Р
Е Ш Е
Н И Е
№932
гр. Хасково, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
прокурор Цвета
Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1187 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Ч. -
гражданин на И., срещу Решение № УПХ-502/08.10.2019г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административно-производствените правила и противоречие с
приложимия материален закон. Същото било постановено в нарушение на чл.8 и чл.9
от ЗУБ. Изложените от решаващия орган съображения били незаконосъобразни, тъй
като същият игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си
на произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. В
обжалваното решение били изложени формални съображения, което не можело да се
възприеме като надлежно мотивИ.е на обжалвания административен акт. В нарушение
на закона административният орган не преценил фактите и обстоятелствата,
касаещи бежанската история на жалбоподателя. Заявява се, че по отношение на
него били налице основания за прилагане както на чл. 8 от ЗУБ, така и на чл. 9,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Твърди се, че от страна на административния орган не
била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в И., от която
да се направи извода, че в страната са гарантИ.и основните човешки права и
държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на гражданите си.
Твърди се също, че постановеното решение не било съобразено с методологията на
Европейската служба за подпомагане в областта на убежището, която изисквала
цялостен подход при преценката на основанията за предоставянето на статут,
което било свързано най-вече със събИ.е на доказателства от повече от един
източник и анализИ.ето им в качествено и количествено отношение. Следвало да
бъде събрана информация от общодостъпни
източници и най-вече информация за страните по произход, публикувана на
поддържаната от Европейската служба за подпомагане в областта на убежището
интернет-страница www.ecoi.net, което не било сторено. В
жалбата се излагат и съображения за необходимост от мотивИ.о произнасяне на
органа относно ситуацията в страната на произход, което било от съществено
значение за спазване на принципа за забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която били застрашени неговата свобода и живот. С
оглед на така изложеното, се моли атакуваното решение да бъде отменено, ведно
със законните последици от това.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
– ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето ѝ без
уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ при МВР под
вх.№105450-2552/24.09.2019г. (под името М.С.от И.) и подадена чрез РПЦ –
Харманли под вх.№ 1138/25.09.2019г., заведени в ДАБ под рег.№ УП-15277/25.09.2019г.,
чужденецът е поискал международна закрила от Република България.
Попълнен бил Регистрационен лист
към молбата, в който търсещият закрила бил записан като М.Ч. от И., роден на ***г.
в И., гр.ПИ.шахр, със същия постоянен адрес, религия – а., етническа
принадлежност – к, професия – ф, с начално образование, р., без документи за
самоличност. Самоличността му била установена чрез декларация по чл.30, ал.1,
т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализира с имената М.Ч.
от И., роден на ***г. в И., гр.ПИ.шахр.
С Писмо рег. № УП-15277/26.09.2019г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото
било посочено, че на границата чужденецът се представил като М.Ч. от И..
С кандидата било проведено интервю
по Глава шеста, Раздел I - чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в
протокол рег.№ УП-15277/26.09.2019г. В хода на интервюто жалбоподателят е
заявил, че е напуснал И. нелегално, преминавайки през гр.Истанбул, Турция, преди
четири месеца. В България също влязъл нелегално. Напуснал И. заради това, че,
когато бил на 7 години, бил изнасилен от негов съселянин и откакто навършил 18
години, семейството му го принуждавало
да убие насилника, за да си върнат честта. Жалбоподателят не го сторил, но
дълго време живял с лоши спомени. Напуснал, защото искал спокойствие. Заплахи лично
към него нямало. Когато бил на 17 години, бил арестуван за политическа дейност
и задържан за четири месеца, но не бил осъден. Нямал проблеми заради
етническата си принадлежност, бил атеист и не изповядвал конкретна религия,
като във връзка с това нямал проблеми с властите. Не искал да се връща в
страната си. Семейството му се грижело за детето му и ако някой ден получил
закрила, щял да покани и сина си при него.
С Решение № УПХ-502/08.10.2019г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Г.
М., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Ч. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 10.10.2019г., а жалбата е подадена на 11.10.2019г.,
следователно същата е депозИ.а в преклузивния срок по чл. 84, ал.2 от ЗУБ. Същата
изхожда от активно легитимИ.а страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М., младши експерт в
Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед №
РД05-217/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48 ал. 1 т. 10 от
ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивИ. с посочване
както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрИ.ето
на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая
чужденецът е регистрИ. на 25.09.2019г., а оспореният акт е издаден на 08.10.2019г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ
за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
интервюиращия орган при РПЦ - Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюИ.ия в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
заявява като причини за напускане на страната си по произход – И., такива от
личен характер
Според съда така изнесените по
време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа като
такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещия закрила на
основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито
че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно се
страхува от това. Правилно е прието, че основната причина, мотивирала чужденеца
да напусне страната си по произход, било настояването на семейството му да си
отмъсти за извършено над него в ранна детска възраст сексуално насилие, който
факт обаче не може да се оцени като релевантен за предоставянето на закрила
мотив. Посоченият инцидент действително следва да се разглежда като криминално
деяние, а не като акт на преследване. Обсъдено подробно е и твърдяното
задържане на търсещия закрила и факта защо същото не може да бъде третИ.о като
преследване по смисъла на закона.
Същественото за решаващата воля на
ответника е именно липсата на каквито и да е конкретни данни за осъществено
преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова по някоя от
причините, установени в чл.8 от ЗУБ при пребиваването му на територията на И..
При липса на данни за такова,
правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска
страната си по произход, мотивИ. единствено от съображения, които не са
релевантни за настоящото производство, като не сочи, че изпитва основателни
опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1
от ЗУБ. Съдът намира, че след извършената преценка на фактите от бежанската
история обосновано се приема, че визИ.ите причини за напускане на страната по
произход - И., не са правно значими по смисъла на ЗУБ. В конкретния случай
обстоятелства, релевантни по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, не се установяват по
категоричен начин, което обуславя и изводът, че решението на ответника да
отхвърли молбата като явно неоснователна е изцяло правилен.
Съдът намира за правилна и
обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и
2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
Със свое Решение от 17.02.2009 г.
по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г.
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица,
които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно
съдържанието на предоставената закрила, Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезИ.и с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия
се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от
17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило
своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-529/27.09.2019г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата
на човека. ЦитИ.ата справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез
други надлежни доказателства, каквито де факто не са представени.
По делото липсват данни ситуацията
в И. да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, тоест
да обхваща цялата територия на И., както и живота, и здравето на всеки цивилен,
намиращ се на тази територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от
посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен
конфликт на цялата или на част от територията на И., който да се обхваща от
разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските
общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обосновава извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на И.ския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основания, визИ.и в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно е извършил надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход - И., като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на
чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди, поради което подадената против
него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ч. - гражданин на И., против
Решение № УПХ-502/08.10.2019г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: