№ 541
гр. Плевен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430201221 по описа за 2025
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0938-001525 от
12.05.2025г. на *** Група в ОДМВР ,сектор Пътна полиция към ОД на МВР-
гр.Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на Т. С. К.
от гр.Плевен,ЕГН ********** за нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Жалбоподателят Т.*** редовно призован, в съдебно заседание се
явява лично, явява се и упълномощен представител адв.Д.К. САК-гр.София
. Поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за
неналичие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията
посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против
жалбоподателя Т. С. К. от **** ,ЕГН **********,за това че на общински път
1
III 3502 при 3 км. с посока на движение към град Плевен управлява лек
автомобил *** с регистрационен номер *** лична собственост, като при
движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, при
десен завой, губи контрол над автомобила, навлиза в лявата лента по посоката
си на движение и удря насрещно идващият лек автомобил *** с
регистрационен номер *** с водач *** от с. Т.***, като реализира ПТП с
материални щети по двата автомобила .
Водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми съответната служба
за контрол на МВР обслужваща региона.
След което водачът е установен в с. *** номер/липсва изписан както в
АУАН,така и в НП.
Водачът управлява след употреба на алкохол установено по надлежния
ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-
0086 , като на 25.04.2025г.в 20:25ч. Уреда отчита положителен резултат 1,59
промила алкохол в издишания от водача въздух с номер на пробата 3749.
Издаден талон за изследване с номер *** и 8 броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата с номер А103766. ХЕ № 39/29.04.2025г./-
1,46 ПРОМИЛА, с оглед на така описаната в АУАН и издаденото в
последствие въз основа на него НП жалбоподателят извършва следните
нарушения:
1. ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ
СЪОБРАЗНО АТМОСФ.УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, УСЛОВИЯТА НА
ВИДИМОСТ, ИНТЕЗИВН.НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА
СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА
ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП,
с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 2 от ЗДвП;
2. ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ПТП ГО НАПУСКА, НЕ УВЕДОМЯВА
СЛУЖБАТА ЗА КОНТРОЛ, КАКТО И НЕ ИЗПЪЛНЯВА УКАЗАНИЯТА Й„
с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.3 б.В от ЗДвП;
3. ВОДАЧ УПРАВЛЯВА МПС С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В
КРЪВТА СИ НАД 1,2 НА ХИЛЯДА, УСТАНОВЕНО ПО НАДЛЕЖНИЯ
РЕД.,
с което виновно е нарушил/а чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП; ,като за третото
нарушение е образувано наказателно производство и е приключило с влязла в
сила присъда-споразумение по НОХД 1780/25г по описа на ПлРС.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер
3395907 от 25.04.2025 г. съставен от свидетел М. Н. – на длъжност *** и в
присъствието на свидетеля *** П. П. - служител при ОД на МВР Плевен,
сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описано нарушението
посочено в издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви
2
имуществените вреди са причинени .Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, отказано е да бъде подписан от него подписан,това е
удостоверено с подпис на свидетел и АУАН е подписан и от другите
посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на
жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 24.06.2025 г. Поради
несъгласие с посочените като нарушения и наложените наказания в срок пред
РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 04.07.2025г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят М. Н. ,
сочи че с колегата си св. П.П. застъпили нощна смяна. При застъпването
получили сигнал за възникнало ПТП между селата Т.*** и ***. Сигнала бил
подаден, че единият водач е напуснал мястото на ПТП. Отправили се в
посока с.Т.***, като в с.*** на самия път имало няколко автомобила и доста
лица. Спрели на място със служебния автомобил и се установил единия водач
от участниците в ПТП, а именно жалбоподателят К. . Провели разг***р с
него, като той заявил, че е водача и е пътувал от с.Т.*** посока Плевен.
Извършили проверка на документи и за употреба на алкохол, като уреда отчел
положителен резултат. Свидетелят П.П. заминал на мястото на ПТП за където
били тръгнали ,а св.М.Н. останал при жалбоподателят К.. На водача твърди св.
М.Н. по късно съставили АУАН за установяване на тези нарушения за
допускане на ПТП, употреба на алкохол и напускане, неоставане на
мястото.Свидетелят актосъставител М.Н. твърди пред съда че не е посетил
мястото на ПТП,не е свидетел очевидец и нищо не може да каже от лични
възприятия за самото произшествие.
След като съставил АУАН , закарали жалбоподателят до Спешна
помощ да даде кръв за кръвна проба. Също в хода на съдебното следствие
св.Н. твърди че в с.*** жалбоподателят бил до лекия автомобил ,а не в него,
както и той не е установил написаното от него в АУАН нарушение по чл123 от
ЗДВП,тъй като не е установил дали двамата участници в ПТП са разговаряли
и дали не са могли да постигнат съгласие. Твърди ,че не е съставил скица на
ПТП ,тъй като при произшествието е нямало пострадали лица ,както и че има
снимки но те са останали в служебния таблет и не знае дали все още се
съхраняват,не може да опише материалните щети настъпили вследствие на
ПТП по автомобилите ,тъй като не са описани и в АУАН.,а в последствие и в
НП.
Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на
мястото е пристигнал само неговия колега св.П., но не може да уточни в
колко часа и на коя дата.
В тази насока напълно идентични са показанията на другият служител
на пътна полиция св.П. П. П. ,които също не е очевидец на ПТП, но е отишъл
до мястото на самото произшествие.
Свидетелят П. П. твърди,че тръгнал към местопроизшествието и в
с.*** установил единия участник с автомобила, жабпоподателят К. . Мисли че
3
е бил с л.а *** с аварирала гума, драскотини по предницата и няколко спрени
около него автомобила. След беседа с хората и водача установили, че той е
управлявал автомобила, а другия водач бил на мястото на самото ПТП.
Колегата му М. Н. останал с жалбоподателят К., а той отишъл на ПТП, за да
установи мястото. На един завой бил и другия автомобил участвал в ПТП.
Бил излязъл извън пътното платно посока на с.Т.***. Водачът му бил там с
още двама-трима човека,които той не записал като свидетели .
Твърди ,че по принцип за всяко ПТП има протокол със схема, но за
въпросното дали е съставен протокол и схема не си спомня.Както и не си
спомня от къде е направил извод кои от двамата участници в ПТП е виновен,
мисли си че е виновен защо се е движил с несъобразена и защото е бил в
движение. Твърди ,че не е установил скоростта с която се е движел ,каква е
била пътната настилка, видимост, релеф на пътя,г***рил с другия участник в
ПТП които бил на мястото на произшествието и той казал че жалбоподателят
е навлязъл в насрещното платно.
Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от
тях в АУАН и НП фактическа обстановка,макар и неточна и неизяснена
фактическа обстановка .
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената
административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,но не поради
изложените в нея възражения.
Същественото при производството от административно наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
4
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че
атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на
АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2
от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания на свидетелите М. Н. и П. П. не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на
актосъставителя Н. и св. П. се установява, че АУАН е съставен от
неочевидци , а вписания като свидетел по акта П. П. е полицейски служител
и също не е очевидец той само е посетил местопроизшествието, а
актосъставителят Н. дори и не го е посетил ,въпреки че на място е имало
други свидетели които са очевидци и е можело да се впишат в АУАН като
свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетел П. П. е служител на Пътна полиция Плевен ,който
не е очевидец на ПТП ,което води до липса на свидетели при съставянето на
АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на
5
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП,
като незаконосъобразно.
АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци на извършеното
нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Н. , който
заявява,че не е посетил дори местопроизшествието ,на място неговия колега
св. П. е установил само единия автомобил , а другият водач на МПС е бил
спрял в св. *** и се е намирал до автомобила си марка ***,като е бил със
спукана гума.
Действително по делото се установява , че е настъпило ПТП марак и
при неизяснена фактическа обстановка , че единият водач е участвал в него, че
са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка,
нито че жалбоподателят е извършител .
Що се отнася до нарушението на чл 20 ал2 от ЗДвП, съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения
е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се
движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение
на чл.179, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от
примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства
следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е
съобразена. Непосочването на факторите с които водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява
нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво
не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със
състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
фактори). Отделно от това, от показанията на актосъставителя и свидетелят на
АУАН в съдебно заседание се установява, че същият не знайно как е стигнал
до извода за несъобразена скорост. Други данни за несъобразяването на
скоростта по делото не се съдържат,както и не се съдържат данни за
атмосферните условия,какви са били към момента на ПТП,каква е била
пътната настилка.
Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда се
установи, че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е загубил контрол
над управляваното МПС, навлязъл насрещното платно плавно като
6
причинил пътно-транспортно произшествие. Наред с това със същото НП е
прието, че жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е допуснал
пътно- транспортно произшествие. Единствено като причина на ПТП е
посочено в АУАН и НП несъобразена скорост.Посочена е правната
квалификация на нарушението – чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 200 лв.
С описание на нарушението при издаване на НП обаче е прието
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Относно нарушението на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП - съгласно посочената норма водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Анализът на така цитираната
правна норма обосновава извод за наличие на множество обстоятелства,
изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се съобразява при
избиране на скоростта. В настоящия случай, както в АУАН, така и в
оспореното НП липсва конкретно посочване, с кое точно от визираните в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства не се е съобразил водача.. Следва да се
посочи, че конкретното обстоятелство, с което не е съобразил поведението си
дадения водач, съставлява съществен елемент от състава на
административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и нег***то
непосочване съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице. Написано е че жалбоподателят навлиза в насрещната
лента за движение и реализира ПТП с щети по двата автомобила.В случая
обаче, този извод остава недоказан, поради липсата на конкретни
доказателства за настъпил повреди по автомобилите и нараняване на други
хора административно наказващият орган, не е изяснил какво точно се е
случило ,какви щети са настъпили и в следствие на какво, а само банкетно е
изброено конкретните обстоятелства атмосферни условия,релеф ,видимост и
т.н и е настъпило ПТП с материални щети.
При липсата на доказателства в тази насока, тежестта за събирането на
които е върху административно наказващият орган, не може да се приеме, че е
настъпило ПТП тъй като фактическата обстановка във връзка с това събитие
не е изяснена. По тази причина не може да се приеме, че е налице нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, респ. да се налага наказание на основание чл. 179, ал.
2 от ЗДвП. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че
съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“
по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както
7
в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на
движение на МПС 2. Какви са били конкретните особености на пътната
обстановка, с които водача е трябвало да се съобрази.
При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал.2 ЗДвП, това са
съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се
прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само
при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на движение и какви
са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът има
възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не, тоест
съставомерно ли е деянието или не.
В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен правния
извод на административно наказващия орган, че дееца не е съобразил
скоростта с особеностите на пътната обстановка. Посочени са и какви са били
конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се
съобразява водача- пътни условия и релефа на пътя. Липсва обаче посочване
каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е движил
жалбоподателят. При непосочване на съответните правно релевантни факти,
съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи
на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на НП. В
случая при липса на посочване каква е била скоростта на движение съдът е в
невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с
конкретната пътна обстановка.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение
да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки
той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне на
АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с
АУАН. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че
съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“
по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както
в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на
8
движение на МПС
2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с
които водача е трябвало да се съобрази.
При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал.2 ЗДвП, това са
съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се
прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не.
Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка,
съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта
или не, тоест съставомерно ли е деянието или не.
В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент
от правото на защита на нарушителя. Непосочването на съставомерните
признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде
запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне на
АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с
АУАН.
На второ място на осн.чл.54 от ЗАНН, когато се установи, че деянието
не е нарушение; че нарушението не е извършено от лицето, посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина , наказващият орган
прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се
върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се
заплати тяхната равностойност в случаите на чл.46, ал.4 от ЗАНН.
В конкретния случай когато държавните органи искат да
ангажират административно наказателна отг***рност на едно лице,
извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от
ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна
страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с
настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите
разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от
огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да
научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата
си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в
основата на административното право.
Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на нарешението по чл 123 ал1 т 3 бВ от ЗДвП:
9
Следва да се отбележи, че посочената като санкционна норма - чл. 179,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във
фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи
който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или
нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице
множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5
следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание
глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отн*** разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но
наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното
наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП
съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и
се явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така
и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на
нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното
описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми,така и
единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Описанието
на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче, е
твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били
последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само
имуществени вреди, или пък има пострадали лица. Последиците са от
съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите по
чл.123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за
водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в зависимост
от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или са
пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДвП.
Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено и в тази му част.
На следващо място ,по делото не е установено по категоричен начин
дали липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато
са пристигнали служителите на ПП, въпреки че и другият водач не е бил на
мястото , е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми
контролните органи или липсата му към този момент се дължи на друго
обстоятелство, защото с оглед на събраните доказателства може да се направи
10
повече от един извод защо жалбоподателят не е бил на мястото на
произшествието към момента, когато контролните органи са пристигнали. За
да е налице нарушението, за което на жалбоподателят е ангажирана
отг***рността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на
нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на
участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане
на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е
необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината
на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се явява
недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от които
еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на мястото на
произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да уведоми
органите на МВР след като между него и другия участник липсва съгласие
относно обстоятелствата свързани с ПТП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП
липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на
жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от
закона задължителни реквизити. Доколкото К. е санкционирана за това, че
поради движение с несъобразена скорост е предизвикал ПТП с материални
щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите
индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на
нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в изискания служебно от съда и приет
като доказателство по делото Протокол за ПТП, също не са описани
нанесени щети от ПТП.. Попълване на празнотите в акта и наказателното
постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по
делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е
гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано,
съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с
непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може наказателното
постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отг***рност на едно лице, да предизвика тези
последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона,
гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение .
11
Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-001525 от
12.05.2025г. на *** Група в ОДМВР ,сектор Пътна полиция към ОД на МВР-
гр.Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на Т. С. К.
от гр.Плевен,ЕГН ********** за нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, а на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Плевен от страните в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12