Р Е Ш Е Н И Е
843/16.9.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: М.Митева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №897 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три
положителни установителни иска, от които първия с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК – по отношение на претендираната главница, втория – с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД – по отношение на
претендираната неустойка и третия – с правна квалификация чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.86 от ЗЗД по отношение на претенцията за мораторна лихва.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”***” №1,
представлявано от А. В. Д.– главен изпълнителен директор и М. М.– изпълнителен
директор, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Д. Ц.от САК срещу Д.В.Д.,
с ЕГН**********,***. Ищецът “***” ЕАД /с
предишно наименование “***” ЕАД/ твърди, че с ответника, в качеството му на
абонат сключили Договор №М2640119 от 27.12.2010 год. и Договор №М4907945 от
23.03.2016 год., като и двата договора били с рамков характер и имали за
предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като отделните
услуги и продукти по тях били предоставяни въз основа на подписване на
допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Номерата по
посочените два рамкови договора били клиентски номера - М2640119 и М4907945. В същото време
ответникът фигурирал в системата на ищцовото дружество под индивидуален
абонатен номер /ID/ *********. Във връзка с двата рамкови договора в периода
20.04.2016 год. – 15.01.2017 год. на ответника били издадени фактури на обща
стойност 1066.95 лева. Тъй като посочената сума не била изплатена, въпреки
настъпилия падеж на всяка една от фактурите, горепосочените договори за услуги
били прекратени едностранно от ищцовото дружество на основание т.40ж, във вр. с
т.54.1 от Общите условия. В тази връзка била начислена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите на основание чл.92 от ЗЗД и чл.5.3.1 от
Приложение №1 от 23.01.2016 год. и чл.6.3.1 от Приложение №2 от 22.03.2016 год.
Общият размер на начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за всяка от предоставените услуги била в общ размер на 873.54 лева, от която
500.04 лева, представляваща 12 оставащи месечни вноски в размер на по 41.64
лева за мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение №1 от
23.01.2016 год. по сметка №********* от 06.01.2017 год. към Рамков договор
№М2640119 от 27.12.2010 год. и 373.50 лева, представляваща 18 оставащи месечни
вноски в размер на по 20.75 лева за мобилни услуги за телефонен номер
********** по Приложение №1 от 22.03.2016 год. по сметка №********* от
01.09.2016 год. към Рамков договор №М4907945 от 23.03.2016 год.. Считат, че
ответникът им дължи и законната лихва върху посочените във фактурите суми,
считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка една от
фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.11.2018 год., като претендират обща сума в размер на 210.08
лева. Тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за
ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че Д.В.Д. дължи на “***” ЕАД сумата от 2150.57 лева, от която
1066.95 лева – главница, представляваща сбор от задължения по издадени и
незаплатени фактури за предоставени услуги по Договор №М2640119 от 27.12.2010
год. и Договор №М4907945 от 23.03.2016 год., за периода от 20.04.2016 год. до
25.01.2017 год., подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 08.11.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, 873.54 лева – общ размер на претендираната неустойка, от която 500.04
лева – неустойка във връзка с рамков Договор №М2640119 от 27.12.2010 год. и
373.50 лева - неустойка във връзка с рамков Договор №М4907945 от 23.03.2016
год., 210.08 лева – мораторна лихва за забава плащането на дължимата главница
от 1066.95 лева за периода от 11.05.2016 год. до 07.11.2018 год., като молят
също ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и разноските по
заповедното и настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не явява
представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба,
в която поддържат иска и правят искане за произнасяне с неприсъствено решение
при неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 17.04.2019 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Общи условия за взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „***“ ЕАД по стандарти
GSM, UMTS и LTE, Договор №М2640119 от 27.12.2010 год., Приложение №1 към Договор №М2640119 от 27.12.2010 год., Договор
за продажба на изплащане №*********/23.01.2016 год., Приложение №2 към Договор
за продажба на изплащане №*********/23.01.2016 год., Приложение №1 към Договор
№*********/23.01.2016 год., Пълномощни, Удостоверение от 19.11.2018 год., Извлечение от търговския регистър при АВ по
партидата на ищцовото дружество, Сметки, Фактури и Приложение А към последните,
Приложение №1 към Договор №********* от 22.03.2016 год., Приемо-предавателен
протокол, Допълнение към Приложение №1 към Договор №********* от 22.03.2016 год., Приложение №3
към Договор №********* от 22.03.2016
год., Договор №*********, Приложение №2
към Договор за продажба на изплащане №*********/05.11.2014 год., Договор за
продажба на изплащане №*********, Допълнение към Приложение №1 към Договор за
продажба на изплащане №*********/05.11.2014 год., Приложение №3 към
Договор №*********/05.11.2014 год.,
Приложение №1 към Договор №*********/05.11.2014 год., Договор №*********,
Допълнение към Приложение №1 към Договор №*********/23.01.2016 год., Приложение
№3 към Договор №********* от 23.01.2016
год., Допълнение към Приложение №1 към Договор №********* от 23.01.2016 год.,
Документ за заплатена държавна такса, материалите, приложени към ЧГД №3253/2018
год. по описа на ШРС, счита така
предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на
постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в общ размер на 150 лева, включващи заплатена държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.Д., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”***” №1,
представлявано от А. В. Д.– главен изпълнителен директор и М. М.– изпълнителен
директор, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Д. Ц.от САК сумата от 2150.57 лева /две хиляди сто и петдесет лева и
петдесет и седем стотинки/, от която 1066.95
лева /хиляда шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ – главница,
представляваща сбор от задължения по издадени и незаплатени фактури за
предоставени услуги по Договор №М2640119 от 27.12.2010 год. и Договор №М4907945
от 23.03.2016 год., за периода от 20.04.2016 год. до 25.01.2017 год., подробно
описани в исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.11.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, 873.54 лева /осемстотин
седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ – общ размер на
претендираната неустойка, от която 500.04 лева – неустойка във връзка с рамков
Договор №М2640119 от 27.12.2010 год. и 373.50 лева - неустойка във връзка с
рамков Договор №М4907945 от 23.03.2016 год., 210.08 лева /двеста и десет лева и осем стотинки/ – мораторна лихва
за забава плащането на дължимата главница от 1066.95 лева за периода от
11.05.2016 год. до 07.11.2018 год., за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение №1608/09.11.2018 год. по ЧГД №3253/2018 год. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ответника Д.В.Д., с ЕГН**********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Илинден, ул.”***” №1, представлявано от А. В. Д.– главен
изпълнителен директор и М. М.– изпълнителен директор, със съдебен адрес:***,
чрез пълномощника адв.Д. Ц.от САК сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща направените от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото
производство за държавна такса.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: