон за социалните услуги е изчерпателно, ясно и
подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП.
Нарушението е подведено правилно под съответните правни норми на
материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е
извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по
съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното производство
е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено в 6
5
(шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по
съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА)
административно нарушение по чл.15, т.8 от Закон за социалните услуги вр.
чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166 от Закон за социалните услуги е
индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано
мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се
извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушените
материалноправни норми и привръзките между по чл.15, т.8 от Закон за
социалните услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166 от Закон
за социалните услуги са посочени правилно, точно, обосновано и
законосъобразно.
Описанието на административното нарушение позволява неговата
индивидуализация и отграничаването му по ясен начин от фактическа и
правна страна, доколкото се състоят в извършване на различни действия и
бездействия, обединяващи се в общ каузален резултат, съставомерни по чл.15,
т.8 от Закон за социалните услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр.
чл.166 от Закон за социалните услуги. Нарушението е установено при
осъществен текущ административен контрол, поради което правилно като
дата на извършването му е посочена датата на проверката. Посочването на
друг период на извършването му би представлявало недопустимо и
недоказуемо в санкционния процес хипотетично предположение. По
изложените съображения и макар описанието на нарушението в АУАН и НП
формално да възпроизвежда съдържанието на нарушената
разпоредба/разпоредби по чл.15, т.8 от Закон за социалните услуги вр. чл.14,
ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166 от Закон за социалните услуги, то е
напълно достатъчно, за да разбере санкционираният правен субект
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА) повдигнатото
му административно-наказателно обвинение, респективно да организира
защитата си срещу него, а на съда – да осъществи съдебен контрол за
законосъобразност.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРИЕМА, ЧЕ ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ
ХОРА) е осъществило административно нарушение по състава на чл.15, т.8 от
Закон за социалните услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166
от Закон за социалните услуги.
Законът за социалните услуги е бил обнародван в Държавен вестник -
бр.24/22.03.2019г. След влизането му сила от този момент, законът е станал
приложимо действащо позитивно право. Той е бил задължителен за лицата,
предоставящи социални услуги по Закона за социалните услуги. За да се
регламентира по един изричен законов (охранителен) начин дейността по
предоставянето на социални услуги на възрастни хора, с оглед тяхната закрила
от Държавата, се е изисквало издаването на определен лиценз спрямо
6
частните доставчици на социални услуги. В административното право важи
принципът само това, което е изрично разрешено, е позволено. Това, което не е
посочено в лиценза като вид социална дейност и предоставяни услуги, не е
разрешено и не е позволено да се извършват, като лицата (доставчиците),
които ги осъществяват се преследват и наказват като извършители на тежки
нарушения, застрашаващи и увреждащи човешкия живот и здраве. В случая,
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА) е можело да
предоставя социални услуги по Закона за социалните услуги само спрямо
съзнателни възрастни хора, които са били надтрудоспособната си възраст. Към
датата на проверката на 13.06.2025г. в Дома в гр.С., на ул. „Г.“ № .., Район
„С.“, Столична община са били установени от Агенцията за качеството на
социални услуги чрез свидетеля К. Ц. Г. още по-уязвима категория лица от
четирима души - П. Т.Б., А. С.А., В. С. И.и В. Л. Б., страдащи от тежки
психични разстройства - като олигофрения, дебилност, имбецилност и други,
придружени със соматични заболявания, водещи до трайната им
неподвижност. За тези четири лица, ДРУЖЕСТВОТО „М. ЕООД (ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА) не е имало лицензия (разрешение) и не е следвало да
полага грижи за тях. Полаганите за тях грижи в Дома били само обикновени
битови и недостатъчни, несъответни на изискванията по Закона за социалните
услуги, при което са възникнали в дълъг период от време рискове за живота и
здравето им - а именно чрез осигуряването само на подслон (покрив) във
физически пренаселен Дом за лицата; чрез смяната на облеклото им; чрез
даването на храна; чрез извършването на телесното обслужване (смяна на
памперси) на същите. Домът „М.“ е притежавало ограничени битови и
кадрови условия за осъществяване на грижи не за особено умствено и телесно
уязвими физически лица, а за съзнателни (обикновени) възрастни хора, които
са били надтрудоспособната си възраст. Грижите за четиримата души - П.
Т.Б., А. С.А., В. С. И. и В. Л. Б. като особено уязвими (болни и страдащи)
лица са изисквали по-високо изявени такива като качество и количество -
например определена площ свободна територия; медикаментозна и
хранителна терапия; грижи чрез квалифицирани социални работници и други,
каквито ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА) не е
имало физически и непосредствено въобще към 13.06.2025г. (дори например и
да е липсвал писмен лиценз). Посочените четири физически особено уязвими
(болни и страдащи) лица са били неправилно включени към общата група
съзнателни възрастни хора, които са били надтрудоспособната си възраст.
Това е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, независимо от
социалните затруднения на близките на лицата от намирането на близък до
тях съответен на нуждите и положението им Дом (място за тях) и/или
независимо от хуманните съображения на управителя на дружеството-
жалбоподател да приеме лицата; или поради съображенията на доктор Д. Д.
Б., че в миналото, преди Закона за социалните услуги, не е имало разделение
между възрастните хора или че посочените четири лица са били настанени в
Дома „М.“ ЕООД значително време преди проверката на АКСУ. Законът за
социалните услуги е строго императивен и забранителен. Той се прилага
занапред и преурегулира обществените отношения в тази социална сфера на
7
обществото, отдавайки примат на охраняването им. В тази насока са
принципите на социалната Държава, каквато е прокламирана Република
България в нейната Конституция (Основен закон). Чрез рестрикциите на
Държавата по Закона за социалните услуги се правят отграничения между
различните категория лица от особено уязвимите лица, каквито например са
възрастните хора, които са съзнателни, над трудоспособната си възраст, и
възрастните хора, които нямат никакво съзнание, поради тежките си
психически заболявания и соматична (телесна) неподвижност. Правилен и
обоснован е извода на административно-наказващият орган, че доставчиците
на социални услуги, какъвто е ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД (ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА), са задължени да спазват възможно най-високо качество
на човешките ресурси, необходими за ефективното предоставяне на услугите,
съобразно с тяхната специфика. Правилен и обоснован е извода на
административно-наказващият орган, че ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД
(ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА) е следвало да гарантира обучението,
квалификацията и професионалното развитие на служителите си, съобразно
социалната услуга, която е предоставяло физически на четиримата души -
П.Т.Б., А. С.А., В. С. И. и В. Л. Б. като особено уязвими (болни и страдащи)
лица, както и да осигури достъпна среда за същите като хора с много тежки и
сериозни увреждания. Не са били съобразени потребностите и
индивидуалностите на тези лица, като санкционираният жалбоподател не е
имал лиценз за социални услуги по Закона за социалните услуги за полагане
на грижи за категорията „пълнолетни лица с увреждания“. Следва да се
отчете, че при юридическите лица не се изследва вина, причини и мотиви,
доколкото административно-наказателната отговорност при юридическите
лица е обективна (безвиновна) отговорност по ЗАНН.
Според нормата на чл.15, т.8 от Закона за социалните услуги в зависимост
от основните групи дейности видовете социални услуги са „резидентна
грижа“. Разпоредбата на чл.14, ал.2, т.4 от същия нормативен акт регулира, че
в зависимост от специфичните нужди на потребителите социалните услуги
могат да са за деца и пълнолетни лица с увреждания. Съгласно чл.31, ал.1 и
ал.2 от Закона за социалните услуги лицата по чл.29, ал.3, т.2 и чл.30 от закона
могат да предоставят социални услуги на територията на Република България
след издаването на лиценз от Изпълнителния Директор на Агенцията за
качеството на социалните услуги, като лицата по чл.29, ал.3, т.2 и чл.30 от
закона могат да предоставят всички социални услуги, за които имат лиценз.
Санкционният състав на чл.166 от Закона за социалните услуги урежда, че
лице, което предоставя социални услуги, без лиценз, се налага глоба от
3000.00 лева до 5000.00 лева или имуществена санкция от 5000.00 лева до
7000.00 лева - при първо нарушение, или глоба от 5000.00 лева до 7000.00 лева
при първо нарушение или имуществена санкция от 7000.00 лева до 10 000.00
лева при повторно нарушение.
В настоящия случай, на санкционирания субект ДРУЖЕСТВОТО „М.“
ЕООД (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА) за първо нарушение по чл.166 от
Закона за социалните услуги е наложена имуществена санкция в размер на
7000.00 лева. В НП са изложени мотиви, които се споделят изцяло от
8
настоящия съдебен състав. Санкцията е определена в законовите предели. Тя е
законосъобразна и обоснована. Цели се постигането на предупредителен
ефект в достатъчна степен в тази сфера на обществото спрямо всички лица,
предоставящи социални услуги, без да притежават съответният лиценз за
съответната категория особено уязвими лица. От друга страна, въззивният
съдебен състав самостоятелно приема, че административното нарушение на
въззивния жалбоподател притежава изключително висока степен на
обществена опасност за деянията от същия вид, доколкото е било насочено в
разрез с установения в Държавата рестриктивен ред по Закона за социалните
услуги във връзка с полагането на грижи спрямо четири пълнолетни
физически лица с психични и соматични заболявания (увреждания). Съдът
намира, че независимо от факта, че се касае за първо нарушение, то
единствено определяне на максимален размер на наказанието имуществена
санкция, а именно в размер от 7000.00 лева се явява да е съответен на тежестта
и общественоопасните последици на извършеното деяние. Действително
действалата към момента на издаването на НП редакция на чл. 57, ал. 1, т. 7
ЗАНН предвижда да се посочват единствено вида и размера на наказанието,
което в случая е сторено, а от друга обстоятелствата, които мотивират
налагането на максимален размер на имуществената санкция са изложени в
текста на НП, били са известни на жалбоподателя «М.» ЕООД, респективно е
гарантирано правото на дружеството на защита по същите. В тази насока,
съгласно Решение № 4466 от 30.06.2022г. на АдмС - София по адм. д. №
2980/2022г. обстоятелството дали установеното нарушение е първо за
нарушителя, не е единственият критерий при преценка на размера на
наказанието. Следва да се отчитат и други релевантни фактори, като се
съобрази спецификата на нарушението, неговата продължителност във
времето, броя на засегнатите от нарушението лица и т. н. В случая, предвид
броя и естеството на засегнатите лица, а именно такива от уязвима социална
група, независимо от факта, че се касае за първо нарушение, максималният
размер на наказанието се явява съответен на тежестта и общественоопасните
последици на извършеното, както законосъобразно е приел и
административно-наказващият орган.
Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно-наказателна отговорност. Случаят не е
маловажен, защото тежестта на нарушението разкрива значително по-висок
интензитет на обществена опасност и застрашаване на установения правов ред
от другите такива деяния от същия вид. В настоящата хипотеза ефективно
изпълнение на преследваните от законодателя легитимни цели,
инкорпорирани в генералната и специалната превенция при този вид
юридическа отговорност биха могли да се постигнат посредством налагане на
санкция в максималния размер. В тази насока е Решение № 5839 от 6.10.2023г.
на АдмС - София по адм. д. № 7963/2023г.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяната или за изменението на обжалваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
9
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила на ЗАНН. Подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
въззивния жалбоподател от жалбата му и писмената защита, тъй като същите
изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в
процеса и като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу
нея административено – наказателно обвинение, като съдът счита, че с
приемане на неоснователността на възраженията от въззивната жалба, с
изложените от съда изводи от фактическа и правна страна, се опровергават
обратните по съдържание доводи на въззивния жалбоподател от жалбата му,
поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да
им се противопоставят допълнителни аргументи за тяхната неоснователност, с
цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния
жалбоподател. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител не
претендира разноски в настоящото административно-наказателно
производство.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП-КД-4/08.07.2025г. от
08.07.2025г., постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГЕНЦИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ (АКСУ), с
което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000.00 (седем хиляди) лева на
ДРУЖЕСТВОТО „М.“ ЕООД с ЕИК: ********* (ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ
ХОРА) за административно нарушение по чл.15, т.8 от Закон за социалните
услуги вр. чл.14, ал.2, т.4 вр. чл.31, ал.1 и ал. 2 вр. чл.166 от Закон за
социалните услуги.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11