РЕШЕНИЕ
Номер 4502 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 25.11
Година 2019
В публично заседание на 28.10.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 5557 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 600 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем **г., сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по
който са били прехвърлени на 31.05.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът; сумата 7, 42 лева – договорна
лихва за периода 21.07.2016 г. - 11.08.2016 г.; сумата
383, 67 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 21.07.2016 г. – 19.01.2017 г.; сумата 210, 08 лева - неустойка за предсрочна
изискуемост; сумата 146, 76
лева - лихва за забава за периода 12.08.2016 г. – 06.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на Заявлението в съда - 06.02.2018
г. до окончателното погасяване,
които суми е било разпоредено ответницата да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № 1953/2018 г. по
описа на ПРС – ІІІ гр. състав,
по изложените в исковата молба и в представяни при
разглеждането на делото писмени становища съображения. Претендира разноски и ю.
възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответницата.
Ответницата Т.Й.М.
***, чрез о.й.п.а.Т.С., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Прави възражение за недействителност и нищожност на клаузи от
Договора за паричен заем, на който ищецът основава претенциите си. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № 1953/2018 г. по описа на ПРС – ІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 600 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем **г., сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по
който са били прехвърлени на 31.05.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът; сумата 7, 42 лева – договорна
лихва за периода 21.07.2016 г. - 11.08.2016 г.; сумата
383, 67 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 21.07.2016 г. – 19.01.2017 г.; сумата 210, 08 лева - неустойка за предсрочна
изискуемост; сумата 146, 76
лева - лихва за забава за периода 12.08.2016 г. – 06.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на Заявлението в съда - 06.02.2018
г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 26, 96 лева - държавна такса и 50 лева – ю.
възнаграждение.
Тъй като Заповедта
е била връчена на ответницата при условията на
чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
и ищцовото дружество е подало искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява
от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 10.10.2019 г. на в.л.по
ССЕ М.М., на 16.06.2015 г. между „Сити Кеш” ООД и ответницата е бил сключен Договор
за паричен заем **г., по който
е била предоставена парична
сума в размер на 600 лева и уговорени лихви, платима на 27 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 24, 69 лева. На 31.05.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът, с което са изкупени
дължимите вземания по сключения между „Сити Кеш” ООД и ответницата
Договор за паричен заем **г. За така
извършената цесия ответницата следва да се счита за редовно уведомена с връчването на Уведомлението за цесията с преписите от исковата молба – първоначално при условията на чл.47 от ГПК, а след това
– на назначеният й о.п.а.Т.С..
От събраните по делото доказателства не се установява посочените в отговора на исковата
молба клаузи от Договора за
паричен заем да противоречат на императивни
законови разпоредби или на добрите нрави, поради което съдът
намира за неоснователни направените възражения от о.п.на ответницата за недействителност и нищожност на тези клаузи, респективно
– на целия Договор. Както
се установява от посоченото
заключение на ССЕ, ответницата е получила реално отпуснатият й заем в
размер на 600 лева, като към
настоящия момент дължи по
Договора за паричен заем 600 лева главница,
17, 52 лева – договорна лихва, 383, 67 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение,
сумата 210, 08 лева - неустойка за предсрочна изискуемост и 90, 53
лева - лихва за забава, като до приключване
на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че е
заплатила дължимите на ищеца
суми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер по отношение на претенциите за главницата, договорната лихва и неустойките и
по отношение на тези претенции
следва да се уважи изцяло, доколкото претендираните размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими (а претендираният размер на договорната
лихва дори е по-нисък от действително дължимия), а по
отношение на претенцията за лихва за забава искът се явява доказан по
основание и до установения от ССЕ действително
дължим размер, до който
размер по отношение на тази претенция
следва да се уважи иска, като за разлика над него до пълния предявен размер по
отношение на тази претенция
искът се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли-
С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по ч.
гр. дело № 1953/2018 г. по описа на ПРС – ІІІ гр. състав в размер общо на 694, 96
лева – платени ДТ и депозити
за ССЕ и за назначаване на о.п.на
ответницата, както и ю. възнаграждение в размер на 100 лева (по 50 лева за настоящето дело и за заповедното
производство).
От страна на ответницата не са представени доказателства за направени разноски, а размерът на
възнаграждението на о.й.п.е
предложен от АК – П. и съдът намира,
че е съобразен с фактическата
и правна сложност на спора
– поради което съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на разноките на ответницата се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Следва да бъде
издаден РКО на о.п.на ответницата – а.Т.С., за внесеният от ищеца депозит в
размер на 325 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Й.М., ЕГН **********, с последен известен
постоянен и настоящ адрес:***, ****, представлявана от о.п.а. Т.С.С., със служебен адрес: ***, * ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25
– Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от И.д.Д.Б.Б., сумата 600 лева, представляваща дължима
главница по Договор за паричен
заем **г., сключен със „Сити
Кеш” ООД, вземанията по който
са били прехвърлени на 31.05.2017
г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 31.05.2017
г. на „Агенция за събиране
на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът; сумата 7, 42 лева – договорна
лихва за периода 21.07.2016 г. - 11.08.2016 г.; сумата
383, 67 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 21.07.2016 г. – 19.01.2017 г.; сумата 210, 08 лева - неустойка за предсрочна
изискуемост; сумата 90, 53
лева - лихва за забава за периода 12.08.2016 г. – 06.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на Заявлението в съда - 06.02.2018
г. до окончателното погасяване,
които суми е било разпоредено ответницата да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № 1953/2018 г. по
описа на ПРС – ІІІ гр. състав, КАТО по отношение на претенцията за присъждане
на лихва за забава за разликата над посочения до пълния предявен размер
от 146, 76 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Й.М., с
посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес и о. п., ДА ЗАПЛАТИ НА “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело № 1953/2018 г. по описа на ПРС – ІІІ
гр. състав В РАЗМЕР НА 694, 96 лева, И ю. възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в
сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ІІІ гр. състав ч. гр. дело № 1953/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от
настоящето Решение.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ НА о.п.на ответницата – а. Т.С.С. РКО за
внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено
представителство В РАЗМЕР НА 325 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.