О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ V - 2471 19.12.2018 год. гр. Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав,
На деветнадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пенева, ч.гр.д. № 1854 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 от ГПК.
Подадена е частна жалба на Д.Й.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
Десислава Филипова- САК, срещу определение № 6314 от 07.09.2018 год. по гр.д. №
6372/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на Д.Й.Д., ЕГН ********** за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. В жалбата се твърди, че обжалваното
определение е неправилно като постановено при неправилна преценка на
обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК и в противоречие с практиката на ВКС.
Твърди се също , че съдът не е взел предвид актуалното имуществено състояние на
ищцата и втората подадена от нея декларация, в която е отразено, че тя вече не
получава доходи от трудова дейност. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение, за уважаване на искането на ищцата за освобождаване от заплащане
на държавна такса и разноски по делото. Направено е искане на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на жалбоподателката да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата
Д.Й.Д. е предявила против „Креди Йес“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“,
бл.58, ателие 6 и 2 искове за прогласяване на нищожността на договор за паричен
заем №38267 към искане № 58981, сключен с ответника на 21.03.2018 год., а в
условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на клаузите по чл.6 и
по чл.8 от договора.
С
исковата молба е направено искане за освобождаване на ищцата от задължението за
заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Твърди се, че ищцата няма възможност да ги заплаща с оглед на нейните
доходи, имущественото й състояние, трудовата й заетост и другите релевантни
обстоятелства. В подкрепа на искането са
приложени декларация за материално и гражданско състояние на ищцата, както и копия
на трудов договор, договор за наем на недвижим имот и договор за кредит. От
приложените доказателства се установява, че ищцата получава месечен доход от
заплата в размер на 970лв. , притежава къща с двор в с.К., обл.С., има
задължение за заплащане на ½ от месечен наем от общо 300 лв. за
м.08.2018 год. и няма задължения за издръжка на други лица.
При
тези данни районният съд е приел, че не са налице предпоставки за освобождаване
на ищцата от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото –
ищцата получава възнаграждение около средната работна заплата за страната,
същата е в активна работоспособна възраст и може да генерира доходи, няма
задължения за издръжка на други лица, не е безимотна, а заплащаният наем от 150
лв. не е затруднение за нея, поради което с обжалваното определение е отхвърлил
искането.
Както
е посочено и в частната жалба предпоставките за освобождаване от държавна такса
и разноски по делото следва да се преценят на базата на установените
обстоятелства към момента на направеното искане, поради което настоящият съд не
взема предвид сочените по втората молба и втората декларация на ищцата
обстоятелства.
Настоящият
съд намира, че въз основа на представената с първото искане на ищцата
декларация и доказателства, районният съд е направил законосъобразна преценка
на релевантните обстоятелства, към релевантния момент. Предвид получаваното от
ищцата месечно трудово възнаграждение от 970 лв., доброто и здравословно
състояние и липсата на задължения за издръжка на други лица правилно районният
съд е преценил, че дължимата държавна такса от 50 лв. не е непосилна за нея, и че
тя може да отговаря за разноските по делото, поради което е счел, че не са
налице основания за освобождаването и от заплащане на такси и разноски. Изводите
на районния съд относно неустановена липса на достатъчно средства и
невъзможност за ищцата да заплати таксите и разноските по делото изцяло се споделят
от настоящия съд. Тези изводи са обосновани на базата на обстоятелствата
установени към момента на направеното с исковата молба искане по чл.83, ал.2 от ГПК. При извършване на преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК районният съд е взел
предвид актуалното имуществено състояние на ищцата с оглед на представените от
нея доказателства и имуществена декларация, а не евентуални нейни бъдещи доходи, както се
твърди в жалбата.
Ето
защо определението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
Горното
влече след себе си задължение за жалбоподателката за заплащане на дължимата
държавна такса за обжалването с частна жалба в размер на 15 лв., която следва
да бъде възложена в нейна тежест.
Настоящият
съд констатира, че с последваща молба подадена след постановяване на
обжалваното определение ищцата отново е направила искане за освобождаване от
такси и разноски по делото на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, като е изложила
твърдения за променени обстоятелства по чл.83, ал.2,т.1 от ГПК, а именно –
прекратяване на трудово и правоотношение. Представена е актуална декларация за
релевантните обстоятелства и копие от заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. По това второ искане районният съд не се е произнесъл, а е
указал на ищцата, че вече е налице произнасяне с определение от 07.09.2018 год.
С
оглед твърденията за настъпили нови обстоятелства за разрешаване на поставения
въпрос районният съд дължи ново
произнасяне по втората молба по чл.83, ал.2 от ГПК подадена от ищцата. Ето
защо на районния съд следва да бъде указано да се произнесе по същество по
втората молба на ищцата за освобождаване от такси и разноски по делото.
С
оглед изхода на делото и характера на производството като едностранно, разноски
в полза на жалбоподателката не са дължими.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6314 от 07.09.2018 год. по гр.д. № 6372/2018
год. по описа на Бургаския районен съд, в
частта, с която е оставена без уважение молбата на Д.Й.Д., ЕГН ********** за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.К., обл. С., ****, ул.“И.“№ * да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за подадената частна
жалба в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.
УКАЗВА на Бургаския районен съд, че следва да се произнесе по същество по
постъпилата втора молба по делото, с която е направено искане за освобождаване
на ищцата от задължение за внасяне на такси и разноски на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, при изложени твърдения за настъпили нови обстоятелства.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.