№ 30621
гр. С., 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110167787 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове от ищеца „Т.С. Лизинг
- Ауто“ ООД срещу „Майнтех“ ООД и С. Г. К., за признаване установено съществуването на
вземания по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.03.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Майнтех“ ООД е подал отговор на
исковата молба, с който е направил и възражение за прихващане до размера на
претендираните от ищеца суми. Съдът намира, че на ответника следва да бъдат дадени
указания във връзка с така направеното възражение.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника „Майнтех“ ООД в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна във връзка с
направеното възражение за прихващане да посочи основанието, от което произтичат
вземанията му и да конкретизира изрично какви разходи е направил:
1. за доставка на лизинговата вещ (вид: Влекач; Марка/Модел: DAF XF 480 FT SC,
Шаси № XLRTEH4300G214462, дата на първа регистрация: 09/2018 г.), предмет на Договор
за лизинг № 161-FF/2018 (процесният такъв) и за доставка на лизингова вещ (вид: влекач,
марка /модел: DAX XF 480 FT SC, Шаси № XLRTEH4300G182822, дата на първа
регистрация: 25/03/2018), предмет на Договор за лизинг № 49-FF/2018;
2. за подобрения на лизинговата вещ (вид: Влекач; Марка/Модел: DAF XF 480 FT
SC, Шаси № XLRTEH4300G214462, дата на първа регистрация: 09/2018 г.), предмет на
Договор за лизинг № 161-FF/2018 (процесният такъв) и за подобрения на лизингова вещ
(вид: влекач, марка /модел: DAX XF 480 FT SC, Шаси № XLRTEH4300G182822, дата на
1
първа регистрация: 25/03/2018), предмет на Договор за лизинг № 49-FF/2018, като посочи и
конкретно кога;
3. за сключените застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“ по отношение
на лизинговата вещ (вид: Влекач; Марка/Модел: DAF XF 480 FT SC, Шаси №
XLRTEH4300G214462, дата на първа регистрация: 09/2018 г.), предмет на Договор за
лизинг № 161-FF/2018 (процесният такъв) и по отношение на лизингова вещ (вид: влекач,
марка /модел: DAX XF 480 FT SC, Шаси № XLRTEH4300G182822, дата на първа
регистрация: 25/03/2018), предмет на Договор за лизинг № 49-FF/2018, като посочи изрично
какъв период обхващат (т.е. срока на действие на застрахователните договори), какви
суми е заплатил по всеки от застрахователните договори (по отделно за всяка лизингова
вещ).
УКАЗВА на ответника „Майнтех“ ООД, че при неизпълнение на указанията в
срок и цялост искането за съвместно разглеждане на възражението за прихващане ще
бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 12556/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.11.2023 г. в
10,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено, че
ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна отговорност следните суми:
сумата от 19 578,05 лева, представляваща задължение по Договор за лизинг № 161-FF/2018,
ведно със законна лихва от 06.03.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 674,49
лева, представляваща лихва за периода от 14.08.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 12556/2020 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че на 19.09.2018 г. между него, в качеството му на лизингодател и
ответника „Майнтех“ ООД, в качеството му на лизингополучател и С. Г. К., в качеството й
на солидарен длъжник, е сключен Договор на финансов лизинг № 161-FF/2018 с
нотариална заверка на подписите на страните, удостоверени на 21.09.2018 г. от Нотариус
Светлана Златарова, peг. № 150, с район на действие – РС С.. Твърди, че към договора са
подписани и общи условия. Излага, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора се е задължил да
придобие 1 брой транспортно средство, предварително избрано и посочено от
Лизингополучателя, описано във фактура между „Т. С. Лизинг - Ауто” ООД и „Турботракс
България” ООД, а именно: вид: Влекач; Марка/Модел: DAF XF 480 FT SC, Шаси №
XLRTEH4300G214462, дата на първа регистрация: 09/2018 г. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 3
от Общите условия към лизинговия договор, разходите за доставка и транспорт на обекта на
лизинг, включително транспортни застраховки, транзитни номера, евентуално
освобождаване от митница и други подобни, са за сметка на Лизингополучателя. Сочи, че
2
единственото правно задължение на лизингодателя е да придобие правото на собственост на
посоченото от лизингополучателя транспортно средство, което задължение твърди, че е
надлежно изпълнено. Поддържа, че другото му задължение по процесния договор е да
предостави транспортното средство за ползване на лизингополучателя, което също твърди
да е сторил и излага, че за описаното е издаден приемо-предавателен протокол от 02.10.2018
