ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21602
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110164382 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане ССчЕ за първото по
делото открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.06.2025 г. – 09,40 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от М. А. Т., ЕГН: **********, с адрес
гр. ****, чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ***, със съдебен адрес гр. **** срещу „****“ ООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителите
Б.Кл.Б. и С. Ив. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД,
респ. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 23 от договор за
потребителски кредит № ..... от 27.09.2016 г., предвиждаща заплащането на такси за пакет от
допълнителни услуги „Доверие“ в размер на сумата от 1274,90 лева, поради заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Ищцата твърди, че на 27.09.2016 г. е сключила с ответника договор за потребителски
кредит № ...., по силата на който срещу предоставен й кредит в размер на 1500 лева, при
ГПР от 41,04 % и ГЛП от 32,56 %, се задължила да върне сума в общ размер на 1755,05 лева
на 11 погасителни вноски. Посочва, че в раздел 6, чл. 19-25 в договора страните договорили,
че ищцата дължи и заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер
на 1274,90 лева. Поддържа, че клаузата, регламентираща заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги „.....“ има общ, типов характер и не е индивидуално
договорена, поради което същата била неравноправна и не отговаряла на изискването за
добросъвестност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Излага аргументи, че клаузата за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „....“ била нищожна и поради нарушение
1
на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото в
действителност заплащането на това възнаграждение било свързано с действия и разходи по
усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с договора за кредит.
Поддържа, че е заобиколена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото с уговорката да
се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Намира, че поради накърняването на
принципа на добри нрави, с регламентираните допълнителни услуги по процесния договор
се достигало до неоснователно обогатяване на заемодателя, тъй като била калкулирана
допълнителна (лихва) печалба към договорната лихва. По тези и останалите подробно
изложени съображения предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен по съображения за изтекла погасителна давност. Признава,
че между страните е сключен сочения договор за кредит, като посочва, че същият е
доброволно и изцяло погасен от ищцата на 24.10.2018 г. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 2
и 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП е да докаже сключването на договор за потребителски кредит №
**** г. с посоченото в исковата съдържание, включително и оспорената клауза в същия,
предвиждаща заплащането на такси за пакет от допълнителни услуги „Доверие“ в общ
размер на сумата от 1274,90 лева, както и че същата е нищожна на сочените основания, а
именно че е налице заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави, както и че е
неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът за
кредит, респ. клаузата, предвиждаща заплащането на такси за пакет от допълнителни услуги
„Доверие“, са действителни, както и че оспорената клауза от договора е договорена
индивидуално, като му УКАЗВА, че за последното не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № **** г. с посоченото в исковата молба съдържание,
включително и на клауза, предвиждаща заплащането на такси за пакет от допълнителни
услуги „****“ в общ размер на сумата от 1274,90 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3