Присъда по дело №412/2011 на Районен съд - Свиленград

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

    №                                           24.10.2012г.                                  гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                    Съдебни заседатели: А.К.

 Б.Б.

                                                                                                                                      

при секретаря Р.И. и в присъствието на прокурора Мария Кирилова като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 412 по описа за 2011г.,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

                   І. ПРИЗНАВА подсъдимият  Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция,турчин, турски гражданин,живущ ***, Германия, съдебен адрес ***,разведен,основно образование,безработен, не осъждан,с турски паспорт № TRU 085937

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

                   На 29.01.2010 г. на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе , общ.Свиленград съзнателно ползвал неистински официален докумен-нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.-*** на Нотариалната камара положени вържу пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от Наказателния Кодекс

         - поради което и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 във вр.с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца  .

                 На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното  наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 3 (три) години.

 

     

 

 

    ПОСТАНОВЯВА на основание чл.112,ал.4 от НПК веществените доказателства:, пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език  ,да останат приложени към делото.

 

             ПОСТАНОВЯВА веществените Доказателства- свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* /,лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395,ведно с контактния ключ  ДА СЕ ВЪРНАТ на лицето от което са иззети,а именно  Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция или на упълномощено от него лице.

 

           ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за преводач в размер на 314,50лева на основание чл.189,ал.2 от НПК да останат за сметка на органа,който ги е направил.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция със снета по – горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата направените  разноски по делото в размер на 259,69лева - възнаграждение за вещи лица и пътни разноски за свидетели.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                  

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                       (Добринка Кирева)

 

                                           Съдебни заседатели: 1....................................

   

                                                                             2...................................

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 412/2011 г. на РС- Свиленград  от 24.10.2012 г.

                         Гр.Свиленград ,02.11.2012г.

  С Обвинителен акт по Досъдебно производство №67/2010 година по описа на РУП- Свиленград, прокурорска преписка с вх.№175/2010 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

 Подсъдимия Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция,турчин, турски гражданин,живущ ***, Германия, съдебен адрес ***,разведен,основно образование,безработен, не осъждан,с турски паспорт № TRU 085937, за това, че:          на 29.01.2010 г. на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе,общ. Свиленград съзнателно ползвал неистински официален докумен-нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.- нотариус в район РС-Плавен с рег.№ 083 на Нотариалната камара положени вържу пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от Наказателния Кодекс.

        Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението и моли съда при определяне на наказанието да наложи наказания на подсъдимия при условията на чл.54 от НК ,а именно „Лишаване от свобода”в минимален размер, чието изтърпяване да отложи на основание чл.66 от НК за срок от три години.         

В съдебно заседание подсъдимият , редовно призован не се явява ,за него се явява адв.М./адв.Т. преупълномощена от адв.М./, която в съдебно заседание моли делото да се разгледа по реда на чл.269 от НПК.По същество моли съдът да наложи минимално наказание на подзащитният й.

         Съдът  прие ,че  са налице предпоставките на чл.269,ал.3,т.4, б.В от НПК , т.к. подсъдимият се намира извън пределите на страната, редовно е призован ,не се явява и не е посочил уважителна причина за неявяването си .

         По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

         На 29.01.2010 г. около 00.30 часа на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе, общ.Свиленград на линията за паспортна проверка на излизане от РБългария на път за Република Турция пристигнал лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395 управляван от подсъдимия Д.Н. от Германия.В автомобила пътували Т.Д.,А.Р.А. и св.Д.Л.А..На линията на паспортния контрол подс.Д.Н. представил на дежурния граничнен полицай-св.А.Б.-два турски паспорта и два български задгранични паспрота.Св.Б. поискал от подсъдимият и документите на автомобила при което подс.Н. представил свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* /,ведно с пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от св.Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език,като св.Б. в съдебно заседание уточнява,че първоначално подсъдимият отказал да представи пълномощното за управление на автомобила,но впоследствие представил същото на свидетеля..Св.Б. се усъмнил в истинността на пълномощното  с което собственика на автомобила-Димитър Атанасов Костадинов с ЕГН: ********** упълномощил подсъдимия да управлява автомобилът му в страната и в чужбина,т.к. същото било съставено в същият ден от нотариус от Плевен и при въпрос към подсъдимия къде е собственика на автомобила,подсъдимия обяснил ,че от 5-6 месеца бил в Германия и по тази причина извършил справки в автоматизираната система данни на МВР от които се установило,че в системата няма данни за лицето на името Димитър Атанасов Костадинов с такава лична карта и ЕГН каквито били описани в талона на автомобила и пълномощното.Св.Б. провел разговор и с нотариус И.,която го уверила,че не е извършвала нотариална заверка на пълномощното.За случая бил уведомен дежурният разследващ полицай на РУП-Свиленград, който извършил оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол от 29.01.2010 година.С протокол от 29.01.2010 г.св.Б. предал на разследващия полицай представеното пред него пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език /л.123-125/,а подс.Д.Н. предал доброволно лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395,ведно с контактния ключ за него и свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* / за което също бил изготвен протокол от 29.01.2010 година.

          От заключението на изготвените техническа експертиза с  № 16/01.03.2010 г. и графическа експретиза с № 17 от 01.03.2010 година се установява,че подписът за нотариална заверка  положен върху пълномощно  с рег.№391 от 27.01.2010г. не е саморъчно положен от нотариус  Р.И.,както и отпечатъкът от кръглия печат и щемпела на  нотариус  Р.И. не са изпълнение от един и същи шаблон с печатите предоставени в сравнителния материал.Подписът и печатите били сканирани и принтирани с мастиленостреун принтер върху представеното от подсъдимия пълномщно.

От направената справка в Бюро “Съдимост” при Министерство на правосъдието - София е видно, че подс. Д.Н. не е осъждан.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.Д.Н. се установява,че същият е несемеен,не получава доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.От приложената харектеристична справка се установява семейното положение на подсъдимия и неговите родствени връзки ,като няма отразени противообществени или криминални прояви на територията на страната.

      Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели А.В.Б., Р.П.И. ,С.С.  Аледжикова ,В.  М.  Г. и Д.Л.  А.    като последователни  логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство.Приобщените по реда на чл.279,ал.2 във вр.с ал.1,т.2  от НПК обяснения на подсъдимия ,дадени на 22.06.2010година в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство,съдът кредитира с доверие ,като логично и вътрешно непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, са и приобщените, по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, по реда на чл.282 от НПК са прочетени и приобщени,като доказателство по делото и изготвените по досъдебното производство експертизи и са приобщени по реда на чл.284 от НПК веществените доказателства по делото.

      От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

         Относно престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК

          Деецът следва да отговаря по  чл. 316 НК и тогава, когато ползува неистински или преправен документ, съставителят на който не е действувал виновно. Необходимо е деецът да съзнава, че ползува неистински или преправен документ. От обективна страна е необходимо, за да е налице наказателна отговорност, да бъде установено ползуването на посочените в  чл. 316 НК документи. В случая е безспорно установено, че подсъдимият Д.Н. е ползвал на процесния ден със представянето на св.Б./ граничен полицай/ неистински официален документ -нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.-*** на Нотариалната камара положени върху пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,които съгласно приетите по делото експертизи, които съдът кредитира като компетнтно и безпристрастно дадени и непротиворечащи на останалия събран по делото материал -подписът за нотариална заверка  положен върху пълномощно  с рег.№391 от 27.01.2010г. не е саморъчно положен от нотариус  Р.И.,както и отпечатъкът от кръглия печат и щемпела на  нотариус  Р.И. не са изпълнение от един и същи шаблон с печатите предоставени в сравнителния материал.Подписът и печатите са сканирани и принтирани с мастиленостреун принтер върху представеното от подсъдимия пълномощно.Умисълът на дееца следва да включва съзнанието, че се ползува от неистински документ, преследвайки някакъв правно значим резултат. Последното обстоятелство е било добре известно на подсъдимият, който съгласно приобщените му обяснения от 22.06.2010година по реда на чл.279,ал.2 във вр.с ал.1,т.2 от НПК е бил напълно наясно,че документа който представя на св.Б. е неистинки , за който извод може да се изходи и от неговото поведение преди самото му представяне,а именно нежеланието му да го представи първоначално на граничния полицай и въпреки това го е  използувал пред посочения свидетел- граничен полицай,като целта му  е била да премине държавната граница с процесния автомобил. Налице е както обективният, така и субективният състав на престъплението по  чл. 316 НК във вр с чл.308,ал.2 вр.с ал.1 от НК.

        При анализа на събраните по делото доказателство  поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав прие,че с действията си подсъдимият  от обективна и субективна страна е осъществил състава на  престъплението по чл.  316 НК във вр с чл.308,ал.2 вр.с ал.1 от НК.

   Подсъдимия Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция,турчин, турски гражданин,живущ ***, Германия, съдебен адрес ***,разведен,основно образование,безработен, не осъждан,с турски паспорт № TRU 085937

       От  обективна страна подсъдимия Д.Н. е осъществил състава на    престъплението по  316 НК във вр с чл.308,ал.2 вр.с ал.1 от НК - На 29.01.2010 г. на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе , общ.Свиленград съзнателно ползвал неистински официален докумен-нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.-*** на Нотариалната камара положени вържу пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

       От субективна страна подсъдимия Д.Н. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е  свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпки­те си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, пред­виждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.Бил е с ясното съзнание, че няма право да управлява автомобила в РТурция,но въпреки това е направил всички възможно и се е снабдил с пълномщно за което е знаел,че не е издадено от собственика на автомобила и че не е заверено от нотариусът,но въпреки това е изготвил превод на турски език и го е ползвал пред дежулния граничен полицай-св.Б..

      При определяне размера на наказанието  съдът отчете като  смекчаващи вината обстоятелства:  липсата на минали осъждания и оказаното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото в  хода на досъдебното производство,като оттегчавощо вината обстоятелство съдът прие,че подсъдимия се е укрил от разследващите органи,което е станало причина за забавяне при реализирането на наказателната отговорност спрямо него ,поради което настоящият състав счете,че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства  не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която не е висока,  то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. Д.Н. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода до 8 година  и съобразно разпоредбата на чл.54 от НК,съдът определи наказание при баланс  на смегчаващите вината обстоятелства  за  извършеното престъпление, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца  ,като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното  наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 3 (три) години,т.к подсъдимият не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление  от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.

  Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.       

        Като взе впредвид разпоредбата на чл.112,ал.4 от НПК съдът постанови  веществените доказателства: пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език  да останат приложени към делото, а веществените доказателства: свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* /,лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395,ведно с контактния ключ  да се върнат на лицето от което са иззети,а именно  Д.Н. /Durmus Narin/,роден на *** ***, Турция или на упълномощено от него лице.

         Въпреки ,че призна подсъдимият за виновен съгласно разпоредбата на  чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови ,разноските за преводач в размер на  314,50лева да останат за сметка на органа,който ги е направил ,а що се отнася за останалите направени по делото разноски ,като взе впредвид разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК осъди  подсъдимия да заплати в полза на държавата направените  разноски по делото в размер на 259,69лева - възнаграждение за вещи лица и пътни разноски за свидетели.

  

Водим от изложеното съдът  постанови присъдата.

 

                                                           Районен Съдия:..............

 

 

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

    №                                           24.10.2012г.                                  гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                    Съдебни заседатели: А.К.

 Б.Б.

                                                                                                                                      

при секретаря Р.И. и в присъствието на прокурора Мария Кирилова като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 412 по описа за 2011г.,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

                   І. ПРИЗНАВА подсъдимият  Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция,турчин, турски гражданин,живущ ***, Германия, съдебен адрес за призоваване-гр.Свиленград,ул.България № 57,разведен,основно образование,безработен, не осъждан,с турски паспорт № TRU 085937

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

                   На 29.01.2010 г. на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе , общ.Свиленград съзнателно ползвал неистински официален докумен-нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.-*** на Нотариалната камара положени вържу пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от Наказателния Кодекс

         - поради което и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 във вр.с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца  .

                 На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното  наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 3 (три) години.

 

     

 

 

    ПОСТАНОВЯВА на основание чл.112,ал.4 от НПК веществените доказателства:, пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език  ,да останат приложени към делото.

 

             ПОСТАНОВЯВА веществените Доказателства- свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* /,лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395,ведно с контактния ключ  ДА СЕ ВЪРНАТ на лицето от което са иззети,а именно  Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция или на упълномощено от него лице.

 

           ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за преводач в размер на 314,50лева на основание чл.189,ал.2 от НПК да останат за сметка на органа,който ги е направил.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция със снета по – горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата направените  разноски по делото в размер на 259,69лева - възнаграждение за вещи лица и пътни разноски за свидетели.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                  

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                       (Добринка Кирева)

 

                                           Съдебни заседатели: 1....................................

   

                                                                             2...................................

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 412/2011 г. на РС- Свиленград  от 24.10.2012 г.

                         Гр.Свиленград ,02.11.2012г.

  С Обвинителен акт по Досъдебно производство №67/2010 година по описа на РУП- Свиленград, прокурорска преписка с вх.№175/2010 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

 Подсъдимия Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция,турчин, турски гражданин,живущ ***, Германия, съдебен адрес за призоваване-гр.Свиленград,ул.България № 57,разведен,основно образование,безработен, не осъждан,с турски паспорт № TRU 085937, за това, че:      на 29.01.2010 г. на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе,общ. Свиленград съзнателно ползвал неистински официален докумен-нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.- нотариус в район РС-Плавен с рег.№ 083 на Нотариалната камара положени вържу пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от Наказателния Кодекс.

        Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението и моли съда при определяне на наказанието да наложи наказания на подсъдимия при условията на чл.54 от НК ,а именно „Лишаване от свобода”в минимален размер, чието изтърпяване да отложи на основание чл.66 от НК за срок от три години.         

В съдебно заседание подсъдимият , редовно призован не се явява ,за него се явява адв.М./адв.Т. преупълномощена от адв.М./, която в съдебно заседание моли делото да се разгледа по реда на чл.269 от НПК.По същество моли съдът да наложи минимално наказание на подзащитният й.

         Съдът  прие ,че  са налице предпоставките на чл.269,ал.3,т.4, б.В от НПК , т.к. подсъдимият се намира извън пределите на страната, редовно е призован ,не се явява и не е посочил уважителна причина за неявяването си .

         По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

         На 29.01.2010 г. около 00.30 часа на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе, общ.Свиленград на линията за паспортна проверка на излизане от РБългария на път за Република Турция пристигнал лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395 управляван от подсъдимия Д.Н. от Германия.В автомобила пътували Т.Д.,А.Р.А. и св.Д.Л.А..На линията на паспортния контрол подс.Д.Н. представил на дежурния граничнен полицай-св.А.Б.-два турски паспорта и два български задгранични паспрота.Св.Б. поискал от подсъдимият и документите на автомобила при което подс.Н. представил свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* /,ведно с пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от св.Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език,като св.Б. в съдебно заседание уточнява,че първоначално подсъдимият отказал да представи пълномощното за управление на автомобила,но впоследствие представил същото на свидетеля..Св.Б. се усъмнил в истинността на пълномощното  с което собственика на автомобила-Димитър Атанасов Костадинов с ЕГН: ********** упълномощил подсъдимия да управлява автомобилът му в страната и в чужбина,т.к. същото било съставено в същият ден от нотариус от Плевен и при въпрос към подсъдимия къде е собственика на автомобила,подсъдимия обяснил ,че от 5-6 месеца бил в Германия и по тази причина извършил справки в автоматизираната система данни на МВР от които се установило,че в системата няма данни за лицето на името Димитър Атанасов Костадинов с такава лична карта и ЕГН каквито били описани в талона на автомобила и пълномощното.Св.Б. провел разговор и с нотариус И.,която го уверила,че не е извършвала нотариална заверка на пълномощното.За случая бил уведомен дежурният разследващ полицай на РУП-Свиленград, който извършил оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол от 29.01.2010 година.С протокол от 29.01.2010 г.св.Б. предал на разследващия полицай представеното пред него пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език /л.123-125/,а подс.Д.Н. предал доброволно лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395,ведно с контактния ключ за него и свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* / за което също бил изготвен протокол от 29.01.2010 година.

          От заключението на изготвените техническа експертиза с  № 16/01.03.2010 г. и графическа експретиза с № 17 от 01.03.2010 година се установява,че подписът за нотариална заверка  положен върху пълномощно  с рег.№391 от 27.01.2010г. не е саморъчно положен от нотариус  Р.И.,както и отпечатъкът от кръглия печат и щемпела на  нотариус  Р.И. не са изпълнение от един и същи шаблон с печатите предоставени в сравнителния материал.Подписът и печатите били сканирани и принтирани с мастиленостреун принтер върху представеното от подсъдимия пълномщно.

От направената справка в Бюро “Съдимост” при Министерство на правосъдието - София е видно, че подс. Д.Н. не е осъждан.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.Д.Н. се установява,че същият е несемеен,не получава доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.От приложената харектеристична справка се установява семейното положение на подсъдимия и неговите родствени връзки ,като няма отразени противообществени или криминални прояви на територията на страната.

      Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели А.В.Б., Р.П.И. ,С.С.  Аледжикова ,В.  М.  Г. и Д.Л.  А.    като последователни  логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство.Приобщените по реда на чл.279,ал.2 във вр.с ал.1,т.2  от НПК обяснения на подсъдимия ,дадени на 22.06.2010година в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство,съдът кредитира с доверие ,като логично и вътрешно непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, са и приобщените, по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, по реда на чл.282 от НПК са прочетени и приобщени,като доказателство по делото и изготвените по досъдебното производство експертизи и са приобщени по реда на чл.284 от НПК веществените доказателства по делото.

      От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

         Относно престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК

          Деецът следва да отговаря по  чл. 316 НК и тогава, когато ползува неистински или преправен документ, съставителят на който не е действувал виновно. Необходимо е деецът да съзнава, че ползува неистински или преправен документ. От обективна страна е необходимо, за да е налице наказателна отговорност, да бъде установено ползуването на посочените в  чл. 316 НК документи. В случая е безспорно установено, че подсъдимият Д.Н. е ползвал на процесния ден със представянето на св.Б./ граничен полицай/ неистински официален документ -нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.-*** на Нотариалната камара положени върху пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,които съгласно приетите по делото експертизи, които съдът кредитира като компетнтно и безпристрастно дадени и непротиворечащи на останалия събран по делото материал -подписът за нотариална заверка  положен върху пълномощно  с рег.№391 от 27.01.2010г. не е саморъчно положен от нотариус  Р.И.,както и отпечатъкът от кръглия печат и щемпела на  нотариус  Р.И. не са изпълнение от един и същи шаблон с печатите предоставени в сравнителния материал.Подписът и печатите са сканирани и принтирани с мастиленостреун принтер върху представеното от подсъдимия пълномощно.Умисълът на дееца следва да включва съзнанието, че се ползува от неистински документ, преследвайки някакъв правно значим резултат. Последното обстоятелство е било добре известно на подсъдимият, който съгласно приобщените му обяснения от 22.06.2010година по реда на чл.279,ал.2 във вр.с ал.1,т.2 от НПК е бил напълно наясно,че документа който представя на св.Б. е неистинки , за който извод може да се изходи и от неговото поведение преди самото му представяне,а именно нежеланието му да го представи първоначално на граничния полицай и въпреки това го е  използувал пред посочения свидетел- граничен полицай,като целта му  е била да премине държавната граница с процесния автомобил. Налице е както обективният, така и субективният състав на престъплението по  чл. 316 НК във вр с чл.308,ал.2 вр.с ал.1 от НК.

        При анализа на събраните по делото доказателство  поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав прие,че с действията си подсъдимият  от обективна и субективна страна е осъществил състава на  престъплението по чл.  316 НК във вр с чл.308,ал.2 вр.с ал.1 от НК.

   Подсъдимия Д.Н. /DURMUS NARIN/,роден на *** ***, Турция,турчин, турски гражданин,живущ ***, Германия, съдебен адрес за призоваване-гр.Свиленград,ул.България № 57,разведен,основно образование,безработен, не осъждан,с турски паспорт № TRU 085937

       От  обективна страна подсъдимия Д.Н. е осъществил състава на    престъплението по  316 НК във вр с чл.308,ал.2 вр.с ал.1 от НК - На 29.01.2010 г. на ГКПП ”Капитан Андреево”-шосе , общ.Свиленград съзнателно ползвал неистински официален докумен-нотариално удостоверение с регистрационен № 391/27.01.2010 г. с поставени печати на наториус Р.И.-*** на Нотариалната камара положени вържу пълномощно от 27.01.2010 г. издадена на името на Д.Н.,като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

       От субективна страна подсъдимия Д.Н. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е  свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпки­те си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, пред­виждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.Бил е с ясното съзнание, че няма право да управлява автомобила в РТурция,но въпреки това е направил всички възможно и се е снабдил с пълномщно за което е знаел,че не е издадено от собственика на автомобила и че не е заверено от нотариусът,но въпреки това е изготвил превод на турски език и го е ползвал пред дежулния граничен полицай-св.Б..

      При определяне размера на наказанието  съдът отчете като  смекчаващи вината обстоятелства:  липсата на минали осъждания и оказаното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото в  хода на досъдебното производство,като оттегчавощо вината обстоятелство съдът прие,че подсъдимия се е укрил от разследващите органи,което е станало причина за забавяне при реализирането на наказателната отговорност спрямо него ,поради което настоящият състав счете,че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства  не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която не е висока,  то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. Д.Н. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода до 8 година  и съобразно разпоредбата на чл.54 от НК,съдът определи наказание при баланс  на смегчаващите вината обстоятелства  за  извършеното престъпление, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца  ,като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното  наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 3 (три) години,т.к подсъдимият не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление  от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.

  Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.       

        Като взе впредвид разпоредбата на чл.112,ал.4 от НПК съдът постанови  веществените доказателства: пълномощно нотариално заверено  с рег.№391 от 27.01.2010г. от Р.И. *** на Нотариалната камара на български език,а също така и  преведено на турски език  да останат приложени към делото, а веществените доказателства: свидетелство за регистрация на МПС /Удостоверение за пускане в движение Част I с № ZBI ********* /,лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туаран” с рег.№ НА-ХС 395,ведно с контактния ключ  да се върнат на лицето от което са иззети,а именно  Д.Н. /Durmus Narin/,роден на *** ***, Турция или на упълномощено от него лице.

         Въпреки ,че призна подсъдимият за виновен съгласно разпоредбата на  чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови ,разноските за преводач в размер на  314,50лева да останат за сметка на органа,който ги е направил ,а що се отнася за останалите направени по делото разноски ,като взе впредвид разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК осъди  подсъдимия да заплати в полза на държавата направените  разноски по делото в размер на 259,69лева - възнаграждение за вещи лица и пътни разноски за свидетели.

  

Водим от изложеното съдът  постанови присъдата.

 

                                                           Районен Съдия:..............