Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 166 Година 2021,21.05. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На деветнадесети април Година две хиляди и двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 180
по описа за 2017 година
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А.И.П. със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.”Трайко Китанчев” №26, ет.2, е предявил искове
за осъждане на ответницата И.И.А. за заплащане на обща сума от 70254,37 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 253300 лева, представляваща дължимата
главница от ответницата по договор за продажба на дружествени дялове от
19.04.2012 г., за закупените от нея 2533 дружествени дяла, всеки на стойност от
по 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД, с ЕИК *********, понастоящем
преименувано на „Ютокар“ ООД, за периода от 20.04.2014 г. до 19.04.2017 г.-дата
на подаване на настоящата искова молба. Претендираната обща сума,
представляваща обезщетение за забава е формирана от сбора на няколко претенции,
както следва: сумата от 37789,19 лева, представляваща обезщетение за забава
върху цялата главница от 253300 лева за периода от 20.04.2014 г. до 07.10.2015
г. включително, сумата от 7496,04 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 228300 лева-част от сумата от 253300 лв., за периода от
08.10.2015 г. до 02.02.2016 г. включително, както и сумата от 24969,14 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 203300 лева-част от сумата от 253300 лв. за периода от 03.02.2016 г. до 19.04.2017 г. Твърди,
че между страните е сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с
който ответницата е придобила 2533 дружествени дяла от капитала на „Минъч“ ООД,
понастоящем преименувано на „Ютокар“ ООД,с ЕИК200376271, на обща стойност
253300 лева. Договора е сключен между страните,чрез трето лице, на което те са
дали изрично съгласие да договаря по продажбата като представител на всички
тях. Заявява,че при така изложените факти, следва да се приеме, че между
страните е сключен действителен договор
за продажба на дружествени дялове,по силата на който за ответника – купувач е
възникнало задължението да плати уговорената цена в уговорения срок, т.е. в
деня на подписване на договора-19.04.2012 г. Посочва, че на 29.09.2015 г. е
депозирал против ответницата заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, за сумата от 25000 лева, представляваща част от общо
дължимата сума от 253300 лева. Искането е уважено и са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист,след което на 08.10.2015 г. е образувано
изпълнително дело №279/2015 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. Твърди, че е
подал и второ заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, за сумата от 25000 лева и след издаването им,изпълнителния лист е присъединен
към изпълнително дело № 279/2015 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. Заявява, че
с оглед на изложеното ответницата дължи общо обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва за сумата от 70254,37лв., от която: сумата от
37789,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху цялата главница от
253300 лева за периода от 20.04.2014 г. до 07.10.2015 г. включително, сумата от
7496,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 228300 лв.-част
от главницата, за периода от 08.10.2015 г. до 02.02.2016 г. включително, както
и сумата от 24969,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
203300 лева-част от главницата, за периода от 03.02.2016 г. до 19.04.2017 г. Моли,
в случай на оспорване от ответника на размера на претенцията или при преценка, че
за пресмятането й са необходими специални знания и умения, да бъде допуснато извършването
на съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли размера на дължимото
обезщетение за забава. Претендира съдебно-деловодни разноски. Представя доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ответницата И.И.А. чрез
пълномощника си адв. Евгени Мосинов с адрес на кантората
гр.Бургас,ул.“Оборище“№ 90,ет.1-2, оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Оспорва задълженията по чл.86 от ЗЗД, по размер и по
начална дата. Счита, че не са ясни отделните начални дати, от които се
претендират задълженията. Заявява, че вземането за лихва е акцесорно и възниква
при изискуемост на главницата, а в случая няма доказателства и не се твърди
такава настъпила изискуемост на главницата и нейната ликвидност, в смисъл на
признато по съдебен ред задължение в пълния претендиран размер от 253300 лева.
Твърди, че представените от ищеца изпълнителни листи са издадени по реда на
заповедното производство по чл.417,ал.3 от ГПК, във връзка с което са подадени
възражения по реда на чл.414 от ГПК и има висящи неприключили производства по
установяване на вземането до предявения размер по чл.422 от ГПК. Твърди,че липсва установено по реда на чл.422 ГПК
вземане в пълен размер на главницата, върху който пълен размер се изчисляват
лихвите, както и за размера от 203300 лева. Заявява, че няма настъпила и
доказана изискуемост на основното вземане –за главница.
В нарочна молба, депозирана по
делото на 21.02.2018 год. в изпълнение на указания на съда в определението му по
чл.374,ал.1 от ГПК с № 111 от закрито заседание от 01.02.2018 г. ищецът е
заявил, че претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 253300 лв. от 20.04.2012 г., тъй като падежът на задължението за
заплащане на цялата тази сума, съгласно
уговорката в процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, е датата
на подписване на договора-19.04.2012 год. Плащане на тази дата не е
осъществено, не е осъществено такова-пълно или частично и до 07.10.2015 год. Претендира
обезщетение за забава с начална дата 20.04.2014 год. – около две години след
падежа на вземането си. Счита, че до 08.10.2015 г., когато е образувано изпълнително
дело въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
489 по описа за 2015 г. на Районен съд Поморие, за част от горното му вземане с
размер на частта от 25000 лв., се дължи обезщетение върху размера на цялото
вземане от 253300 лв., а след образуване на изпълнителното дело и по-точно от
08.10.2015 г. му се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху намаленото със сумата от 25000 лв. вземане от 253300 лв. , или върху сумата от 228300 лв. /разлика между 253300
лв. и 25000 лв./. Намира, че върху сумата от 228300 лв. му се дължи обезщетение
по чл.86 от ЗЗД до 02.02.2016 г. включително, когато към вече образуваното
изпълнително дело за частта от 25000 лв. е присъединен и втори изпълнителен
лист, отново за част от вземането му, отново с размер на частта от 25000 лв., за
която част са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по второ
образувано заповедно производство-ч.гр.д.№ 38 по описа за 2016 г. на Районен
съд Поморие. След 03.02.2016 г. до 19.04.2017 г. търси обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху намаления с 25000 лв. остатък от 228300 лв. или
върху сумата от 203300 лв., като разяснява, че след датата 19.04.2017 год. и
по-точно на 20.04.2017 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за непредявения по съдебен ред остатък от вземането му от 203300 лв.
Бургаски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения към исковата
молба договор за продажба на дружествени дялове от дата 19.04.2012 г., при
сключване на който ищецът и ответницата са участвали чрез един и същ пълномощник
-адв. Ана Панайотова, А.П. е продал на И.А. 2533 дружествени дяла, всеки от по 100 лв. на
обща стойност 253300 лв. от капитала на „Минъч“ ЕООД, ЕИК *********, а И.А. се
е задължила да заплати на А.П. за горните дружествени дялове цена в размер на
253300 лв., платими в деня на подписване на договора. Подписът на пълномощника
адв. Ана Панайотова е бил нотариално заверен на датата, посочена в самия
договор за продажба на дружествени дялове-19.04.2012 г. Не е спорно между
страните, а и ответницата не е заявила, че е извършила до 20.04.2017 год.
плащане-пълно или частично. За събиране на
цялото си вземане ищецът е инициирал три заповедни производства, в които
разделяйки сумата от 253300 лв. на три части, е поискал да бъде снабден с
изпълнителни основания за всяка част. По негови заявления последователно са
били образувани ч.гр.д.№ 489 по описа за 2015 год. на Районен съд Поморие, в
хода на което са били издадени заповед за изпълнение № 272 от 02.10.2015 год. и
изпълнителен лист от 02.10.2015 год. за сумата от 25000 лв. като част от цената
по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 19.04.2012 год.; ч.гр.д.№ 38
по описа за 2016 год. на Районен съд Поморие, в хода на което са били издадени
заповед за изпълнение № 29 от 29.01.2016 г. и изпълнителен лист от 29.01.2016 г.
отново за сумата от 25000 лв. като част
от цената по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 19.04.2012 год.; ч.гр.д.№
245 по описа за 2017 год. на Районен съд Поморие, в хода на което са били
издадени заповед за изпълнение № 145 от 20.04.2017 год. и изпълнителен лист от
20.04.2017 г. за сумата от 203300 лв. като част от цената по договора за
прехвърляне на дружествени дялове от 19.04.2012 год.; В заповедните
производства не е претендирано обезщетение в размер на законната лихва върху
частите от цената,за които е искано издаване на заповеди за изпълнение. Не е
спорно, че въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2015 г., издаден по
ч.гр.д.№ 489 по описа за 2015 год. на Районен съд Поморие на дата 08.10.2015 г.
е било образувано изпълнително дело №
279 по описа за 2019 год. на частен съдебен изпълнител Трифон Димитров, на дата
03.02.2016 год. към това изпълнително дело е присъединен и издадения
изпълнителен лист,издаден на 29.01.2016
год. по ч.гр.д.№ 38 по описа за 2016
год. на Районен съд Поморие.
Видно от събраните доказателства
съществуването на вземането на ищеца за
сумата от 253300 лв. представляващо продажна цена на дружествени дялове по
договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 год. е установено със сила на пресъдено нещо след
успешно проведени производства по чл.422 от ГПК. С влязло в сила на 13.02.2019
год. решение № 124 от 25.08.2017 год., поправено с решение № 180/11.12.2017
год. по гр.д.№ 234 по описа за 2016 год. на Районен съд Поморие/решението, ведно
с решението за поправка на Районен съд Поморие са потвърдени с решение № 1-10
от 22.02.2018 год. по в.гр.д.№ 56 по описа за 2018 год. на БОС, последното
недопуснато до касационно обжалване съгласно
определение № 97 от 13.02.2019 год. на състав на Второ
т.о. на ВКС/, е прието за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца
25 000 лв., представляващи част от цена в размер на 253300 лв., дължима
от нея по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г. с
нотариална заверка на подписите на страните, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 272 от 02.10.2015 год. по ч.гр.д.№ 489 по
описа за 2015 год. на Районен съд Поморие. С влязло в сила на 13.12.2018 год. решение
№ 123 от 25.08.2017 г., поправено с решение № 182/13.12.2017 г. по гр.д.№ 235
по описа за 2016г. на Районен съд Поморие/решението, ведно с решението за
поправка на Районен съд Поморие са потвърдени с решение № IV-21 от 06.03.2018 г. по в.гр.д.№ 57 по описа за 2018 год.
на БОС, последното недопуснато до касационно обжалване съгласно определение № 726 от 13.12.2018 год. на
състав на Второ т.о. на ВКС/ е прието за установено по отношение на ответницата,че дължи на
ищеца 25 000 лв., представляващи
част от цена в размер на 253300 лв., дължима от нея по договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012 год. с нотариална заверка на подписите на
страните,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 29
от 29.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 38 по описа за 2016 год. на Районен съд Поморие.
С влязло в сила на 15.01.2021 год.
решение № 270 от 25.06.2019 год.
по т.д.№ 620 по описа за 2018 год. на Окръжен съд Бургас /решението е потвърдено с решение № 127 от 25.11.2019 год.
по в.т.д.№ 265 по описа за 2019 год. на БАС, последното недопуснато до
касационно обжалване съгласно
определение № 15 от 15.01.2021 г. на състав на Второ т.о. на ВКС/ е
прието за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца 203300 лв., представляваща незаплатена част от цената по
договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 год., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 145 от 20.04.2017 год.
по ч.гр.д.№ 245 по описа за 2017 год. на Районен съд Поморие.
От извършената по делото и приета
съдебно–икономическа експертиза, която страните не са оспорили и чийто изводи
съдът изцяло възприема, се установява, че обезщетенията за забава, определени в
размер на законната лихва върху цялото вземане и конкретни негови части
съгласно периодите, посочени от ищеца са: върху сумата от 253300 лв. за периода
20.04.2014 год. до 07.10.2015 год. лихвата е 37789,19 лв.; върху сумата от
228300 лв. за периода от 08.10.2015 год. до 02.02.2016 год. лихвата е 7496,04
лв., а върху сумата от 203300 лв. за периода 03.02.2016 год. до 19.04.2017 год.
лихвата е 24969,14 лв., като сбора от трите суми е равен на сумата от 70254,37
лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Съществуването на вземането на
ищеца с размер от 253300 лв. с посоченото основание – продажна цена по договор
за покупко-продажба на дружествени дялове е установено с влезли в сила съдебни
актове. Не се твърди ,а и не се
установява то или части от него да са
погасени. Падежът на вземането съгласно договора е деня на сключването му, а
именно 19.04.2012 год., поради което на основание чл.84,ал.1,изр.1 от ЗЗД ответницата
е изпаднала в забава след изтичането на този ден или от 20.04.2012 год. тъй
като не е уговорено обезщетение за забава в самия договор, то са приложими
общите правила на ЗЗД и за забава се дължи обезщетението по чл.86 от ЗЗД и без
да е уговорено това. Следователно от 20.04.2012 год. ответницата дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 253300 лв. и до
момента, тъй като както бе посочено по-горе няма данни нито цялото
задължение,нито части от него да са погасени. Тъй като ищецът претендира
обезщетения за различни периоди от време,включени в периода от 20.04.2012 год.
до момента, като в отделните периоди претендира обезщетение върху цялото
вземане,а за последващи върху части от
него то претенциите му се явяват изцяло основателни и следва да се уважат в пълен размер в който смисъл са и изчисленията на вещото лице.
По разноските по делото: На
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената
част от исковете. Тъй като искът се уважава изцяло, то следва да се присъдят
изцяло и разноските, описани в списъка
по чл.80 от ГПК, за които да налице доказателства за реално извършване, и те са
в общ размер от 2881,92 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.86 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.И.А.,***, постоянно пребиваваща
в Република България, ЕГН ********** с адрес *** и пълномощник по делото адв. Мария Димитрова с
адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 90, ет.2 да заплати на А.И.П., ***, роден на *** год.,
със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.”Трайко
Китанчев” №26, ет.2 обща сума от 70254,37 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху сумата от 253300 лева,
представляваща дължима главница-цена, от ответницата по договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012 г., за закупените от нея 2533 дружествени
дяла,всеки на стойност от по 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД, с ЕИК
*********, понастоящем преименувано на „Ютокар“ ООД, за периода от 20.04.2014
г. до 19.04.2017 г.-дата на подаване на настоящата искова молба,който сбор е
формиран от следните суми:сумата от 37789,19 лева,представляваща обезщетение за
забава върху цялата главница-цена, от 253300 лева за периода от 20.04.2014 г.
до 07.10.2015 г. включително, сумата от 7496,04 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 228300 лева-част от сумата от 253300 лв.-главница
като цена по договора, за периода от 08.10.2015 г. до 02.02.2016 г.
включително, както и сумата от 24969,14 лева, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 203300 лева-част от сумата от 253300 лв. - главница като
цена по договора, за периода от 03.02.2016 г. до 19.04.2017 г., както и сумата
от 2881,92 лв. представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски
за производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните чрез
пълномощниците им.
Съдия: