Р Е Ш Е Н И Е №
260139
Гр.Пловдив, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 02.12. две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2562/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, процесуално представлявана
от сл.защитник адв.В.П. против решение №260372/15.09.2020 г., постановено по гр. дело
№11958/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 9 гр. състав,
В ЧАСТТА, с което
се признава за установено по
отношение на нея, че
дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, сумите, както следва: сумата от 646,
80 лв. - главница договор за потребителски
кредит № *********/22.03.2017 г., сключен
между ответната страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, придобило вземанията от „Файненшъл България“
ЕООД по силата на договор за
цесия от 01.07.2017 г., ведно със законна мораторна лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение – 06.03.2019 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 113, 36 лв. – договорна
лихва за периода от 05.05.2017 г. до 18.05.2018 г., както и сумата от 84, 43 лв. – обезщетение
за забава, изтекло за периода
от 06.05.2017 г. до
05.03.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 2328/13.03.2019 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 13696/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, III брачен състав,
както и в частта, с което се осъжда да заплати сумата 46,04 лв.- разноски в
заповедното производство и сумата 496,99 лв.- разноски в исковото производство
по гр.д.№11958/2019 г. на ПРС,9 гр.с. Жалбоподателят моли съда да отмени
решението на районния съд в обжалваната част по съображения изложени в жалбата
и да се отхвърлят претенциите или да се приложи чл.23 от ЗПК като се присъди
само чистата сума на неиздължения кредит.
Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: **** чрез юр.Г.Г. -
счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, да се
потвърди решението на ПРС. Претендира разноски и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
В
жалбата са изложени оплаквания, че: 1.неправилно РС е приел, че цесията е
съобщена на длъжника – счита, че цесията не му е съобщена нито от стария, нито
от новия кредитор, тъй като с връчването на съобщението с ИМ на особения
представител не е изпълнена процедурата по уведомяване на длъжника, тъй като
особения представител няма връзка с представлявания, няма право на разпореждане
по делото, няма право да приема материалноправни
изявления от негово име; 2. Не се доказало по делото предаването на заемната
сума на кредитополучателя; 3.предвид наличието на неравноправни клаузи в
договора, да се приеме, че същият е недействителен; 4.липсвали реквизити на
договора, посочени в чл.22, във вр. с чл.11,ал.1,т.11
и т.12 от ЗПК, които водят до недействителност на договора –конкретно, липсвал
погасителен план, съдържащ размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, поради което счита, че евентуално основателен е само
искът за установяване на дължимостта на главницата.
В
отговора на ВЖ са направени доводи, че договорът за цесия поражда своето
действие между страните независимо от волята на длъжника по прехвърляното
вземане, тъй като той не е страна по договора за цесия, а се уведомява, за да
знае на кого да престира;съгласно р.№139/27.04.2008
г. по гр.д.№4025/2008 г. на ВКС,4 ГО – неуведомяването не се отразява на
валидността на договора за цесия – до съобщаването на длъжника той може валидно
да изпълни на предишния кридитор с погасителен ефект
без цесията да може да му бъде
противопоставена; счита, че длъжникът е уведомен за цесията с уведомително
писмо на адреса, посочен в договора за кредит – чрез пощата; от пощенската
разписка се установявало, че първото ув.писмо от
25.6.2018 г.не е получено от длъжника,тъй като той не го е потърсил, а второто
от 02.07.2019 г.- невръчено с отбелязяване, че на
посочения адрес няма такова лице; счита, че връчването на уведомлението за
цесията на ответника чрез особения му представител е надлежно, тъй като никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение – в случая
нарушение на чл.94,ал.1 и чл.99,ал.1 от Закона за гражданската регистрация,
според които всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес, цит.р.№198/18.01.2019 г. на
ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г.,според което процесуалния представител редовно може
да получи копие от ИМ и да направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да
получи всякави уведомления; цит.опр.№987/18.7.2011 г. по гр.д.№867/2011 г. на ВКС,4ГО,
според което ако ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението е надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 ГПК и в исковото
производство безспорно се установи, че задължението му по договора за заем не е
погасено, следва да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на иска; счита, че договорът изцяло отговаря на иизскванията на чл.22 ЗПК.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
На
22.03.2017 г. между Г. И.Х. и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, сега „Файненшъл България
ЕООД, е
подписан договор за
потребителски кредит, по силата на което кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя сумата от 700 лв. срещу насрещното
задължение на кредитополучателя да върне сумата от 1 508, 67 лв. на 60
седмични погасителни вноски, от по 25, 15 лв., с изключение на последната
погасителна вноска от 24, 82 лв., с падеж на първата вноска на 30.03.2017 г.;
сумата включва предоставената главница, ведно с фиксирана лихва в размер от
138, 08 лв., такса за оценка на досие от 35 лв. и такса за услуга „Кредит у
дома“ от 635, 59 лв. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от
31, 82 % и годишен процент на разходите на заема от 48, 1 %.
Решението на РС в частта, с което са
отхвърлени предявените искове за такса за
оценка на досие, дължима за периода от
05.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер
от 31, 52 лв., такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя за периода от
12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер
от 171, 60 лв., такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер
от 400, 39 лв., както и искът по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 84, 43 лв.
до пълния му предявен размер
от 84, 97 лв. и дата – 06.03.2019 г. – не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът
намира за неоснователен довода на въззивника, че не
се доказало по делото предаването на заемната сума на кредитополучателя, поради
следното: В чл.27 от договора е записано, че с подписването му заемополучателят удостоверява, че е получил заемната сума,
както и че е уведомен за ОУ към договора. От приложените ОУ е видно, че същите
са подписани от заемополучателя на всяка страница,
поради което съдът намира, че същият е запознат с тях и ги е приел. Съгласно
чл.22 от договора- заемополучателят дава съгласието
си заемодателят да има право да прехвърли вземането на трети лица по всяко
време след сключавеното на договора за заем без
предварително съгласие на заемополучателя, а съгласно
чл.20 от договора кредитополучателят е длъжен веднага да информира кредитодателя при промяна на временния си или постоянен
адрес.
С ИМ ищецът е представил Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД като продавач и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
купувач, от който е видно, че считано от 01.07.2017 г. продавачът прехвърля на
купувача всички главни, акцесорни и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1, представено
е потвърждение за сключената цесия по процесния
договор за заем с настоящия длъжник, посочен е размера на главница и остатъка
от задължението към 01.07.2017 г. От рамков договор за цесия от
16.11.2010 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, се установява, че първият е цедирал
на втория станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица по Приложение №
1. От представеното Приложение № 1 от 01.06.2018 г. е видно, че фигурира
вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против Г.И.Х. по договор 22.03.2017 г.
с главница от 700 лв., обща дължима сума по кредита 1 509 лв., остатък от
дължимата сума към 01.06.2018 г. – 1 397, 67 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.06.2018 г. - 34 лв. Представено е пълномощно, с което „Файненшъл България“ ООД, е упълномощава
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от името
на цедента всички негови длъжници, както и пълномощно, с което „Изи
Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за събиране
на вземания“ АД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г. От горното следва, че цесията е произвела своето
действие.
ПОС счита за неоснователен довода на въззивника, че длъжникът не е уведомен за цесията с
получаване на ИМ чрез особения си представител, тъй като длъжникът е уведомен
за цесията с уведомително писмо на адреса, посочен в договора за кредит, след
като длъжникът не е уведомил кредитора си за промяна на адреса си– от
пощенската разписка е видно, че първото ув.писмо от
25.6.2018 г. не е получено от длъжника,тъй като той не го е потърсил, а второто
от 02.07.2019 г.- невръчено с отбелязяване, че на
посочения адрес няма такова лице. Съдът намира, че връчването на уведомлението
за цесията на ответника чрез особения му представител е надлежно, тъй като от
една страна никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение – в случая нарушение на чл.94,ал.1 и чл.99,ал.1 от Закона за
гражданската регистрация, според които всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да
заяви промяната на настоящия си адрес, което не е сторено от кредитополучателя,
а от друга- ПОС възприема по-новата съд.практика /напр.р.№198/18.01.2019 г. на
ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г./, според
която процесуалния представител редовно може да получи копие от ИМ и да
направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да получи всякави
уведомления.
По
отношение на довода на въззивника, че липсвали реквизити
на договора, посочени в чл.22, във вр. с
чл.11,ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК, които водят до недействителност на договора:
От представените по делото доказателства ПОС констатира, че
в договора за кредит не е представен погасителен план, в който да са посочени размера и броя на дължимите
вноски, с показване начина на погасяване на главницата и лихвата и падежната
дата /изискване на чл.11,ал.1,т.11 и 12 ЗПК/ – въззивникът
не ангажира доказателства, че такъв бил
изготвен и предоставен на ответниците при подписване
на договора за заем. В изготвения по
делото доклад съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи съществуването
на вземането по двата договора. Тъй като ищецът е търговец, сключващ договори
за кредит по занятие, същият е запознат със законовите изисквания на ЗПК и ЗЗП,
поради което е следвало да представи с ИМ всички относими
писмени доказателства, свързани с договора за кредит, в т.ч. погасителен план.
Такъв не е представен и във въззивното производство,
а също и не е изпълнено и изискването на
чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК – да бъде посочен в договора за кредит размера на
лихвения % на ден. Горното налага издова, че в
договора за кредит не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11,12 и 20 от ЗПК, поради което съгласно чл.22 ЗПК – договорът за кредит е
недействителен.Съгласно т.1 и т.3 от ТР №1/9.12.2013 г. по т.д.1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС – когато не са спазени посочените разпоредби - липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до изначална недействителност на
договора, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.Ето защо съдът
намира, че съгласно чл.23 от ЗПК следва да се присъди само чистата сума на
неиздължения кредит, поради което е основателен само искът за установяване на дължимостта на главницата.
От заключението на ССЕ,
изпълнена от в.л.А. Д., неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че въззивницата
е платила по кредита всичко 145 лв., които следва да се приспаднат от сумата на
главницата – 700 лв., или искът е основателен за сумата 555 лв.,дължима ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Не до
същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението отмени в
обжалваната част и вместо него в тези части да се постанови друго с което
исковете ще се отхвърлят както следва: присъдената главница за разликата над сумата от 555 лв. до 646, 80 лв.,
сумата от 113,
36 лв. – договорна лихва за периода
от 05.05.2017 г. до
18.05.2018 г., както и сумата
от 84, 43 лв. – обезщетение за забава, изтекло
за периода от 06.05.2017 г. до 05.03.2019
г., за които вземания е издадена Заповед № 2328/13.03.2019 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 13696/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, III брачен състав.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
С
оглед изхода на делото страните имат право на разноски по съразмерност. Въззивникът не е направил разноски за производството. Въззваемият е направил разноски в заповедното производство
в размер на 78,97 лв.,в исковото произдводство пред
ПРС – 852,44 лв., общо 931,41 лв./при
материален интерес -1448,64 лв./, във въззивното
производство – 381 лв., в т.ч.-
50лв.-юр.възнаграждение и 331лв.-внесен депозит за
особен представител/при материален интерес 1387,62 лв./, при което на въззиваемия следва да се присъдят разноски по съразмерност
на уважените искове общо в размер на 509,27 лв., от които 356,83 лв. пред РС
/555/1448,64х931,41/ и 152,44 лв. –пред ПОС /555/1387,62х381/.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260372/15.09.2020 г., постановено по гр. дело
№11958/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 9 гр. състав,
В ЧАСТТА, с което
се признава за установено по
отношение на Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, за
разликата над 555 лв. до пълния предявен размер от 646, 80 лв. - главница договор за потребителски
кредит № *********/22.03.2017 г., сключен
между ответната страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, придобило вземанията от „Файненшъл България“
ЕООД по силата на договор за
цесия от 01.07.2017 г., ведно със законна
мораторна лихва върху тази сума
от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 06.03.2019
г., до окончателното й изплащане, сумата от 113, 36 лв. – договорна лихва за периода от
05.05.2017 г. до 18.05.2018 г., както
и сумата от 84, 43 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от
06.05.2017 г. до 05.03.2019 г., за
които вземания е издадена Заповед №
2328/13.03.2019 г. за изпълнение
по ч. гр. д. № 13696/2019
г. по описа на Районен съд
– Пловдив, III брачен състав, както и в частта за разноските и вместо него в тези
части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: **** против Г.И.Х., ЕГН ********** искове да се признае за установено по отношение
на Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
сумата 91,80 лв., представляваща разликата над 555 лв. до пълния предявен
размер от 646,
80 лв. - главница договор за потребителски кредит № *********/22.03.2017 г., сключен
между ответната страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, придобило вземанията от „Файненшъл България“
ЕООД по силата на договор за
цесия от 01.07.2017 г., ведно със законна
мораторна лихва върху тази сума
от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 06.03.2019
г., до окончателното й изплащане, сумата от 113, 36 лв. – договорна лихва за периода от
05.05.2017 г. до 18.05.2018 г., както
и сумата от 84, 43 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от
06.05.2017 г. до 05.03.2019 г., за
които вземания е издадена Заповед №
2328/13.03.2019 г. за изпълнение
по ч. гр. д. № 13696/2019
г. по описа на Районен съд
– Пловдив, III брачен състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* сумата
509,27 лв.- разноски по делото по съразмерност на уважените искове.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.