г. Аргументира, че ответниците са преустановили изпълнението на задълженията си за
заплащане на лизинговите вноски. Сочи, че към 27.02.2020 г. лизингополучателят е
заплатил общо на дружеството — лизингодател сумата от 57 606,07 лева и че непогасеният
остатък възлиза на сумата от 19 578,05 лева, формиран като сбор от следните суми:
557,02 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
25.09.2018 г.;
440,18 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено
задължение № ********** от 13.08.2019 г.;
2 919,02 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
14.08.2019 г.;
430,84 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено
задължение № ********** от 11.09.2019 г.;
915,77 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
17.09.2019 г.;
2 912,50 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
16.10.2019 г.;
1 763,46 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
16.10.2019 г.;
824,01 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено
задължение № ********** от 25.10.2019 г.;
2 909,26 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
18.11.2019 г.;
2 905,99 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
16.12.2019 г. Претендира и лихва за забава върху горепосочените суми. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Майнтех“ ООД. Ответникът не оспорва, че на 19.09.2018 г. е сключен договор за финансов
лизинг № 161- FF/2018. Твърди, че към същия е сключен и Анекс № 1 на 28.01.2020 г., както
и тристранно споразумение от 29.01.2020 г. между „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД, „МАЙНТЕХ“
ООД и трето лице Сабин Кадринов Спахиев, съдружник в ответното дружество. Сочи, че с
Анекс № 1 страните се съгласили да прекратят договора за лизинг по взаимно съгласие,
считано от 22.01.2020 г., лизингополучателят „МАЙНТЕХ“ ООД се задължил да върне
лизинговата вещ, а лизингодателят „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД се задължил да продаде вещта
на пазарни цени, като в случай, че се дължи комисионна за продажбата, то тя щяла да бъде
за сметка на „МАЙНТЕХ“ ООД, а в случай, че вещта бъде продадена на цена по - ниска от
стойността на задължението по договора, а именно: 132 094,26 лева без ДДС, равняващи се
на 67 540 евро без ДДС, то разликата до пълния размер щяла да се поеме от „МАЙНТЕХ“
ООД или солидарния длъжник. Твърди, че до момента ищцовото дружество не е уведомило
и не е представило документи на каква пазарна цена е продадена вещта и съответно има ли
разлика за доплащане. Със същия Анекс № 1 страните са договорили също, че за
обезпечаване на евентуални вземания на „Т.С. Лизинг – Ауто“ ООД, Сабин Спахиев -
съдружник в „МАЙНТЕХ“ ООД, залага свое собствено полуремарке Шмитц СКО, ДК
№2135 ЕС. Във връзка с продажбата на полуремарке Шмитц СКО, ДК № 2135 ЕС на ищеца,
страните се споразумели на 29.01.2020 г. с дължимата цена в размер на 20 000 лева, да бъдат
3
частично погасени задълженията на „МАЙНТЕХ" ООД по Анекс № 1 към договор за лизинг
№ 161-FF/2018 г. и по Анекс № 2 към Договор за лизинг № 49-FF/2018 г. Твърди, че до
момента ищецът не е предоставил информация, направил ли е частично погасяване по двата
договора, съгласно уговореното в сключеното между страните тристранно споразумение.
Оспорва да е подписал общи условия към договора и развива подробни съображения в тази
насока. Счита, че част от претендираните суми са такива за неустойка, чиято дължимост
оспорва. Счита, че с фактура № 60379/16.10.2019 г. е начислена годишна такса за лизингово
обслужване в размер на 1763,46 лева и в тази връзка сочи, че съгласно чл. 5 от Договора за
лизинг, се дължи ежегодна такса за лизингово обслужване, както следва: на 25.04.2019 г. -
751,37 евро без ДДС; на 25.04.2020 г. - 573,26 евро без ДДС и т.н. С оглед прекратяването
на договора по взаимно съгласие, считано от 22.01.2020 г., то след тази дата такса за
лизингово обслужване излага, че не се дължи. Счита, че не е настъпила изискуемостта на
претендираните суми, тъй като съобразно сключения Анекс №1 към Договор № 161-FF/2018
г., изискуемостта била поставена под условие - да се продаде вещта по пазарни цени, и само
в случай, че бъде продадена на цена по - ниска от 132 094,26 лева без ДДС.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане до размера на
претендираните от ищеца суми в общ размер на 20 968,71 лева, от които 11 229,48 лева
разходи за доставката на два броя влекачи DAF XF 480 FT, 6 871,40 лева направени
подобрения на транспортните средства, както и заплатени 2 867,83 лева застраховки
„Гражданска отговорност и „Каско“. Твърди, че за доставката е направил разходи, както
следва:
244,49 лева в периода 23-25.09.2018 г. за автобусни билети във връзка с
командироването на водач по маршрута С. - Касел, Германия - Брюж, Белгия;
686,00 лева (350 евро), платени на 27.09.2018 г. за закупуване на транзитни номера
WL 10 70Y и услуга за първоначално активиране на тахографа;
392,00 лева (200 евро) - 27.09.2018 г. закупуване на белгийско бордово устройство за
таксуване на пътни такси, включително зареждане на 65 евро за плащане на разстоянието от
Хоогледе до Люксембург;
242,04 лева (123,49 евро) - на 27.09.2018 г. закупуване на дизелово гориво в Белгия;
35,77 лева (18,25 евро) на 28.09.2018 г. закупуване на адблу (еко течност за дизел);
56,84 лева (29 евро) - 28.09.2018 г. закупуване на допълнително дизелово гориво в
Белгия;
123,07 лева (62,84 евро) платени на 01.10.2018 г. за винетка за Люксембург и пътни
такси за преминаване през Германия и Австрия;
99,84 лева - такса на ГКПП Батровци;
39,18 лева (20 евро) на 01.10.2018 г. - платен паркинг;
156,80 лева (80 евро) платени на 02.10.2018 г. пътна такса за преминаване през
Австрия и Словения;
29,14 лева (110 HRK) на 01.10.2018 г. - платена пътна такса за участък в Хърватска;
76,32 лева (289 HRK) - пътна такса в Хърватска;
18,76 лева (1130 RSD) - 03.10.2018 г. пътна такса на участък в Сърбия;
9,33 лева (560 RSD) пътна такса в Сърбия,
20,00 лева на 03.10.2018 г. - платена такса митница Калотина;
23,58 лева на 03.10.2018 г. платена винетка за България;
938,00 лева - продуктова такса за влекач (еко такса);
1 269,82 лева - разходи за командировъчни, заплата и осигуровки на водача за 9 дни
4
от 23.09.2018 г.;
1153,76 лева за гориво и еко течност Люксембург - С. (2 350 км. при разход 17л./100
км);
Твърди, че разходите за доставката на влекач с peг. № СВ 4936 MX ( лизингов договор №
161FF/2018) възлизат на 5 614,74 лева или сочи, че 11 229,48 лева е общият размер на
разходите направени за доставката на двата влекача. Отделно от изложеното, ответникът
излага, че в изпълнение на задълженията си по Анекс № 1 и Анекс № 2 е предал на ищеца с
приемо - предавателни протоколи от 29.01.2020 г. влекач DAF XF 480 FT, с ДК № СВ
4936МХ, предмет на Договор за лизинг № 161- FF/2018 г. и DAF XF 480 FT SC, с ДК № СВ
8896 МК, предмет на Договор за лизинг № 49-FF/2018 г., а ищецът приел същите, заедно с
подобрения по тях и наличното в резервоарите гориво. За подобренията на влекачите,
твърди, че е направил разходи, като е закупил оборудване за всеки от тях, както следва:
410,40 лева за поставяне на сифон в резервоара срещу източване;
276,72 лева за допълнително оборудване - окомплектоване с необходимите
инструменти;
1 491 лева за GPS система;
210,99 лева за система за дистанционно отчитане на пътните такси в Германия;
180,19 лева за устройство за заплащане на пътни такси в Унгария.
Твърди, че влекачите били предадени с налично дизелово гориво по 380 литра във всеки на
обща стойност 1 732, 80 лева (при цена на литър 2,28 лева). Аргументира, че общата
стойност на закупеното от ответника оборудване и наличното гориво е в размер на 6 871,40
лева. Сочи също, че към датата на предаването двете транспортни средства са с валидни
застраховки гражданска отговорност и каско, като за тях твърди, че е заплатил: 1 337,17 лева
за влекача по Договор за лизинг № 161-FF/2018 г. и 1 530,66 лева за влекач по Договор 49-
FF/2018 г. или общо 2 867,83 лева. Моли съда да отхвърли предявените искове. В условията
на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението за прихващане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от другия
ответник С. Г. К..
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между него, в качеството на лизингодател и ответника
„Майнтех“ ООД, в качеството му на лизингополучател и С. Г. К., в качеството й на
солидарен длъжник, е сключен Договор на финансов лизинг № 161-FF/2018 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговата вещ, по силата на който,
лизингодателят е предоставил на лизингополучателя твърдяната в исковата молба лизингова
вещ, размерът на дължимите лизингови вноски; че ответникът е изпаднал в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, както и наведените с отговора на исковата молба възражения.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти:
1/ че на 19.09.2018 г. между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника
„Майнтех“ ООД, в качеството му на лизингополучател и С. Г. К., в качеството й на
солидарен длъжник, е сключен Договор на финансов лизинг № 161-FF/2018 с нотариална
заверка на подписите на страните, удостоверени на 21.09.2018 г. от Нотариус Светлана
Златарова, peг. № 150, с район на действие – РС С..
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
5
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6