№ 1585
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110203128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ДИАКОМ 7“ ЕООД срещу НП № 03 –2200388/18.05.22г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.2 ал.2 т.2
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а ал.1
т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на „ДИАКОМ 7“ ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество. В
жалбата си въззивната страна не оспорва фактическата обстановка. Не било
установено дали работникът е съдействал за постигане и подписване на
споразумение като за определяне времетраенето на изменението на трудовото
правоотношение чрез посочване на началната и крайната дата на
командироването. Моли НП да бъде отменено поради маловажност на случая,
или да бъде намален размерът на наложеното наказание. Срещу дружеството
били издадени шест наказателни постановления за шест нарушения и
следвало да се издаде само едно НП. В съдебно заседание, въззивната страна,
поддържа искането си за отмяна на НП, или намаляване размера на
санкцията. Не били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въззиваемата страна-Директорът на ИТ-Варна, се представлява от ю.к
Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
1
В Инспекция по труда – Варна постъпила жалба от работник във връзка
с командироването му в Швеция. Въз основа на това била извършена
проверка и се установило, че работодателят „Диаком 7“ЕООД е
командировал лицето Николай Стефанов Узунов на длъжност "тръбар" в
рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава – членка
на ЕС – Швеция . Било подписано допълнително споразумение от 02.09.21г.
по договор с „Тура монт“, Чешка Република, като в споразумението
работодателят не бил определил времетраенето на изменението на трудовото
правоотношение чрез посочване на началната и крайната дата на
командироването. За горното срещу „Диаком 7“ЕООД бил съставен АУАН,
предявен и връчен на лице с представителна власт. Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства: Съдът цени
писмените доказателства по делото - АУАН, протокол за проверка, договор с
„Тура Монт“, допълнително споразумение, трудов договор,
идентификационна карта и др. Като непротиворечиви, логични и
добросъвестни, съдът кредитира показанията на св.Димова.
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи: При провеждане на АНП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Проверката е извършена на 07.04.22 г.,
АУАН е издаден на 27.04.22г., а НП е издадено на 18.05.22г., което налага
извода, че АУАН и НП са издадени в законоустановения срок. Те са издадени
и от компетентни органи, предвид приложената по делото заповед от
16.02.22г. В АУАН и НП са описани всички съставомерни признаци на
нарушението и всички, относими към тях факти, а диспозитивната част на НП
изцяло кореспондира с обстоятелствената. Доколкото се носи отделна
административнонаказателна отговорност за всяко едно отделно нарушение,
то няма пречка за всяко едно от тях да бъде проведено отделно
административноказателно производство и лицето да бъде наказано с отделно
наказателно постановление.
Предвид горното, съдът не споделя становището във въззивната жалба,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП. Става ясно за какво е наказано лицето и в какви фактически рамки
следва да се организира защитата. Налице е командироване по смисъла на чл.
121а ал.1 т.1 от КТ. Чл.2 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги регламентира минималното съдържание на
споразумението за изменение на съществуващото трудово правоотношение.
Всеки един реквизит е кумулативно задължителен, поради което и липсата на
всеки един от тях представлява отделно административно нарушение.
Непосочването на времетраенето на изменението на трудовото
правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на
командироването е нарушение на чл.2 ал.2, т.2 от Наредбата. Същото е
2
наказуемо по чл.414 ал.1 ал.1 от КТ. Няма данни работодателят да е
отстранил нарушението веднага след установяването му, поради което
привилегирования състав на чл. 415в от КТ не е приложим.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията. Случаят не е маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи
от този род. За процесното нарушение законът предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 до 10000 лева. С НП е наложено
наказание в размер между минималния и средния, но не са описани
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават наказание в
този размер. Отегчаващи отговорността обстоятелства не констатира и съдът.
Вярно е, че според протокола за проверка са били установени и други
нарушения, но за тях по отношение на лицето е потърсена отделна
административнонаказателна отговорност, като са издадени НП, които не са
влезли в сила. Горното обосновава имуществената санкция да е в минимален
размер от 1500 лв. В този размер наказанието би постигнало предвидените от
закона цели, като същото би въздействало предупредително и възпиращо и на
нарушителя и на останалите правни субекти.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Не са налице обаче, предпоставките на чл.143 ал.1
от АПК за присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като от
една страна, не е направено такова изрично искане, а от друга страна - не е
налице хипотезата на отмяна на наказателното постановление. Не са налице и
предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК, тъй като не е налице и отхвърляне на
оспорването. Поради това, че АПК изрично регламентира присъждане на
разноски само в случаите на отмяна и потвърждаване, то съдът намира, че не
става въпрос за неуреден въпрос, и че в случаите на изменение поради
намаляване размера на наказанието, ГПК не следва да се прилага
субсидиарно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
2200388/18.05.22г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.2 ал.2 т.2 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ, на осн. чл.414
ал.1 от КТ, на „ДИАКОМ 7“ ЕООД е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
имуществената санкция на 1500 / хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4