№ 448
гр. П., 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Е. Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220103160 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
В исковата си молба против ЕЛ. СТ. АНЧ., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“Т.Х.“№4 и ЗЛ. СТ. Р., ЕГН********** от гр.П., ул.“П. Б.“№63, ет.5, ап.37
ищцата М. СТ. ТР., ЕГН********** от гр.П., ул.“Р.А.“№6, ет.2, ап.6 твърди,
че всички те били дъщери и наследници на С.А.Р., починал на ... г. По силата
на дарение, извършено с нот. акт № 37, т. 12, нот. дело № 3799/1993 г.,
придобили от своите родители при равни дялове ПИ с идентификатор
55155.505.539 по КККР на гр. П., с площ 754 кв. м., административен адрес
гр.П., ул. „Ц.О.” № 53. По наследство страните придобили при равни дялове и
построената в имота жилищната сграда с идентификатор 55155.505.539.1 със
застроена площ от 83 кв. м., жилищна сграда с идентификатор
55155.505.539.3 с площ от 37 кв. м. и лятна кухня с площ от 16 кв. м. Лятната
кухня не била заснета като самостоятелна сграда, а била заснета като част от
гараж с идентификатор 55155.505.539.2 и била с вход откъм вътрешната
страна на дворното място. Страните не могли да се споразумеят за начин на
ползване на имота, което обуславя правния интерес за завеждане на
настоящия иск. Отделно от това се твърди, че ищцата била лишена от
възможността да ползва пълноценно жилищната сграда - нямала изобщо
1
достъп до лятната кухня. Също така била лишена от възможността да
прибира автомобила си в дворното място, докато ответниците имали свои
гаражи. Затова моли съда да определи начин на реално ползване на дворното
място, жилищните сгради и лятната кухня.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А..
Оспорва изложеното в исковата молба. Твърди, че тя също няма достъп до
лятната кухня и до други помещения. Твърди, че ищцата си позволявала да
заключва каквото си иска, да сменя брави и врати, да сваля бушони и ги
оставила без ток много години.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р..
Не оспорва, че страните са придобили собствеността върху поземления имот,
описан в исковата молба и намиращите се в него сгради с идентификатори
55155.505.539.1, 55155.505.539.2 и 55155.505.539.3. Твърди, че т.нар. лятна
кухня не била с площ от 16 кв.м., а с площ от 37 кв.м. и представлявала на
място гараж, с вход откъм улицата, на гърба на който имало построена сграда,
която би могла да се нарече лятна кухня, чиито вход бил от вътрешната
страна на дворното място. Това били две самостоятелни сгради, с два отделни
входа, които имали една обща стена и вероятно поради тази причина в
кадастъра се водели като една обща сграда с площ от 37 кв.м. Тъй като тези
двете сгради били придобити по същия начин, както и другите две посочени в
исковата молба сгради, т.е. по наследство от общия наследодател, то те били
съсобствени при квоти по 1/3 идеална част за всеки наследник. С оглед това
ответницата Р. счита, че предмет на делото за реално ползване са: дворно
място с идентификатор 55155.505.539 с площ от 754 кв.м., жилищна сграда с
идентификатор 55155.505.539.1 с площ от 83 кв.м., жилищна сграда с
идентификатор 55155.505.539.3 с площ от 37 кв.м., разположена в дъното на
дворното място и сградата с идентификатор 55155.505.539.2, представляваща
лятна кухня и гараж с обща площ от 37 кв.м. В случай, че съдът приеме, че не
се касаело за неточност и въпросния гараж не бил въведен като предмет на
спора, то прави искане същият да бъде включен като такъв с настоящия
отговор на исковата молба. При определяне на реалното ползване на
жилищната сграда с площ от 83 кв.м. следвало да се вземе предвид
обстоятелството, че ответникът Златка А. била живяла на първия етаж от тази
сграда, като използвала намиращите се в дясно от входната врата и с лице
2
към улицата стаи и коридор, като същата била извършила основен ремонт на
тези помещения с лични средства, за да може те да бъдат в годно за ползване
състояние. Респективно ищцата и другия ответник ползвали вторият етаж от
сградата.
По отношение на искането за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски счита, че всяка от страните следва да ги понесе
така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения –
да се разпределят според правата в съсобствеността.
Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск по чл.32,ал.2 от ЗС е ДОПУСТИМ, като разгледан по
същество е ОСНОВАТЕЛЕН. В чл.32 от ЗС законодателят е предвидил
общата вещ да се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Ако не може
да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците,
решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че страните
са съсобственици по наследство от С.А.Р., починал на ...г. на следните
недвижими имоти: ПИ с идентификатор 55155.505.539 по КККР на гр. П., с
площ 754 кв. м., административен адрес гр.П., ул. „Ц.О.” № 53 и построените
в него жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.1 с площ от 83 кв.м.,
жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.3 с площ от 37 кв.м.,
разположена в дъното на дворното място, както и сграда с идентификатор
55155.505.539.2, представляваща лятна кухня и гараж с обща площ от 37 кв.м.
От показанията на разпитания свидетел Й. – син на ответника Р. – се
установява, че първия етаж го ползвала неговата майка, а от втория етаж
горната стая от лявата страна, до стълбището, ползвала Е.. В годините назад
стаята на Е. била ползвана от М.Т.. Другите две стаи били ползвани от дядо
му, докато бил, а след това - от М.. На свидетеля са предявени скиците към
заключението на ВЛ Г. – вариант първи отговарял в най-голяма степен на
начина на използване на етажа към момента. Съответно площта, оцветена в
зелено за дворното място и сградите в него – гаража и лятната кухня, ги
3
ползвала Е.. От лятната кухня Е. можела да си влезе в стаята, оцветена в
зелено от скицата за първия етаж.
Комплексната СТЕ е предложила варианти за разпределение на
ползването на процесните имоти. При предложения вариант, касаещ дворното
място и намиращите се в него сграда с идентификатор 55155.505.539.3 и
сграда с идентификатор 55155.505.539.2, са съобразени правата на страните,
като всеки от съсобствениците да може да ползва равна по площ част.
Съобразена е и собствеността върху част от сградите - гаража и лятната
кухня. Затова съдът счита, че правата и интересите на съсобствениците са
защитени в най-голяма степен и следва този вариант да бъде одобрен, а
именно: частта, оцветена в зелено, да се ползва от Е.А.; частта, оцветена в
червено, да се ползва от М.Т., частта, оцветена в синьо, да се ползва от З.Р., а
оцветената в жълто част да се ползва общо от всички.
По отношение разпределението на жилищната сградата съдът
възприема първи вариант, предложен от вещото лице. При него са съобразени
както правата на страните, така и ползването на помещенията към момента.
Затова следва да бъде одобрен, а именно:
първи етаж - частта, оцветена в зелено, да се ползва от Е.А.; частта,
оцветена в синьо, да се ползва от З.Р..
втори етаж - частта, оцветена в зелено, да се ползва от Е.А.; частта,
оцветена в червено, да се ползва от М.Т., частта, жълто част да се ползва
общо от Е.А. и М.Т..
По отношение на направените от страните разноски и доколкото
производството по чл.32, ал.2 от ЗС представлява съдебна администрация на
едно гражданско правоотношение, няма състезателен характер и не е спорно
исково производство, а съдът съдейства на страните за определяне начина на
ползване на общата вещ, то разноски следва да се присъдят само, когато
противната страна с поведението си е дала повод за завеждането на делото,
каквито данни в случая не са налице. Така всяка страна сама поема сторените
за адвокатско възнаграждение разноски. По отношение на разноските за ДТ и
експертизи същите следва да се разпределят между страните съобразно
правата им в съсобствеността – в случай по равно между тримата
съсобственици. Тези разноски възлизат на 807,40лв, или в тежест на всяка от
4
страните следва да се възложат по 269,13лв. До момента З.Р. е внесла сумата
от 292лв, а остатъкът е внесен от М.Т.. Следва Е.А. да заплати на З.Р. сумата
от 22,86лв, а на М.Т. – 269,13лв.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ПО ИСКА на М. СТ. ТР., ЕГН********** от гр.П., ул.“Р.А.“№6, ет.2,
ап.6 против ЕЛ. СТ. АНЧ., ЕГН********** от гр.П., ул.“Т.Х.“№4 и ЗЛ. СТ.
Р., ЕГН********** от гр.П., ул.“П. Б.“№63, ет.5, ап.37 по чл.32, ал.2 от ЗС
определя начин на реално ползване на дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 55155.505.539 по КККР на гр.П., с площ 754 кв. м.,
административен адрес гр.П., ул. „Ц.О.” № 53 и построените в него жилищна
сграда с идентификатор 55155.505.539.1 с площ от 83 кв.м., жилищна сграда с
идентификатор 55155.505.539.3 с площ от 37 кв.м., разположена в дъното на
дворното място и сграда с идентификатор 55155.505.539.2, представляваща
лятна кухня и гараж с обща площ от 37 кв.м. както следва:
дворно място и намиращите се в него сграда с идентификатор
55155.505.539.3 и сграда с идентификатор 55155.505.539.2 - частта,
оцветена в зелено, да се ползва от Е.А.; частта, оцветена в червено, да се
ползва от М.Т., частта, оцветена в синьо, да се ползва от З.Р., а
оцветената в жълто част да се ползва общо от всички – съгласно скица
№1 към СТЕ на ВЛ Б.Г.
първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.1 -
частта, оцветена в зелено, да се ползва от Е.А.; частта, оцветена в синьо,
да се ползва от З.Р. - съгласно скица №3 към СТЕ на ВЛ Б.Г.
втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 55155.505.539.1 - частта,
оцветена в зелено, да се ползва от Е.А.; частта, оцветена в червено, да се
ползва от М.Т., частта, жълто част да се ползва общо от Е.А. и М.Т. -
съгласно скица №2 към СТЕ на ВЛ Б.Г.
5
Скиците са неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. АНЧ., ЕГН********** да заплати на ЗЛ. СТ. Р.,
ЕГН********** сторените разноски в размер на 22,86лв.
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. АНЧ., ЕГН********** да заплати на М. СТ. ТР.,
ЕГН********** сторените разноски в размер на 269,13лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -П. в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6