М
О Т И
В И
Към Присъда на КРС по НОХД № 160/2021 г.
Кюстендилска районна прокуратура
е внесла за разглеждане в Районен съд
гр.Кюстендил на 09.02.2021г. обвинителен акт против К.М.С., с ЕГН – **********
и А.Х.Г., с ЕГН – ********** *** за извършено от всяка от тях престъпление по чл. 290, ал.1, във вр. с чл.
26, ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложени в обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимите, като пледира за постановяване на присъда, с която всяка от
тях да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимите не се признават за виновни и дават
обяснения, в които поддържат истинността на казаното от всяка от тях, в
качеството й на свидетел, както пред
разследващия полицай по ДП№517/2018 г. по описа на РУ на МВР гр.Кюстендил /за
подсъдимата С./ и по ДП№ 265/2019 г. по описа на РУ на МВР
гр.Кюстендил / за подсъдимата Г./ , така
и пред така и пред съдия от Районен съд гр. Кюстендил , в качеството на
свидетел по НОХД№ 1184/2019 г. по описа на съда.
Защитникът на подсъдимите пледира
за постановяване на присъда, с която да бъдат признати за невиновни, основавайки
искането си на недоказаност на обвинението.
КРС след провеждането на задълбочено съдебно следствие и след
анализ на събраните в хода на същото доказателства намери за установено
следното
От фактическа страна
Подсъдимата К.М.С. е родена на *** ***. ***************, с ЕГН –
**********.
Подсъдимата А.Х.Г. е родена на ***
***. **********, с ЕГН – **********.
В проведе на 11.12.1992г. търг за
продажба на съоръжения и машини, собственост на Горско стопанство - с.
Невестино,взели участие Д. Х. Н., Б.Т.Г.
(съпруга на брата на Д. Н. - М.Г.) и още шест. Търгът се провел в стопански
двор на селото от Ликвидационен съвет. Предмет на този търг бил фургон.
Първоначалната , обявена цена била 6000 лева. На първо място , в проведения
търг , бил класиран Д. Н., който предложил цена от 14851 лева. Свидетелката Б. Г. е класирана на второ място, с предложена
цена от 10 000 лева. За тръжната процедура бил изготвен протокол.
Д. Н. не заплатил цената на фургона, която бил
предложил по време на търга, съответно се отказал от сделката, поради което на
основание чл. 17 ал. 2 от Наредбата за търговете за спечелила търга служебно
била обявена Б.Г., която се подписала и срещу „купувач“ в долния ляв ъгъл на
протокола от провеждането на тръжната процедура. Въпреки, че се отказал от
заплащане на цената за фургона, Д. Н. получил копие от протокола.
След обявяването й за спечелила търга, свидетелката заплатила
предложената от нея цена от 10000 лева за процесния фургон, за което й била
издадена фактура № 1013/28.12.2019г. на Ликвидационен съвет - с. Невестино.
Това обстоятелство било дописано на ръка с червен химикал в Протокола за
провеждане на търга. Копие от протокола е връчено на Б.Г., а впоследствие
въпросният протокол бил изпратен за съхранение в отдел „Държавен архив“ - гр.
Кюстендил.
След приключване на търга и заплащане на фургона, последният бил
транспортиран от Б. ***, в близост до
къщата, която тогава тя обитавала заедно със съпруга си и негови роднини, сред
които и Д. Н..
Няколко години след
поставянето на фургона в с. Пелатиково
св. Б.Г. и нейният съпруг се преместили да живеят в друга къща, като
фургонът останал там, където тя го
поставила след закупуването, той като в близост до фургона се намирал поземлен
имот, който тя и съпругът й обработвали.
През 2008г. взаимоотношенията между Д.Н. и М.Г. се влошил, по повод
разпределението на имотите, притежавани приживе от баща им.
В края на май 2018г. дъщерята на М.Г. и Б.Г. — М. Х.,
се прибрала от Федерална Република Германия, където живеела. Б.Г. и М. Х.
решили да преместят фургона в близост до къщата им в с. Пелатиково, за да им е
по-удобно да складират в същия вещи.
За да гарантира безпрепятственото преместване на
фургона, св. М. Х. потърсила съдействие
от началника на Полицейски участък - с. Невестино – Е. Н., който и заявил, че
собственикът на фургона може да го премести, ако разполага с документи за
собственост.
На 03.06.2018г. , с помощта на трактор, собственост и управляван от А. С. ,
свидетелките Х. и Г. изтеглили фургона, като го оставили паркиран в близост до
дома на М.Г. и Б.Г..
След като установил, че фургонът е преместен, Д. Н.,
чрез свой близък, подал сигнал на спешния телефон 112. На пристигналите на
място служители на ОДМВР Кюстендил, Д. Н. заявил, че фургонът е негов и
вероятно е бил отнет от брат му М.Г..
По повод подадения от Д. Н. сигнал, незабавно - с
първото действие по разследване - оглед на местопроизшествие, било образувано
досъдебно производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУМВР Кюстендил, за извършено
престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.
Към датата на образуване на горното ДП, Д. Х. Н.
поддържал близки приятелски отношения с обвиняемата К.М.С., като двамата не
живеели на семейни начала.
На 20.09.2018г. подс. С. била призована и се явила в
гр. Кюстендил в сграда на отдел „Разследване“ към ОДМВР - гр. Кюстендил за
провеждане на разпит в качеството й на свидетел по досъдебно производство №
485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г.
по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил. Преди започване на разпита , на
подсъдимата С. били разяснени правата и задълженията й в качеството на свидетел
от разследващият орган по делото - свидетелят Р.М. - старши разследващ полицай
в отдел „Разследване“ към ОДМВР - гр. Кюстендил. С. била предупредена и за
отговорността, която се носи за потвърждаване на неистина и затаяване на
истина. Въпреки тези предупреждения и запознаването със задълженията, които
имала в качеството на свидетел, подс.К.С. решила да потвърди неистина пред
разследващия орган, с цел да помогне на приятеля си Д. Н. в спора му с М.Г., по
повод собствеността върху процесния фургон. Така на 20.09.2018г. в гр.
Кюстендил, пред надлежен орган на властта - старши разследващ полицай в отдел
„Разследване” при ОДМВР гр. Кюстендил Р.М., като свидетел по досъдебно
производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото
с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, подс. К.М.С. устно
съзнателно е потвърдила неистина - че
фургонът, за отнемане на който било образувано ДП № 485/2018г. по описа на
Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУМВР
Кюстендил, е на М. /Д. Х. Н./, че преди години Б. /Б.Т.Г./ я поканила на гости, извадила една папка с
дебели корици, на която писало „Дело“ с връзки и започнала да разлиства лист по
лист, при което тя / подс. С./ видяла фактура, на която в горния край писало „Д.
Х. Н.“, при което попитала Б. /Б.Т.Г./ - на кого е тази фактура, а тя й казала „На М. - брата на М.“. Показанията на С. били вписани в протокола за
разпит, съдържанието на който разследващият орган й прочел, след което й дал
възможност сама да се запознае с него. С. положила подписа си в протокола.
В хода на разследването по досъдебно производство №
485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г.
по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил била извършена графическа експертиза на
протокола за проведен търг от 11.12.1992г.. В заключението си експертът
заключил, че подписът срещу „купувач“ в долния ляв ъгъл на протокола е изпълнен
от Б.Г., както и че ръкописният текст с червено мастило в долното поле на
протокола не е изпълнен от Б.Г., М.Г.,
Д. Н., Д. К., Р.П. и А. С..
Тъй като между показанията на подс. С., дадени в
качеството на свидетел по досъдебно производство № 485/2018г. по описа на
Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР
гр. Кюстендил и показанията на свидетелката Б.Г., дадени по същото дело, били
налице съществени противоречия, двете били призовани от разследващия орган на
29.03.2019г. за провеждане на очна ставка помежду им. С. и Г. се явили на
посочената дата, като помежду им била проведена очна ставка, преди която
разследващият орган - разследващ полицай Р.М. ***, ги запознала с правата и
задълженията им в качеството на свидетели съгласно наказателно-процесуалния
кодекс и ги предупредила за отговорността, която се носи за потвърждаване на
неистина и затаяване на истина. Въпреки поредното предупреждение от
разследващия полицай за наказателната отговорност, която се носи за
потвърждаване на неистина или затаяване на истина, подс.С. решила отново да
потвърди неистина пред разследващия орган, за да защити интереса на приятеля си
Д. Н. по посоченото наказателно производство. Така на 29.03.2019г. в гр.
Кюстендил подс. К.М.С. пред надлежен орган на властта — старши разследващ
полицай в отдел „Разследване” при ОДМВР гр. Кюстендил Р.М., като свидетел по
досъдебно производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, в рамките
на проведената между нея и свидетелката Б.Г. очна ставка, устно съзнателно
потвърдила неистина - че преди повече от 15 години съпоставената й Б. Г. я
извикала на гости, донесла голяма папка с твърди корици, започнала да прелиства
документи, сред които тя видяла фактура на името на Д. Х. Н., която била бледо
жълта на цвят, като под надписа „фактура“ и след името на Д. имало цифра
изписана 14000 и нещо от дясно и от ляво било изписано „Фургон“. Въпреки, че Б.Г.
отрекла тези неистини по време на очната ставка, обвиняемата С., която се
изказвала втора в рамките на очната ставка, ги потвърдила, като дори с
показанията си внесла някои нови елементи в сравнение с изложеното от нея при
разпита й в качеството на свидетел, проведен по същото дело на 20.09.2018г., а
именно, че във въпросната фактура, която твърдяла, че е видяла, били изписани
цифрата „14000“ и думата „фургон“. Въпросната цифра „14000“ не съответствала
напълно на тази, изписана в протокола от 11.12.1992г. за проведен търг с тайно
наддаване за закупуване на процесния фургон, в който била посочена офертата,
дадена от Д. Н. в размер на 14851 лева. Показанията на С., с които същата
потвърдила посочената неистина, били вписани точно в протокола за очна ставка,
съдържанието на който разследващият орган й прочел, след което й дал възможност
сама да се запознае с него. С. положила подписа си в протокола. По време на
очната ставка К.С. изрично заявила пред разследващия орган, че тя и Д. Н. не
живеят на семейни начала, което било вписано в протокола.
Междувременно, по повод установено потвърждаване на
неистина от страна на свидетел по същото досъдебно производство, било
образувано досъдебно производство № 255/2019г. по описа на Районна прокуратура
гр. Кюстендил, същото с № 265/2019г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил за
това, че в периода от 03.06.2018г. до 19.09.2018г. в гр. Кюстендил, в сграда на
ОДМВР - гр. Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, пред надлежен
орган на властта - разследващ полицай от ОДМВР — гр. Кюстендил Р.М., от
свидетел по досъдебно
производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, устно
съзнателно е потвърдена неистина - престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. Разследването по делото било възложено на свидетеля К.С. в
качеството му на старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при ОДМВР гр.
Кюстендил.
Подсъдимата А.Х.Г., която е сестра на Д. Х. Н. и М.Х.Г..
Влошените отношения между нея и единият от братята й – св. М.Г. я мотивирало да
заема страната на другия брат
– Д.Н., в споровете помежду им.
На 20.06.2019г. подс. Г. била призована да се яви пред
разследващ полицай К.С., за да даде показания в качеството на свидетел по
досъдебно производство № 255/2019г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 265/2019г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил,
образувано за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. На същата дата Г. се явила
пред разследващия орган. Преди Г. да даде показания по ДП , разследващият орган
по делото - свидетелят К.С. - старши разследващ полицай в отдел „Разследване“
към ОДМВР — гр. Кюстендил я запознал с
правата и задълженията й в качеството на свидетел съгласно
наказателно-процесуалния кодекс, включително, че няма задължението да даде
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление нея, нейни възходящи, низходящи, братя, сестри и други близки,
както и с правото й да откаже да свидетелства, тъй като е сестра на обвиняемия (към посочената дата Д. Х. Н. все още не бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 255/2019г. по описа на Районна прокуратура
гр. Кюстендил, същото с № 265/2019г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил). Тъй
като Г. заявила, че желае да дава
показания , св. С. я предупредил за отговорността, която се носи
за потвърждаване на неистина и затаяване на истина. Въпреки тези предупреждения
и запознаването със задълженията, които имала в качеството на свидетел, А.Г.
потвърдила неистина пред разследващия орган, с цел да помогне на брат си Д. Н.,
за да не понесе същият наказателна отговорност за потвърдената от него пред
разследващ орган неистина. Така на 20.06.2019г. в гр. Кюстендил, пред надлежен
орган на властта - старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при ОДМВР
гр. Кюстендил К.С., като свидетел по досъдебно производство № 255/2019г. по
описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 265/2019г. по описа на
РУ на МВР гр. Кюстендил, подсъдимата Г. устно, съзнателно потвърдила неистина -
че фургонът, намиращ се пред входа на къщата, обитавана от Д. Х. Н., е именно
на Д. Х. Н.- неин брат, като той го бил закупил през 1992г. на търг, проведен
от ликвидационния съвет на стопанския двор в с. Згурово. Подс. Г. категорично
заявила , също така, че Д. имал фактура
за покупката на фургона, която фактура е виждала още когато бил закупен
фургона, че в тази фактура като купувач на фургона фигурирало името на Д. Н.,
че впоследствие през годините фактурата за покупката на фургона изчезнала.
Всички тези изявления на Г. били вписани в протокола, съдържанието на който
разследващият орган й прочел, след което й дал възможност сама да се запознае с
него. Г. положила подписа си в протокола.
Образуваното, по
сигнала на Д. Н., ДП № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК на процесния фургон, било прекратено от наблюдаващия прокурор на основание
чл.243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, тъй като деянието, за
което било образувано делото, не съставлява престъпление от общ характер -
поради липсата на обективни признаци от фактическия състав на престъплението по
чл. 194 ал. 1 от НК, както и на каквото и да било друго престъпление: вещта,
която е преместена /процесният фургон/, не е чужда за
дееца - Б.Г., а е
нейна собственост, същата не е отнета от владението на другиго, доколкото е
владяна от собственика й и преди нейното преместване, не е налице умисъл за осъществяване
на кражба, доколкото вещта, която е преместена, е собственост на дееца,
респективно не е съществувала в съзнанието му и специалната цел за присвояване
на същата.
С постановление на разследващ орган от 22.07.2019г. Д. Х.
Н. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 255/2019г. по описа на
Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 265/2019г. по описа на РУ на МВР
гр. Кюстендил за извършено от него престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. Посоченото досъдебно производство било внесено в Районен
съд - гр. Кюстендил с обвинителен акт срещу Д. Х. Н., по който било образувано
НОХД № 1184/2019г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил.
