№ 183
гр. Момчилград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100288 по описа за 2024 година
Производството е по искова молба с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В предявената искова молба от Н. И. Х. против Л. И. Х. и И. И. Х., се
посочва, че по силата на Нот.акт за дарение на недвижим имот № 109, том
III. рег. № 2422, дело № 509 от 2012г. е придобила собствеността върху 1/2
идеална част от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ 120 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия
етаж; и две стаи, кухня и коридор - на втория етаж, построена с отстъпено
право на строеж върху държавен недвижим имот. представляващ УПИ № XII
- 86, кв.8 по плана на с.Соколино, общ.Момчилград, с площ 600 кв.м, при
граници на имота: улица Върбица; УПИ № XI- 83; УПИ № IX- 85; УПИ №
XII- 87 /„Имота“/.
Ищцата заявява, че със Н.а. за дарение на недвижим имот № 85, том I,
рег. № 699, дело № 84 от 2024г., е прехвърлила собствеността върху
притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота.
Ищцата твърди, че през целия период, през който е била собственик на
процесната 1/2 идеална част от имота- от 25.09.2012 г. до 25.02.2024 г. вкл.,
той е бил ползван без основание от ответниците Л. И. Х. и И. И. Х. . Това
било видно и от представеното към исковата молба удостоверение за данъчна
1
оценка, в който адресът на имота съвпадал с постоянния адрес на ответниците.
Заявява, че съгл.разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
В случая ответниците са ползвали нейният имот без правно основание за
това, с което са се обогатили за нейна сметка спестявайки си среднопазарния
наем за имота. Поради това са дължали обезщетение в размер на този наем, с
който тя- ищцата е обедняла.
Посочва, че неоснователно обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства
за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е бил случаят, когато
собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание. Тогава обедняването на собственика се изразявало в пропуснатите
от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на
имота, които следвало да се определят съобразно действащите за периода
пазарни наемни цени за конкретния имот.
Ищцата заявява също, че неоснователното обогатяване на лицето, което
държи имота се изразявало в облагодетелстването му със спестеният от него
наем, който би плащал за ползване на имота през този период- като се
позовава и на съдебна практика в тази насока.
Предвид горното счита, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за
ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно: била е
собственик на вещта в процесния период; вещта се ползвала от ответниците;
липсвало правно основание за ползването на вещта; и в резултат от ползването
е настъпило обедняване й и обогатяване на ответниците. Заявява, че
процесният имот е бил ползван от ответниците в период обхващащ поне 5
години преди датата на предявяване на иска- от 08.05.2019г. до 25.02.2024г.
вкл. /до която дата е била собственик на имота/, без последните да са
заплащали обезщетение за ползването, т.е., тя е обедняла, а ответниците са се
обогатили за нейна сметка.
Предвид гореизложеното, ищцата Н. И. Х., с ЕГН- **********, иска
съдът да постанови решение, с което да осъди Л. И. Х., с ЕГН **********, и
И. И. Х., с ЕГН- **********, да й заплатят, на основание чл.59 от ЗЗД във вр. с
2
чл.86 ал.1 от ЗЗД, обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от процесният
имот- описан по-горе, за периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г. включително,
в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 08.05.2024г. до окончателно погасяване на
задълженията. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства; Нот. акт за дарение на
недвижим имот № 109, том III, рег. № 2422, дело № 509 от 2012г.- на
нот.Гр.Григоров; Нот.акт за дарение на недвижим имот № 85, том I, рег. №
699, дело № 84 от 2024г.- на нот.Ат.Узунов; Удостоверение за данъчна оценка
от 26.02.2024г., и Скица № 29/26.02.2024г., издадени от Община Момчилград.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците,
представлявани от адв. И. Б. от АК- Хасково, в който намират предявената
искова молба за недопустима, и алтернативно- неоснователна. Посочва се, че
нормата на чл.59 от ЗЗД изисквала, като абсолютно условие за допустимост на
иска, ищецът да не разполага с друг иск за защита на правата си, като в
конкретният случай ищцата имала на разположение други искове за защита на
правата си, и е било недопустимо да търси защита на това основание. Освен
това ищцата не притежавала в патримониума си защитимо материално право,
от което да произтича правото й на искова защита, като същата е била носител
на голата собственост върху имота, но го е прехвърлила и към момента не е
била собственик.
Твърдят, че ищцата, още от момента на придобИ.ето на имота от
нейният брат и праводател, е била наясно, че имотът се ползва като собствен
от двата ответници, и двамата ясно и категорично са заявили, демонстрирали
и осъществили правото си на ползване на процесният имот докато са живи.
Това ползване е продължило през цялото време, докато ищцата е била
номинален собственик на 1/2 идеална част от процесният имот. В отговора е
посочено, че ищцата е могла да посещава имота само при покана от страна на
ответниците, влизала е в имотът само с тяхно разрешение и е била абсолютно
наясно, че те са хората, които го ползват като свой собствен, и имат намерение
да го ползват, като свой собствен, докато са живи. Ответниците заявяват, че
живеят в имота от момента на придобИ.ето му през 1994г. При даряването на
имота на техният син К.И.Х. изрично са му заявили, че нямат намерение да го
напускат, имат намерение да продължат да го ползват като свое жилище,
3
докато са живи и да живеят в него до смъртта си.
Посочва се, че нито К.И.Х., нито ищцата са установявали фактическа
власт върху процесният имот или пък да са проявявали претенции да го своят
и да са оспорвали фактическата власт на ответниците или намерението им да
продължат да ползват имотът като свое жилище докато са живи.
Ответниците посочват, че от периода от придобИ.ето на 1 / 2 идеална
част от имота от ищцата 25.09.2012г. до 26.09.2022г. е била изтекла
изискуемата от закона придобивка давност от 10 години, и поради това те са
придобили ограниченото вещно право на ползване на процесният недвижим
имот. Заявяват, че тяхното владение и упражняването на това право през този
период е било осъществено спокойно, безпрепятствено и необезпокоявано. То
е било ясно демонстрирано на всички останали правни субекти. Ответниците
твърдят, че са живели и обитавали непрекъснато процесният недвижим имот и
са го ползвали и като свое жилище. Всички техни съседи и съселяни са
приемали имотът, като тяхно жилище, знаели са и са приемали, че правото на
ползването на това жилище принадлежи единствено и само на тях-
ответниците. Достъпът до имотът е ставал само с тяхно разрешение и
одобрение. Те са били хората, които са определяли- кой да влезе в имота, като
гост, да остане в него да пренощува и кога да го напусне. Поддръжката на
имота се е осъществявал и изцяло от тях- ответниците. Партидите за ток и
вода са на името на ответника И. И. Х. /И. И.ов Х./ и всички разходи за
консумация на вода и електрическа енергия се заплащат от него и съпругата
му- другата ответница. И до ден днешен имотът се ползвал единствено и само
от тях- ответниците и те живели в него с намерение да го обитават и ползват
докато са живи.
Предвид на изложеното ответниците правят ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла
придобивна давност в тяхна полза за времето от 25.09.2011г. до момента,
вследствие на което същите са придобили ограничено вещно право на
ползване върху процесният недвижим имот- да го ползват като свой и да
живеят в него докато са живи. Правят и ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл.110 и чл.11 от ЗЗД, за претенцията на
ищцата.
Предвид изложеното молят съдът да постанови решение, с което да се
отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендират да им бъдат
4
присъдени направените по делото разноски.
Представят писмени доказателства; Нот. акт за дарение на недвижим
имот № 85, том II, рег. № 1629, дело № 285/2011г.- на нот.Гр.Григоров; Нот.акт
за покупко- продажба на недвижим имот № 301, том 2, дело № 408 от
18.10.1994г. на съдия от РС- Момчилград;
В съдебно заседание ответниците, чрез адв.Ив.Б. оспорват истинността
на представен от ищцата писмен документ, поради и което на основание
чл.193 ал.3 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на
представена Приходна квитанция сер.№ ББ 24- 590 627 998/ 26.02.2024г. на
общ.Момчилград;
В съдебно заседание, ищцата, представляван от адвокати Д. И. и И. Т. от
АК- София /в различни заседания/, правят изменение на исковата претенция
на основание чл.214 от ГПК и претендират обезщетение в размер от 1 250 лева
на 15 366 лева, платима от ответниците Л. И. Х. и И. И. Х., по- равно, а
именно всеки един от тях да заплати на ищцата сумата от по 7 683 лева
поотделно, като обезщетение за ползване на ½ ид.част от описаният имот в
периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г.,ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата. Поддържа се исковата претенция по
изложените в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.
Оспорват направените възражения по чл.55 вр.чл.79 от ЗС и по чл.110 и сл. от
ЗЗД. Намират оспорването по реда на чл.193 от ГПК на представен документ
за недоказано. Претендират разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците, представлявани в съдебно заседание от адв.И. Б. от АК-
Хасково оспорват исковата претенция, и намират направените възражения по
чл. 55 вр.чл.79 от ЗС и по чл.110 и сл. от ЗЗД, и оспорването на представен
документ по реда на чл.193 от ГПК за доказани, по изложените в
представената по реда на чл.149 ал.2 от ГПК писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
С копие на Нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 301, том
2, дело № 408 от 18.10.1994г. на съдия от РС- Момчилград, се установява, че
лицата И. И.ОВ Х.- ответникът по настоящото производство И. И. Х., и
неговият син И. И. Х., са ЗАКУПИЛИ процесният недв.имот.
5
С копие на Нот. акт за дарение на недвижим имот № 85, том II, рег. №
1629, дело № 285/2011г.- на нот.Гр.Григоров, се установява, че ответникът по
настоящото производство И. И. Х. /тогава с имената И. И.ОВ Х./, е ДАРИЛ на
своят син- К.И.Х., 1/2 идеална част от процесният недвижим имот-, описан
подробно в акта.
С копие на Нот.акт за дарение на недвижим имот № 109, том III. рег.
№ 2422, дело № 509 от 2012г. е придобила собствеността върху 1/2 идеална
част от процесният недв.имот, като дарението е било направено от нейният
брат К.И.Х..
Установява се, че със Нот.акт за дарение на недвижим имот № 85, том I,
рег. № 699, дело № 84 от 26.02.2024г.- на нот.Ат.Узунов, ищцата Н. И. Х. от
своя страна е ДАРИЛА процесната ½ идеална част от недв.имот, описан в
горните нот.актове- процесният имот, на своята сестра Г. И. Ч..
Със Удостоверение за данъчна оценка от 26.02.2024г., и Скица №
29/26.02.2024г., издадени от Община Момчилград, се установява, че
собственик на ½ идеална част от недв.имот, описан в горните нот.актове-
процесната ½ идеална част от недв.имот, описан в горните нот.актове-
процесният имот, е собственост на ищцата Н. И. Х.. В тези документи е
посочен административният адрес на имота- с.*********, общ.Момчилград,
ул.“Върбица“ № 25.
С Приходна квитанция сер.№ ББ 24- 590 627 998/ 26.02.2024г. на
общ.Момчилград, се установява, че са заплатени дължимите данък сграда и
такса битови отпадъци за имот, находящ се на адрес- с.*********,
общ.Момчилград, ул.“Върбица“ № 25, за годините 2021, 2022 и 2023г.
Ответниците, чрез адв.Б. са представили писмени доказателства, както
следва; Писмо от „ВиК“ ООД- Кърджали, в което е посочено, че в периода от
13.06.2011г. до 25.02.2025г. има открита партида на името на И. И. Х.
/ответника по настоящото производство/ за имот, находящ се в с.*********,
ул.“Върбица“ № 25 А, общ.Момчилград- придружена със справка за
консумация на абонат- ответникът; Удостоверение от 24.10.2024г.на ОДМВР-
Кърджали за регистрирани пътувания на ищцата през границата на страната в
периода от 01.01.2014г. до 25.02.2024г.- описани подробно, които пътувания не
обсъжда, поради обстоятелството, че след влизане на страната в ЕС /от
01.01.2007г./ същите не са регистрирани в цялост и са непълни.
6
С копие на Приходна квитанция сер.№ ББ 24- 590 627 99261/ 13.05.2024г.
на общ.Момчилград, се установява, че са заплатени дължимите данък сграда и
такса битови отпадъци за имот, находящ се на адрес- с.*********,
общ.Момчилград, ул.“Върбица“ № 25, за 2024г.
Представено е копие на писмо от „ЕВН България Електроснабдяване“, в
което е посочено, че най- старата партида за абонат на процесния имот- със
посоченият адм.адрес е от м.09.2002г.,, и се води на името на И. Х., който е
бил без посочено ЕГН, а само със стар абонаментен номер.
По делото е извършена съдебно икономическа експертиза за
установяване на пазарната наемна цена за процесния имот, и от заключението
на вещото лице се установява, че за периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г.
същият е бил в размер на 15 366 лева, а за ½ идеална част от имота е 7 683
лева.
В заключението е посочено, че обезщетението за забава за периода от
08.05.2019г. до 25.02.2024г. е в размер на 1 809,03 лева.
По делото като свидетели са разпитани четири лица- Б.М. /съсед на
страните/, Х.Р. /роднина на страните- 1-ви братовчед на ответника, респ.и
братовчед на ищцата/, Д. И. /адвокат/, К. Х. /близък родственик- брат на
ищцата и син на ответниците/;
В показанията на свидетелите Б.М., Х.Р. и К. Х., е налице еднопосочност
досежно обстоятелството, че процесният имот е бил на ответниците, като
свидетелите сочат, че те- ответниците са закупили къщата през 1994г., и
оттогава са живеели в нея, както и се грижели за нея- като правили ремонти и
поддържали къщата като своя. В къщата са канили своите гости, в т.ч. и
ищцата Н. /с турско име Н./. Свидетелите посочват, че през 2011г.
ответниците /И. и Л./ са прехвърлили къщата на сина си Е. /св.К. Х./, и след
това продължили да живеят в къщата, като уговорката им била да живеят в
нея докато са живи. По-късно Е. /К. Х./ е прехвърлил половината къща на
сестра си Н. /ищцата Н. Х./ отново с уговорката, че бащата и майката ще
продължат да живеят в нея. Според свидетелите цялото село знаело, че къщата
е купена от И. и Л., а уговорката при прехвърлянето е била да живеят в нея до
края на жИ.та си.
Свидетелите- първите двама, сочат, че ответникът И. имал два брака, като
първият брак е имал две дъщери- ищцата Н. Х. /Н./ и И., а св.К. е бил от
7
вторият брак- с Л. Х..
В показанията си свидетелите посочват, че К. е прехвърлил половината от
къщата на сестра си- ищцата по делото, за да нямат дрязги, но с уговорката, че
в къщата ще останат да живеят родителите- ответниците, до краят на жИ.та
си. Свидетелите заявяват, че отношенията между страните по делото се
влошили преди 5-6 месеца, когато се скарали за субсидии за жИ.тни.
Свидетелят К. Х.- брат на ищцата и син на ответниците, посочва, че
когато е бил надарен със процесният имот- целият, уговорката с дарителите
/негови родители, и ответниците в настоящото производство/ е била те да
ползват имота пожизнено, което и правили донастоящият момент. Когато той
е направил дарение на половината от имота в полза на сестра си- ищцата, тя е
знаела за тази уговорка и е приела същата уговорка. Данъци за къщата и
разходите по нея са плащали неговите родители. Свидетелят посочва, че
когато сестра му е идвала в къщата винаги е питала неговите родители, а те не
са я гонили от къщата. Сестра му рядко е идвала в къщата, и не е искала да
живее в нея. Отношенията на страните се влошили, защото родителите му
гледали жИ.тните на сестра му, а тя не е искала да заплаща на майка му
уговореното.
В качеството на свидетел по повод на откритото производство по чл.193
от ГПК /оспорване истинността на представена разписка- посочена по-горе/ е
разпитан адвокат Д. И., който заявява, че не е пълномощник на някоя от
страните, а процесната разписка бил видял у своят колега /пълномощника на
ищцата по делото- адв.И. Т./ в офиса, който ползвали заедно. Това е станало в
началото на годината /2024г./, когато ищцата е дошла в офиса и оставила пари
на адв.Т. за заплащане на сумите по разписката- за данъци за имота в
Момчилград, които се били натрупали в годините. Заявява, че не е присъствал
на плащането, като това е било сторено от неговият колега.
Съдът, предвид така установената фактическа обстановка, стигна до
следните изводи;
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на
съответна сума като обезщетение за пропуснато ползване за ½ ид.част от
посоченият по-горе недвижим имот за съответен период, представляваща
неоснователно обогатяване, който е процесуално допустим, и разгледан по
същество неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
8
Несъмнено се установява, че ищцата, към момента на предявяване на иска
не е била собственик на 1/2 идеални части от процесния недвижим имот, но е
била такава в предходен момент и за претендираният период, и в този смисъл е
надлежно легитимирана страна да заведе процесния иск в съда.
По делото се установи, че ответниците в настоящото производство са
бивши собственици на процесният имот, с който се разпоредили, чрез дарение
в полза на свой син- К. Х. през 2011г. Последният през 2012г. е направил
дарение на 1/ 2 ид.част от процесният имот в полза на своята сестра- ищцата в
настоящото производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване
на дарението ответниците по делото се уговорили със надарения да ползват
имота докато са живи. Тази уговорка е била запазена и когато синът на
ответниците от своя страна е дарил ½ ИД.ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСНИЯТ ИМОТ на
ищцата, която се е съгласила с това.
Казано с други думи, ответниците, като първоначални дарители на
имота, да го ползват пожизнено, което го правят и понастоящем, и за тази
уговорка е била уведомена и ищцата, като последваща надарена със
съответната идеална част от имота. От 1994г., когато имотът бил закупен от
ищците, до настоящият момент, имотът, дори и след като е бил дарен от
ответниците на сина им, и след като половината от него пък е бил дарен на
ищцата, ползват имота именно със съгласието и без протИ.поставянето на
други лице- новите собственици, а със тяхно съгласие.
Предвид и на това съдът приема, че е налице валидно право на ползване
на имота от ищците, поради съгласието в тази насока на другият, описани по-
горе съсобственик на имота, който притежава съответни идеални част от него,
като съгласно тази уговорка ответниците можели да ползват имота
пожизнено. Установено е, че постигната договорка между ответниците и
другият съсобственик на имота, притежаващи съответни идеали части е била в
действие във времето, което съставлява претендиран период по настоящата
искова молба.
Спор няма по делото, че ответниците са ползвали имота в процесният
период /ползват и понастоящем/, и в същият период са заплащали ремонтите,
тока, водата и др.консумативи. В тази насока са гласните и писмените
доказателства, от които се установява именно заплащането на всички разходи
9
по имота, с изключение на местните данъци и такси- за които е установено, че
са заплатени от ищцата през 2024г. и то само за три години напред.
Предвид изложеното съдът приема за неоснователна исковата
претенция, поради обстоятелството, че са недоказани твърденията в исковата
молба. Не се спори, че през 2012г. ищцата е придобила въз основа на дарение
правото на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесният недвижим имот,
но в същото време по безспорен начин се установи, че имотът през цялото
време е държан и ползван единствено и само от ответниците. Не се установи
по делото ищцата да е упражнявала фактическа власт върху имота, същото
никога го е владяла или държала, като се установи, че не се е протИ.поставяла
на упражняването от ответниците владение над имота.
Съдът с оглед горното приема за неоснователно твърдението по
исковата молба, че ответниците са ползвали имота без правно основание.
Както и по-горе се посочи, ищцата при получаването в дарение на ½ ид.част
от имота е била уведомена, че ответниците държат и владеят имота, и имат
намерение да го ползват като свой собствен докато са живи.
Предвид изложеното съдът приема исковата претенция за неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.
Съдът приема, че остана недоказано оспорването по реда на чл.193
ал.3 от ГПК истинността на представена Приходна квитанция сер.№ ББ 24-
590 627 998/ 26.02.2024г. на общ.Момчилград- установи се, че плащането по
тази квитанция е осъществено от пълномощник на ищцата- а именно от адв.И.
Т.;
Съдът с оглед горните доказателства намира, че направеното от
ответниците ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла придобивна давност в тяхна полза за
времето от 25.09.2011г. до момента, вследствие на което същите са придобили
ограничено вещно право на ползване върху процесният недвижим имот- да го
ползват като свой и да живеят в него докато са живи, като недоказано. И това
е така защото намерението им да ползват имота докато са живи е било
демонстрирано и на същото не се протИ.поставили собствениците- ищцата и
другият съсобственик, последните били съгласни с това. Но това не е
достатъчно защото не се установи ответниците да се изпълнили своите
задължения по смисъла на 55 от ЗС- освен заплащането на консумативите
/ток, вода и др./, не се установи в годините на ползване на имота да са
заплащали местни данъци и такси. Ето и защо съдът приема, че те са ползвали
10
имота, но не и с намерение да придобият ограниченото вещно право на
ползване, поради и което възражението по чл. 55 вр.чл.79 от ЗС е недоказано,
и следва да се остави без уважение като неоснователно.
Направеното ВЪЗРАЖЕНИЕ от ответниците за изтекла погасителна
давност по смисъла на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, за претенцията на ищцата също
е неоснователна, защото не са изтекли съответни срокове за претендиране на
обезщетение за неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното съдът намира, че липсва неоснователно
обогатяване на ответнците, респ. липсва обедняване на ищцата.
Съобразно гореизложеното, следва да исковата молба да се отхвърли
като неоснователена. С оглед и гореизложеното съдът оставя без уважение
оспорването по реда на чл.193 от ГПК истинността на представен документ-
посочената разписка, както и оставя без уважение възраженията по чл.55
вр.чл.79 от ЗС /за изтекла придобивна давност в полза на ответниците на
ограничено вещно право на ползване/, както и възражението по чл.110
вр.чл.111 от ЗЗД- за изтекла погасителна давност.
Предвид горното Съдът приема, че предявеният от ищцата против
ответниците иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 15 366 лева, платима от ответниците Л. И. Х. и И. И. Х., по- равно,
а именно всеки един от тях да заплати на ищцата сумата от по 7 683 лева
поотделно, като обезщетение за ползване на 1/2 ид.част от процесният имот в
периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г.,ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата, представляваща неоснователно
обогатяване, е неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.4 от ГПК, следва
ищцата следва да заплати на адв.И. Б. от АК-Хасково сумата в общ размер на
2 136,60 лева за осъществената безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.2
от ЗАдв. на двамата ответниците- или съдът определя адв.възнаграждение в
размер на 1 068,30 лева за осъществената безплатна правна защита на всеки
един от ответниците.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА предявената от Н. И. Х. с ЕГН-
**********, против Л. И. Х. с ЕГН- **********, и И. И. Х. с ЕГН-
**********, искова молба с правно основание чл.59 вр.чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на сумата в общ размер на 15 366 лева /по 7 683 лева всеки един
от тях/, представляваща обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от1/2
идеална част от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ 120 кв.м, състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия
етаж; и две стаи, кухня и коридор - на втория етаж, построена с отстъпено
право на строеж върху държавен недвижим имот. представляващ УПИ № XII
- 86, кв.8 по плана на с.*********, общ.Момчилград, с площ 600 кв.м, при
граници на имота: улица Върбица; УПИ № XI- 83; УПИ № IX- 85; УПИ №
XII- 87.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ оспорването по реда на чл.193 ал.3 от ГПК
истинността на представена Приходна квитанция сер.№ ББ 24- 590 627 998/
26.02.2024г. на общ.Момчилград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ВЪЗРАЖЕНИЕТО за изтекла придобивна
давност в полза на Л. И. Х. с ЕГН- **********, и И. И. Х. с ЕГН- **********,
за времето от 25.09.2011г. до момента на предявяване на иска, за придобИ.е
ограничено вещно право на ползване върху процесният недвижим имот-1/2
идеална част от1/2 идеална част от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 120 кв.м, състояща се от две стаи,
кухня и коридор на първия етаж; и две стаи, кухня и коридор - на втория етаж,
построена с отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот.
представляващ УПИ № XII - 86, кв.8 по плана на с.*********,
общ.Момчилград, с площ 600 кв.м, при граници на имота: улица Върбица;
УПИ № XI- 83; УПИ № IX- 85; УПИ № XII- 87.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Л. И. Х. с ЕГН-
**********, и И. И. Х. с ЕГН- **********, за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл.110 и сл. от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. Х. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. В. Б. от
АК- Хасково, сумата в общ размер на 2 136,60 лева /или по 1 068,30 лева за
всеки ответник/, за осъществената безплатна правна помощ Л. И. Х. с ЕГН-
**********, и И. И. Х. с ЕГН- **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
12
двуседмичен срок след получаване на решението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
13