Р Е Ш Е Н И Е
№ 260044
гр.Пловдив, 19.11.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански състав, в
закрито съдебно заседание на 19.11.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след
като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 294/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Производство
по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба, вх.№ 260093/28.08.2020г., подадена
от Е.К., малолетна, действаща чрез майка й М.Т., чрез адв.М.Г., потвърдена с
молба, вх.№ 261022/06.10.2020г., за изменение на постановеното по делото
въззивно решение в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на АС -
Пловдив разноски в размер на 1067лв. за назначения във въззивното производство, на осн. чл.47, ал.6 ГПК,
особен представител.
Производство
по реда на чл.247 ГПК във връзка с определяне на адвокатското възнаграждение на
назначения за особен представител адв.А.О., открито по инициатива на съда, по
повод негова молба, вх. № 260348/09.09.2020г., за издаване на РКО за
присъденото му с въззивното решение адвокатско възнаграждение.
В
постъпилите по делото становища от адв.А.О. се оспорва както молбата на Е.К.,
малолетна, действаща чрез майка й М.Т., за изменение на въззивното решение в
частта за разноските за особен представител, така и се оспорва във въззивното
решение да са допуснати очевидни фактически грешки във
връзка с определяне на адвокатското му възнаграждение като особен представител
във въззивното производство.
Не
са постъпили в срок писмени отговори от насрещната страна, въззивника П.Б..
Въззивното
производство, възз.гр.д. № 294/2020г. по описа на АС - Пловдив, е образувано по
въззивна жалба от П.Б., един от ответниците в производството пред
първостепенния съд, против първоинстанционно решение, с което е признато за
установено както по отношение на него, така и по отношение на другия ответник –
Н.С., правото на собственост на Е.К., малолетна, действаща чрез майка си М.Т.,
върху апартамент в гр.П., и е осъден да предаде владението върху него. Другият ответник в
производството пред първостепенния съд, Н.С., не е обжалвала
първоинстанционното решение в срока за въззивно обжалване и не се е
присъединила към подадената от П.Б. въззивна жалба. Същата е била призована и е
участвала в единственото открито съдебно заседание на 20.07.2020г. пред
въззивния съд чрез назначения си, на осн.чл.47, ал.6 ГПК, особен представител
адв.Ал.О., който се е явил в съдебното заседание на
20.07.2020г., но преди даване на ход на въззивната жалба на адв.Ал.О. не е било
определено от въззивния съд адвокатско възнаграждение.
По
делото е постановено въззивно решение № 91/12.08.2020г., с което по въззивната
жалба от ответника П.Б. първоинстанционното решение е отменено и е постановено
друго, с което исковете са отхвърлени.Така постановеният инстанционен резултат
е изцяло неблагоприятен за въззивницата Е.К., малолетна, действаща чрез майка
си М.Т.. За да осъди (диспозитива на въззивното решение) Е.К., малолетна, действаща чрез майка си М.Т., да заплати
по сметка на АС - Пловдив разноски за назначения, на осн.чл.47, ал.6 ГПК,
особен представител в размер на 1067лв., в мотивите на въззивното решение, при
определяне на отговорността за разноски, е прието, че се касае за разноски,
които се присъждат на адв.Ал.О. с оглед инстанционния резултат.В мотивите на
въззивното решение, при определяне на обсега на въззивно обжалване, е прието,
че досежно фактите, предмет на установителната част на решението, ответницата
Н.С. е необходим другар на обжалвалия първоинстанционното решение ответник
П.Б..
Молбата
за изменение на въззивното решение в частта за определяне на адвокатското
възнаграждение на особения представител е неоснователна и следва да се остави
без уважение.Противно на неоснователно поддържаното в нея, участието на Н.С.
във въззивното производство е било задължително, с оглед на това, че същата има
качеството на необходим другар на обжалвалия решението ответник П.Б. по
отношение на част от правно-релевантните факти, в какъвто смисъл са изложените
мотиви във въззивното решение, които липсват основания да бъдат ревизирани.Към
тях следва да се добави и това, че ответницата Н.С. е призована и за
осигуряване на възможността й да се присъедини към подадената от другия
ответник П.Б. въззивна жалба против неблагоприятното за двамата
първоинстанционно решение, на осн. чл.265, ал.1 ГПК. С оглед на изложеното и, тъй като Н.С. участва в производството чрез назначения й от съда,
на осн. чл.47, ал.6 ГПК, особен представител адв.Ал.О., на него е било дължимо
адвокатско възнаграждение и пред въззивния съд.
Принципно,
дължимото адвокатско възнаграждение за назначения, на осн. чл.47, ал.6 ГПК, на
особения представител е следвало да се определи и въззивницата Е.К., малолетна,
действаща чрез майка си М.Т., е следвало да бъде задължена от въззивния съд да
го внесе преди даване ход на делото.При условие, че това не е направено тогава,
е нямало никаква пречка с въззивното решение да се определи възнаграждението за
особения представител и въззивницата да бъде осъдена да заплати сумата по
сметка на съда.В случая, неправилно с въззивното решение възнаграждението за
особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е определено с оглед инстанционния
резултат, вместо - на основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, която
очевидна грешка следва да се поправи.Поради изложеното, се допуска поправка на
ОФГ във въззивното решение, чрез допълване на диспозитива на решението, че
присъдените разноски за назначения особен представител в размер на 1067лв. са
на основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК.
Мотивиран
от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№ 260093/28.08.2020г., подадена от Е.К., малолетна, действаща
чрез майка си М.Т., чрез адв.М.Г., потвърдена с молба, вх.№ 261022/06.10.2020г.,
за изменение на Решение № 91/12.08.2020г., постановено по възз.гр.д. №
294/2020г. по описа на АС - Пловдив, в частта, с която е осъдена да заплати по
сметка на АС - Пловдив разноски за назначения особен представител в размер на
1067лв.В тази част настоящото има характер на определение и подлежи на
обжалване по реда за обжалване на Решение № 91/12.08.2020г., постановено по
възз.гр.д. № 294/2020г. по описа на АС - Пловдив.
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 91/12.08.2020г., постановено
по възз.гр.д. № 294/2020г. по описа на АС - Пловдив, като диспозитивът на
решението се допълва, че присъдените разноски за назначения особен представител
в размер на 1067лв. са на основание чл. 77, вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК. В
тази част настоящото има характер на решение и подлежи на обжалване по реда за
обжалване на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: