РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Бургас, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204957 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба М. Х. Й. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 24-0769-001921/24.07.2024г., издадено от Началник група към сектор „П.
п.” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Б., с което на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1 т.6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1600,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се сочат и
конкретни нарушения. Твърди се наличие на нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че той не е подписвал декларация, в която е посочвал, че лично той е
управлявал въпросния автомобил, поради което се иска отмяна на НП. Претендира
сторените в производството разноски.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно пР.ан се
явява лично. Процесуалния му представител поддържа жалбата и моли за отмяна на
атакуваното НП.
Ответната страна – началник група към ПП при ОД на МВР, гр. Б. оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на НП.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
1
намира за процесуално допустима.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 31.12.2023г., около 10,38 часа, в гр. Бургас до магазин Егло в посока кв.Пети
километър, камера заснела л.а. с рег. № ****, който се движел със скорост от 110 km/h при
разрешена скорост от 50 км.ч. в населено място. От направената справка се установило, че
собственик на автомобиле е Р. Г. М., която попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, като
декларирал, че на въпросния ден и час автомобила се е управлявал от жалбоподателя М. Й..
По делото е представена и декларация по чл.188 ЗДвП, в която се посочва, че именно Й. е
управлявал автомобила в посочения ден, час и място. При тези факти св. Д. съставил АУАН
против настоящия жалбоподател. Актосъставителят квалифицирал гореописаното като
нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното в настоящото производство обжалваното НП, с което на основание чл.182, ал.1,
т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1600,00 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя, от приложените по делото
писмени доказателствени средства, и по конкретно АУАН, декларация по чл.188 ЗДвП,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка, както и
изготвената графическа експертиза. Съдът изцяло цени посочените доказателствени
материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и
стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение.
Не се доказа кой е управлявал автомобила на посочения ден и час. Въпреки, че
2
собственика на автомобила е посочил жалбоподателя, като лице което е управлявало
автомобила, то това твърдение остана недоказано. От допуснатата в с.з. графическа
експертиза на ВЛ Р. се установи, че представената в преписка декларация по чл.188 ЗДвП за
която се твърди, че е изходяща от жалбоподателя Й., в действителност не е подписана от
него, а от друго лице, неустановено в хода на съдебното следствие. С голяма степен на
достоверност вещото лице приема, че буквено-цифровия ръкописен текст в декларацията не
е изписан от жалбоподателя, както и подписа след „декларатор“ не е изпълнен от него. При
това положение съдът няма как да зачете доказателствената стойност на тази декларация,
тъй като тя е неистинска. По тази причина нарушението остана недоказано и НП подлежи на
отмяна.
В тежест на АНО следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
В тежест на АНО следва да се възложат и направените разноски в хода на съдебното
следствие за изготвяне на графическа експертиза в размер на 240 лв., платими по сметка на
БРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001921/24.07.2024г., издадено от
Началник група към сектор „П. п.” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Б., с което на основание
чл.182, ал.4, вр. ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на М. Х. Й.
ЕГН********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 1600,00 лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М. Х. Й. ЕГН********** сумата в размер на
1000 лева, представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на БРС сумата в размер на 240 лева,
представляваща сторени разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3