№ 2795
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500013 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 18895 от 21.10.2024 г. по гр.д. № 25093/2022 г. по описа на СРС,
90 с-в, е признато за установено, по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, против Р. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ****, че Р. Н. Т. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4 653,68 лв.,
представляваща главница за ТЕ за имот в гр. София, ул. ****, аб. № 324509, за периода
05.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 05.11.2020 г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 4 754,01
лв. и за периода м.05.2017 г. - 04.11.2017 г., дължи сума в размер на 661,78 лв. - лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.10.2020 г., като
е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 676,05 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 54458/2020 г. по описа на
СРС, 90 състав.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Нелбо” АД.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Р. Н. Т.,
с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
1
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал количеството на
потребената в имота ТЕ. Освен това от представения с исковата молба от ищеца
документ съставен 2022 г. е установено, че потребител за аб.№ 324509 за ап.№ 26 е
Макси Център АД, който като небитов клиент следва да има сключен писмен договор
с ищеца. При това положение потребител на ТЕ в имота е посоченото дружество, а не
ответницата. Спрямо последната исковете е следвало да се отхвърлят в цялост. Освен
това, съдът не е съобразил събраните в производството гласни доказателства, чрез
които се установява, че за процесния период в имота не е имало потребление на ТЕ.
Установено е, че радиаторите са компроментирани и негодни за ползване. При
постановяване на решението си, съдът не е съобразил, че ответникът е признал
задължението си за заплащане на потребена в имота ТЕ за БГВ.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване
на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Нелбо” АД не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
2
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 26, находящ се в гр.София, ул. ****, аб. № 324509 е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност е
определена въз основа на представените по делото документи за измереното, отчетено
и разпределено количество ТЕ, както и констатациите на приетите по делото СТЕ и
ССчЕ.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, като е признал, че е собственик на топлоснабдения имот за исковия
период. Изложил е възражения срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, въз
основа на която са били присъдени вземанията в полза на ищеца в проведеното
заповедно производство. Посочил е, че не е потребител на ТЕ в имота, доколкото
потребител е юридическо лице - Макси Център АД. Освен това е посочил, че признава
задълженията си за потребена в имота ТЕ за БГВ. По отношение на сумите за
потребена ТЕ за отопление в имота е посочил, че такива не следва да бъдат начислени,
доколкото не са налице радиатори, чрез които да се ползва същата. Идентични
възражения са изложени от ответника в подадената пред настоящата инстанция
въззивна жалба.
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е
установено и страните не спорят, че ответницата Р. Н. Т. е собственик на имота в
3
рамките на процесния период - от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. С оглед това,
настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на ТЕ за процесния
период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени във въззивната
жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Доводите на ответника, че потребител на ТЕ за исковия период в ап.№ 26 с аб.
№ 324509 е фирмата Макси Център АД, съдът намира за недоказани в производството.
Чрез приложените към исковата молба и приети пред първата инстанция доказателства
– списък на абонатите в сградата на ул.Кричим, бл.17 и ул.**** към 2002 г. /л.20 по
делото пред СРС/ действително е посочен за ап.№ 26 фирмата Макси Център АД. В
последващия съставен списък обаче за ап.№ 26 /л.24/ е посочен като потребител
ответницата като от представеното по делото писмо на Топлофикация София ЕАД до
4
Р. Т. от 2014 г. ясно е посочено, че от м.май 2014 г. като потребител на ТЕ в имота е
посочено именно това физическо лице.
Доводите на ответника изложени във въззивната жалба и в хода на проведеното
производство пред първата инстанция /след първото по делото с.з. проведено на
05.04.2023 г./, че потребител на ТЕ в имота е наемателя Ел Пи Ес Бг ЕООД с управител
– свидетеля Р.М.К. са преклудирани от една страна с оглед указанията на разпоредбите
на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. Освен това, както бе посочено, същите се
явяват неоснователни с оглед ангажираните по делото доказателства. Както е
посочила в постановеното решение първата инстанция и настоящия състав изцяло
възприема, наемателят на имота би могъл да придобие качество на клиент на топлинна
енергия за битови нужди едва при сключване на договор с топлопреносното
предприятие, какъвто в случая не е налице. И според дадените разяснения с ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., Топлофикация София
ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово
разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна
уредба. Тези изводи се потвърждават и от констатациите на приетите пред първата
инстанция СТЕ, които настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и
подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия,
индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период и протоколи за
неосигурен достъп за отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота за
времето от 2017 г. до 2019 г., се установява, че исковете срещу ответника за заплащане
на потребената в имота ТЕ са доказани по основание. Доводите на ответника, че
потребление на ТЕ в имота е имало само за БГВ, а не и за отопление на имота, съдът
намира за неоснователни. С разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ е предвидено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
5
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед това по силата на чл.43, ал.1 от действащата за
исковия период НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО /отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март
2020 г., в сила от 24.03.2020 г./ е предвидено, че количеството продадена топлинна
енергия се измерва и отчита при производителя и клиентите за периоди в срокове,
определени в договорите по чл. 149 и 150 ЗЕ, със средства за измерване за търговско
плащане, собственост на производителя на топлинна енергия или на топлопреносното
предприятие. Предвидено е и че при повреди в средствата за измерване за търговско
плащане собственикът е длъжен да ги замени в срок до 5 работни дни от констатиране
на повредата /чл.44, ал.2 от наредбата/. Предвидено е с разпоредбата на чл.45, ал.2 от
наредбата, че през времетраенето на договора за продажба на топлинна енергия
представителите на топлопреносното предприятие и на доставчика имат право по ред,
определен в договорите при общи условия, на безпрепятствен достъп за монтиране,
проверка и отчитане на средствата за измерване за търговско плащане или за
поддържане, ремонт и подмяна на други съоръжения - собственост на
топлопреносното предприятие, разположени в сгради - етажна собственост, и/или в
имотите на клиентите /чл.45, ал.2 от наредбата/. С оглед така посочената
законодателна уредба, настоящия състав намира за недопустимо установяването на
потребление на ТЕ в имота да бъде установено с показанията на свидетел /чл.164, ал.1,
т.6 ГПК/ при наличие на съставени документи от подпомагащата страна – протоколи за
неосигурен достъп за отчет, които не са оспорени като неистински от ответника. С
оглед така посочената нормативна уредба за установяване на обстоятелството, че в
имота не е потребено количество ТЕ за отопление на имота следва да бъде съставен
нарочен документ и показанията на свидетеля Р.М.К., че в имота не е имало
потребление на ТЕ за БГВ се явяват недостатъчни. Идентичен извод се налага и за
дадените показания от свидетеля К.Я.. Съобразно разпоредбите на чл.61, чл.62, чл.66 и
сл. от наредбата, при в сгради - етажна собственост, клиентите следва да изпълнят
задълженията си по чл.153, ал. 1 ЗЕ и потреблението се определя чрез средства за
контролно измерване, собственост на клиента. В противен случай същата се начислява
служебно по реда на чл.61, ал.1 от наредбата /ТЕ за отопление на имот/ и чл.69, ал.2 от
наредбата /ТЕ за БГВ/ като ТЕ отдадена от сградна инсталация е определена по реда на
формулата по приложението към наредбата т.6.1.1. В този смисъл са и дадените
констатации от експертите по приетите пред СРС съдебно – технически експертизи,
които се възприемат от настоящия състав. Доводите на ответника, че е ангажирал
доказателства пред първата инстанция за извършен отчет на уредите за дялово
разпределение се явяват неоснователни с оглед ангажираните талони за извършен
отчет на уредите за периоди извън исковия и констатациите на експерта по
6
допълнителната СТЕ.
При така изложеното, настоящия състав намира за установено, че размерът на
дължимите и непогасени от ответника суми за потребена в имота ТЕ за периода от
05.11.2017 г. до 30.04.2019 г. възлизат на сумата 4 653,68 лв. при съобразяване като
основателно в една част възражението за погасяване по давност на част от вземанията
за периода преди 05.11.2017 г.
Следователно дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия за
имота е в размер на посочената сума за периода от 05.11.2017 г. до 30.04.2019 г.
Поради това, правилно са били уважени от СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за сумата до този размер.
С оглед установените обстоятелства, съдът намира за основателна и
претенцията на ищеца за заплащане на дължимата мораторна лихва за сумата 661,78
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.10.2020 г. при съобразяване, че съобразно
действащите към исковия период ОУ на ищеца за продажба на ТЕ е определен падеж
за заплащане на дължимите суми след издаване на изравнителните сметки.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18895 от 21.10.2024 г. по гр.д. № 25093/2022 г. по
описа на СРС, 90 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, против Р. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ****, че Р. Н. Т. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4 653,68 лв.,
представляваща главница за ТЕ за имот в гр. София, ул. ****, аб. № 324509, за периода
05.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 05.11.2020 г. до
7
изплащане на вземането, както и сума в размер на 661,78 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
54458/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Р. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Нелбо” АД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8