На 16.12.2019г. в град Кюстендил, в сграда на Районен
съд - гр. Кюстендил, пред съд - XII състав на Районен съд - гр. Кюстендил, се
провело заседание по НОХД № 1184/2019г. по описа на Районен съд - гр.
Кюстендил. За съдебното заседание били призовани в качеството на свидетели К.С.
и А.Г., които се явили.
Преди започване разпита на всяка от двете свидетелки, съдът
ги запознал с правата и задълженията им
в качеството на свидетели и с наказателната отговорност, която се носи за
потвърждаване на неистина и затаяване на истина. На св. А.Г. / подсъдима по
настоящото дело/ съдът разяснил правото й да откаже да дава показания , поради
факта, че е сестра на обв. Н., но тя изрично завила, че желае да бъде
разпитана, което било вписано в протокола от съдебното заседание. В ода на това съдебно заседание, в дадените
показания, както св. С., така и св. Г. / подсъдими по настоящото дело/ решили
при разпита си да потвърдят неистина, за да помогнат на св. Д. Н. – приятел на първата и брат на втората.
По този начин на посочената дата 16.12.2019г. в град
Кюстендил, в сграда на Районен съд -гр. Кюстендил, пред съд - XII състав на
Районен съд - гр. Кюстендил, като свидетел по НОХД № 1184/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Кюстендил, А.Г. устно съзнателно потвърдила неистина — че Б.
(Б.Т.Г.) нищо не е плащала за този фургон; че не е
плащала за друга фактура, че това са фалшиви документи, които се показват /
пред разследващия орган и съда/ , че за този търг
фактурата я е виждала в една папка, открадната, че М. /М.Г./ и П. били
откраднали фургона и го били закарали до гората, че М. (М.Х.Г.)
е взел въпросната фактура, за да покаже, че този фургон е на него, а не е
откраднат, че откраднатия фургон с тази фактура, която е била на Д. (Д. Х. Н.), М. (М.Х.Г.) я показал, за да
удостовери, че е собственик на тоя фургон, който Горското са си го търсили, че Б.
(Б.Т.Г.) не е купувала фургон, че фургонът е бил при
кмета, при майка му и баща му, Д. (Д. Х. Н.) си го
докарал и стоял точно пред къщата, където живее до юни миналата година, докато
не го откраднал М. (М.Х.Г.).
При разпита на Г. пред съда били констатирани
съществени противоречия с казаното от
нея при разпита й от разследващия орган по ДП№2 255/2019г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Кюстендил, същото с № 265/2019г. по описа на РУМВР — гр.
Кюстендил.
Показанията, дадени от подсъдимата Г. , в качеството й
на свидетел по НОХД № 1184/2019 г. по описа на Районен съд гр.Кюстендил били били
вписани в протокола от съдебното заседание.
В хода на разпита си пред съда по същото НОХД ,
подсъдимата К.С., въпреки разяснената наказателна отговорност, която се
носи при потвърждаване на неистина, устно
съзнателно потвърдила такава - че „фургонът, който стоял на асфалта срещу
къщата на Д. Х. Н. е негов, че е виждала документи, фактурата, оригиналната за
фургон на Д. (Д. Х. Н.), отгоре на която писало фактура,
била квадратна, а отдолу писало Д. Х. Н., в ляво писало фургон, в дясно сумата
колко е, а най-долу писало с думи 14 000, подпис и печат, че лично я е виждала
защото на М. (М.Х.Г.) жената Б. (Б.Т.Г.)
я викнала с думите „ела нещо да ти покажа“ и й показала една папка дело с три
връзки и започнала да прелиства, което станало преди повече от 20 години.
Тогава тя (К.С.) видяла фактурата за фургона и на нея
писало Д. и тя (К.С.) я питала „защо тази фактура на Д. е
при вас?“ и тя (Б.Т.Г.) казала „а тази е дълга и широка“
и прибрала папката, както и, че сега ако я има тази фактура значи тя е фалшива,
че фургонът непрекъснато бил там и не се ползвал от никой, че фургонът сега бил
до къщата на М., защото той (М.Х.Г.) го е откраднал, че М.
(М.Х.Г.) го е откраднал и го преместил пред неговата
къща.
В рамките на разпита, С. категорично заявила пред съда,
че не живее на семейни начала с Д. Н.. Изложеното от К.С. по време на разпита
отново включвало твърдения, че във въпросната фактура, която същата заявила, че
е видяла, били изписани цифрата „14000“ и думата „фургон“. Въпросната цифра
„14000“ не съответствала напълно на тази, изписана в протокола, от 11.12.1992г.,
за проведен търг с тайно наддаване за закупуване на процесния фургон, в който
била посочена офертата, дадена от Д. Н. в размер на 14851 лева.
Показанията
на К.С., с които тя потвърдила неистина пред
съда, били вписани в протокола от съдебното заседание.
По доказателствата
Горната фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани в хода на ДП
писмени и гласни доказателствени средства. Съществени противоречия, които да
налагат игнориране на свидетелски показания, по делото не са налице. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Р.М., К.С., М.Г., Б.Г., Р.А., Р.П., М.Г. и В.П..
Единствено обясненията на двете
подсъдими, дадени входа на ДП и на съдебното следствие се различават от ценения съвкупен доказателствен материал, което мотивира съда да приеме,
че тези обяснения са защитна теза и не
разколебават , намереното от съда за доказано обвинение.
От
правна страна
При така изложената фактическа обстановка и
събраните доказателства, съдът намери за установено по безспорен начин, че всяка
една от подсъдимите е осъществила състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК,
като за всяка от тях деянието е обвързано с нормата на чл. 26, ал.1 от НК .
С обвинителният акт спрямо С. и Г. са повдигнати
обвинения за извършено от всяка от тях престъпление по чл. 290, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
като изпълнителното деяние е формулирано като потвърждаване на неистина.
Подсъдимите са обвинени в осъществяване на формата на изпълнително деяние на
лъжесвидетелстване "потвърждаване на неистина". Вън от съмнение е, че
всяка от тях има качество на свидетел в ДП №485/2018 г. по описа на РП гр.Кюстендил /
за подсъдимата С./ и в ДП№ 255/2019 г.
по описа на РП гр.Кюстендил/ за подсъдимата Г./ , както и в производството по
НОХД № 1184/2019 г. по описа на Районен съд- гр. Кюстендил /и за двете/, като в
хода на всяко от тези производства са депозирали свидетелски показания пред надлежен
орган на власт / старши разследващ полицай при ОДМВР гр. Кюстендил и пред
състав на Районен съд – гр.Кюстендил/. Задължение на свидетеля е да изложи пред
съда /или друг надлежен орган/ фактите във вида, в който ги е възприел.
Престъплението "лъжесвидетелстване"
може да бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в
качество на свидетел потвърди неистина – свидетелства, че е възприел определен
факт, без той обективно да се е осъществил, или го възпроизведе не по начина,
по който го е възприел; или затаи истина – като премълчава факти, които е
възприел. Понеже престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против
правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното
осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят
заяви пред съд /или друг надлежен орган/, неистина, защото по този начин се
създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на
правораздаването, което от своя страна може да доведе и до неправилно
приложение на материалния закон. Изхождайки от родовия и от непосредствения
обект на посегателство на престъплението, в съдебната практика трайно се
приема, че престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез
възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване. Следователно,
за да е осъществен състава на обсъжданото престъпление, е необходимо деецът
съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и
обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство
и имат значение за правилното решаване на делото, защото само тогава би могло
да се попречи на правилното и обективно правораздаване. И обратно – когато едно
лице свидетелства за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на
доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване,
независимо, дали потвърждава неистина или затаява истина, то поведението на
това лице, макар и укоримо, не осъществява състава на престъплението
лъжесвидетелстване. /В този смисъл, Решение № 347/2004 г. по нд № 1055/2003 г.
на III Н.О., Решение № 123/2014 г. по нд № 300/2014 г. на III Н.О., Решение №
273/2014 г. по нд № 878/2014 г. на III Н.О., Решение № 482/2013 г. по нд №
1625/2012 г. на II Н.О., Решение № 76 от 09.05.2016 г. по нд № 240/2016 г. на
III н.о/.
Съставът на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци както на обективната така и
на субективната му страна. От обективна страна деецът устно и съзнателно да
потвърди неистина в качеството си на свидетел, а свидетелските показания да са
дадени пред надлежен орган на властта. От субективна страна деянието следва да
е извършено с пряк умисъл. Липсата на който и да е от тези признаци обуславя
несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му
посредством наказателна репресия.
В хода на проведеното съдебно следствие
действително се установи, че от
обективна страна всяка една от подсъдимите е имала специалното
качество по чл. 290, ал.1 от НК – свидетел, тъй като са били призовани и допуснати като
такива от разследващия орган и
от съда. Те са се явили както пред
разследващите полицаи, така и пред съда и са разпитани, след като им е разяснена
наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК. Не се спори, че както разследващия полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР гр.
Кюстендил , така и съдът са надлежни органи на властта. От субективна страна - деец може да е само лице, което следва да изложи пред съд или
пред друг надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от
значение за делото и включени в предмета на доказване. В конкретния случай, в хода на разпита си пред разследващите полицаи по ДП№ 485/2018 г. по описа на РП гр.Кюстендил /за
подсъдимата С./ и по ДП№255/2019 г. по описа на РП гр.Кюстендил /за подсъдимата Г./, както и пред съда, в производството по НОХД № 1184/2019 г. по
описа на Районен съд- гр. Кюстендил /и за двете/,в качеството си на свидетели подсъдимите са дали ясни показания, относно основния факт,
който обвинението е целяло да докаже с тези показания. Всяка от тях сочи, че лично е виждала документи / фактура, протокол/
с които за собственик на процесния фургон е обявен Д. Н., а не св. Б.Г.. Категорично се установи по делото, че такива
документи не съществуват, респективно твърдяното
от всяка една от подсъдимите, в качеството им на свидетели в сочените досъдебни
производства и съдебно такова не отговаря на истината.
Отговорността за лъжесвидетелстване може да
бъде ангажирана единствено тогава, когато, както беше посочено и по-горе, свидетелят
съзнателно затаи истината или каже неистина само за онези обстоятелства,
свързани с предмета на доказване по конкретното дело, очертан в чл. 102
от НПК. Такъв е и настоящият случай, доколкото с дадените
в качеството на свидетели показания, подсъдимите са изложили именно
такива обстоятелства.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че от обективна и субективна страна е съставомерно деянието на всяка
една от подсъдимите.
Налице е устно потвърждаване на неистина
от страна на подсъдимата К.С., като
свидетел по ДП№485/2018 г.по описа
на Районна прокуратура – гр. Кюстендил, същото с № 517/2018 г. по описа на РУ
на МВР – гр.Кюстендил , пред надлежен орган на властта – старши разследващ
полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил – същата е заявила
устно, че „ фургонът
/за отнемане на който било образувано досьдебно производство №
485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г.
по описа на РУМВР Кюстендил/ е на М. /Д. Х. Н./,
че преди години Б. /Б.Т.Г./ я поканила на гости, извадила
една папка с дебели корици, на която писало „Дело“ с връзки и започнала да
разлиства лист по лист, при което тя
видяла фактура, на която в горния край писало „Д. Х. Н.“, при което
попитала Б. на кого е тази фактура, а тя
й казала „На М. - брата на М.“.
В рамките на
същото ДП, при провеждане на очна ставка, на 29.03.2019г. в гр.
Кюстендил, подс. С. заявила пред старши разследващ полицай в
отдел „Разследване” при ОДМВР гр. Кюстендил Р.М., че преди повече от 15 години
съпоставената /Б.Т.Г./ я извикала на гости, донесла
голяма папка с твърди корици, започнала да прелиства документи, при което тя
видяла една фактура на името на Д. Х. Н., която била бледо жълта на цвят, като
под надписа „фактура“ и след името на Д. имало цифра изписана 14000 и нещо от
дясно и от ляво било изписано „Фургон“.
Подс. С. потвърдила неистина и пред състав на Районен съд-
гр. Кюстендил - като свидетел по НОХД № 1184/2019г. по описа на съда, като
заявила на 16.12.2019г. в град Кюстендил, в сграда на Районен съд - гр.
Кюстендил, че фургонът, който стоял на асфалта срещу къщата на Д. Х. Н.е негов,
че е виждала документи, фактурата, оригиналната за фургон на Д. (Д.
Х. Н.), отгоре на която писало „фактура“, била квадратна, а отдолу
писало Д. Х. Н., в ляво писало „фургон“, в дясно сумата колко е, а най-долу
писало с думи 14 000, подпис и печат, че лично я е виждала защото на М. /М.Х.Г./ жената Б. я викнала с думите „ела нещо да ти
покажа“ и й показала една папка дело с три връзки и започнала да прелиства,
което станало преди повече от 20 години. Тогава тя (К.С.)
видяла фактурата за фургона и на нея писало Д. и тя /К.С./
я питала „защо тази фактура на Д. е при вас?“ и тя / св. Б.Г./ казала „а тази е дълга и широка“ и
прибрала папката, както и, че сега ако я има тази фактура значи тя е фалшива,
че фургонът непрекъснато бил там и не се ползвал от никой, че фургонът сега бил
до къщата на М., защото той {М.Х.Г.) го е откраднал, че М.
{М.Х.Г.) го е откраднал и го преместил пред неговата
къща.
Всички тези
изявления, обективирани в протоколите за
разпит като свидетел по цитираното ДП и по НОХД№ 1184/2019 г., са категорично
отречени от други свидетели по делото, писмени доказателства и от извършената в
хода на досъдебно производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил графическа
експертиза. Посочената неистина подсъдимата С. е потвърдила на два пъти като
свидетел по досъдебно производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура
гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил и
веднъж като свидетел по НОХД № 1184/2019г. по описа на Районен съд - гр.
Кюстендил. Неистината е потвърдена пред
надлежен орган на властта - старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при
ОДМВР гр. Кюстендил и пред съд - XII състав на Районен съд - гр. Кюстендил.
Възпроизведените
от подсъдимата С. неистински обстоятелства се включват в предмета на доказване
по посочените наказателни производства, тъй като с тях се изменя фактическата
обстановка и се представя невярна версия за собствеността върху вещта — предмет
на разследването по досъдебно производство № 485/2018г. по описа на Районна
прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр.
Кюстендил. Също така потвърдената от К.С. неистина пред XII състав на Районен
съд - гр. Кюстендил засяга обстоятелства, които се включват в предмета на
доказване на НОХД № 1184/2019г. по описа на Районен съд - гр.Кюстендил, като с
тях се цели представяне на неистинските показания на подсъдимия по това дело Д.
Н. като истински, респективно избягване от страна на същия на наказателна отговорност
за извършено лъжесвидетелстване.
От субективна страна подсъдимата С. е действала при
форма на вина пряк умисъл. Същата е съзнавала обществено-опасния характер на
извършеното - засягането на обществените отношения, свързани с дейността на
държавните органи, предвиждала е обществено-опасните последици -
възпрепятстване на правосъдната дейност и е искала настъпването на тези
последици. Тя съзнателно устно е потвърдила неистина пред надлежен орган на
властта и пред съд - след като е предупреждавана за наказателната отговорност,
която се носи при лъжесвидетелстване. От разследванията по въпросните две
наказателни производства, по които С. лъжесвидетелствала, се установило
безспорно, че такава фактура на името на Д. Х. Н. за процесния фургон (каквато С. заявила пред разследващия орган и съда, че е виждала) не е била издавана, доколкото същият не е платил
предложената от него цена и, макар да е спечелил търга, поради неплащане на
фургона, последният е бил платен и придобит от втория класиран в търга кандидат
- Б.Г., на чието име била издадена фактура и която положила подпис като купувач
в протокола за провеждане на въпросния търг.
Изброените три
деяния, всяко съставомерно по чл.290, ал.1 от НК, подсъдимата е извършила при условията
на продължавано престъпление / чл.26, ал.1 от НК/ - същите осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление - лъжесвидетелстване. И трите
деяния са извършени в непродължителен период от време - в рамките на година и
три месеца. Същите са осъществени при една и съща обстановка - по две различни,
но свързани помежду си наказателни производства, касаещи едни и същи
обстоятелства със сходен предмет на доказване, две от тях са осъществени пред
един и същи надлежен орган на властта. Деянията са извършени при еднородност на
вината - пряк умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Налице са
всички признаци от обективна и
субективна страна на престъплението по
чл. 290, ал.1 , вр. с чл.26, ал.1 от НК и по отношение на подсъдимата А.Г..
От обективна страна е налице потвърждаване на неистина
от нейна страна пред надлежен орган на властта - старши разследващ полицай в
отдел „Разследване” при ОДМВР гр. Кюстендил К.С. по ДП№
255/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр.Кюстендил, същото с № 265/2019
г. по описа на РУ на МВР гр.Кюстендил . В показанията си дадени на
20.06.2019г. в гр. Кюстендил,
подсъдимата Г. / свидетел в това
ДП/ е заявила, че фургонът, намиращ се
пред входа на къщата, обитавана от Д. Х. Н., е на нейния брат Д. Х. Н., като
той го бил закупил през 1992г. на търг, проведен от ликвидационния съвет на
стопанския двор в с. Згурово, че Д. имал фактура за покупката на фургона, която
фактура е виждала още когато бил закупен фургона, че в тази фактура като
купувач на фургона фигурирало името на Д. Н., че впоследствие през годините
фактурата за покупката на фургона изчезнала.
В същия смисъл са и показанията дадени от подс. Г. пред
състав на Районен съд гр.Кюстендил по
НОХД№1184/2019 г. на 16.12.2019 г.в сградата на Районен съд гр.Кюстендил ,
в които показания заявила устно, че Б. (Б.Т.Г.) нищо не е
плащала за този фургон; че не е плащала за друга фактура, че това са фалшиви
документи, които се показват (пред разследващите органи и съда),
че за този търг фактурата я е виждала в една папка, открадната, че М. (М.Х.Г.) и П. били откраднали фургона и го били закарали до
гората, че М. (М.Х.Г.) е взел въпросната фактура, за да
покаже, че този фургон е на него, а не е откраднат, че откраднатия фургон с
тази фактура, която е била на Д. (Д. Х. Н.), М. (М.Х.Г.) я показал, за да удостовери, че е собственик на тоя
фургон, че Б. /Б.Т.Г./ не е купувала фургон, че фургонът е бил при кмета, при майка
му и баща му, Д. (Д. Х. Н.) си го докарал и стоял точно пред къщата, където живее до юни миналата
година, докато не го откраднал М. (М.Х.Г.).
По делото безспорно се установи , че фактурата, която
подс. Г. твърди, че лично е виждала не е издавана.
Изложените по-горе изявления на
подс. Г. са категорично отречени от други свидетели по делото, писмени
доказателства и от извършената в хода на досъдебно производство № 485/2018г. по
описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на
РУ на МВР гр. Кюстендил графическа експертиза. Неистината е потвърдена пред
надлежен орган на властта — старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при
ОДМВР гр. Кюстендил и пред съд - XII състав на Районен съд - гр. Кюстендил. Възпроизведените от подсъдимата Г. неистински
обстоятелства се включват в предмета на доказване по посоченото наказателно
производство (в досъдебната и съдебната му фаза), тъй
като с тях се изменя фактическата обстановка и се представя невярна версия за
собствеността върху вещта - предмет на разследването по досъдебно производство
№ 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил, същото с №
517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, респективно с посочените
твърдения се цели представяне на неистинските показания на подсъдимия по това
дело Д. Н. като истински, респективно избягване от страна на същия на
наказателна отговорност за извършено лъжесвидетелстване.
От субективна
страна, подсъдимата Г. е действала при форма на вина пряк умисъл. Същата е
съзнавала обществено-опасния характер на извършеното - засягането на
обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи, предвиждала
е обществено-опасните последици - възпрепятстване на правосъдната дейност и е
искала настъпването на тези последици. Съзнателно устно тя е потвърдила неистина пред надлежен орган
на властта и пред съд - след като е предупредена за наказателната отговорност,
която се носи при лъжесвидетелстване. От естеството на твърденията на подсъдимата
Г., които се отнасят до действия, документи и обстоятелства, които тя твърди,
че е възприела, е видно, че А.Г. е имала вярна представа за обстоятелствата, за
които е потвърдил неистина пред разследващ полицай от ОДМВР - гр. Кюстендил и е
съзнавала неистинността на твърденията си. От разследването по наказателното
производство, по което Г. лъжесвидетелствала, както и от разследването по
досъдебно производство № 485/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.
Кюстендил, същото с № 517/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, се
установило безспорно, че такава фактура на името на Д. Х. Н. за процесния
фургон (каквато Г. заявила пред разследващия орган и съда, че е
виоюдала) не е била издавана. А.Г. знаела, че не е ставала свидетел на описаните
в показанията й действията и не е възприемала документите, за които е заявила
пред разследващия орган и съда. Въпреки
това подс. Г. потвърдила неистина по време на процесиите разпити. А.Г. е
уведомена преди потвърждаването на неистина, че няма задължение да даде
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление брат й, и е уведомена, че може да откаже да свидетелства като
сестра на подсъдимия в рамките на съдебното производство (уведомена
е за това още при разпита на досьдебното производство). Въпреки това Г.
е отговаряла на въпросите и изрично е заявила, че желае да свидетелства, като
съзнателно е потвърдила неистина на два пъти.
Двете деяния по чл.
290 ал. 1 от НК са извършени от подс. А.Г. в условията на продължавано
престъпление - същите осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление - лъжесвидетелстване. И двете деяния са извършени в
непродължителен период от време - в рамките на шест месеца. Същите са
осъществени при една и съща обстановка - по едно наказателно производство в
неговата досъдебна и съдебна фаза, касаещи едни и същи обстоятелства и предмет
на доказване. Деянията на А.Г. са извършени при еднородност на вината - пряк
умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите
Въз основа на
изложеното, по горе съдът намери всяка
една от подсъдимите за виновна за извършването на престъплението, за което всяка
от тях е привлечена да отговаря.
По наказанията
За престъплението
по чл. 290, ал.1 НК
е предвидено наказание
"Лишаване от свобода" до 5
години. Производството по делото е
проведено по общия ред, без прилагане на
предвидените в НПК особени правила.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 54 от НК, като отчете тежестта на престъплението и подбудите за неговото
извършване. С оглед гореизложените данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи наказание на всяка от подсъдимите за
престъплението по чл. 290, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК в
размер на 3/три/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.
66, ал.1 от НК се отложи изтърпяването на определеното наказание за
изпитателен срок от три години.
Видът и размерът на наказанието съдът
определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки степента на обществената опасност на деянието, подбудите за
негово извършване и данните за личността на всяка подсъдима, така както
повелява чл.
54 НК. Така определеното наказание е в минимален размер, именно защото
съдът намери, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало на всяка от подсъдимите и липса на други регистрирани
противообществени прояви.
Много съществена в случая за определяне на
наказанията на двете подсъдими обаче се явява генералната превенция. Като
общество ние трябва да сме крайно нетолерантни към всяко престъпление, насочено
към умишлено затрудняване разкриването на обективната истина по делата,
разглеждани в съдилищата. Последствия, водещи нерядко до забавянето им и дори
до грешни изводи на съда. Именно и поради това съдът намира, че не е налице
маловажен случай. В рамките на предвиденото от закона наказание настоящият съд
постанови присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от
ясен знак за това, че има воля и желание да се бори с тези изключително опасни
явления, съпътстващи за съжаление нерядко разглеждането на делата в съдилищата.
Поради горното съдът намира, че така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането им подсъдимите ще имат възможност да
осмислят постъпката си, да се поправят и да съобразят за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
Съдът намери , че за поправянето на подсъдимите и за постигане
целите на наказанието не е наложително същите да изтърпят ефективно така наложените наказания „
лишаване от свобода“, поради което и приложи разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, като отложи
изпълнението на наложените наказания за
изпитателен срок от три години.
С оглед на съображенията по-горе, съдът
счете, че така отмерените наказания отговарят на степента на обществена
опасност на извършените деяния, както и степента на обществена опасност на
подсъдимите и така определени наказанията ще допринесат за постигне целите на наказанието,
визирани в чл.
36 от НК - от една страна за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, а от
друга – за превантивно въздействие върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :